Р Е Ш Е Н И Е
№ 260228
гр. Пловдив, 10.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 2145
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по
подадена от Л.Д.П.,
ЕГН: **********, Р.Д.Д.,
ЕГН: **********, и Р.Г.П., ЕГН: **********, чрез процесуалния им представител адвокат В.,
въззивна жалба против Решение № 143 от 01.07.2020 г., постановено по гр. дело №
119 по описа на РС – Карлово за 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от тях
иск за признаване за установено по отношение на „САТНЕТ“ ЕООД, ЕИК: ***, „ИПО“ ООД, ЕИК: ***, Н.Х.Я., ЕГН: **********, и П.Д.Я., ЕГН: **********, че Л.Д.П.
притежава 1/9 идеална част, Р.Д.Д. притежава
1/9 идеална част, Р.Г.П. притежава 1/9 идеална част и Г. Л. П. (починала в хода
на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от Л.Д.П. и Р.Д.Д., двамата участващи в производството на собствено
основание) притежава 1/3
идеална част от правото на
собственост върху площта с размер 6000 кв. м., част от поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2509 по КККР на гр. ***, заключена между точките 1, 72,
87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2
и 1 с координатен регистър на всяка една точка, определени в съдебнотехническата
експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Б.Й. по гр. д. №279/ 2014 г.
по описа на Карловски районен съд. Със същото решение в тежест на
жалбоподателите са възложени направените от въззиваемите страни разноски.
В жалбата се
навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа се,
че неправилно първоинстанционният съд е отказал да допусне направеното от ищците
изменение на иска им от установителен в ревандикационен. Сочи се, че в разрез с
императивната разпоредба на чл. 302 ГПК и дадените в ТР № 5 от 14.01.2013 г. по
т.д. № 5/2011 г. на ВКС, ОСГК разяснения съдът е направил извод за
незаконосъобразност на проведената реституционна процедура, завършила с
издаването на Решение № 01247 от 27.06.2016 г. на ОСЗ гр. Карлово, с което
ищците се легитимират като собственици на спорния имот, въпреки че различни
съдебни състави се произнесли за наличието на право на последните да
реституират имота в реални граници. В жалбата се навеждат и редица оплаквания
за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила.
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго по съществото на спора, с което да се уважи предявената претенция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „САТНЕТ“ ЕООД, чрез
пълномощника му адв. Г., в който се взема становище за неоснователност на
въззивната жалба и се отправя молба за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно. Отговор на въззивната жалба от същото дружество е подаден и чрез
другия му пълномощник – адв. П.. В отговора се излагат съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като се настоява за оставяне в
сила на първоинстанционния акт като правилен, обоснован и законосъобразен.
В срок по делото е
постъпил отговор на въззивната жалба от „ИПО“ ООД, подаден чрез процесуалния му
представител адв. Г., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и
се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба са подали и въззиваемите
Н.Х.Я. и П.Д.Я., чрез процесуалния им представител адв. Б., в който жалбата се
оспорва като неоснователна и се отправя молба за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата, като следи служебно и за спазването на императивните
материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Л.Д.П., Р.Д.Д., Р.Г.П., и Г.Л.П. против „САТНЕТ“ ЕООД, „ИПО“ ООД, Н.Х.Я.
и П.Д.Я. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците,
че Л.Д.П. притежава 1/9 идеална част, Р.Д.Д.
притежава 1/9 идеална част, Р.Г.П. притежава 1/9 идеална част и Г.Л.П.
притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху имот с размер 6000
кв. м., част от поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 по КККР на гр. ***,
заключена между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15,
90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка,
определени в съдебно-техническата експертиза и скицата, изготвени от вещото
лице Й. Б.Й. по гр. д. № 279/2014 г. по описа на Карловски районен съд, който
имот не е бил нанесен в КККР на гр. ***. Доколкото в хода по същество пред
първата инстанция ищците чрез своя пълномощник са поискали уважаване на
исковете, така както са предявени с исковата молба, то не се налага
разглеждането на оплакванията им за допуснати нарушения на чл. 214 ГПК.
Видно от приложеното по
делото удостоверение за наследници от 18.02.2020 г., издадено от Община Варна,
в хода на производството пред първата инстанция е починала ищцата Г.Л.П., като
е оставила за наследници по закон Л.Д.П. и Р.Д.Д.. На основание чл. 227 ГПК в нейните права се считат встъпили универсалните
ѝ правоприемници Л.Д.П. и Р.Д.Д.,
участващи в производството по делото на собствено основание. В хода на
производството пред въззивната инстанция е починала ищцата Р.Г.П., като от
приложеното по делото удостоверение за наследници от 02.02.2022 г., издадено от
Община Карлово, се установява, че същата е оставила за наследници по закон ищците Л.Д.П. и Р.Д.Д., които на основание чл.
227 ГПК се считат встъпили в нейните права. Така настъпилото в хода на
производството по делото наследствено правоприемство
следва да бъде съобразено с настоящото решение.
По делото е приложена
преписка на ОСЗ Карлово, образувана по заявление с вх. № 2018/10.09.1991 г. от
Д.Л.П. в качеството му на наследник на Л.Д.П., с което същият е заявил за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в
землището на гр. ***. Сред заявените земи е нива с площ от 6 дка в местността „Бяла
река”. По делото е представено
удостоверение за наследниците на Л.Д.П., издадено на 02.09.2016 г. от Община
Карлово. От същото е видно, че посоченото лице е починало на 06.04.1986 г.,
като е оставило за наследници по закон преживялата съпруга Р.Е.Д., починала на ***
г. и оставила свои наследници по закон, както и децата Г.Л.Д. и Д. Л.П.,
починал на **** г., оставил за наследници по закон съпругата си Р.Г.П., и
децата си Р.Д.Д. и Л.Д.П..
Представен по делото е протокол
от съдебна спогодба за делба на земеделски земи по гр. дело № 264/1953 г. на по
описа на Левскиградски народен съд, от който се
установява, че на Л.Д.П. е даден в дял следния недвижим имот: от нива, цялата с
площ от 14.6 декара, находяща се в местността „Бяла река“ до съседи: река, В.М..,
мера, път и П.Н. К., САМО 6 декара от
средата ѝ, до съседи: П.Д. П., път, река и П.Д.П..
С решение № 31 от
13.01.1992 г., взето по преписка вх. № 2018/1991 г., ПК Карлово е възстановила
правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници на
наследници на Л.Д.П. върху недвижим имот: нива с площ от 6 (шест) декара,
находяща се в землището на град Карлово в местността „Бяла река“, съставляваща
имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен през 1966 г., заявена
с пореден номер 1 от заявлението и установен с други ограничения на ползването:
по ЗТСУ, но в решението не са посочени граници и съседи на имота.
С нотариален акт № 84, том
І, рег. № 1079, дело 233/1998 г. на Нотариус Р., Д.Л.П. и Г.Л.П. са били признати
за собственици с равни права на посочения имот на основание чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.
В нотариалния акт като документи, установяващи собствеността на имота са
посочени: решение № 31 от 13.01.1992г., взето по преписка вх. № 2018/1991г., ПК
Карлово, скица № 463/10.12.1998г. на Община Карлово, скица № 558/03.06.1998г.
на Община Карлово, удостоверение № АБ-94-Н-692/28.09.1998г. на Община Карлово,
удостоверение за наследници.
С Решение № 881 от
16.06.2010г. по АХД № 2235/2009г. на Административен съд Пловдив, влязло в
законна сила на 01.12.2011г. е изменена Заповед № 1131 от 10.11.2009г. на Кмета
на Община Карлово, с която на основание чл. 21 ал.1 АПК, чл. 11 ал.4 ППЗСПЗЗ е
одобрено Решението на комисията при Община Карлово, взето с Протокол от
15.10.2009г. относно застроената част, включваща застроената площ на сгради и
съоръжения и прилежащ терен за имот пл. № 2470 и пл. № 2471 в кв. 15а по
устройствения план на гр. Карлово от 1966 г., както следва: свободна
незастроена площ от имот № 2470 в УПИ
ІІІ-ОТПК „Г.Д.“ по букви и цифри: а, 1, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17,
18, 19, 20, 21, о, н, м, л, к, и, з, ж, д, г, 38, 37, 36, 35, 34, 33, 32, 31,
30, 29, 28, 27, 26, 25, 24, 23, 22, б, а. В УПИ ІV-„Домостроител“ попада част
от имот № 2470 по букви: д, е, ж, площ
от 75 кв. м и същата е прилежаща площ към сградите. В УПИ ХХ-„Складова база“
попада част от имот № 2470, означено с цифри 5, 6, с, 7, 5, с площ 750 кв.м. В УПИ ІІ-„Наркооп“ попадат
части от имот № 2470 и № 2471 както следва: част от ПИ № 2470 по букви и цифри
39, 40, 41, с, т, 8, 39 – площ 740 кв.м, попада върху застроена част: сгради и
прилежаща площ. Част от ПИ № 2471 по букви и цифри 8, т, 9 - застроена и
прилежаща площ към сгради с квадратура 130 кв.м. Част от ПИ № 2471 по букви и
цифри 8, 9, У, Ф, 41, 43, 8 – площ 280 кв.м е незастроена; част от ПИ № 2470 по
цифри 39, 40, 41, 7, 5, 44, 39 – площ 308 кв.м е включена в улица по осови
точки 402А-402Б и обръщало; част от ПИ 2470 по цифри и букви а, 1, 45 – площ 33
кв.м е включена в улица по осови точки 409-402А по Скица № 3 изготвена от
вещото лице към допълнителната съдебно-техническа експертиза. Посочената скица
№ 3 към допълнителното заключение на
вещото лице, прието в съдебно заседание на 21.05.2010 г. по а. х. дело №
2235/2009 г. на Административен съд Пловдив е постановено да се счита за
неразделна част от съдебното решение.
Със заявление вх. №
СБ-04-149 от 24.01.2012 г., наследниците на Г. Л.П. – майка на наследодателя Л.Д.П.,
са поискали от ОСЗ Карлово да постанови решение, с което да възстанови правото
на собственост върху процесния имот. Въз основа на
документите по преписката ОСЗ Карлово е постановила Решение № 01247 от
17.10.2012г., с което е признато правото на наследниците на Л.Д.П. да им бъде
възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници върху
нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в землището на град Карлово в
местността „Бяла река“, съставляваща имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален
план, изработен през 1966г., заявена с пореден номер 1 от заявлението, като в
пункт ІІІ от решението ОСЗ Карлово е отказала да възстанови правото на собственост
върху този имот с мотив, че имотът е застроен, съгласно удостоверение по чл.
13, ал.5 от ППЗСПЗЗ с номер № 94-00-964 от 02.03.2012г. и скица №
32/22.02.2012г. Посоченото решение е оспорено от Л.Д.П., като с влязло в
законна сила Решение № 395/07.10.2014 г. по гр. дело №279/2014 г. съдът го е
прогласил за нищожно в частта по пункт ІІІ, с която е постановен отказ да се
възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., бивш жител ***
върху нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в землището на град Карлово,
местността „Бяла река“, съставляваща поземлен имот № 2470, парцел № 2471 от
кадастралния план на град Карлово от 1966 година, заявена с пореден № 1 от
заявлението и в частта по пункт ІV от него, с което е постановен отказ да се
възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., бивш жител ***
върху нива с площ от 0,600 дка, VI категория, находяща се в землището на град
Карлово, местността „ЮНУС БАХЧА“, заявена с пореден номер 3 от заявлението,
като преписката по Заявление вх. № 2018/10.09.1991 г., е върната на ОСЗ Карлово
за постановяване на решение съобразно мотивите на съдебния акт. След влизане в
законна сила на Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело №279/2014г., потвърдено с
Решение № 609 от 23.03.2015г. по КАХД № 3160/2014г. на Административен съд
Пловдив, Л.Д.П. е заявил желанието си за своевременно изпълнение на влязлото в
сила съдебно решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по описа на РС
Карлово. ОСЗ е постановила Решение № 01274 от 20.07.2015г., взето по преписка
вх. № 2018 от 10.09.1991г., като е посочила, че същото изменя Решение № 01247
от 17.10.2012г. на основание посоченото по-горе съдебно решение на Районен съд
Карлово. Решението на ОСЗ е било оспорено от Л.Д.П. с оплаквания за нищожност и
незаконосъобразност. С Решение № 1/19.02.2016г. по адм. д. № 1/2015г. по описа
на Районен съд Карлово е прогласено за нищожно Решение № 01247 от 20.07.2015 г.
на Общинска служба по земеделие – Карлово, постановено по преписка № 2018 от
10.09.1991 г. Преписката е върната на Общинска служба Земеделие – Карлово за
постановяване на решение съобразно мотивите на съдебния акт. С Решение №
01247/27.06.2016 г., на което се позовават ищците в настоящото производство, Общинска
служба по земеделие – Карлово е възстановила правото на собственост на
наследниците на Л.Д.П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници
върху площ с размер от 6 000 кв. м., находяща се в югозападния край на поземлен
имот 2470 в незастроената му част,
между точки 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16,15, 90, 91, 92, 93,
94, 5, 4, 3, 2 и 1, с координатен регистър на всяка една точка, представляваща
бивша нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.
Карлово, местност „Бяла река“, попадаща в поземлени имоти 2470 и 2471 по
кадастралния план на гр. Карлово от 1966 г.
По делото е представен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том II, рег. № 1937, дело № 248 от 2000 г., от който се
установява, че на 25.04.2000 г. ответникът Н.Х.Я. е закупил от Н.П. К., Х. К.С.
и Д.К.С. 2250/15000 ид.ч. от нива с площ от 15 дка, а
по скица – 12,150 дка, находяща се в землището на гр.
Карлово в местността „Бяла река“, съставляваща имот с пл. № 2469 в кв. 15а по
регулационния план на гр. Карлово.
Представено е още и
Решение № 167, взето с протокол № 23 от 07.12.1994 г. на заседание на ОбС – Карлово, относно ликвидацията на ОПСУ „Розова
долина“, съгласно което ОбС прехвърля имуществото на
ОПСУ „Розова долина“ към ОФ „БКС“ с всички активи и пасиви и дейности за
стопанисване и управление. С Решение № 135, взето с Протокол № 14 от 21.09.1995
г. на ОбС Карлово, за правоприемник на
преустановилото дейността си ОПСУ „Розова долина“, ОФ „БКС“, което приема
всички активи и пасиви на прехвърленото предприятие. С Решение № 139, взето с
Протокол № 18 от 05.12.1996 г. на ОбС Карлово,
относно пререгистрацията на ОФ „БКС – Карлово“ съгласно изискванията на ТЗ, на
основание чл. 62, ал. 2 ТЗ преобразува ОФ „БКС“ гр. Карлово в ЕООД с фирма
„БКС-ЕООД-Карлово“.
По делото е представен акт
№ 901 от 14.07.2003 г. за частна общинска собственост на недвижим имот, находящ се в ***. Като бивш собственик на имота е обозначен
ОПСУ „Розова долина“. В акта е направено следното описание на имота – дворно
място – 15000 кв.м., метално хале – 894 кв.м., дърводелна
– 1094 кв.м., гатер банциг – лакозаливно – 465 кв.м.,
бункер циклон 40 кв.м., като в забележка са изброени други находящи
се в имота сгради. Посочено е още, че имотът е включен в капитала на
„БКС-Карлово“ ЕООД с Решение № 135, взето с Протокол № 14 от 21.09.1995 г. на ОбС Карлово.
Представен е и нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 69 от 20.06.2011 г., том II, рег. № 3678, дело № 259 от 2011 г., с който „БКС
– Карлово“ ЕООД е признато за собственик на поземлен имот – само 15000/17045 ид.ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено с
площ 17045 кв.м. в гр. Карлово, ведно с всички строителни подобрения и трайни
насаждения.
Представен е нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том II, рег. № 3992, дело № 250 от 2012 г., с който „БКС – Карлово“
ЕООД – в ликвидация, на основание решение на ОбС –
Карлово и заповед от 04.07.2012 г. на ликвидатора на дружеството – продавач за
обявяване на купувача от проведен търг с тайно наддаване, продава на ответника
„САТНЕТ“ ООД поземлен имот - само 7114/17045 ид.ч. от
дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 17045 кв.м. в гр. Карлово,
без сградите в този имот.
От приложения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том III, рег. № 5908,
дело № 410 от 2012 г., се
установява, че „БКС – Карлово“ ЕООД – в ликвидация, е продало на основание
проведен търг на „ИПО“ ООД поземлен имот - само 7886/17045 ид.ч.
от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 17045 кв.м. в гр.
Карлово, ведно с построения в имота трафопост със застроена площ 52 кв.м.
По делото са събрани
гласни доказателствени средства. Разпитаният по
делото свидетел И.Д.Г. заявява в показанията си, че през 2000 г. ответниците Н. и П. *** и оттогава го ползвали. Оградили го
от всички страни и никой, освен хора от тяхното семейство, не бил влизал в
него. На свидетеля му било известно, че се водели някакви дела за този имот,
които били спечелени от Я..
От показанията на свидетеля
П. А.Б. се установява, че в периода от 27.06.1985 г. до 30.09.2012 г. работила
като домакин на предприятието на БКС Карлово. Имотът в кв.15 се намирал на ***
и бил собственост на РП „Г.Д.“, на който от 1995 г. правоприемник било БКС.
През 1969 г. земята, която представлявала нива, била купена от ТКЗС. Като
домакин свидетелката била запозната с документите по закупуването. Закупени
били около 15 – 17 дка от РП „Г.Д.“. През 1973 г. – 1974 г. предприятието
съществувало и функционирало. На територията му имало кабинка за пазачи, малка
административна сграда, шадраван и стол за работниците. Имало дърводелна, в която се правели ковчези, налъми и хамути.
Това било заверено от свидетелката, когато постъпила на работа. Имало сгради за
юргани, дюшеци и дарак. Според свидетелката имало достатъчно отстояние между сградите. В източната част имало и
трафопост, собственост на предприятието, който и сега бил действащ. Имало дърводелна, където се правели дограми и мебели. Отзад била
построена сграда за централно парно. Това хале стояло още, имало врати и
прозорци, поставили радиатори, но не го пуснали. От долната страна към „Кауфланд“, южно, имало метален цех – леярна и гараж, в
който гараж се помещавали колите на предприятието. Всичко това било построено в
стопанския двор в периода 1973-1975 година – виждало се от документите, до
които свидетелката имала достъп. Имотът представлявал цял стопански двор, в
който били построени тези сгради, които били захранени с вода и ток. Той бил
заграден с масивна ограда, с дувар и представлявал един цял общ двор. Дуварът
бил висок, отдолу имал фундамент и над него метална конструкция. Предприятието
в това си състояние работило до 1995 година. След това минали към „БКС“ и тогава
било отдадено под наем на фирма за 10 години. През годините имало дела срещу
предприятието – от Л., П., К.. Свидетелката работила в предприятието до 2012
година. През 1991 година всички тези изброени сгради съществували. През 2011 година
предприятието било продадено на ИПО и на САТНЕТ. Когато минали към БКС през
1995-1996 година, започнали проблемите с имота.
Дотогава си работили, нямали никакви проблеми.
В показанията си
свидетелят В.Н.С. посочва, че от месец февруари 1986 година до месец септември
1988 година работил в РПК „Г.Д.“. Впоследствие негов правоприемник станало
„БКС“. Работил там първо в производството, а след това бил организатор
производство в металния цех. Имотът се намирал в края на града, където сега се
намира „Кауфланд“, водел се стопански двор. Отдолу
граничел с „Домостроител“, там имало арматурен цех на
по-ниско ниво. Там, където бил централният портал, граничел с големия булевард.
От южната страна бил разположен металния цех, където и той самият бил работил.
В края на металния цех имало работилница за автомонтьори и там оправяли колите.
Отгоре, успоредно на него, била разположена сградата на дърводелския цех,
ориентирана изток – запад. В северната част на имота били разположени и други
сгради, в които се правели юргани, дюшеци, ковчези, имало и дарак. При портала
имало нещо като шадраван или басейн. Малко по-отгоре била административна
сграда и там се намирал началника на дърводелския цех. Между сградите имало
разстояние и пътища, особено между металния цех и дърводелския цех. Отгоре над
дърводелския цех също имало път. Това били черни пътища, по които се
транспортирали тонове ламарина и минавали големи камиони, защото се правели
големи доставки. Между дърводелския и металния цех имало площадка, заградена с
мрежа, имало и друг склад до самата сграда. Имало и портиер, който се намирал в
една дървена барака в началото на портала, откъм улицата на главния вход. Имало
голяма портална врата, от която влизали камионите. В задния край си спирали колите,
мястото там го ползвали като паркинг.
От заключението на
изготвената и приета в хода на производството пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза на вещото лице В. Г. се
установява, че имотът от 2250 кв. м. на Н. и П. Я., закупен с нот. акт №1, дело
№248/2000 г., е попълнен в КП със заповед № 169/02.04.2002 г. като нов имот №
3222 в граници показани в приложение № 1 към експертизата. Той е част от стар
имот №2469, заснет в плана от 1966 г., заема северозападния ъгъл на УПИ III-ОТПК
Г.Д. по РП на Карлово от 1966 г. и е съседен на имот № 2470. В одобрения 2004
г. КП на гр. Карлово имотът на Я. не е нанесен, като е нанесен целият имот 2509.
Първоначално в КК, одобрена през 2011 г., имотът на Я. също не е нанесен и
попада в границите на имот ИД 504.2509. Със заповед
№ 18-422/ 18.01.2016 г. е одобрено изменение на КК, като поправката касае само
границите на имот 2509, но с него също не се нанася имотът на Я.. След изготвяне
на ПУП-ПРЗ за разделяне на УПИ III - ОТПК „Г.Д.“ е направено изменение и на КК,
като са попълнени граници на нови имоти ИД 504.40, ИД 504.41 и ИД 504.69.
Съответен на имота на Я. е имот ИД 504.41 с площ 2129 кв. м. Вещото лице е
констатирало наличието на застъпване на имот ИД 504.41 по действащата КК на гр.
Карлово на Я. и възстановения имот от 6 дка на наследниците на Л.П., видно от
приложение № 5 към заключението и то е по точки означени с цифри 28,29,4,30,28
и е с площ 437 кв. м. При огледа на място вещото лице е установило, че е
изградена ограда по първоначално попълнените граници на имота през 2002 г.
Налице е промяна в границите на имота, определени при попълването им 2002 г. и
сега действащата КК и тази промяна е вследствие одобрения със заповед №
759/2016 г ПУП- ПРЗ. Вещото лице сочи в заключението си, че в ПИ ИД 504.2509
има извършени строителни мероприятия: построени са сгради, вътрешни пътища,
комуникации, като в приложение № 2 към експертизата е отразило сградите,
съществували към 2004 г., които са заснети в плана от 2004 г. и в КК от 2011 г.,
част от които са заснети още в КП от 1966 г. (приложение №1 към заключението).
Към настоящия момент почти всички тези сгради не съществуват или каквото е
останало от тях е в много лошо техническо състояние (полуразрушено). Според
експерта към 1991 г. са ситуирани сградите, показани в плана 1966 и 2004 г., и
те са построени по изработен за площадката на ТПК Г.Д. Генерален план, който
представлява по своята същност застроителен план,
като могат да бъдат ползвани и данните от АОС № 901/14.07.2003 г. на Община
Карлово за общинска собственост на УПИ III-ОТПК „Г.Д.“, представляващ дворно
място от 15000 кв. м. с построено в имота метално хале с площ от 894 кв. м. , дърводелна – 1094 кв. м., гатер
банциг – лакозаливно – 465 кв. м., бункер - циклон –
40 кв. м. и допълнително включени в графа 12 административна сграда от 114 кв.
м., столова – 130 кв. м., сграда юргани и дюшеци – 52 кв. м., трафопост /ТП/ –
52 кв. м., навес ГСМ –50 кв. м. Около сградите са били изградени вътрешни
бетонови пътища, които съществуват и сега. Всички тези сгради и съоръжения са фукционирали в един парцел, във взаимна връзка помежду си,
което се подкрепя от представения по делото генерален план на площадката на ТПК
Г. Д., представляващ застроителен план на УПИ III -
ОТПК Г.Д.. Възстановеният на наследниците на Л.П. имот от ОСЗ Карлово с площ
6.00 дка е означен в приложение № 5 към експертизата с граници по зелените
линии и точки, означени с цифри 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10, 11,
12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23. Към настоящия момент върху тази площ от 6
дка е останала само малка част от сградата – дърводелския цех. УПИ III - ОТПК Г.Д.
е обособен по РП от 1966 г. с придаваеми части от имоти № 2469, 2470 и 2471,
заснети в кадастъра към същия план. Проведени са отчуждителни
процедури по отношение на новия собственик на имотите-ТКЗС. Вещото лице не е
открило данни по делото за изплатено обезщетение на наследниците на Л.П. по отчуждително производство за имот 2470. Според него с
отреждането и застрояването на УПИ III - ОТПК Г.Д. старият имот 2470 – нива, е
променил предназначението си на земеделска земя и е включен в строителни
граници на гр. Карлово.
От заключението се
установява още, че части от възстановения имот на наследниците на Л.П. попадат
в ПИ по действащата кадастрална карта, както следва: част от имота попада в ПИ
ИД 504.41 по действащата кадастрална карта и заема площта означена с цифри
30,4,29,28,30 с квадратура 437 кв. м. в приложение № 5; част от имота попада в
ПИ ИД 504.40 по действащата кадастрална карта и заема площта означена с цифри
2, 3, 29, 28, 30, 5, 31, 32, 20, 21, 22, 23, 1, 2 с квадратура 1727 кв. м. в
приложение № 5; част от имота попада в ПИ ИД 504.69 по действащата кадастрална
карта и заема площта означена с цифри 31,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16 с
квадратура 3836 кв. м. в приложение № 5. Вещото лице е достигнало до извод, че
е налице застъпване на имотите от действащата към настоящия момент кадастрална
карта на гр. Карлово и възстановения имот от 6 дка на наследниците на Л.П.. Според
експерта за границите на целия имот 2470
с площ около 14.6 дка има само кадастрални данни. Границите на имота по КП от
1966 г. са възстановими граници по смисъла на ЗСПЗЗ.
По делото в хода на
производството пред първата инстанция е изготвено и прието заключението по
назначена от съда допълнителна съдебнотехническа
експертиза. В приложение № 6 към заключението е представена извадка от КП на гр
Карлово от 1966 г. с граници на имоти 2470 и 2471 с обща площ 15.2 дка по
графични данни от плана. Съседи на този общ имот са: от север – път, от запад –
имот на К., от юг – р. Бяла река. Съгласно делбен протокол от 27.02.1953 г. на
Левскиградски народен съд по гр. дело № 264/1953 г. нивата от 14.6 дка е
разделена на три дяла: западен, среден и източен с площи съответно 4.6 дка, 6
дка и 4 дка. По данни площта за дяловете общо 14.6 дка по протокол /а по
графични данни от плана 1966 г. 15.2 дка/. С оглед данните от делбения протокол вещото лице е ориентирало разделителните
линии между трите дяла в посока север – юг и е посочило в приложение № 7
тяхното приблизително разположение. Площите на дяловете са завишени с 0.2 дка
поради посочената по-горе разлика в площите между плана и протокола, която
разлика е 4 % и е в границите на допустимите грешки.
Пред първата инстанция е
изслушана още една допълнителна съдебнотехническа
експертиза, като в изпълнение на поставената задача в заключението си вещото
лице е представило в приложение № 8 комбинирана скица, изготвена върху копие от
приложение № 7, върху която е изчертало допълнително граници на вътрешни пътища, предвидени в Генералния
план на площадката на ТПК Г. Д. от м. декември 1974 г. Сравнението на сградите,
предвидени в Генплана, с тези в плана от 2004 г.
показва съответствие, но има известни разлики по местоположение и конфигурация.
В скицата са изчертани граници на сгради по
кадастралния план, одобрен 2004 г., като според вещото лице сградите по плана
от 2004 г. са най-близки до съществуващите сгради към 1991 г. Оцветена в
скицата е и сграда, съществуваща на място, но ненанесена в плана от 2004 г. Към
заключението (в приложение № 9) е представена и комбинирана скица между КК от
2011 г. и КРП от 1966 г., като в нея са изчертани граници
на вътрешни пътища, предвидени в Генплана на
площадката на ТПК Г. Д. от м. декември 1974 г., границите на административна
сграда по Генплана от 1974 г., която не е заснета в плана 2004 г., както и
граници на съществуваща на място сграда, която също не е нанесена в плана 2004
г., както и границите на сгради по кадастралния план, одобрен 2004 г. След извършен
оглед на имота вещото лице е констатирало, че съществуващи стари реални граници
не съществуват. Тези граници са заличени при застрояването на имота. Като
възстановими на място стари реални граници може да се посочат само границите на
имот №2470, заснети с кадастралния план на гр. Карлово от 1966 г.
В хода на производството
пред настоящата инстанция е прието заключението по допусната от съда съдебнотехническа експертиза от вещите лица С.Б., С.Ж. и Р.Л..
От заключението се установява, че в реституираната на ищците площ попадат
южната част от сграда на дърводелски цех, попадащ в ПИ 504.69 по КККР, както и част
от бивш метален цех в ПИ 504.41 по КККР. При преглед на материалите по делото и
при извършена справка в архива на Община Карлово вещите лица не са установили
данни за строителния процес на сградите – за изпълнение и завършване на СМР и
за въвеждането им в експлоатация. Няма данни за тяхното законно строителство,
както и за състоянието им към 01.03.1991 г. От огледа на място вещите лица
установяват, че металният цех е напълно съборен и липсва на място, а другата
сграда – разширение на дърводелски цех и котелно, представлява незавършено
строителство. От заключението се установява още, че регулационният план на
града е изготвен през 1948 г., като процесните имоти
са с пл. № 2470 и пл. № 2471 и са извън регулация. През 1966 г. е изготвен
последният регулационен план на гр. Карлово, който продължава да е в сила до
настоящия момент. Посочените имоти фигурират със същите номера, но вече са в
регулацията на града (само малка част от тях не са). През 2004 г. е одобрен
кадастрален план на гр. Карлово, при който УПИ III – ОТПК „Г. Д.“ е заснет като едно цяло и е част от
имот № 2509, частите от имот пл. № 2470 и имот № 2471, попадащи в УПИ XI – производствени нужди и УПИ XX – производствена и складови дейности са част от
имот № 2508, част от глуха улица, попадаща в имот № 2470 е заснета като част от
имот № 2508 и част от имот № 2471 – извън регулация, остава извън регулация. Със
Заповед № 759/2016 г. на кмета на Община Карлово е одобрен план за регулация и
застрояване, частично за УПИ III –
ОТПК „Г. Д.“ – ПИ 504.2509 и УПИ XI – ПИ
504.13 се обособяват три нови самостоятелни УПИ: УПИ XI – 504.39 – производствени дейности, УПИ III –
504.40 – производствени дейности и УПИ XXIII – 504.41 – автосалон. В кадастралната карта на гр.
Карлово ПИ 504.2509 е заместен с трите новообразувани ПИ 504.39, ПИ 504.40 и ПИ
504.41. Според застроителния план от 1966 г. в ОТПК
„Г. Д.“ е ситуирано петно за сграда – предвидено
основно застрояване. С одобрения ПРЗ от 2016 г. в трите новообразувани ПИ е
предвидено основно, нискоетажно, свободно
застрояване, съобразено с предназначението на имотите.
Пред настоящата инстанция
е изслушано и заключението по допуснатата от съда съдебнотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Н.С.. От заключението се установява, че
имотът с обща площ от 14,6 дка по делбения протокол от
27.02.1953 г. по гр. д. № 264/1953 г. по описа на Левскиградския
районен съд съответства на имоти с пл. № 2470 и 2471, обединени със знак за
общност по кадастралния план от 1966 г. В изпълнение на поставената задача
вещото лице е изготвило и приложило към заключението си комбинирана скица, в
която са отразени дяловете по делбения протокол,
границите на имоти пл. № 2470 и 2471 по кадастралния план от 1966 г. и
границите на УПИ III-ОТПК „Г.Д.“ от кв. 15а по
регулационния план от 1966 г. Ориентацията на разделителните линии между
дяловете в посока север-юг според вещото лице осигурява равномерно съотношение
между лице и дъно на всеки един от дяловете, а освен това осигурява
съответствие на съседите, описани в протокола – път от север и река от юг. В
заключението се посочва, че имотът от 6 дка (по графични данни 6,2 дка),
съставляващ дял I от делбения
протокол, попада изцяло в средната част на имот пл. № 2470 и не попада в имот
пл. № 2471, като същият участва в УПИ III-ОТПК
„Г.Д.“ от кв. 15а с площ от 6,1 дка. Вещото лице е изготвило и комбинирана
скица на дяловете по делбения протокол, границите на
имоти пл. № 2470 и 2471 по кадастралния план от 1966 г. и границите на УПИ III-ОТПК „Г.Д.“ и възстановения на наследниците на Л.Д.П.
с реституционния акт на ОСЗ от 27.06.2016 г. имот, като е посочило, че
възстановеният имот се припокрива с част от дял I и част дял IV. В КРП
на гр. Карлово от 1966 г. са отразени съществувалите към същата година сгради:
административна сграда, работилница (за юргани и дюшеци), трафопост, цех за
дървообработване и цех за металообработване. На скица № 1029/01.12.2005 г.,
издадена от Община Карлово и приложена по адм.д. №
451/2006 г. на ОС – Пловдив, приобщено по делото, са означени различните видове
настилки, съществували като благоустройство в двора на РП „Г.Д.“, в това число
настилка от пътни ивици, базалтови (тротоарни) плочки, озеленяване и бетонови
настилки. Идентични настилки, елементи на вътрешната инфраструктура на
предприятието, са означени и на скица № 523/12.08.2009 г., издадена от Община
Карлово и приложена по адм.д. № 2235/2009 г. на АС - Плодвив, приобщено по настоящото дело. При оглед вещото
лице е констатирало, че на място са частично запазени и бетонови бордюри между
различните видове настилки. Вещото лице е направило съпоставка между сградите,
описани в АЧОС от 14.07.2003 г. на Община Карлово, и тези заснети в
кадастралния план от 2004 г., като е посочило, че в акта не са отразени:
паянтова стопанска сграда (ПС – охрана) вляво на входа, паркинг с настилка от
бетонови ивици, вдясно на входа, работилница за ковчези, масивни стопански
сгради, южно от работилницата за юргани и дюшеци, канал за смяна на масла, южно
от дърводелския цех. При оглед на място вещото лице е установило, че в АЧОС не
е описана съществуваща към момента на място едноетажна масивна сграда – сграда
„ГСМ“, разположена южно от цеха за металообработване и западно от дърводелския
цех.
Въз основа на така
събраните данни от фактическа страна настоящият въззивен
състав прави следните правни изводи:
Правото си на
собственост върху претендираните общо 2/3 идеални части от процесния имот
ищците основават на влязло в сила Решение № 01247/27.06.2016 г. на Общинска
служба по земеделие – Карлово, с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Л.Д.П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници
върху площ с размер от 6 000 кв. м., находяща се в югозападния край на поземлен
имот 2470 в незастроената му
част, между точки 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91,
92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка,
представляваща бивша нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в
землището на гр. Карлово, местност „Бяла река“, попадаща в поземлени имоти 2470
и 2471 по кадастралния план на гр. Карлово от 1966 г. Решението на ОСЗ
представлява индивидуален административен акт с конститутивно действие, което
се разпростира както по отношение на обекта - земеделската земя, така и по
отношение на субекта и легитимира като собственици лицата, на които се
възстановява собствеността. Правилно, с оглед наведените от ответниците
възражения за наличие на пречки за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, районният съд е
осъществил косвен съдебен контрол върху посочния реституционен административен
акт, доколкото същите не са участвали в административното производство. Съгласно
чл. 17, ал. 2 ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Последното
следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по
издаването и обжалването на административния акт, може да иска и съдът е длъжен
да се произнесе и по законосъобразността на този акт, както и на съдебното
решение на административен съд, издадено в производство по обжалването му, при
наличие на правен интерес от това оспорване. Действително в рамките на
реституционното производство ищците са водили редица съдебни производства. Следва
да се има предвид обаче, че ответниците не са участвали в тези производства,
поради което решенията по тях не са им противопоставими.
Неприложими в случая са разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№ 5/14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, доколкото те се отнасят до допустимостта на
косвения съдебен контрол при спор с държавата или общината, респективно с техни
правоприемници, какъвто не е настоящият случай.
По правило косвеният
съдебен контрол се осъществява само в рамките на направеното по делото
оспорване от страна на неучаствалото в административното производство лице,
като само в този случай наличието на предпоставките за възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на доказване и то само по
отношение на онези предпоставки, липсата на които оспорването засяга. По тази
причина на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали са налице
сочените от ответниците пречки за реституция. На
възстановяване не подлежат земеделски земи, намиращи се в строителните граници
на населените места или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по
чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. §1в ДР на ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на §1в ДР на ППЗСПЗЗ е
тълкувателна и в нея се съдържа неизчерпателно изброяване на мероприятията, които
не позволяват възстановяването. Важно е да се отбележи, че в хипотезата на чл.
10б ЗСПЗЗ, за разлика от тази на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, не се изисква законност
на застрояването. В практиката се приема, че е налице пречка за възстановяване
и в случаите, в които, макар и конкретният имот да няма изградени постройки и
съоръжения, същият попада в очертанията на терен, зает от проведено единно
комплексно мероприятие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съвкупната
преценка на събраните по делото доказателствени източници води до извод, че към
релевантната дата, а именно тази на влизане в сила на ЗСПЗЗ, в имота, намиращ
се на *** и представляващ УПИ III в кв. 15-а, е било реализирано комплексно
мероприятие за извършване на комунални услуги на населението на гр. Карлово,
включващо: административна сграда, столова, дърводелна, сграда за производство
на юргани и дюшеци, дарак, леярна, гараж, сграда за производство на ковчези,
налъми и хамути, метален цех, трафопост, парно помещение, сграда - ГСМ, портал,
воден басейн, ограда със съответна инфраструктура и др. Част от изброените
по-горе сгради са посочени и в съставения Акт за частна общинска собственост
901/14.07.2003 г. на Община Карлово. В имота е била създадена необходимата
инфраструктура, осигуряваща функционирането на предприятието като цяло –
вътрешни пътища за автомобили и камиони, тротоарна настилка, захранване с вода
и електрическо. Имотът е бил заграден с масивна ограда, с дувар и е представлявал един цял общ
двор. Имало е
и портиер, който се е намирал в дървена барака в началото на имота, откъм
улицата на главния вход, както и голяма портална врата. Изградена е била и
столова за хранене на работниците в предприятието. С оглед на така събраните
данни съдът намира, че е било осъществено комплексно мероприятие, попадащо в обхвата на §
1в на ППЗСПЗЗ и предствляващо пречка по смисъла на
чл.10б ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху процесния
имот, попадащ в границите на УПИ III-ОТПК
„Г.Д.“ от кв. 15а по плана от 1966 г.
Друга предвидена в
закона пречка за възстановяване е включването на имота в капитала на
преобразувано в търговско дружество или приватизирано държавно предприятие
преди възстановяването на собствеността. Законодателят урежда конкуренцията между
правата на бившите собственици и вещните права върху имота, които са придобити
от търговското дружеството при преобразуването или приватизацията на бившо
държавно предприятие, като отдава предпочитание на правата на търговските
дружества, респ. купувача по приватизационната продажба. Съгласно чл. 17а
ЗППДОП (отм.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в
собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Според
дадените в т. 2Г на ТР № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС разяснения фактическия състав на посочения придобивен
способ включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. В случая от
събраните по делото писмени доказателства (Решение № 167, взето с протокол № 23
от 07.12.1994 г. на заседание на ОбС – Карлово, Решение
№ 135, взето с Протокол № 14 от 21.09.1995 г. на ОбС
Карлово Решение № 139, взето с Протокол № 18 от 05.12.1996 г. на ОбС Карлово, както и акт № 901 от 14.07.2003 г. за частна общинска
собственост на недвижим имот) се установява, че имотът, находящ
се на *** и представляващ УПИ III в кв. 15-а, е бил предоставен с решение на ОбС Карлово за стопанисване и управление на общинското
предприятие „БКС“, като с акта на преобразуването на предприятието в търговско
дружество от 1996 г. не е бил изрично изключен от имуществото, което се включва
в капитала на търговското дружество. По тази причина съдът намира, че е бил
осъществен описаният по-горе фактически състав. Това само по себе си е
представлявало допълнителна пречка за реституирането впоследствие на процесния имот.
Не следва да бъдат
обсъждани в настоящото производство възраженията на ответниците,
че границите на описания в делбения протокол от 27.02.1953 г. по гр. д. №
264/1953 г. на Левскиградския районен съд имот, възложен в полза на
наследодателя на ищците Л.Д.П., не съвпадат с тези на процесния имот,
реституиран на неговите наследници. Това е така, доколкото никой от тях не
заявява свои права към обобществяването на земята. В практиката на ВКС
константно се приема, че идентичността на обобществения и възстановения имот
може да оспорва само лице, което претендира собственост към момента на
обобществяването или фактическото отнемане, тъй като на практика с това възражение
се повдига спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който
могат да бъдат само лица, които са заявили имота за възстановяване.
Неоснователни са
наведените във въззивната жалба оплаквания относно
неуважаването от страна на първоинстанционния съд на
възраженията на ищците за прекомерност на претендираните
от ответниците пред първата инстанция адвокатски
възнаграждения в размери, както следва: 1800 лв. за Н.Х.Я. и П.Д.Я., 2000 лв. за
„САТНЕТ“ ЕООД и 3120 лв. за „ИПО“ ООД. Посочените размери не се явяват
прекомерни както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с
оглед на неговия материален интерес, броя на проведените открити съдебни
заседание – 15, и обема на извършените процесуални действия.
С оглед на
изложеното по-горе настоящият състав на съда намира подадената въззивна жалба
за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателите не следва да
се присъждат разноски. Същите дължат заплащането на разноски за въззивната
инстанция в полза на въззиваемите страни, за
направата на които са представени надлежни доказателства. „САТНЕТ“ ЕООД
претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
и за внесен депозит за вещо лице в размер на 450 лв., които следва да му бъдат
присъдени. В полза на „ИПО“ ООД следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв. и за
внесен депозит за вещо лице в размер на 450 лв. Въззиваемите
Н.Х.Я., ЕГН: **********, и П.Д.Я., ЕГН: **********,
претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1020
лв., които следва да им бъдат присъдени.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143 от 01.07.2020 г., постановено по
гр. дело № 119 по описа на РС – Карлово за 2017 г., с което е отхвърлен
предявеният от ищците Л.Д.П., ЕГН: ********** (лично и
като правоприемник на починалите в хода на производството Р.Г.П., ЕГН: **********, и Г. Л. П., ЕГН: **********) и Р.Д.Д.,
ЕГН: ********** (лично и като
правоприемник на починалите в хода на производството Р.Г.П., ЕГН: **********, и Г. Л. П., ЕГН: **********) за
признаване за установено по отношение на „САТНЕТ“ ЕООД, ЕИК: ***, „ИПО“ ООД, ЕИК: ***, Н.Х.Я., ЕГН: **********, и П.Д.Я., ЕГН: **********, че Л.Д.П., ЕГН: **********, притежава 1/3 идеална част и Р.Д.Д., ЕГН: **********, притежава 1/3 идеална част от правото на
собственост върху площта с размер 6000 кв. м., част от поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2509 по КККР на гр. Карлово, заключена между точките 1,
72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4,
3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка, определени в съдебнотехническата
експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Б.Й. по гр. д. №279/2014 г.
по описа на Карловски районен съд, и са осъдени ищците да заплатят на „САТНЕТ“
ЕООД, ЕИК: ***, на сумата от 2200 лв., представляваща разноски по делото, на
„ИПО“ ООД, ЕИК: ***, сумата от 3690 лв., представляваща разноски по делото,
както и на Н.Х.Я., ЕГН: **********, и П.Д.Я., ЕГН: **********, сумата от общо
2150 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.Д.П., ЕГН:
**********, и Р.Д.Д., ЕГН: **********, да заплатят на „САТНЕТ“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 1950 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
Л.Д.П., ЕГН: **********, и Р.Д.Д., ЕГН: **********, да заплатят на „ИПО“ ООД, ЕИК: ***, сумата от 2370 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Л.Д.П., ЕГН:
**********, и Р.Д.Д., ЕГН: **********, да заплатят на Н.Х.Я., ЕГН: **********, и П.Д.Я., ЕГН: **********, сумата от 1020 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: