Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети
ноември две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9525/2015г. по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Д.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от управителя * срещу „А.Х.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от управителя * иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3729,62лева, представляваща незаплатен остатък на цена по договор за покупко-
продажба на стоки от 19.11.2014г., за което е издадена фактура с № *. в размер на 4729,62лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № *. по ч.гр.д. № *. по описа на ВРС.
Ищцовото дружество излага твърдения в исковата молба, че с
ответника са имали търговски отношения по договор за покупко-
продажба на стоки, по който на *. ищецът е доставил
1865бр. поцинковани тръби и 1550бр. тръби втори сорт. За плащане на цената на
стоките е била издадена фактура. През м.* отправил покана до ответника да плати, но такова не последвало. На *. подал заявление за издаване заповед за изпълнение против ответника. По
образуваното ч.гр.д. № *. по описа на ВРС е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 4729,62лева. Ответникът е възразил
в срок и след това на *. направил частично
плащане по фактурата в размер на 3729,62лева. Подаването на възражение поражда
правния интерес на ищеца от избраната форма на защита по отношение на
неплатения остатък на продажната цена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. Не се оспорва факта на
соченото продажбено правоотношение между страните, както и получаване на стоките.
Не се оспорва и дължимостта на цената за тях. Изтъква,
че след доставката, дружеството е изпаднало във финансова невъзможност да
плати. Затова, между страните са се водили преговори за разсрочване на
плащането, подписването на каквото споразумение не се е състояло. Не се оспорва
и факта, че на *. е извършил частично плащане по договора в размер на
1000лева. Не оспорва претенцията по основание и размер, поради което счита, че
не е дал повод за завеждане на делото.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответникът чрез процесуалния
си представител поддържа депозирания писмен отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК.
Със заповед № *. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № *. по описа на Районен съд– Варна, * състав, ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 4724,69лева, представляваща незаплатено задължение по договор
за покупко- продажба за стоки
от *.,
за което и издадена фактура
№ 43410 от същата дата.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу вземането
по заповедта. Доколкото след подаване на възражението длъжникът е извършил
частично плащане по заповедта, последното поражда правния интерес на ищеца от
така избраната форма на защита по отношение на останалото като неплатено.
Предмет на исковата претенция е парично вземане за неплатена цена по договор за покупко-
продажба на стоки. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. Т.е., нужно е да бъдат доказани от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, като настъпили следните факти: валидно сключен между страните договор за
покупко-
продажба, по които ищецът е предоставил в собственост
на ответника сочените по
вид и количество стоки, на определена цена, при задължение
на последния да я заплати на определена дата.
По делото като относими към
спора са приобщени като писмени доказателства процесната
фактура с № *.- на стойност 4729,62лева; извънсъдебна покана до ответника за плащане от *., както и платежно нареждане
от *. за сумата от 1000лева, удостоверяващо
банков превод извършен от ответника към
ищеца с основание частично плащане
по фактурата.
Между страните са обявени
за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти:
- че са били обвързани от сключен договор за покупко- продажба на стоки от *.
- че ищецът е доставил,
а ответникът е получил стоки- поцинковани тръби и тръби втори сорт в количество
и на цена посочени в издадената фактура № *
- че на *. ответникът е направил частично плащане по фактурата от 1000лева.
При така
установените като безспорни факти, единствената защитна позиция, която
ответникът е заел в процеса е била, че неговото неизпълнение се дължи на липса
на финансови средства и налични между страните преговори за разсрочване
изпълнението на задължението. Доколкото
се касае за изпълнение на парично задължение обаче, липсата на парични средства не е основание да се приеме, че е налице обективна, т.е безвиновна невъзможност
длъжникът да изпълни. Безспорно се установява от фактурата, по която се търси плащане, че страните са договорили срок за плащане и това е дата- *., т.е падежът е настъпил и от следващия ден длъжникът
е в забава. Независимо от това кредиторът
отново е поканил ответника да изпълни, като му е предоставил допълнително срок. След като вземането е станало изискуемо и при липса на доброволно плащане, ищецът е потърсил съдебна защита на правото си. Воденето на преговори за разсрочване на изискуемо вземане е било въпрос на негова добра воля, но не и задължение.
Затова и не може да се сподели доводът, че ответникът не е станал повод за завеждане на настоящото дело.
Затова при липса на ангажирани доказателства за извършено плащане на спорното вземане, исковата претенция се явява доказана в своето основание и размер. Искът следва да бъде уважен.
По
разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право на разноски. Реализираните
такива в настоящото
производство са в общ размер на 726,18лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските, от които 650лева
адв. възнаграждение и 76,18лв. държавна такса. Представен е договор за правна помощ, от който е видно уговаряне и плащане на възнаграждението за един адвокат. Ответникът е релевирал възражение за неговата прекомерност, което съдът с оглед фактическата
и правна сложност на спора преценява за основателно. Адв. възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 500лева, което е минималният размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Или общият размер на разноските
дължими в полза на ищеца е 576,18лева.
На осн.
т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и
сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 95лева за
платена ДТ. Те се дължат в цялост, тъй като
длъжникът е станал повод за
завеждане на делото. Извършеното частично плащане по заповедта и поради тази причина невъведено в предмета на спора по установителния иск, е станало
след издаване и връчване заповедта на ответника.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът „А.Х.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от управителя * ДЪЛЖИ на ищеца „Д.” *, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** представлявано от управителя Цветан Кирилов Костов сумата от 3729,62лева,
представляваща незаплатен остатък на цена по договор за покупко- продажба на стоки от *., за което е издадена фактура с № *. в общ размер на 4729,62лева, което вземане е предмет на издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № *. по ч.гр.д. № *. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Х.”
*, ЕИК * да заплати на „Д.” *,
ЕИК *, сумата от 576,18лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Х.” *, ЕИК * да заплати на „Д.” *, ЕИК * сумата от 95лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д. № 6227/2015г.
по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: