ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500081 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частната жалба на ЕТ „Я. Д.“,
ЕИК812185785, гр. Н., представляван от Я. Д., действащ чрез пълномощник
адв. Г. М., със служебен адрес: гр. С., ул. „Д.“ № **, ет. *, ап. *, против
Определение № 260984/20.08.2021 г. по гр. дело № 903/2020 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за
връщане на надвнесена държавна такса по делото и той е осъден да заплати
по сметка на Бургаския окръжен съд допълнително 214,34 лв. държавна такса.
Иска се отмяната на горното определение като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което молбата за връщане
на неоснователно внесената такса да бъде уважена.
Сочи се, че с исковата молба са обективно съединени иск за
установяване на право на собственост, придобито върху сграда в резултат от
съвместна дейност, съгласно договор за гражданско дружество, иск за
установяване на правото на собственост върху същата сграда при евентуално
основание за придобиването му поради изтекла придобивна давност, ведно с
претенция за осъждането на ответната страна да предаде на ищеца собствения
му имот и евентуален осъдителен иск за заплащане стойността на сторените в
имота подобрения, при признаване на право на задържане, ако заявените
претенции за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.
1
Поддържа се, че предходната инстанция е приела правилно, че т.к. двата
ревандикационни иска са насочени против един ответник в защита на един
правен интерес (накърненото право на собственост на ищеца върху
гореописания имот), то за тях се дължи една държавна такса. Относно
предявения като евентуален осъдителен иск обаче, неправилно било прието,
че се дължи отделна допълнителна такса, тъй като интересът бил различен от
този за защитата на собствеността.
Според жалбоподателя, този извод на съда противоречи на разпоредбата
на чл. 72, ал. 1 ГПК. Счита, че последната не дава еднозначен отговор на
въпроса как следва да се определи държавната такса в случаите, когато
против едно лице са предявени искове, насочени към защитата на различни
интереси, но съединени при условията на евентуалност. В конкретната
хипотеза евентуалният иск бива предявен при сбъдване на отрицателното
условие - отхвърляне на главния иск за собственост или прекратяването на
производството по него. Поддържа, че тъй като към момента на предявяване
на исковете не е ясно дали ще бъде разгледан предявеният при условията на
евентуалност иск, е неоправдано събирането на такса по него. При
евентуалното предявяване на искове, ищецът не преследва едновременност и
кумулативност на защитно-санкционните ефекти.
Моли съдът да приеме, че разпоредбите на старата редакция на чл. 72,
ал. 2 ГПК са запазили своето действие и съобразно цената на имота,
следващата се държавна такса възлиза единствено на сумата от 595,22 лв.,
събрана като 4% от стойността на една четвърт от имота. Внесената от ищеца
по делото такса е в размер на 2380,88 лв., следователно вместо осъждането му
да довнесе държавна такса, неправилно надвнесената такса от 1785,67 лв.,
следва да му бъде върната (основание по чл. 4б от ЗДТ).
Ответникът по жалбата - Община Несебър, не е подал отговор в
предвидения от закона срок.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото
и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да
бъде разгледана.
2
Производството по гр. дело № 903/2020 г. по описа на Бургаския
окръжен съд е образувано по исковата молба на настоящия жалбоподател
против Община Несебър за ревандикация на сграда с идентификатор
51500.501.353,* по КККР на гр. Н., представляваща „Р. п. № *“ - сграда за
обществено хранене - със застроена площ от 50 кв. м, с конструкция: масивна
с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, с
година на построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.4**, с
административен адрес град Н., ул. „К.“ № *. Моли се съдът да приеме за
установено, че ищецът е собственик на тази страда като получена в дял от
договор за съвместна дейност от 06.02.2004 г.. При условията на евентуалност
ищецът твърди, че е станал собственик на този имот на основание чл. 79 ЗС -
поради упражнено давностно владение повече от 10 години (непрекъснато,
несмущавано и спокойно). Предявен при условията на евентуалност, ако
предходните искове за защита на собствеността бъдат отхвърлени, е иск за
осъждане на ответната община да заплати на едноличния търговец сумата от
50 000 лв., представляваща стойност на направените в имота подобрения.
С Решение № 279/20.08.2021 г. по делото на Бургаския окръжен съд, са
разгледани и отхвърлени като неоснователни всички заявени по делото
искове и са присъдени съдебно-деловодни разноски.
Ищецът е депозирал нарочна молба пред Окръжен съд - Бургас за
възстановяване на сумата 1785,67 лв., представляваща надвнесена по делото
държавна такса за производството, по посочена банкова сметка. Твърдял е
дължимост по делото на държавна такса от 595,22 лв. - за главния и всички
евентуално обективно съединени с него искове, поради което е претендирал
връщането на горепосочената разлика до вече внесената такса от 2380,89 лв.,
като недължимо платена.
С обжалваното тук определение, Бургаският окръжен съд е оставил без
уважение искането на ЕТ „Я. Д.“ за връщане на надвнесената държавна такса
от 1785, 67 лв. и е осъдил едноличния търговец да заплати по сметка на БОС
допълнителна държавна такса в размер на 214,34 лв.
За да достигне до този извод, съдът е посочил, че за двата иска за
собственост се дължи една такса, тъй като са насочени в защита на един
правен интерес и е определил като такава сумата от 595,22 лв.
(представляваща 1% от стойността на данъчната оценка на имота). Приел е,
3
че вторият, съединен при условията на евентуалност иск - за стойността на
подобренията в имота, е насочен към защита на друг интерес (подобрения на
стойност от 50 000лв.), поради което за него се дължи отделна такса в размер
на 4% от стойността му или сумата 2000 лв. Предвид, че по делото е внесена
държавна такса в размер на 2380 лв., съдът е осъдил ищеца да довнесе
разликата от още 214, 34 лв.
Определението е правилно.
Първоинстанционният съд е обявил, че макар претенцията за
подобрения по чл. 72 от ЗС да е заявена като евентуална на главния поставен
в процеса вещен спор, тя не представлява различен способ за разрешаването
му, а е насочена към задоволяване на друго правно благо на ищеца,
възникнало по повод същата вещ. Затова приема, че за евентуално заявените
ревандикационни искове е дължима една такса, а за облигационната
претенция - друга, при условието на чл. 72, ал. 2 от ГПК.
Въззивният съд възприема горния извод, защото в случая с исковата
молба се дири защита на различни материални интереси по повод едно и
също имущество, като предмет на исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 72 ЗС е
защитата на различни накърнени субективни материални права на ищеца.
Първото е вещно, а второто - облигационно, като в случая претенцията за
присъждането на парична сума не е компенсаторна, т.е. заместваща
ревандикацията на евентуално липсващо имущество на ищеца.
Правата на собственика и на подобрителя на чуждата вещ представляват
различни блага, защитими от закона и затова следва да бъдат възприети като
различни интереси по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ГПК. Дори цената на всяко
от тези правни блага е различна - тази на иска, защитаващ вещното право, е
данъчната оценка на спорния имот, а цената на претенцията за подобрения се
определя от ищеца на база вложените средства или от размера на
увеличението на имота вследствие на подобренията, в зависимост от това в
какво качество твърди да ги е сторил ищецът-несобственик - като
добросъвестен или недобросъвестен подобрител. Съдът съобразява още, че
макар заявени в условие на евентуалност, всички претенции на ищеца са били
разгледани от първата инстанция, така че жалбоподателят не може да черпи
доводи за неправилност на определената държавна такса от обстоятелството,
че изначално не е ясно дали ще се стигне до произнасяне по евентуалния
4
облигационен иск. Не на последно място следва да се отбележи, че, в случай
като настоящия, кумулативното обективно съединяване е изключено дори
само за това, защото ищецът не може да бъде едновременно в двойното
качество на собственик и на подобрител на един и същ имот.
Предмет на дирената от съда по делото защита са две различни по
естеството си, включително незаместващи се взаимно правни блага.
Следователно за всяко едно от тях ищецът дължи заплащането на отделна
държавна такса, която в случая е изчислена правилно в общ размер от 2595,22
лв., като сбор от държавната такса за евентуалните ревандикационни искове
(595,22 лв.) и за подобренията (2000 лв.).
При тези констатации, частната жалба против определението на БОС
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕТ „Я. Д.“,
ЕИК812185785, гр. Н., представляван от Я. Д., чрез пълномощник адв. Г. М.,
със служебен адрес: гр. С., ул. „Д.“ № **, ет. *, ап. *, против Определение №
260984/20.08.2021 г. по гр. дело № 903/2020 г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е оставено без уважение искането му за връщане на надвнесена
държавна такса по делото и той е осъден да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд допълнително 214,34 лв. държавна такса.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5