Решение по дело №107/2020 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

           

        № 48/23.6.2020г.           

 

23.06.2020г.   гр.Карнобат

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Районен съд- гр.Карнобат, 4 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

    

                                                                                          Председател: Красимир Сотиров

 

         При секретаря: Дарина Енева, разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №107 по описа за 2020г. на РС- гр.Карнобат и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         С жалба, подадена от А.Ж.Д., чрез адв.Т.Д. от БАК, се обжалва Наказателно постановление №***., издадено от Началник- група към ОДМВР- Бургас, РУ- гр.С., с което са наложени следните административни наказания: глоба от 1 000 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 мес., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, наложено на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. В подадената жалба е изразено несъгласие с горното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.

         В съдебно заседание не се явява представител на административнонаказващия орган. Жалбоподателят се явява лично, заедно с упълномощен процесуален представител. Излага съображения за наличието на пороци от процесуално и материално естество в обжалваното наказателно постановление и в издадения АУАН. Посочено е, че е налице неяснота относно конкретното място на извършване на процесното нарушение, както и са изложени твърдения за липсата на представени доказателства за техническата изправност на техническото устройство, с което се доказва употребата на алкохол. Иска се присъждане на сторените разноски от жалбоподателя.

         Съдът, след като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в законен срок и от активно легитимирано лице. Съдът намира, че същата има предвиденото от закона съдържание. По съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

         От фактическа страна съдът намира следното:

         С акт за установяване на административно нарушение №***, съставен от М. Я.- мл. автоконтрольор към РУ- гр.С., е констатирано, че на същата дата, около 22:00 ч., в община С., с.Ч., по второстепенна улица без име, в посока от изток към запад, жалбоподателят е управлявал л.а. „Мерцедес”, марка „190Е”, рег. №***, с концентрация на алкохол в кръвта от 0,81 промила, установено в издишания въздух с техническо средство Дрегер 7510, с фабричен №***. Издаден е талон за медицинско излседване №***, в който е вписано, че жалбоподателят прима показанията на уреда и не желае да даде кръвна проба за химичен анализ.

        Съставеният АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата.

         Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, /стр.14/, в което като място на извършване на нарушението е вписано: „гр.С., на улица без име, в с.Ч., по второстепенна улица без име в посока от изток на запад“. С обжалваното наказателно постановление, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена административна санкция- глоба в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Възпроизведени са фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.

         Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.04.2020г.

         В открито съдебно заседание са разпитани свидетелите М.Я.- актосъставител, К.А.- живуща *** и възприела релевантни обстоятелства по делото и М.Й.- полицейски служител.

         Свидетелят М. Я. посочва, че докато е бил нощна смяна в гр.С. на 01.01.2020г., в неустановен час е получил сигнал от свой информатор, чиято самоличност не се разкрива, че жалбоподателят, който заема длъжността кмет на с.Ч., употребява алкохол в една от къщите в селото, както и че ще шофира собственото си МПС след употреба на алкохол. Посочва, че патрулът се е отправил към с.Ч. и след обход по улиците на селото са установили движещ се автомобил, който са последвали и спрели за проверка чрез подаването на светлинно- звукова сигнализация и стоп палка. Уточнява се, че автомобилът е бил спрян на около 100 м. от дома на жалбоподателя. Свидетелят посочва, че спряното за проверка МПС е било управлявано от жалбоподателя, който е бил в нетрезво състояние. Извършена е проверка с техническо средство, което е отчело употреба на алкохол. Жалбоподателят е отказал даването на кръвна проба, като е заведен до сградата на ФСМП- гр.С. за извършването на такава, където също е отказал пред медицинско лице кръвно изследване. Предприети са действия за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

         По делото е проведен разпит на свидетеля К.А., която посочва, че през нощта на 01.01.2020г. колата на жалбоподателя, който живеел наблизо на ул. „В.Л.“ №13, е била паркираната близо до къщата й, като между 21:30- 22:00 ч. по улицата, откъм кметството се е приближила полицейска кола с включени къси светлини, която забелязала от прозореца на къщата си. Посочва, че автопатрулът е спрял пред колата на жалбоподателя.

         В открито съдебно заседание е извършена очна ставка между горепосочените двама свидетели, поради установени противоречия в показанията им. Свидетелят М. Я. посочва, че е спряно за проверка движещо се черно на цвят МПС, с включени къси светлини, управлявано от жалбоподателя, като са подадени светлинно- звуков сигнал от патрула и лично чрез стоп палка през прозореца на служебния автомобил, като пасажер на предна дясна седалка. Свидетелят К. А. посочва в отговорите си, че колата на жалбоподателя е била паркирана на улицата, със загасени фарове, като не е забелязала подаването на светлинно- звуков сигнал и стоп палка от полицейския автомобил.

         Проведен е разпит на полицейския служител М.Й., който посочва, че във връзка с получен сигнал около 21:00- 21:30 ч. на 01.01.2020г. от анонимен информатор за вероятно управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол се отравили в тъмната част на денонощието към с.Ч. от гр.С., където след обход са установили жалбоподателя, който е управлявал собственото си МПС. Спрян е за проверка чрез светлинно- звукова сигнализация и стоп палка, подадена от седящия до него полицай М. Я.. Посочва се, че жалбоподателят е бил сам в превозното средство във видимо нетрезво състояние.

         Жалбоподателя дава обяснения по случая, като посочва, че на процесната дата е управлявал собственото си МПС до обяд, като след това го е паркирал на отсрещната страна на улицата срещу дома му и не е шофирал повече през деня. Твърди, че около 21:30 ч., след като е употребил алкохол през деня, се е качил в автомобила си, за да проведе разговор по мобилния си телефон. В същия момент откъм кметството на селото се задал полицейски автомобил с включени къси светлини. Извършена му е проверка за употреба на алкохол и е заведен в здравно заведение за вземането на кръвна проба, която е отказал по здравословни причини.      

         Приложени към делото са препис на талон за медицинско изследване №***, в който е вписан резултат от 0,81 промила на хиляда, установен с техническо средство и е вписано, че се приемат показанията на техническото средство, както и не се желае изследването с доказателствен анализатор.

         Служебно е изискана справка от амбулаторния журнал на ФСМП- гр.С. относно вписан отказ на А.Ж.Д. за изследване за съдържание на алкохол в кръвта му. Постъпило е писмо от ЦСМП- гр.Бургас, че не е регистриран подобен отказ.       

         Правните изводи, до които достигна съдът са следните:        

         Изискванията към съдържанието на съставените АУАН и издадените въз основа на тях наказателните постановления са предвидени по императивен начин в разпоредбите съответно на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН. Съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН в съставения АУАН следва да е описано мястото на извършеното нарушение. На основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържанието на наказателното постановление включва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. С оглед на горното, фактът на извършено административно нарушение следва да бъде надлежно конретизиран, предвид на обвинителния характер на административнонаказателното производство по смисъла на ЕКЗПЧОС и пълноценното упражняване правото на защита на санкционираното лице. В настоящия случай следва да се приеме, че не са допуснати съществени нарушения от актосъставителя и от административнонаказващия орган при ангажиране на отговорността на жалбоподателя, с които да се засяга по съществен начин възможността за пълноценно упражняване на правото на защита на последния. Посочено е населеното място, в което е извършено административноо нарушение, на второстепенна улица без име. Обстоятелствата дали същата улица в селото име име и съответно неотбелзяването й в състсавения АУАН и в издаденото наказателно постановление не може да се приеме за съществен недостатък на обжалваното наказателно постановление, обосноваващ отмяната му.

         На основание чл.5, ал.3, т.1, предл.I от ЗДвП, с оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Управлението на лек автомобил след употреба на алкохол над определената в закона стойност представлява действие, нарушаващо установения обществен ред. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се кумулативно с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1 000 лв. лице, което което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта е предвиден в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно разпоредбите на чл.3 от горната Наредба при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец. В случай, че проверяваното лице алтернативно откаже извършване на проверка с техническо средство, не приема показанията на техническото средство или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с медицинско и химическо лабораторно изследване, на основание чл.3а от същата Наредба.

         В настоящия случай по надлежен ред с техническо средство е установена концентрацията на алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух. Показанията на техническото средство не са оспорени от жалбоподателя, отказано е извършването на лабораторно кръвно изследване, което се установява както от свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители, така и от обясненията на жалбоподателя.  С оглед на горното направеното в публично съдебно заседание възражение за липсата на доказателства за техническата изправност на използваното техническо средство от органите на реда следва да бъде прието за неоснователно.

         Следва да се приеме, че са налице и останалите елементи от обективна страна на процесното деяние. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото полицейски служители относно обстоятелствата във връзка с установяването на нарушението и спирането на движещо се МПС, управлявано от жалбоподателя за проверка. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката К. А. относно горните обстоятелства, доколкото същата е възприела само част от фактическата обстановка през прозореца на къщата й, намираща се в същото село, поради което следва да се приеме, че не е оборена доказателствената сила на съставения АУАН, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП.

         От субективна страна деянието е извършено при условията на евентуален умисъл, като нарушителят е предвиждал нарушаването на забраната за управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 до 1,2 на хиляда, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и се е съгласявал с нарушението, като необходима последица от деянието си.

         Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.I oт ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***. на Началник- група към ОДМВР- Бургас, РУ- гр.С., с което на А.Ж.Д., ЕГН: **********, са наложени следните административни наказания: глоба от 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 мес., на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.       

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                            Районен съдия: