НЧХД
№ 874/2018 год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано
въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от Г.С.П. ***, ЕГН **********
с която е повдигнато обвинение против подс. Т.Н.Д., ЕГН ********** ***
престъпление по чл.216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, именно за това, че на 16.03.2018
г. в с. В., обл. Пазарджишка, в питейно заведение „***” е повредил
противозаконно чужда движима вещ - входна врата, посредством счупване на
стъклопакет на прозорец, собственост на Г.С.П., ЕГН ********** ***, с което му
е причинил вреда в размер на 45 лева, като деянието представлява маловажен
случай.
В съдебно
заседание тъжителят не се явява лично,
но се представлява от повереник, който поддържа
изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение, ангажира доказателства и пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, с присъждането и на
направените по делото разноски.
Подс. Т.Д. се явява
лично в съдебно заседание и със защитник. Декларира, че не се признава за виновен
по обвинението, но дава обяснения, с
които не отрича, че е извършил описаното в тъжбата престъпно посегателство, а с
това на практика признава вината си.
Защитникът на
подсъдимия пледира за постановяването на оправдателна присъда, излагайки
съображения, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият се присъединява към
становището на защитника си.
Районният съд
обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Към
инкриминираната дата частният тъжител Г.П. бил собственик на недвижим имот,
функциониращ като заведение под наименованието „***”, находящ се в с.В.,
обл.Пазарджишка. Дейността в заведението се осъществявала от името на
дружеството „Б.К.” ЕООД, представлявано от управителя и свидетел по делото Б.П.К., с който собственикът П. очевидно бил
в неформално съдружие.
На 16.03.2018г.
вечерта въпросното заведение било затворено за клиенти, т.к. било ангажирано от
физическо лице от с.В., което празнувало юбилей и било поканило около петдесет
човека - свои близки и приятели. В разгара на тържеството, т.е. около 21.00 - 21.30
часа, в заведението влезли подс. Т.Д. със съпругата си – св. И.Д.и тяхното деветгодишно
дете. Първите двама били повлияни от алкохол, който консумирали преди това в
друго заведение в селото. Те решили да влязат именно в заведението „***”, т.к.
знаели, че то се стопанисва от св.Б.К.. Преди това съпругата на подсъдимия имала
извънбрачна връзка със св.К., за която в един момент научил подс.Д.. По повод
на това той и съпругата му се разделили, но не след дълго оправили отношенията
си и заживели отново като семейство. Мотивът им да влязат в заведението на
процесната дата бил да демонстрират пред обществото, че са загърбили изневярата
на Д.на и все още се обичат като съпрузи.
Непосредствено
след като влезли в заведението, работещата в него като барман и сервитьор – св.С.Б.
им заявила, че не обслужват клиенти, т.к. се провежда т. нар. частно парти. Съпрузите обаче били
настоятелни и седнали на единствената свободна маса до бара, която била
служебна и се ползвала от св.Б. и нейната колежка от кухнята в заведението –
св.Ц.Д.. След това съпрузите си поръчали алкохол /уиски/ и мезета. След като
били обслужени започнали да консумират поръчаното.
В заведението имало оркестър и свирещите
започнали да поздравяват музикално рожденикът и неговите гости. В един момент
двамата съпрузи станали да танцуват, при което проявили нетипична за обществено
място интимност, т.к. се опипвали и целували демонстративно. Танците им били
възприети като неприлични, при което св.Б. отишла до тях и им направила
забележка в смисъл, че на останалите не им е приятно да наблюдават
демонстрираната от тях еротика.
Когато съпрузите седнали на масата си,
при тях отишъл синът на рожденика. Заявил им, че не са желани в заведението и
поискал да го напуснат. Дал да се разбере, че това било и желанието на св.Б.К.,
който в момента не бил в заведението, но бил уведомен за тяхното присъствие. Св.Д.излязла
от заведението с намерението да проведе телефонен разговор с Б.К.. Секунди след това и подс.Т.Д. тръгнал да
излиза от заведението. Понеже бил подразнен от това, че е изгонен той нанесъл
удар с едната си ръка по един от прозорците на входната врата с размери около
80/60 см., при което стъклопакетът се счупил. Малки стъкълца се разхвърчали из
заведението в близост до входната врата, включително и по част от порциите на
гостите. След това подс.Д. излязъл от заведението, но бил последван от някои от
гостите, които отвън му нанесли удари.
За инцидента били сигнализирани
служители от частна охранителна фирма, обслужваща заведението, но бил подаден и
сигнал на тел.112. Мястото било посетено
и от служители на РУ МВР-Септември. По случая била образувана полицейска
преписка, която била прекратена с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на РП-Пазарджик, поради това че деянието съставлявало
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Междувременно св.Б.К. повикал
представители на фирма за поставяне на дограма, които отремонтирали вратата,
посредством поставянето на нов стъклопакет на мястото на счупения прозорец. За
тази услуга св.К. заплатил сумата от 45 лева, като на името на неговото
дружество била издадена фактура и касов бон. В последствие тези 45 лева били
възстановени на К. от собственика на заведението – тъжителя П..
Докато все още била висяща образуваната
полицейска преписка св.К. представил по нея фактурата с касовия бон за
заменения стъклопакет и извършен ремонт на обща стойност 45 лева. Полицейският
служител работещ по преписката – св.З., съобщила на подс.Т.Д. какъв бил
размерът на причинените от него имуществени вреди. Последният на свой ред пък
предал с ПДП от 16.04.2018г. сумата от 45 лева, с което искал да възстанови
щетите. Св.З. уведомил св.К., че Д. е предал паричната сума за обезщетение на
вредите, но последният отказал да получи парите с аргумент, че той не бил
собственик на имота, респ. на увреденото в него имущество, а в този смисъл бил
посъветван и от адвокат. С разписка от 18.04.2018г. св.З. върнал паричната сума
от 45 лева на подс.Д..
По повод на всичко това, на 28.05.2018г.
тъжителят П. ***, при което било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приетите като писмени
доказателства по делото заверено копие на фактура № 10000017/27.03.2018г. и
касов бон от същата дата, издадени от „***” ООД-Септември на „Б. ***, стойността
за подмяна на счупения стъклопакет, включваща стъклата и ремонтни дейности,
възлиза на сумата от 45 лева, която сума се равнява и на размера на причинените
с престъплението имуществени вреди. При наличието на горните убедителни писмени
доказателства за размера на вредите не бе необходимо назначаването на
съдебно-оценъчна експертиза за установяване на същите.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от обясненията на подс.Д., показанията на свидетелите И.Д., Ц.Д.,
Д.З., Б.К. и С.Б., както и от приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимия, с които същият направи пълни и подробни самопризнания, т.к. същите
се подкрепиха изцяло от всички останали събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Поради непротиворечивостта на гласните и писмени доказателства
по делото не се налага тяхното подробно обсъждане и анализ. Обобщено следва да
се заключи само, че събраните по делото доказателства категорично очертават
описаната по-горе фактология на инкриминираните събития.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. Т.Д. е осъществил
престъпния състав на чл.216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, като на 16.03.2018 г. в с.
В., обл. Пазарджишка, в питейно заведение „***” е повредил противозаконно чужда
движима вещ - входна врата, посредством счупване на стъклопакет на прозорец,
собственост на Г.С.П., ЕГН ********** ***, с което му е причинил вреда в размер
на 45 лева, като деянието представлява маловажен случай.
Авторството на деянието, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един
несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички
обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на
обществено-опасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
От събраните по делото безспорни
доказателства категорично се установи, че с поведението си подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние “повреждане” на чужда движима веща, каквато е
входната врата на заведението, като със счупването на едно от прозорчетата й е
интервенирал върху нея по такъв начин, че е направил временно невъзможно
използването и по предназначание до момента на отремонтирането. Деянието с оглед
размера на причинените щети и незначителността на вредните последици, доколкото щетата възлиза на сума, равняваща
се на около 1/11 от МРЗ определена за страната, както и с оглед другите
смекчаващи обстоятелства /чисто съдебно минало на дееца, който е бил осъждан в
миналото, но понастоящем е реабилитиран, направени пълни и подробни
самопризнания, изразено разкаяние и критично отношение към стореното, направен
опит да възстанови причинените имуществени вреди, което не е станало по
независещи от него причини/ се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с останалите случаи на престъпление от този вид, при
което следва да се квалифицира именно по по-лекия състав на чл.216 ал.4 от НК –
„маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Не може да бъде споделено
виждането на защитата в смисъл, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9
ал.2 от НК, а от там не може да бъде уважено и искането за оправдаване на
подсъдимия. За да бъде такова едно
деяние би следвало да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да
е явно незначителна, при което и да не е правно или морално укоримо. За
наличието или не на обществена опасност, респ. за нейната явна незначителност
обаче следва да се съди не само вида, естеството и стоността на причинените
вредни последици, но и от всички останали фактори, характеризиращи конкретната
престъпна проява, като време, място, начин, средства, обществен отзвук и т.н.
Следва да се преценяват също подбудите на дееца и неговата личностна характеристика.
Вярно е, че в настоящия
казус размерът на причинените имуществени вреди е пренебрежително малък. Вярно
е и това, че деецът е направил опит да ги репарира, но това не е станало по
независещи от него причини, доколкото е било напълно възможно св.З., на когото
св.К. отказал да получи предадените от подсъдимия пари, е можел безпроблемно да
издири собственика на заведението – тъжителя П. и да му предаде парите за
обезвреда. В същото време обаче следва да се държи сметка и за това, че подбудите
за извършване на деянието са очевидно хулигански. Д. е счупил стъклото умишлено
и с желание да уязви стопанина на заведението, както и да се себеизтъкне пред погледите на останалите лица
в него. С поведението си той е нарушил обществения ред и е изразил явното си
неуважение към обществото. Същевременно е прекъснал тържеството и е предизвикал
негативни емоции у лицата, празнуващи в заведението, включително и поради това,
че част от счупените стъкълца са попаднали в някои от порциите на гостите. Накрая
следва да се добави и това, че подсъдимият е извършил деянието демонстративно и
с чувство за безнаказаност. Всичко това даде основание на съда да приеме, че
обществената опасност на деянието не явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2
от НК, т.е. деянието не е малозначително, но пък съставлява маловажен случай,
за което съображения се изложиха по-горе.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54
и чл.57 ал.1 - за неговата индивидуализация.
За да определи
наказанието съдът отчете завишената степен на обществена опасност на
конкретното деяние не с оглед размера на причинената реална вреда, а поради
това, че деянието е извършено демонстративно, с чувство за безнаказаност, на
публично място и с него практически е засегнато правото на собственост върху недвижим имот, а именно заведението на
тъжителя, доколкото повредената врата е съставлявала преграда, здраво направена
за защита на имот.
Подсъдимият е личност с
относително ниска степен на обществена опасност. Видно от приложените по делото
свидетелство за съдимост той е бил осъждан в миналото, но понастоящем е
реабилитиран. Отделно от това по делото не са представени доказателства за
негативни характеристични данни за подсъдимия.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в ниското правно и обществено съзнание
на извършителя, което води до
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост, провокирано
от недостатъчната способност за самоконтрол.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът прецени чистото съдебно минало,
направените пълни самопризнания, изразеното критично отношение към стореното и
разкаяние, пренебрежително ниския размер на причинените вреди, както и фактът,
че подсъдимия е направил всичко зависещо от него, за да възстанови вредите.
Отегчаващо отговорността обстоятелство -
фактът, че деянието е извършено на публично място и демонстративно, с
чувство за безнаказаност.
С оглед на казаното и след преценка на
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия наказание
по втората алтернатива на чл.216 ал.4 от НК, при което го осъди на глоба в
размер ан двеста лева, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с
което ще се постигнат целите по чл.36 от НК. При определяне размера на глобата
съдът съобрази и семейното положение, материално и имотно състояние на дееца.
При този изход
на делото и
на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на частния
тъжител Г.С.П., ЕГН ********** сторените
по делото разноски в размер на 1017,91 лв. – платени ДТ за образуване на дело и
издаване на съд. удостоверение, както и платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Пазарджишкият
Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: