№ 31768
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110146120 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „....................“ ЕАД против В. В. З. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 378,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ....................... с
абонатен № 215955, 60,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 01.04.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 32,30 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., 5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.05.2019 г. до 01.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията,
за които суми по ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед № 12938/10.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника В. З., в качеството му на потребител –
клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. ....................... с абонатен
№ 215955, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота
топлинна енергия, като В. З. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „.................“ ЕООД
в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати
1
стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият
не е погасил в срок дължимите суми, както следва: сумата от 378,31 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., сумата от
60,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г. върху
главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 32,30 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата от 5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019
г. до 01.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение За тези суми в хода на
производството поч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу
която длъжникът е възразил в срок. С тези доводи „....................“ ЕАД обосновава интереса
си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. В. З., чрез
пълномощника си адв. Виктор Симеонов, оспорва исковите претенции като неоснователни,
посочвайки, че ответникът не е собственик и не е ползвател на процесния имот, поради
което няма качеството на потребител на топлинна енергия и между страните не съществува
твърдяната от ищеца облигационна връзка. Оспорва през разглеждания период имотът да е
бил топлоснабден, наличието на необходимата документация във връзка с изграждането на
сградната инсталация, както и проектната мощност на радиаторите в сградата. Не се
установяват вида, броя и мощността на отоплителните тела в същата. Счита, че не е
извършвано заснемане на щранговете и отоплителните тела в имотите от сертифицирано
лице, поради което извършените изчисления са необосновани. Навежда довод, че
измервателните уреди не са преминали през необходимата проверка и не са сертифицирани.
Оспорва да е извършена реална доставка на топлинна енергия, както и нейната цена,
съответно да е налице реално потребление от абоната. В депозирания отговор ответникът З.
отрича твърдението на ищеца за съществуващи договорни правоотношения с ФДР за
процесния обект. Въвежда възражение за недължимост на част от сумите поради
погасяването им по давност. Намира за недължими претендираните лихви за забава,
доколкото същите – като противоречащи на ЗЗП са нищожни. С тези доводи ответникът
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни.
Претендира разноски съгласно списък, обективиран в отговора.
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално
допустими, считайки за неоснователно възражението на ответника за нередовност,
обосновано с липсата на представена от ищцовото дружество подробна справка относно
дължимите суми по периоди и фактури. В процесния случай ищецът е навел твърдения
относно наличието на облигационно правоотношение с ответника, посочвайки
съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на
топлофикационното дружество и на потребителя, цената на доставената топлинна енергия,
нейните компоненти, размера на обезщетението за забава, периодите, за които се
претендират двете вземания, както и топлоснабдения недвижим имот, до който твърди да е
доставена топлинната енергия – с описание на административния му адрес и на абонатния
номер по партидата, открита при „....................“ ЕАД. Вземанията, предмет на исковите
претенции са конкретизирани по вид, размер и период, за който се претендират.
Обстоятелството какви конкретно суми са включени в обща дължимата главница касае
спора по същество и е въпрос на основателност на исковете (предвид проведеното
оспорване от ответната страна), а не на тяхната допустимост. Ето защо, съдът намира, че
2
исковата молба отговаря на изискванията за редовност, установени в разпоредбата на чл.
127 и чл. 128 ГПК, поради което искането на ответника за даване на указания до ищеца за
представяне на посочената справка следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка
съдът съобрази, че се касае за документ, който тепърва следва да бъде изготвян, а по реда на
чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да представи конкретен съществуващ
документ, за който се твърди или има данни, че е в нейно държане. Посоченото
обстоятелство представлява самостоятелно основание за оставяне без уважение на това
искане.
На ответника следва да бъдат дадени указания в двуседмичен срок да уточни характера
на наведеното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на исковите
претенции за лихви по смисъла на ЗЗП, като посочи в какво конкретно твърди да се изразява
порока и коя клауза/разпоредба (от ОУ на ищеца или на разпоредба на закона) е нищожна и
съответно на кое конкретно основание, в противен случай съдът ще приеме, че
възражението е неясно и неконкретизирано и същото няма да бъде обсъждано по същество.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.................“ ЕООД, с
ЕИК: ................... като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си
интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване
на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването
между него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от
ответника право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно
основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества чрез изправно и преминало през метрологична проверка средство за
търговско измерване, за която се дължи посочената в исковата молба сума, при което за
ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания
размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор,
при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
услуга в претендирания размер.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че през част
от процесения период, а именно за времето от месец октомври 2018 г. до месец юни 2020 г.
между него и сочената ФДР „.................“ ЕАД е съществувало правоотношение, породено от
договор за предоставяне услугата дялово разпределение на топлинна енергия, в т. ч. до
процесния обект, както и за обстоятелството, че през релевантния период е доставил
топлинна енергия чрез изправно и преминало през метрологична проверка средство за
търговско измерване
С оглед наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от
3
процесните вземания, в тежест на ищеца е да установи наличието на основание за
спиране/прекъсване на давностния срок, за което не сочи доказателства.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали (като приложение към исковата молба),
съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото
разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира, че ищецът не следва да бъде задължаван да представи тези документи в
оригинал, като искането на ответника в тази насока следва да бъде оставено без уважение,
предвид липсата на конкретно наведено оспорване, касаещо тези документи и
необосноваността на искането с конкретни възражения. Не се твърди документите да са
нечетливи, в същите да има добавки, изтривания, зачерквания, същите не са оспорени и по
реда на чл. 193 ГПК относно тяхната истинност. В допълнение следва да се посочи, че част
от същите са издадени от трети за процеса лица, поради което задължаването на ищеца за
представянето на оригиналите е неоснователно.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да конкретизира документа, за чието
представяне отправя искане да бъдат задължени по реда на чл. 192 ГПК трети за процеса
лица.
С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба, както на реалната
доставка на топлинна енергия, така и на цената на същата, следва да бъдат уважени
исканията на ищеца за допускане изслушването на СТЕ и ССчЕ по въпроси, формулирани в
исковата молба, а по ССчЕ и допълнително по въпроса относно размера на всяка една от
дължимите суми при начален период на претенциите - три години назад от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г.
Съдът намира, че при изготвяне на заключението си вещото лице по СТЕ не следва да
посещава на място процесния имот, в който смисъл е искането на ответника, доколкото се
касае за начислени суми за предходен отчетен период, за което е ирелевантно състоянието
към настоящия момент. По отношение на искането вещото лице да се снабдява с
информация от ГИС същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото посочената
информация не е част от доказателствената съвкупност по делото.
Като относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване
следва да бъдат уважени искането на ищеца за задължаване на подпомагащата страна да
представи документите, описани в исковата молба и касаещи дяловото разпределение на
топлинна енергия за процесния период, както и искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи преписи от фактурите за процесния период.
Искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи: строителни
книжа, удостоверяващи, че в сградата има проект и е изградена топлопреносна система,
която ищецът ползва, технически данни и мощност на отоплителните тела, изготвени за
процесната сграда, документи, удостоверяващи нужната сертификация на всички
отоплителни уреди в имота, следва да бъде оставено без уважение, доколкото възможността
съдът, по искане на едната страната, да задължи другата страна да представи намиращ се у
нея документ, е обусловена от положителното установяване на налични по делото данни, че
такъв документ действително съществува и се намира при сочената страна, доколкото само
в този случай при непредставянето на документа могат да бъдат приложени последиците на
чл. 190, ал. 2 ГПК. В случая искането на ответника не касае конкретен документ – посочен
по вид/дата на издаване, автор, а група документи, за които не се твърди да са изготвени,
съответно информация, която няма характера на документ – „технически данни и мощност
4
на отоплителните тела“, което обуславя оставяне без уважение на доказателственото
искане.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.................“ ЕООД, с ЕИК:
..................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул. Проф.
Георги Павлов“ № 3 като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни характера на наведеното в отговора на исковата молба възражение за
нищожност на исковите претенции за лихви по смисъла на ЗЗП, като посочи в какво
конкретно твърди да се изразява порокът и коя клауза/разпоредба във връзка с това вземане
твърди да е нищожна, съответно на кое конкретно основание, в противен случай съдът ще
приеме, че възражението е неясно и неконкретизирано и същото няма да бъде обсъждано по
същество.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да конкретизира документите, за чието представяне отправя искане да бъдат
задължени по реда на чл. 192 ГПК трети за процеса лица, съответно Столична община,
район „Подуяне“ и Столична община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ като посочи
за какъв вид документ за собственост се отнася искането – договор, заповед и т.н., в
противен случай искането му ще бъде оставено без уважение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. от
10:35 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото лице – помагач „.................“ ЕООД, в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна
енергия в процесния имот, находящ се в гр. ....................... с абонатен № 215955,
включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите за топла вода.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца „....................“ ЕАД в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
заверени препис от фактурите, издадени за вземанията, включени в процесния период от
месец октомври 2018 г. до месец април 2021 г.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, като вещото лице отговори и на въпроса през
процесния период съществувала ли е изградена сградна инсталация в процесната
сграда, както и какви - по вид и брой са били отоплителните тела в процесния имот.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Михаил Томов, включен в Списъка на специалистите,
5
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 280 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, както и по въпроса какъв е размерът на всяка една от
дължимите суми при начален период на претенциите - три години назад от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В., включена в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2022 г., специалност:
счетоводство и контрол.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводната
експертиза в размер на 220 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготвят заключенията въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество и при
ФДР за процесния обект.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника вещото лице по СТЕ да работи
след оглед на място на обекта и след снабдяване на посочената в отговора на исковата
молба информация от трети лица, неприобщена към доказателствената съвкупност по
делото.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА ДА СЕ УВЕДОМЯТ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВАТ
за съдебното заседание, след представяне на доказателство за внесени депозити.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника В. З. за задължаване на ищеца да
представи: подробна справка относно дължимите суми по периоди и фактури, строителни
книжа, удостоверяващи, че в сградата има проект и е изградена топлопреносна система,
която ищецът ползва, технически данни и мощност на отоплителните тела, изготвени за
процесната сграда, документи, удостоверяващи нужната сертификация на всички
отоплителни уреди в имота.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви
състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
6
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7