Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260002
гр.Варна, 03.02.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 10
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и секретаря Геновева Ненчева, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВЧНД № 272 по описа на ВАпС за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.341, ал.1, вр. чл.306, ал. 1, т.1 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при ОП Варна против определение от 11.07.2019г. по НОХД № 720/2019 г. по описа на ОС Варна, с което е бил постановен отказ да
бъде отнета в полза на Държавата сумата от 4447, 06 лв. по реда на чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, спрямо лицето В.Ц.В..
Въззивната инстанция е сезирана с протест от
представител на държавното обвинение, в който се излагат доводи за наличието на
основания за отнемане на посочената сумата и неправилност на атакуваното определение
в тази му част.
В рамките на проведеното въззивно производство,
съставът на ВАпС е установил, че за правилното решаване на делото националният съд
се нуждае от тълкуване на приложимото право на ЕС, в частност – смисълът,
вложен в понятието за „облага“ – пряка и косвена, въведено с чл.2 на Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския
съюз (OB, L 127/39 от 29 април 2014г., поправка OB, L 138/114 от 13 май 2014г.) и доколко българската разпоредба по чл.53 от НК е
съответна на вложеното в нея смислово съдържание. Нуждата от тълкуване на
правото на ЕС е дала основание на настоящата инстанция, която е и последна за
конкретния спор, да отправи преюдициално запитване по реда на чл.485 и сл. от НПК. Поставените от българския съд въпроси са: какво е значението на понятието
за „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление”, съобразно чл.2 §
1 от Директивата и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от
осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него,
може ли да съставлява такава?; следва ли чл.2 от Директивата да се тълкува в
смисъл, че не допуска, правна уредба като тази по чл.53, ал.2 от НК на
РБългария, която не предвижда отнемане
на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление” и следва
ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл.306, ал.1, т.1
от НПК на РБългария, даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата
парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето,
извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да
бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк
достъп до правосъдие?
Отговорите на поставените проблеми са дадени от
СЕС с Решение на Съда (трети състав) от 21.10.2021г. по съединени дела C-845/19 и C-863/19.
Основната цел на преюдициалното производство е
да гарантира еднообразно тълкуване и прилагане на правото на ЕС от гражданите,
администрациите и правораздавателните органи на всички държави-членки.
Преюдициалното производство не е
правораздавателно, тъй като Съдът не решава по същество правния спор между
страните по делото. Ролята му е да даде тълкуване на съюзна норма или да се
произнесе по нейната действителност, а не да я прилага към конкретния
фактически състав, което е задача на националния правораздавателен орган.
Функция на националния съд е да реши главния спор, с който е сезиран, а
функцията на Съда на ЕС е да предостави тълкуването или да се произнесе по
действителността на правото на ЕС, необходимо за решаването на този спор.
Отношенията между националните съдилища и Съда в рамките на преюдициалното
производство не са йерархични, а отношения на сътрудничество. Тълкувателната
компетентност на Съда обхваща първичното право на ЕС, производното право (както
правно-обвързващи актове, така и такива с препоръчителен характер, вкл. и
решения на самия Съд), международните договори, сключвани с трети страни, както
и т.нар. смесени договори. Националната юрисдикция, до която е адресирано
преюдициалното заключение, е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при
решаването на висящия пред нея спор. Решението на Съда е задължително и за
другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос..
След тези предварителни бележки относно
обвързващия характер на Решението на СЕС, постановено по повод отправеното в
настоящото въззивно производство преюдициално питане, следва да се посочи, че
по същество спорът по делото се свежда до това дали подлежи на отнемане по реда
на чл.53, ал.2, б.Б“ от НК в полза на Държавата иззетата от дома на родственик
на осъденото лице сума, в частност представлява ли тя пряка или косвена облага
от престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, за което то е осъдено.
Тук следва да се посочи, че нормата на сега действащия
чл.53, ал.2, б.Б от НК транспонира пълно единствено чл.4 от Директивата.
Според СЕС, понятието „икономическа изгода“
попада в обхвата на понятието „облага“, което пък е „всяка икономическа изгода,
придобита пряко или косвено чрез престъпление“ и „може да се изразява във всяка
форма на имущество и да включва всяко последващо повторно инвестиране или
преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи“.
Съдът изрично в
т.40 посочва че, законодателят на Съюза, дефинирайки в чл.2, ал.1 от Директивата
преките и косвени облаги, не е искал да създаде две отделни понятия, които да
са независими едно от друго. Всъщност, както следва от съображение 11 от тази
директива, понятието „облага“ е изяснено в нея, така че да включва не само
пряко произтичащото от съответното престъпление имущество, но също и всички
преобразувания на това имущество, както и всякакви стойностни ползи,
произтичащи от него.
На следващо място чл.2, точка 1 от Директивата
предвижда, че за да бъде квалифицирана като „облага“ икономическата изгода,
независимо дали е пряка или косвена, при всички случаи трябва да произтича
от престъпление.
Нещо повече, в т.55
СЕС достига до заключението, че член 4 от Директива 2014/42 е приложима
само когато облагата, чиято конфискация се предвижда, произтича от
престъплението, за което неговият извършител е осъден с влязла в сила присъда.
Затова
и доколкото престъплението държане с цел разпространение
на високорискови наркотични вещества, за което В.Ц.В. е осъден с влязла в сила
присъда, само по себе си не е от естество да породи икономическа изгода, то
паричните суми, чиято конфискация се иска, не биха могли да произтичат от това
престъпление, т.е. не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на Държавата
по реда на чл.53, ал.1 б.Б от НК.
Сумата би могла да бъде отнета по реда на т.нар.
„разширена конфискация, предвидена в чл.5 от Директивата. Националното
наказателно право, обаче не съдържа аналогична разпоредба, която да транспонира
т.нар. „разширена конфискация“. Непълното транспониране на
Директивата в българското
право, в съответствие с постоянната практика на Съда, не позволява на
българската държава да се позовава на нея срещу частноправен субект, за да
остави без приложение разпоредба от вътрешното право, която ѝ
противоречи, така че да породи задължения за него (вж. в този смисъл т.43 от
решението и решение от 8 октомври 2020 г., Subdelegación del
Gobierno en Toledo (Последици от решение Zaizoune), C‑568/19,
EU:C:2020:807, т. 35 и цитираната съдебна практика).
Освен това, осъденото лице твърди, че сумата
принадлежи на негов родственик. Приложени са и писмени доказателства,
удостоверяващи усвояването на банков кредит. В това отношение, според
становището на Съда, член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42, във
връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допуска
национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на държавата на
имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя
на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като
страна в производството по конфискация.
Българската законодателна уредба обаче не
предвижда такава възможност - в производството по чл.306, ал. 1, т.1 от НПК,
това трето лице, за което се твърди, че е собственик на имуществото, чиято
конфискация се претендира, няма възможността да бъде конституирано като страна
в рамките на процеса, както и да бъде изслушано, за да може да упражни правата
си, в частност да претендита правото си на собсвеност, преди да бъде взето
решение за конфискация на това имущество.
С оглед на изложеното по-горе и съобразявайки тълкуването
на Съда на ЕС, настоящият състав на ВАпС приема, че в конкретиката на настоящия
казус, е недопустимо отнемането по реда на чл.53, ал.2, б. Б от НК в полза на
Държавата на сумата от 4447,06лв. Сумата следва да бъде върната на лицето, за
което се твърди, че е неин собственик, най-малкото защото то е лишено от
средства на защита в настоящото производство. Освен това, в тежест на
прокуратурата е да опровергае твърдението на осъденото лице, че сумата
принадлежи на баба му. На трето място, по делото е представен и банков
документ, също неопроверган от публичното обвинение, че С.Л.П. е получила
сумата от 7000 лв. на 19.12.2018 г. от Банка ДСК Варна, клон 0301. Връщането на
сумата по никакъв начин не препятства възможността на Държавата да реализира
претенциите си срещу осъденото лице в производство и по ЗПКОНПИ.
Поради изложеното, определението на Окръжен съд Варна
следва да бъде потвърдено, а сумата следва да бъде върната на С.Л.П..
Водим от горното и на основание чл.334, т.6,
намиращ приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от
11.07.2019г. по НОХД № 720/2019 г. по описа на ОС Варна, с което е бил
постановен отказ да бъде отнета в полза на Държавата сумата от 4447,06лв. по
реда на чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, спрямо лицето В.Ц.В..
ПОСТАНОВЯВА сумата от 4447,06
лв., иззета при извършено претърсване и изземване от жилище, находящо се в
гр.Варна ЖК „Възраждане“, бл.45, вх.7, ап.15, да бъде върната на С.Л.П..
Решението е окончателно и не подлежи на
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.