Определение по дело №60/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 45
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700060
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

45

 

гр. Добрич, 04.02.2022 г.

 

               Административен съд - Добрич, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ:          ТЕОДОРА МИЛЕВА

                              НЕЛИ КАМЕНСКА                                  

след като разгледа докладваното от съдия Каменска частно касационно административно дело60 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по частна жалба на Районно управление - Генерал Тошево към Областна дирекция на МВР-Добрич, представлявано от Красимир Милчев Манолов – началник, срещу Определение № 109 от 10.12.2021 г., постановено по нахд № 39/2021 г. по описа на Районен съд -Генерал Тошево, с което е допълнено Решение № 26 от 05.11.2021 г. по нахд № 39/2021 г. по описа на РС-Г.Тошево.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Възразява се, че е за заплащане на разноските е осъдено районното управление, а то не е юридическо лице. Прави се оплакване, че сумата от 830 лева, присъдена като разноски за адвокатско възнаграждение, е прекомерна и се настоява разноските да бъдат определени по реда на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но под предвидения в наредбата минимум. Иска се отмяна на оспоренато определение.

Ответникът, С.Д.С. ***, в писмен отговор, изготвен от процесуалния му представител, адв.Ч., оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, от активно легитимирана страна, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 94 от 2019 г., действаща към момента на постановяване на определението на съда, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи.

Ответникът по частната жалба, С.С., е оспорил  пред Районен съд –Генерал Тошево Наказателно постановление № 265а-32/22.02.2021г., издадено от началника на Районно управление –Генерал Тошево към ОД на МВР-Добрич, с което по реда на чл.38, ал.1 от Закона за националната система за спешни повиквания на ЕЕН 112, му е наложена глоба в размер на 10 000 лева. Жалбата е подадена чрез адв.Д.Ч.. Към жалбата е приложено пълномощно на адв.Ч. и Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2021г., видно от който страните са уговорили възнаграждение за адвокат от 830 лева, платими в брой. Преди обявяване на делото за решаване, адв.Ч. е представила Списък на разноските и е поискала тяхното присъждане, видно от протокола от проведеното на 17.05.2021г. публично съдебно заседание.

С Решение № 26 от 05.11.2021 г. по нахд № 39/2021 г. Районен съд - Генерал Тошево е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление, но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на направените по делото разноски. Затова по искане на страната, в чиято полза е постановено съдебното решение, извършено на 26.11.2021г., т.е. в  законоустановения срок едномесечен срок от постановяване на решението по чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът е постановил определение, с което е допълнил решението в частта му за разноските като е осъдил Районно управление - Генерал Тошево да заплати разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, за които са представени доказателства за извършването им.

Определението е правилно и законосъобразно.

По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), действаща към момента на постановяване на определението на съда, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи.

 

 Възражението, че Районно управление - Генерал Тошево не е юридическо лице и неправилно е осъдено то да заплати разноските, е неоснователно.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, приложим по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в редакцията му, публ. в  ДВ, бр. 94 от 2019 г., когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Отмененото наказателно постановление е издадено от началника на Районно управление Генерал Тошево. Районното управление е част от структурата на юридическото лице, Областна дирекция на МВР-Добрич. Независимо, че за разноските е осъдено районното управление, то те за платими от юридическото лице в чиято структура е районното управление по силата на чл.143, ал.1 от АПК.

Възражението, че разноските са прекомерни и че следва да се определят под предвидения в закона минимум, е също неоснователно и противоречи на забраната по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за определяне на адвокатско възнаграждение под предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която определя, че за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв., намира приложение само и единствено в случаите, когато няма процесуално представителство по делото срещу обжалваното наказателно постановление.

В случая, видно от протоколите на проведените две съдеблни заседание, е имало процесуално представителство, поради което адвокатското възнаграждение е определено на осн. чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.  е в предвидения минимум от 830 лева, определен съобразно размера на отменената глоба. Затова съдът не е допуснал нарушение на закона, присъждайки разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определено в минимума, предвиден в наредбата.

По изложените съображения касационният състав на Административен съд – Добрич намира, че частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 и ал.2 от АПК,  Административен съд – Добрич в касационен състав

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 109/10.12.2021 г., постановено по нахд № 39/2021г. по описа на Районен съд - Генерал Тошево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: