РЕШЕНИЕ
Номер 2245 2017 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
ХVІІ граждански състав:
На пети юли, две хиляди
и седемнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Иван Анастасов
като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 15546 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б., Е. ***,
с която е предявен иск по чл.109 от ЗС за това общината да бъде осъдена да
предприеме ремонт, укрепване и възстановяване на подпорната стена, укрепваща ул.
“П.”по източната граница със собствения на ищците УПИ Х- 428, кв.34 по плана на
с. Б., обл.П.. С решение от
12.06.2017г. искът е уважен, като ответната община е осъдена да заплати на
ищците сумата от 650 лева- съдебни разноски, като е оставено без уважение искането на ищците за присъждане на съдебни разноски за разликата
между пълния претендиран размер от 1182 лева и присъдените 650 лева.
На
22.06.2017г. е постъпила молба от ищците за допълване на решението с
произнасяне по искането ответната община да бъде осъдена да извърши укрепване и
възстановяване и на подпорната стена на прохода по западната граница на УПИ ХІ-
427, осигуряващ достъп до собствения на ищците УПИ Х-
428. По тази молба не е подаден отговор от ответната община.
На
22.06.2017г. от ищците е подадена и молба за изменение на решението в частта
относно разноските, като същите им бъдат присъдени в пълния претендиран размер. От ответната община е подаден отговор на
тази молба в срок. Със същия тя се оспорва като неоснователна.
Съдът констатира, че
действително в петитума на исковата молба е записано „както и укрепване и
възстановяване на подпорната стена на прохода- достъпа до имота по протежение
на имотната граница на УПИ ХІ- 427”. В обстоятелствената част е записано:
„Освен това подхода към дворното място, представляващо пътека откъм ул. “В. З.”,
всеки момент може да се срути подпорната стена откъм УПИ ХІ- 427”. Именно
поради липсата на твърдение за срутване в посочената част, съдът не е възприел
съответното искане в петитума. Този пропуск следва да бъде отстранен, тъй като
при изрично заявено искане се дължи произнасяне по същество.
Разпитаната по делото
свидетелка Л. Х.сочи, че и двете места- има се предвид подпорната стена откъм ул.
“П.”и подпорната стена на подхода покрай УПИ ХІ- са общински. Това обаче й е
било казано от ищцата Е. К., а не от представител на кметството или общината. В
приетото по делото заключение на в.л.В.С. изрично е записано, че въпросната
подпорна стена по западната граница на УПИ ХІ- 427 попада в границите на ПИ №
427. Липсва констатация за разминаване между западната граница на ПИ № 427 и
съответната граница на отредения за този имот УПИ ХІ. Следва да се добави и
това, че според самата свидетелка на ищците подходът покрай УПИ ХІ не е път, а
пътека без настилка, поради което е твърде съмнително дали същата представлява
част от общинската улична мрежа. Ето защо искът по чл.109 от ЗС в частта, с
която се иска ответната община да бъде осъдена да извърши укрепване и възстановяване и на
подпорната стена на прохода по западната граница на УПИ ХІ- 427, осигуряващ
достъп до собствения на ищците УПИ Х- 428, ще следва да бъде оставен без уважение.
Относно съдебните разноски
съдът се придържа към изложените в решението от 12.06.2017г. мотиви и в
частност, че искът по чл.109 от ЗС е неоценяем, поради което материалният
интерес не може да служи за основа при определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение. Ето защо, молбата по чл.248 от ГПК ще следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.250 и чл.248 от ГПК, съдът
РЕШИ :
ДОПЪЛВА постановеното по
делото решение № 1906/12.06.2017г., като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.109 от ЗС,
предявен от Б., Е. ***, в частта, с която се иска ответната община да бъде
осъдена да извърши укрепване и възстановяване и на подпорната стена на прохода
по западната граница на УПИ ХІ- 427, осигуряващ достъп до собствения на ищците УПИ Х- 428.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на ищците от 22.06.2017г., с която се иска изменение на решението в частта
относно разноските, като същите им бъдат присъдени в пълния претендиран размер.
Решението и в двете му части- по чл.250 и по чл.248 от ГПК, подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван
Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ