Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./03.04.2017г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1111 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.226 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Г.М.К., ЕГН **********, адрес: *** чрез
адв. Е.Е. - ВАК, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК *********, адрес: *****
за осъждане на ответника да заплати, както следва: сумата 350 000 лева /триста
и петдесет хиляди/, представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
29.04.2014г. до окончателното им изплащане; сумата от 2 485,95 лв. (две хиляди
четиристотин осемдесет и пет лв. и деветдесет и пет ст.), представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените съдебно-деловодни разноски и адвокатското възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 2015/26.10.2015 г. по НОХД №
4220 по описа на ВРС за 2015 год., подсъдимият Г.А.К., ЕГН **********, роден на
*** г. в гр. Варна, живущ ***1, е признат за виновен в това, че на 29.04.2014г.
в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - автобус „Мерцедес
0405" с per. № В 4290 КТ, като водач на ППС от редовните линии за
обществен превоз на пътници, нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата: чл. 68 ал. 2 ЗДвП, като не осигурил възможност за
безопасно качване и слизане на пътниците, и чл. 132, т.З от ЗДвП, като при
превозване на пътници не затворил вратите на автобуса преди потеглянето и по
непредпазливост причинил на Г.М.К. от гр. Варна две средни телесни повреди, а
именно - трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, обусловено
от разкъсно-контузна рана в областта на същия крайник и обезобразяване на десен
долен крайник, обусловено от видимо загрозяване и видима асиметрия, като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата -
престъпление по чл. 343а ал. 1 б"А" пр.П вр.чл. 343ал. 1 б „Б"
пр.И вр. чл. 342 ал.1 от НК вр.чл. 68 ал.2 от ЗДвП и чл. 132 т.З от ЗДвП, за
което на осн. чл. 78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложена административно наказание - глоба в размер на 1150 лева.
Твърди се в исковата молба, че към датата на ПТП Г.А.К. е служител на
„Транстриумф Холдинг" АД, собственик на автобуса по време на настъпване на
произшествието. Към момента на настъпване на ПТП - 29.04.2014 г. е било налице
валидно застрахователно правоотношение по полица „Гражданска отговорност"
между дружеството-собственик на моторното превозно средство и ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ".
Вследствие
на инцидента Г.М.К. получила две средни телесни повреди - трайно затрудняване
на движението на десен долен крайник, обусловено от разкъсно-контузна рана в
областта на същия крайник и обезобразяване на десен долен крайник, обусловено
от видимо загрозяване и видима асиметрия. К. била приета в спешното отделение в
тежко общо състояние - премазан крак без счупвания, с разкъсана кожа и тъкани,
връзки, кръвоносни съдове и др. на голям участък от крака, с голяма
кръвозагуба. За да бъде спасен кракът й, К. е претърпяла 12 операции, 10 от
които под обща анестезия, а две - под спинална, в периода от 29.04.2014 год. до
24.09.2014 год., през което време е била лекувана в МБАЛ"Света
Анна-Варна"АД, без да напуска болничното заведение. През този период
пострадалата сочи, че изпитвала постоянни страдания, страх от опасността да
загуби крака си, която съществувала поради непрестанните възпалителни процеси,
както и от вероятността да не се събуди след някоя от поредните операции.
Изпитвала също и постоянно чувство на безпомощност, срам и унижение поради
невъзможността да се обслужва сама.
След
изписването от болницата Г.М. е била продължително време на легло почти
обездвижена - около 3 месеца, т.к. не е могла заради болките и продължаващите
възпалителни процеси да става и да се обслужва сама. Постепенно болките станали
по-поносими и започнала с проходилка да се придвижва сама в апартамента и извън
него при посещенията си на лекар, като движението й било съпроводено с
постоянен страх поради и до момента частично незарасналите рани. Състоянието на
пострадалия крайник не подлежи на възстановяване, той е обезобразен и
незаздравял напълно, което променило ежедневието на ищцата, която била
енергична и дейна личност преди инцидента, представлява пречка да се грижи за
възрастната си майка, да помага на брат си, ограничава посещенията й на
обществени места поради изпитваното от нея неудоство от вида на крака й.
Раната й причинила дълбока
психологическа травма не само поради продължаващото дълго време лечение и
претърпените болки и страдания, а и от вида на крайника й, поради което
пострадалата не се чувства пълноценен член на обществото, няма възможност да
започне работа поради ограниченията в движенията си, както и за връзки и
контакти, които да й спомогнат за осъществяване надеждите й за семейство.
Травмата причинила всеобщ стрес на организма й, във физически и психически
аспект, което от своя страна според нея провокирало появата на онкологично
заболяване. През м. юни 2016 год. претърпяла онкологична операция в МБАЛ
„Св.Анна-Варна" АД. При операцията, поради незарасналите рани от ПТП и
необходимостта от стягане на краката с ластични бинтове, отново е получила
възпаление на тъканите на дясната подбедрица, придружено със силни болки,
наложило се е консулт със съдов хирург и последвало лечение. Към настоящия
момент ищцата все още не се е възстановила. Изпитвала силни болки, страдала от
безсъние, от болки в гърба и таза, имала ясно изразени затруднения при
движението, което я правело зависима от грижите на близките й, продължавала да
отделя много време и средства за лечението си. Изпитвала дълбоки душевни
страдания, причинени от загубата на перспектива и смисъл на живота, от
провалените планове, както и от съзнанието, че това състояние няма да бъде
променено в бъдеще. Емоционалното състояние преди инцидента - на здрав, жизнен
и активно работещ човек било заменено с усещането за пълната липса на бъдещо
нормално съществуване, семеен, приятелски и професионален живот. Въз основа на
изложеното се претендира сумата от 350 000 лв. като обезщетение за
понесените от Г.К. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
нанесените й наранявания в резултат от претърпяното ПТП.
Твърди се също наличието на претърпени от ищцата
имуществени вреди вследствие на травмата, както следва:
1. В общ размер от 1 285,95 лв.,
представляващи разходи за болничен престой и закупени санитарни материали и
лекарства по време на престоя в болницата и след това:
-
За престоя в МБАЛ „ Св.Анна-Варна"АД зе периода
от 29.04.2014 г. до 24.09.2014 год. са заплатени 58,00 лв. потребителска такса;
-
За санитарни материали, памперси и лекарства през
времето на престоя в МБАЛ „ Св.Анна-Варна"АД са запазени документи за
заплатени общо: 513,24 лв.
-
За периода от 25.09.2014 год. (след изписването от
МБАЛ „ Св.Анна-Варна"АД) до 30.06.2016 год. за санитарни материали и
лекарства, за продължаващото лечение и възстановяване заплатени общо 714,71
(седемстотин и четиринадесет лв. и седемдесет и една ст.)лв.
2. В
размер на 1200 лв. за периода от датата на излизането й от
болницата до 31.12.2014 год., за заплащане услугите на помощница, която да
извършва дейностите, които пострадалата не е била в състояние да извършва сама
- почистване, личен тоалет, пазаруване на лекарства, мед. консумативи, и
приготвяне на храна и задоволяване на др. ежедневни битови нужди др., за което
са плащани по 10 лв. на ден всеки работен ден, а след това - по 2-3 дни в
седмицата до края на 2015 год. Със средства, предоставяни от близки на
пострадалата, били заплащани допълнително суми за закупуване на нужните
медикаменти, включително обезболяващи, витамини и минерали, разходите за които
са били около 50 лева месечно. Още около 150 лева на месец стрували посещенията
в болница за прегледи, изследвания и рентгенови снимки. Въз основа на
изложеното се претендират по 400 лева на месец, без лекарства и мед. консумативи
или общо имуществени вреди в размер на 1200 лв. за периода от датата на
излизането й от болницата до 31.12.2014 год.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД,
е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Видно от отговора не се
оспорват следните факти: наличието на застрахователно правоотношение със
собственика на процесния автобус, валидно през релевантния период; факта на
настъпване на описаното в ИМ ПТП с участници автобус „Мерцедес 0405“ с ДК №
В4290КТ, управляван от Г.А.К., и ищцата; факта, че срещу водача на гореописания
автомобил е било образувано НОХД № 4220/2015г., по което е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.А, пр.ІІ вр. чл.343, ал.1,
б.Б, пр.ІІ вр. чл.342, ал.1 от НК вр.чл.68, ал.2 от ЗДвП и чл.132, т.3 от ЗДвП
и е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Оспорва, че виновен за ПТП е единствено водачът на
автомобила, като твърди съпричиняване от страна на пострадалия ищец, изразяващо
се в предприемане на действия по качване в автобуса в момент, когато е приведен
в движение и е даден сигнал за затваряне на вратите. Оспорва размера на
претенцията за претърпени имущестевни и неимуществени вреди. Оспорва наличието
на причинна връзка между ПТП и претърпяната операция за „радикално отстраняване
на женски полови органи“ въз основа на твърдение, че същата се е наложила
поради съществуващо отпреди общо заболяване на ищцата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа
страна:
Приет е за безспорно установен и ненуждаещ се от
доказване факта на настъпване на описаното в ИМ ПТП с участници автобус „Мерцедес 0405“ с ДК №
В4290КТ, управляван от Г.А.К., и ищцата; както и факта, че срещу водача на гореописания автомобил е било
образувано НОХД № 4220/2015г., по което
е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 343, ал. 1,6. „Б", пр. 2 от НК и чл. 78а,
ал. 1 от НК.
Приет е по делото заверен препис на решение №2015/26.10.2015г.
по НОХД №4220 по описа за 2015г., с което Георги Костов е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”А”, предл.2, вр.чл.343, ал.1,
б.”Б” от НК и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.378, ал.4, т.1
от НПК вр. чл.78А, ал.1 от НК.
Приети са по
делото заверени преписи от епикриза, издадена на Г.К.
от МБАЛ „Света Анна – Варна” след престой в болничното заведение в периода от 29.04.2014г.
до 24.09.2014г., медицинско направление за ТЕЛК от 30.10.2014г., амбулаторни
листи от 31.10.2014г., 25.11.2014г., 28.11.2014г., 09.01.2015г., 14.01.2015г., 15.01.2015г., 16.01.2015г., 20.01.2015г., експертно
решение от 21.01.2015г., на ТЕЛК за общи облести ІІ-ри състав при МБАЛ „Света
Анна – Варна”, медицински протокол от 15.03.3016г.на лекарска консултативна комисия
към МБАЛ „Света Анна – Варна”, медицински направления, епикриза, издадена
на Г.К. от СБАЛ „Майчин дом” ЕООД – Варна
на 14.05.2016г., амбулаторен лист от 25.05.2016г., от 09.05.2016г.,
19.02.2016г., 11.04.2016г., 14.07.2016г., 15.03.2016г., талон за платена такса
от Клиника по ортопеди и травматология през периода от 29.04.2014г. до
24.09.2014г., епикриза от МБАЛ „Света Анна – Варна” от 27.06.2016г., талон за
избор на лекър от 17.06.2016г. за сумата от 500 лв., фискални бонове и фактури
за закупуване на лекарства и консумативи през периода м.05.2014г. – м.07.2016г.
Представен
е застрахователен сертификат към полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, от което се установява, че собственикът на процесния автобус
„Транстриумф Холдинг“ АД е застраховал гражданската си отговорност при
ответното дружество за през периода 20.03.2014г. до 19.03.2015г.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че от медицинската документация и проведените
клинични прегледи се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила голяма
разкъсно-контузна рана в областта на дясното бедро, дясно коляно и дясна
подбедрица в горната половина, ангажираща кожа и подкожие. Проведено е
продължително лечение с множество обработки под обща, спинална и местна
анестезия, с отстраняване на нежизнеспособни тъкани, кюретаж, лаваж, двукратна
свободна кожна пластика. Към момента на изготвяне на експертизата вещото лице
установява следното състояние: по вътрешната повърхност на дясното бедро е
налице голям белег, деформиращ тъканта с придръпване по периферията, както и
видима асиметрия, към долната половина и най-вече в долната повърхност на
дясната подбедрица се установяват пръснати ерозии, червеникава повърхност, в
описаните области крайникът е силно оточен, походката е силно затруднена,
придвижва се с помощно средство – проходилка, пълно възстановяване е
невъзможно. Вещото лице установява в заключението, че всички закупени
медикаменти и консумативи по представените към ИМ документи са показани за
провеждането на системно медикаментозно лечение, системни превръзки и
оперативни интервенции, както и за възстановяване на общото здравословно
състояние. Установено е онкологично заболяване – карцином на ендометриума,
което е наложило оперативно отстраняване на матката и яйчниците, по отношение
на което вещото лице не може да установи категорична причинно-следствена връзка
с преживените болки, страдания и стрес от ПТП. Установяват се множество
заболявания на опорно-двигателния апарат, чието наличие не е в
причинно-следствена връзка с произшествието. Те са в резултат на затлъстяването
ІV степен, хормонални нарушения и други и също обуславят затруднение във
функциите на опорнодвигателния апарат. Установяват се също следните хронични
заболявания: хипертонична боласт, бронхиална астма, алергичен ринит,
деанцефален синдром проявен със затлъстяване, повишена захар, далекогледство.
Описаните заболявания не са във връзка с ПТП, обуславят в определени моменти
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, ограничени възможности за двигателна
дейност, физически усилия, и в комбинация с травмата, правят ежедневните нужди
още по-затруднени. Вещото лице е констатирало, че въпреки проведените
оперативни лечения е налице видима деформация в областта на дясното бедро,
коляно и подбедрица, която ще остане завинаги. За неблагоприятното развитие на
оздравителния процес значение има съществуващото затлъстяване в напреднала
степен.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че сигналът на автобуса за затваряне на вратите е
предназначен за слизащите пътници и не би могъл да се чуе
от пътниците, които са извън автобуса, поради наличието на много външни шумове,
които пречат за възприемане на звуковия сигнал. При започнало затваряне на
вратите съгласно заключението не е безопасно да се качва и слиза пътник от
автобуса.
По
искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите Д.С.С. /без дела и родство със страните/, Ц.А.М. /без
дела и родство със страните/ и С.П.К. /без дела и родство със страните/, от чиито
показания се установява, че преди инцидента ищцата била много активна и
енергична независимо от пълнотата си, нямала сериозни здравословни проблеми,
работела като бавачка. След произшествието прекарала в болницата около половин
година, като през това време й били направени над десет операции, през цялото
време била на легло, в невъзможност да се обслужва сама, свидетелките - нейни приятелки се редували да
й помагат, като я къпят, почистват болничната стая, носят необходимите за
ежедневието й консумативи. През цялото време изпитвала непоносими болки от
отворената рана на крака, която непрекъснато се възпалявала, не можела да спи
от болки, като същевременно страдала много и от осъзнаването на факта, че няма
вероятност да се възстанови напълно. След изписването от болницата ищцата не
била в състояние да се грижи сама за себе си, придвижвала се за кратко и само с
проходилка, имала нужда от постоянна помощ, което състояние продължава и до
момента. Налагало се да ползва платени услуги за поддържане хигиената на дома
си, както и при всяко излизане от дома си за прегледи или пазаруване да ползва
таксиметров превоз.
По
искане на ответната страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите Дияна З.Ц. /без дела и родство със страните/, и М.А.П.
/без дела и родство със страните/, от чиито показания се установява, че са били
пътници в автобуса, с който е станало произшествието. М.П. заявява, че седяла
на място с изглед към спирката и видяла как ищцата скочила от пейката и се
втурнала към автобуса в момента, в който той вече затварял вратите и потеглял
от спирката, след което чула викове от другите пътници и автобусът спрял.
Другата свидетелка седяла на отсрещната седалка, поради което нямала изглед към
спирката, но допълва, че автобусът току-що е бил потеглил, първата врата била
затворена и на втората бил пуснат въздуха, когато се чули виковете, още автобусът
не бил излязъл от уширението на спирката.
По искане на ответната страна е разпитан и
свидетеля И.Ф.Ш. /без дела и родство със страните/,
от чиито показания се установява, че е бил кондуктор в процесния автобус, но не
е видял случилото се, тъй като в момента е таксувал, от пътниците разбрал, че
жената се качила на стъпалата, но вратите я изхвърлили и тя паднала под
автобуса. От спирката се качили доста хора, свидетелят видял ищцата да седи на
пейка и да говори по мобилния си телефон, носела и торби в ръце. Свидетелят не
си спомня дали автобусът е бил потеглил, когато хората извикали.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.
По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, приложим към процесното ПТП, настъпило по време на действието му,
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към
процесната дата между собственика на автобус „Мерцедес 0405" с per. № В 4290 КТ и „Алианц България" АД се установява
от представените по делото писмени доказателства и не се спори между страните.
През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна
обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на
водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо
ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлото в сила решение по
чл. 78а НК
е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязлото в сила решение решение
№2015/26.10.2015г. по НОХД №4220 по описа за 2015г., с което Георги Костов е
признат за виновен в това, че на 29.04.2014г. в гр.Варна, при
управление на МПС – автобус „Мерцедес 0405" с per. № В 4290 КТ, като водач на
ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници, нарушил правилата за
движение по чл.68, ал.2 от ЗДвП, като не осигурил възможност за безопасно
качване и слизане на пътниците и чл.132, т.3 от ЗДвП, като при превозване на
пътници не затровил вратите на автобуса преди потеглянето и по непредпазливост
причинил на Г.М.К. от гр.Варна две средни телесни повреди, а именно трайно
затрудняване на движението на десет долен крайник, обусловено от
разкъсно-контузна рана в областта на същия крайник и обезобразяване и видима
асиметрия, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата - престъпление по чл.343, ал.1, б.”А”, предл.2,
вр.чл.343, ал.1, б.”Б” от НК.
При наличието в случая на влязло в сила решение на
наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване
подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие
на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, представляващи две средни телесни
повреди, които са описани в
представената по делото медицинска документация и съответно установени от заключението на вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението
по СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила голяма
разкъсно-контузна рана в областта на дясното бедро, дясно коляно и дясна подбедрица
в горната половина, ангажираща кожа и подкожие. При проведения клиничен преглед
вещото лице е установило, че по вътрешната повърхност на дясното бедро е налице
голям белег, деформиращ тъканта с придръпване по периферията, както и видима
асиметрия, към долната половина и най-вече в долната повърхност на дясната
подбедрица се установяват пръснати ерозии, червеникава повърхност, в описаните
области крайникът е силно оточен, походката е силно затруднена, придвижва се с
помощно средство – проходилка, пълно възстановяване е невъзможно.
В
заключенията си вещото лице установява по безспорен
начин наличието на причинна връзка между физическите увреждания с процесното ПТП, която се
потвърждава и от показанията на разпитаните
свидетели, кредитирани
от съда изцяло като основани на непосредствени впечатления и непротиворечащи на
събраните по делото доказателства. Причинна връзка не
се установява по отношение на другите заболявания на
опорно-двигателния апарат, които съгласно
заключението на вещото лице се дължат на наднорменото тегло, не са травматично
обусловени и са предшестващи произшествието, както и по отношение на последващото
онкологично заболяване, наложило цялостно премахване на женските полови органи.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за
обезщетяване на вреди от деликт,
а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени
посочените увреждания.
Извършването на разходите се установява от
представените фактури и фискални бонове, а тяхната връзка с травматичните
увреждания е установена от заключението на вещото лице, поради което съдът намира
предявения иск за обезщетяване на направените разходи за доказан по основание. По
размер имуществените вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на
лекарствени средства и санитарни материали, се установяват от писмените
доказателства, неоспорени от ответната страна, представляващи фактури и фискални
бонове, издадени през периода м.05.2014г. – м.07.2016г. Извършената
хистеректомия не се установява да е в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие, но видно от описа на разходите, чието заплащане се претендира,
разходите за избор на лекарски екип за оперативната интервенция в размер на 500
лв. не са включени в общия размер на претенцията. При изчисление сбора на
разходите по представените фискални бонове за периода от 25.09.2014г. до
30.06.2016г. се установява, че сумата от 500 лв. за избор на екип не е включена
в претендираната сума от 714,71 лв., което е видно и от описа към исковата
молба. Посредством изчисленията въз основа на представените фискални бонове и
фактури се установява извършването на разходи в претендирания размер от общо
1285,95 лв., вкл. 58 лв. потребителска такса за престоя в МБАЛ „
Св.Анна-Варна"АД през периода от 29.04.2014г. до 24.09.2014г.; 513,24 лв.
за санитарни материали, памперси и лекарства през времето на престоя в МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД; 714,71 лв. за санитарни материали и лекарства за
продължаващото лечение и възстановяване през периода от 25.09.2014 год. (след
изписването от МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД) до 30.06.2016 год.
Претенцията за заплащане на
имуществени вреди в размер на 1200 лв. за периода от датата на излизането й от болницата
до 31.12.2014 год., за заплащане услугите на помощница, която да извършва
дейностите, които пострадалата не е била в състояние да извършва сама, по 10
лв. на ден, както и около 150 лева на месец за посещенията в болница за
прегледи, изследвания и рентгенови снимки. Съгласно
постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975г., както и в
множество конкретни решения, напр. решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. №
536/1985 г. на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986
г. на ВС, IV г. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и други, разходите, свързани с лечението на пострадалия и
полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането
на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането
на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг,
низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово
възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач.
Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън
кръга на роднините, и в този случай се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение.
В настоящия
случай се установява от свидетелските показания, че ищцата е ползвала платени
услуги за домашна помощница през периода от изписването й от болницата до
31.12.2014г., като през този период се е налагало да идва всеки ден, установява
се и размера на заплащаното възнаграждение – 10 лв. на ден. По отношение на
останалите твърдяни разходи – 150 лв. на месец е посочено в исковата молба, че
касаят посещенията в болница за прегледи, изследвания и рентгенови снимки, като
впоследствие се конкретизира, че сумите са заплащани да транспорт и хора, които
да я пренасят до МПС. От свидетелските показания се установява, че се е
налагало да ползва таксиметров превоз, но не се установява конкретно с каква
честота и на какви разстояния, поради което в тази част претенцията не може да
се приеме за доказана. Искът за заплащане на имуществени вреди се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 900 лв., вкл.възнаграждението
за домашна помощница за периода от изписването от болницата /на 24.09.2014г./
до 31.12.2014г., изчислен по следния начин 10лв.х30дних3месеца. Претенцията
следва да бъде отхвърлена до заявения размер от 1200 лв. като неоснователна.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52
от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и
другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещото
лице по СМЕ се установява, че получените увреждания обуславят разстройство на
здравето, чиито симптоми не са отзвучали и към настоящия момент и няма
вероятност за пълно възстановяване. Действително според заключението на вещото
лице възстановяването е било значително затруднено и периода на лечение удължен
поради напредналото затлъстяване, но с оглед вида и характера на уврежданията и
начина, по който са причинени, няма основание да се предполага, че едно лице с
нормално тегло не би било увредено в такава степен или би понесло по-леко
последователните операции и множество съпътстващи манипулации и свързаните с
тях болки и страдания.
От свидетелските показания,
кредитирани от съда поради тяхната непосредственост и непротиворечивост, се
установяват претърпените от ищцата болки и страдания през следващите инцидента
месеци, наложилата се негативна промяна в начина и качеството на живот на
пострадалата, причинена от непоносимите болки от незаздравяващата рана, страха от
многобройните оперативни интервенции и от вероятността да загуби крака си,
душевните терзания от пълната зависимост от чужди грижи поради невъзможността
да извършва елементарни ежедневни дейности, както и съзнанието за липсата на перспектива
за възстановяване.
Съдът, като отчете вида и
характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени
физически увреждания, довели до болки и страдания през продължителен период от
време, както и психическа травма вследствие безпомощното състояние, в което се
е намирала през целия период на лечението, и от съзнанието за липса на
подобрение, безпокойствие и тревожност от липсата на възможност за нормален
живот в бъдеще, намира, че предявеният от Г.К. иск е основателен за сумата от 100
000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищцата болки и страдания по
време на лечението, неособено добрите компенсаторни механизми предвид предходните
заболявания на ищцата, като и установената от свидетелските показания
психологическа травма. Също така следва да се отчете и обстоятелството, че не
са засегнати жизненоважни органи, а усложненията при лечението на травматичните
увреждания, които всъщност са обусловили предимно претърпените от ищцата страдания,
са настъпили отчасти поради констатираното от вещото лице предходно заболяване
– обезитас в напреднала степен, което същевременно е станало причина и за
удължаване на оздравителния процес и за последващите травмите артрозни промени
и възпалителни процеси, водещи до невъзможност за цялостно компенсиране на
уврежданията.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване. За разликата до претендираната
сума от 350 000 лева съдът намира претенцията за завишена, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК
възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо
се в предприемане на действия по качване в автобуса в момент, когато автобусът
е бил приведен в движение, с което е допринесла за настъпване на ПТП. Съобразно
последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
В случая от показанията на всички разпитани свидетели
се установява по безспорен начин, че преди инцидента пострадалата е седяла на
пейка на автобусната спирка и е говорела по мобилния си телефон. В момента, в
който вратите са се затваряли и автобусът е потеглял, ищцата скочила от пейката
и се втурнала към автобуса, успяла да се качи на стъпалото, но вратите я
изхвърлили при затварянето си и тя паднала под автобуса, при което получила
описаните уврежданията от гумите на превозното средство. Установява се, че
ищцата е предприела действия по качване в автобуса в момент, когато това вече
не е било безопасно. Видно и от заключението на вещото лице, когато вратите са
започнали да се затварят, при никакви условия не може да се осъществи безопасно
качване в автобуса. Без значение е факта, установен в заключението на вещото
лице, че звуковият сигнал за затваряне на вратите не може да се чуе извън
автобуса, защото вратите и тяхната позиция се възприемат визуално от стоящите
отвън пътници, вкл. от пострадалата. Не
са въведени твърдения в процеса за невъзможност ищцата да възприеме визуално
вратите от това кратко разстояние, поради което следва да се приеме, че тя е
видяла, че се затварят, но въпреки това е счела за възможно да се качи. От
показанията на св. Ц. се установява, че в този момент, когато автобусът е
потеглял леко, първата врата е била затворена, а на втората въздухът е бил
пуснат, тоест е била в процес на затваряне, който отнема няколко секунди. В този
промеждутък ищцата е скочила на стъпалото и вратите са я изхвърлили навън, при
което е паднала под автобуса.
В решение № 169/28.02.2012г.
по т.д. № 762/2010г. , постановено по реда на чл.290 ГПК ВКС, ІІ т.о.
приема, че съгласно граматическото и логическо
тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. В случая посредством събраните гласни
доказателства е доказан факта, че ищцата е предприела качване в момент, когато
вратите са се затваряли и автобусът вече е бил в движение, с което се е
поставила в риск. Това действие без съмнение е релевантно с оглед цитираното
решение на ВКС, тъй като без него не би настъпил вредоносния резултат. Пострадалата
е извършила нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща, че
качването и слизането от превозните средства за обществен превоз е разрешено
само на спирките, когато превозното средство е неподвижно. Същевременно, това
действие, основано на грешна преценка за оставащото до пълното затваряне на
вратите време, както и на субективните възможности на ищцата да скочи в
автобуса с нужната бързина, не би било възможно, ако автобусът не е бил
приведен в движение, преди затваряне на всички врати, с което е осъществен
състава на нарушение по чл.132, т.3 от ЗДвП. Нарушенията на правилата за
движение, за които застрахованият при ответното застрахователно дружество деликвент
е признат за виновен с влязло в сила решение по н.о.х.д.№4220/2015г. на ВРС са
няколко /чл.68, ал.2 ЗДвП и чл.132, т.3 от ЗДвП/ и превишават по тежест това на
пострадалата в качеството на пътник. Следва да се има предвид също, че вменената
от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за осигуряване
безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. /в този смисъл Решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС
по т. д. № 3871/2013г., I т. о., ТК/ В още по-голяма степен това се отнася до водачите на ППС за обществен
превоз.
При така събраните данни по делото съдът приема, че с
поведението си пострадалата също е допринесла за настъпване на ПТП, поради
което и възражението за съпричиняване е
основателно. Съобразявайки установеното рисково
поведение на пострадалата, но и факта, че то е било възможно единствено поради
извършеното от водача нарушение, а именно потегляне от спирката преди затваряне
на вратите, както и по-голямата относителна тежест на вменената на водача на
МПС отговорност, съдът определя съпричиняване
от страна на пострадалото лице в размер на 15%.
Предвид установения размер на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата и след приспадане от размера на
определеното обезщетение от 100 000 лв. на сума, съответна на степента на съпричиняването, следващото се обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на сумата 85 000 лв., като претенцията следва да
се отхвърли за разликата над сумата 85 000 лв. до пълния предявен размер от 350
000 лв., като неоснователна.
На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска
за присъждане на неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на
увреждането - 29.04.2014г. По иска за присъждане на имуществени вреди с оглед
правоувеличаващия ефект на исковата молба следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба – 28.07.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
и предвид направеното искане ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2914,28 лева за
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и съобразно
представените по делото писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.
Съразмерно на отхвърлената част
от иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 386
лева за внесени депозити за САТЕ и за призоваване на свидетели. По отношение
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 11105 лв. е
направено възражение от ищцовата страна, което съдът намира за основателно. С
изменението на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр. 8 от 2017г., в сила към момента на даване
ход на делото в съдебно заседание, е предвидено, че присъденото юрисконсултско
възнаграждение в полза на юридическо лице или едноличен търговец не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В случая дължимото възнаграждение,
изчислено по чл.25, ал.2 във връзка в ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, е в размер 450 лв. и в този размер следва да бъде възложено в
тежест на ищеца. Общият размер на разноските, които се следват на ответното дружество,
възлиза на 836 лв.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и
разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски, се събират
от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения
размер на исковете в размер общо на 3400 лева, както и авансирания от съда
депозит за СМЕ в размер на 250 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК *********, адрес: *****, представлявано от
изп.директори П.Я. и О.П. ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.К.,
ЕГН **********, адрес: *** обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата поради
получени травматични увреждания при ПТП, настъпило при качване в МПС на обществения
превоз -
автобус „Мерцедес 0405" с per. № В 4290 КТ, управляван от Г.А.К., застрахован при ответника по имуществена застраховка
Гражданска отговорност /полица №1714900000603/, в размер на 85 000 лв. /осемдесет и пет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП 29.04.2014г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 350 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
произшествието до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК *********, адрес: *****, представлявано от
изп.директори П.Я. и О.П. ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.К.,
ЕГН **********, адрес: *** обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата разходи поради получените травматични
увреждания при ПТП, настъпило при качване в МПС на обществения превоз - автобус „Мерцедес
0405" с per. № В 4290 КТ, както следва:
-
сума в размер 1285,95 лв. /хиляда двеста осемдесет и пет лева и 95 ст./, вкл. 58 лв.
потребителска такса за престоя в МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД през периода от
29.04.2014г. до 24.09.2014г.; 513,24 лв. за санитарни материали, памперси и
лекарства през времето на престоя в МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД; 714,71 лв. за
санитарни материали и лекарства за продължаващото лечение и възстановяване през
периода от 25.09.2014 год. до 30.06.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба 28.07.2016г. до окончателното изплащане на
задължението;
-
сума в размер 900 лв.
/деветстотин лева/, вкл. разходи за услуги за домашна помощ за периода от
24.09.2014г. до 31.12.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба 28.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер
от 1200 лева, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК
*********, адрес: *****, представлявано от изп.директори П.Я. и О.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите за производството държавни такси в
размер на 3400 лева общо върху уважената част от исковете за неимуществени и
имуществени вреди и 250 лева,
представляващи авансирани от бюджета на съда депозити за изготвяне на експертиза,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК
*********, адрес: *****, представлявано от изп.директори П.Я. и О.П. ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.К., ЕГН **********,
адрес: *** сумата 2914,28 лв. /две хиляди
деветстотин и четиринадесет лева и 28 ст./, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г.М.К., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК *********, адрес: *****,
представлявано от изп.директори П.Я. и О.П. сумата 836 лв. /осемстотин тридесет
и шест/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: