РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 01.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7295 по описа за
2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата К.Й.С.
е предявил осъдителен иск срещу З.Л.И.
АД, по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа фактически
твърдения, че на 18.04.2012г., около 09.00ч. в
гр.С. пресичал кръстовището на бул.”Ген.М.Д.Скобелев” и ул.”П.Н.” при зелен
сигнал на светофара за пешеходците, когато бил ударен от лек автомобил „Рено
Клио” с peг. № ********, управляван от М.Н.К.,*** с посока на движение - от
бул.”Ал.Стамболийски” към пл. „Руски паметник”. Твърди, че на кръстовището с
ул.”П.Н.” последната при извършване на маневра „ляв завой”, нарушила правилата
за движение по пътищата: чл.37, ал.1, изр. 1 ЗДвП, като не пропуснала насрещно
движещия се лек автомобил, марка „Мерцедес” с рег.№ ******* и водач В.М.В., с
посока на движение от „Руски паметник” по бул. „Ген.М.Д.Скобелев” към
бул.”Ал.Стамболийски” и това довело до сблъсък между двата леки автомобила, в
резултат на който управляваният от М.Н.К. лек автомобил осъществил сложно
ротационно-транслационно движение, в хода на което ударил ищеца и му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на таза вляво, през
главулечната ямка и разместване и счупване на срамната кост, и многофрагментно
счупване на двете кости на подбедрицата на левия крак, което в съвкупност довело
до трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване движенията на левия долен крайник
- престъпление по чл. 343. ал. 1. б. „Б”. пр. 2. вр. чл. 342. ал. 1, пр. 3 НК.
За извършеното престъпление, водачът М.Н.К. била призната за виновна и
освободена от наказателна отговорност с налагане на административна санкция
„глоба” с влязло в сила на 16.10.2014 г. решение на СРС, НО, 102-ри състав по НАХД
17824/13г. по описа на същия съд. Твърди, че от така описаното ПТП претърпял
физически и морални болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, за
които до момента не е получил никакво обезщетение от ответника – застраховател
по застраховка ГО за лекия автомобил Рено Клио.
Твърди, че в резултат на внезапния удар от описания лек автомобил
първоначално бил загубил съзнание, а когато дошъл на себе си се намирал в противошоковата
зала на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”- гр.С., заобиколен от лекари. Било му обяснено, че
има тежки фрактури на две места на подбедрицата и множествени счупвания и
раздробявания в областта на таза. На 24.04.2012г. му била извършена оперативна
интервенция на лявата подбедрица, като била поставена директна скелетна тракция
и била извършена репозиция на фрактурата на лявата подбедрица с поставяне на
интрамедуларен винт. На 14.05.2012 г., по твърдения, свалили тежестите от левия
му крак, а на 16.05.2012 г. бил изписан, като била планирана операция на таза и
смяна на тазобедрена става за месец януари 2013 г.
Твърди, че при продължилото домашно лечение не можел да се обслужва
самостоятелно, имал силно затруднени движения, придружени с остри болки в таза,
коляното и глезена. Наложило се да идва медицИ.ка сестра, за поставяне на инжекции.
За облекчаване на болките и по-бързо раздвижване му били изписани лекарства и
масажни кремове; правел редовно препоръчаните му упражнения на краката.
Независимо от това обаче вследствие на тежките фрактури на таза и подбедрицата
на 01.06.2012 г. левият му крак започнал да се подува и температурата му се повишила,
като на 04.06.2012г. сутринта почервенял и изтръпнал. Постъпил по спешност в
МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където била установена тромбоза и бил преведен в Трета
МБАЛ- гр.С., където го прегледали с доплер и го закарали по спешност с линейка
за хоспитализация и антикоагулантно лечение в Четвърта МБАЛ-гр. С.. Направено
било ново изследване с доплер, като било установено, че липсва проходимост на
вена илиака, вена феморалис и вена поплитеа в ляво.
Благодарение на активното лечение отокът и болките намаляли, а след около 4
дни температурата спаднала на 37.2 градуса. На 19.06.2012 г. бил изписан за
домашно лечение с лекарства и масажни кремове. По лекарска препоръка, на 26.06.2012г.
ищецът бил прегледан от Неврологична ЛКК, която установила невъзможност за
самостоятелно придвижване и самообслужване, затруднена подвижност в четирите
крайника, необходимост от постоянно обгрижване. Били му предписани помощни
средства - комбиниран стол за тоалет и баня и рингова инвалидна количка. Ищецът
бил насочен и за провеждане на рехабилитационни процедури и преглед при
невролог. На 13.08.2012 г. постъпил в МедицИ.кия И.титут на МВР, където била потвърдена
силно намалена флексия и екстензия в лява глезенна и колянна става, намелен
пателарен рефлекс в ляво, хипестезия в лява подбедрица. От назначената ЕМГ била
установена над 50% намалена амплитудна асиметрия на левия крак, индикираща
периферна лезия с нарушен аксонален интегритет на моторните влакна на нерва. С
цел подобряване на калцирането на фрактурите му били предписани нови лекарства;
бил изписан на 20.08.2012 г. С цел продължаване на рехабилитационните
мероприятия на 11.09.2012 г. отново постъпил в Отделението по ортопедия и
травматология към МедицИ.кия И.титут на МВР. При направените рентгенови снимки било
изяснено, че се е получила периостална реакция по двете кости на подбедрицата и
левият крак бил изкривен вляво под коляното. Били дадени предписания за
раздвижване с патерици. Под контрол на физиотерапевта започнал да ползва
патерици с указание, че може да го прави самостоятелно едва след време. Бил
изписан на 28.09.2012г., след което продължил да спазва препоръчания лек
двигателен режим с упражнения, ходел на контролни прегледи системно при
травматолог, съдов хирург, невролог, уролог и употребявал предписаните
лекарства. През 2014 г. постепенно свикнал с патериците, ходел редовно на
консултативни прегледи, вземал регулярно предписаните му лекарства и изпълнявал
стриктно указанията на рехабилитаторите. При ходене чувствал остри болки в
глезена, коляното и таза, независимо че ползвал масажни кремове. При извършен преглед
при травматолог били установени допълнително реактивни дегенеративни промени в
лява колянна и лява таро-крурална става и валгусна деформация на лява
подбедрица, скъсяване на ляв долен крайник с 2 см. В началото на януари 2015 г.
внезапно левият му крак изтръпнал изпитвал болки, като започнал да се подува и
глезенът му почернял. Наложил се спешен преглед при кардиолог и съдов хирург. Установена
била венозна недостатъчност вследствие на тромбофлебита. Сменили вземаните
лекарства с нови.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на увреждането – 18.04.2012 г.
до окончателното й изплащане, както и застрахователно обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечението в размер на 2871.01 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на
задълженията.
Претендира
сторените по делото разноски.
В
допълнителна искова молба поддържа изложените фактическите и правни доводи и
оспорва възраженията на ответника, както и фактическите и правни доводи на
последния.
Ответникът З.Л.И.
АД, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения
изложени в исковата молба за механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача
на лекия автомобил Рено Клио. Твърди, че пострадалия участник в движението
/пешеходец/ е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е
предприел пресичане на пътното платно, когато това не е било безопасно, без да
съобрази конкретната пътна обстановка и интензивността на движението. Излага
правни доводи за твърденията си. Оспорва твърденията за причинени в резултат на
ПТП телесни увреждания на ищеца. Оспорва фактическите твърдения на ищеца за
настъпване на описаните неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с ПТП,
техният интензитет и проявление, в т.ч. и период, в който са били понесени.
Оспорва претенциите, като завишени по размер. Оспорва фактическите твърдения на
ищеца за настъпване на описаните имуществени вреди в причинно-следствена връзка
с ПТП. Оспорва претенциите за акцесорните вземания за лихва за забава, като
излага правни и фактически доводи.
В
допълнителен писмен отговор поддържа изложените възражения, фактически и правни
доводи, релевирани в писмения отговор.
С
определение от 19.10.2015 г. е била конституирана, като подпомагаща страна на
страната на ответника М.Н.К.. В с.з. на 02.03.2016 г. същата заявява следното
становище: Оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че е уведомила
застрахователя за настъпване на инцидента.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД, както следва: за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди в размер на 80 000 лева, както и акцесорна претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху сумата
от датата на увреждането -18.04.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечението в размер на 2871.01 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Чрез
съставеният констативен протокол за ПТП № К-355/ 18.04.2012 г., протокол за
оглед на местопроизшествие и събраните в хода на ДП № 11239/2012 г. по описа на
СДВР, пр.пр.№ 19696/2012 г. по описа на СРП доказателства се установява, че на 18.04.2012г.
около 09.00 часа в гр. С. по бул. "Ген. М. Д. Скобелев" с посока от
бул. "Александър Стамболийски" към Руски паметник и на кръстовището с
ул. "П.Н." е настъпило ПТП с участници: 1. л.а. Рено Клио, per. № ********,
с водач М.Н.К., 2. л.а. Мерцедес Ц200 ЦДИ, peг. № ****** и водач В.М. ********
– пешеходец – К.Й.С., при следния описан механизъм: участник №1 се движел в гр.
С. по бул. "Ген. М. Д. Скобелев" с посока от бул. "Александър
Стамболийски" към Руски паметник и на кръстовището с ул. "П.Н."
при извършване на маневра завой наляво участвал в ПТП с насрещно движещия се в
права посока участник №2. Вследствие удара, от задната седалка на
"Рено"-то изпаднал на платното за движение пътникът Стилиян Стоянов Колев,
на 3 години. Участник в ПТП е и пресичащият в същото време кръстовището
участник №3 –пешеходеца С.. Така описаният механизъм се потвърждава и от
констатациите на приетата в производството САТЕ, чийто изводи съдът изцяло
възприема за разрешаване на спора.
Чрез влязло
в сила решение от 30.09.2014 г. постановено по НАХД № 17824/2013 г. по описа на
СРС, НО, 102 с-в се установява, че обвиняемата М.Н.К., род. на *** г. е била
призната за виновна в това, че на 18.04.2012г., около 09:00 ч., в гр.С., по
бул. „Ген.М.Д.Скобелев”, с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски”
към пл. „Руски паметник”, на кръстовището с ул. „Партений Нишански”, при
управление на МПС – лек автомобил марка/модел „Рено Клио” с ДК № ********, при
извършване на маневра „ляв завой” нарушила правилата за движение по пътищата:
чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. …”, и по непредпазливост
причинила на К.Й.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза
вляво, през главулечната ямка и разместване и счупване на срамната кост, и
многофрагментно счупване на двете кости на подбедрицата на левия крак, довело в
съвкупност до трайно (за повече от 30 дни) затрудняване движенията на левия
долен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б”, предл.2 вр. чл.342, ал.1,
предл.3 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.343,
ал.1, б. „Б” вр. чл.342, ал.1, предл.3 вр. чл.78а, ал.1 от НК била освободена
от наказателна отговорност, като й било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000.00 лв.
Чрез
приетата в производството САТЕ на доц. д-р инж.А.А. се установява, че пешеходецът
се е движил по десния тротоар, считано в посока от Руски паметник към бул. А.С.
и е предприел пресичане на ул. "П.Н.", движейки се успоредно на л.а.
Мерцедес., както е показано на фиг.3 от САТЕ. Когато л.а. Рено навлиза в
лентите за движение на л.а. Мерцедес , лекият автомобил Мерцедес е бил на 19
метра преди мястото на удара с Рено Клио. Скоростта на л.а. Мерцедес при удар е
била около 45 км/ч. Възможно е да е реагирал и при удара да я е намалил малко до
45 км/ч, но преди ПТП не е била по-висока от 50 км/ч. Регламентираната скорост
на движение по бул. Ген.СкобеЛ.е 50 км/ч. На този булевард от площад Руски
паметник до мястото на ПТП, според САТЕ, няма знаци ограничаващи скоростта под
50 км/ч. Лекият автомобила не се е движил със скорост над 50 км/ч. Ударът на
Мерцедес върху дясната страна на Рено Клио бил в областта на задната дясна
врата и ексцентрицитетът на ударния импулс бил голям, поради което ротацията на
Рено Клио е толкава голяма - около 185 градуса. При удар и със значителна
по-ниска скорост ротация би настъпила, както сочи доц. А..
Установява
се, чрез приетата в производството СМЕ на д-р Е.К. /л.115-л.118/, че
пострадалият /ищец в производството/ е получил в резултат на ПТП следните
травматични увреждания: „ счупване на
тазовия пръстен (протрузия на ацетабулума в ляво, счупване на пубисна (срамна)
и седалищна кости в ляво и счупване на сакралната кост в ляво); многофрагментно
счупване на лява подбедрица (малка и голяма пищялни кости)“. Същият бил
приет по спешност за лечение в Четвърта Клиника по „Ортопедична Травматология“
при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 18.04.12 г., като на 20.04.12г. бил опериран по
отношение на счупената лява подбедрица. Направена му била кръвна репозиция и
метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон. По отношение на тазовата увреда
същият бил на директна скелетна тракция 20 дни. Вследствие на тежките
травматични увреди ищеца получава усложнения (ексцес): „флеботромбоза на илео-феморалната и поплиетална вени в ляво“, по
който повод бил приет за лечение в Четвърта МБАЛ - С. ЕАД в Хирургично
отделение, като му била проведена антикуагулантна терапия. На 11.09.2012г.
пострадалият бил приет за лечение в Отделение „Ортопедия и Травматология“ при
МИ- МВР по отношение травматичната лезия (прекъсване) на фибуларния (перинеус)
нерв, който бил частично увреден от получената травма при ПТП
(многофрагментното счупване на костите на лява подбедрица). Болките,
страданията и неудобствата, според експерта д-р К. били в началния период с
голям интензитет - 20 дни бил на директна екстензия по отношение тазовата
увреда (неподвижно лежане по гръб на болничното легло). Многофрагментното
счупване на лявата подбедрица и тежката увреда в ляво наложило продължително
(повече от 1 година) ползване на помощни средства (инвалиден стол и патерици). Претърпените
травматични увреждания и последвалите медицИ.ки интервенции причинили физически
болки с голям интензитет, които съответстват на описаните в исковата молба,
според констатациите на СМЕ. Получените травматични увреждания довели до това К.С.
да се придвижва продължителен период от време с помощни средства (инвалидна
количка и патерици). При направения клиничен преглед и нови рентгенографии на
04.02.2016г. било установено от д-р К., че пострадалият има накуцваща походка и
значително ограничен обем на движения в лява т.б. и колянна стави. Установени
били скъсяване на левия долен крайник с
около 10 см., дължащо се на счупения ацетабулум (протрузия) и латерализация
(валгусно изкривяване) от лявата колянна става, дистално дължащо се на
многофрагментното счупване на подбедрицата. За подобряване на физическото
здравословно състояние на ищеца, според СМЕ, са необходими извършване на нови
две оперативни интервенции, а именно: 1. „ Остеотомия (интраоперативно
счупване) на двете пищялни кости на подбедрицата и нова метална остеосинтеза,
за да се възстанови нормалната анатомична ос на подбедрицата, спрямо бедрената
кост“ и 2. „Ендопротезиране (изкуствена става) на лява т.б. става, за да се
отстрани получената блок-анкилоза (срастване) на тазовите кости на ацетабулума
с главата на бедрената кост“.
В
допълнителна СМЕ /л.137/, д-р К. е посочил, че състоянията описани в
експертното решение на ТЕЛК за определяне на процент загуба на трудоспособност
от травматичните увреждания причинени от процесното ПТП са следните: Състояние след фрактура и протрузия на
ацетабулума в ляво; Състояние след фрактура на деете рамена на пубисната кост; Състояние
след фрактура на сакрум (крайната част на гръбначния стълб); Състояние след
фрактура на лява подбедрица. Процесно определената загуба на работоспособност
причинена от травматичните увреждания била 40%- пожизнена съгласно чл.69/7/от
НМЕ.
Твърденията
на ищеца, че е загубил съзнание в резултат на претърпяния пътен инцидент,
според съда останаха недоказани в производството чрез представените медицИ.ки
документи и констатациите на СМЕ.
Според
констатациите на ССчЕ на инж.Г. разходите за закупени медикаменти по
приложените 28 бр. данъчни фактури възлизат на сумата 2607.31 лв.
Установяват
се, чрез събраните в производството гласни доказателства следните обстоятелства,
релевантни за спора:
Свидетелят Е.К.К.
установява, че около 15 минути след произшествието пострадалия лежал на улицата
и бил напълно неадекватен /според оценката на свидетеля/, тъй като не реагирал
по никакъв начин. Валяло дъжд, извикал линейка от Пирогов и бил закаран в
болницата. Там му направили операция. Имал престой и в МВР Болница. По
наблюдения на свидетеля преди ПТП пострадалия бил отговорен човек на държавна
служба, а след това положението му било много тежко, пострадалия отпаднал
психически и дори споделил, че иска да се самоубие. Около три години му отнело
възстановяването. Свидетелят сочи, че ищецът не е имал желание за живот,
получил срив, неясен за свидетеля. Освен това се нуждаел и от средства за
лечението, с които не разполагал.
Чрез
показанията на свидетеля М.В.С. /съпруга на ищеца/ преценени с оглед събраните
по делото доказателства при съобразяване евентуалната му заинтересованост от
изхода на спора /чл.172 ГПК/ се установява, че пострадалия е изживял кошмарни
болки след ПТП, невероятни мъки. Неговият нрав се променил – преди ПТП бил
изключително контактен, с чувство за хумор, самоирония, а след това – се
вглъбил в себе си, чувствал се безполезен, без никакви доходи. Не можел да се
обслужва сам. Бил пълен труп. Нямали никакви доходи двамата и разчитали само на
неговата пенсия. Около половин година и повече продължили тези денонощни грижи
за пострадалия. След това по предписание на лекарите от МВР болница закупили
патерици за сумата 40.00 лв., с помощта на които следвало да се придвижва.
Свидетелят Стойкова установява, че е заплатила сумата 200.00 лв. на
кръводарители, тъй като от болницата дали срок за две банки кръв.
В производство не е спорно между страните, че към
момента на настъпване на ПТП – 18.04.2012 г. за лекия автомобил марка Рено Клио
с рег.№ ******** е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
полица № 22112000584251/13.02.2012 г.
със срок на действие от 15.02.2012 г. до 14.02.2013 г. при ответното дружество З.Л.И. АД.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съобразно
указаното в чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско- правните последици от конкретно
деяние, но само относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен. Съобразно дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
В случая, с
оглед дадените разяснения и указаното в цитираната норма, съдът намира че в
производството са установени деянието, авторството и виновното поведение на
водача М.Н.К., както и вида на телесното увреждане на ищеца, чрез постановената
присъда на наказателния съд, с която същият е бил признат за виновен в
извършване на описаното ПТП и освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Установи се,
че поведението на водача на лекия автомобил Рено Клио е в противоречие с
предписаното в цитираните норми поведение – чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП,
предвиждащ задължение при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства.
Поради това,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД поведението на водача М.Н.К. е
противоправно, доколкото в производството не бе оборна презумпцията за
виновност. Възраженията на ответника в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
по отношение на причинените на ищеца вреди от описаното пътно – транспортно
произшествие. Същите са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние
на водача на автомобила М.Н.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист
е застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото в производството е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне справедливия
размер на обезщетението съдебния състав следва да съобрази, както вида,
характера и степента на получените травми, така и критериите, посочени в ППВС №
4/68 г., а именно: момента на настъпване на ПТП – 18.04.2012 г. и
икономическата обстановка в страната към този период, а от друга страна
възрастта на пострадалия - 61 години, както и състоянието му към настоящия
момент, прогнозата за здравето, причинените морални страдания, осакатявания и
загрозявания.
В производството бе установено, че в резултат на травматичните увреждания
от ПТП пострадалият е претърпял операция на счупената лява подбедрица, като му
е била поставена метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон, бил поставен на
директна скелетна тракция за 20 дни, което наложило пълното му обездвижване. Същевременно
това е и периодът, в който болките на пострадалия са били най-интензивни.
Установено бе чрез приложената медицИ.ка документация и констатациите на
експерта по СМЕ, че в резултат на тежките травматични увреждания пострадалия
получил и усложнения, които наложили болничен престой и терапия. Установено бе,
чрез заключението на СМЕ и показанията на свидетелите Е.К.К. и М.В.С., че
възстановяването на пострадалия от травмите не е настъпило, като за период
около година, година и половина същият е изпитвал силни болки, имал е нужда от помощ
за обслужване в ежедневието във връзка с невъзможността и ограниченията в придвижването.
След така посочения период пострадалия започнал да се подпомага при придвижване
от помощни средства – патерици и рингова количка. Въпреки това към момента на
прегледа /04.02.2016 г./ е установено от д-р К., че ищецът има накуцваща походка,
скъсяване на левия крайник / с около 10 см./ и ограничен обем в лява тибиална и
колянна стави. Според СМЕ се налага извършване на две операции за
възстановяване състоянието на ищеца.
Предвид възрастта на пострадалия – 61 години към момента
на ПТП, обстоятелството, че към настоящия момент не е налице пълно оздравяване
и възстановяване на здравословното му състояние, при съобразяване проведеното
лечение в болнични условия и в домашни такива, извършените оперативни интервенции, както и
настъпилото усложнение във връзка с травмите; ограниченията в движенията на засегнатия
крайник към настоящия момент; дългият период на лечение и преживените болки и
страдания във връзка с уврежданията; дългият период, в който пострадалия е имал
необходимост от чужда помощ в ежедневно обслужване и придвижване, съдът намира,
че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 55000.00 лв. При определяне
размера на обезщетението, съдът взе предвид, че в резултат на причинените
травми за ищеца е настъпила съществена негативна
промяна в начина му на живот, по-интензивна от обичайната промяна, предизвикана
от всеки пътен инцидент, довела до отрицателни емоционални преживявания –
чувство на непълноценност и усещане, че е в тежест във връзка с оказаната помощ
от близки.
За разликата над сумата от 55000.00 лв. до предявения
размер 80000.00 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и като такава същата
следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди:
В тежест на ищеца бе да докаже настъпването на
имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, нейния размер, както и
неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от
травматичните увреждания във връзка с ПТП. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би
имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати
ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага, в
това число и понасяне на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца
имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани чрез приложените и
приети по делото писмени доказателства. Така, страните не спорят и се
установява, чрез представените разходни документи и констатациите на СИЕ, че
във връзка с лечение и възстановяване от причинените му травми, ищецът е
разходвал средства на обща стойност 2607.31 лв. По удостоверените обстоятелства
в цитираните документи страните не спорят.
Поради това, съдът намира че претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явяват основателни
за посочената сума 2607.31 лв., представляваща направени разходи за лечение и
възстановяване във връзка с травмите от ПТП. За разликата над посочената сума
до предявения размер 2871.01 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, доколкото не се установи разходване на посочените средства във
връзка с лечението на ищеца. Обстоятелствата, че са били разходвани средства
за кръводарители 200.00 лв. и средства за патерици – 39.70 лв. не се установяват
от събраните в производството доказателства, доколкото показанията на свидетеля М.В.С. в тази част следва да бъдат преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, следва да
бъде изследван посочения въпрос, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В съставения КП за ПТП не са посочени причини за ПТП ат
страна на пешеходеца установени на място при пристигане на служители на СДВР,
отдел ПП. От своя страна, в приетата САТЕ не са дадени констатации за това че ищецът,
като пешеходец е нарушил правилата за движение по пътищата със своето
поведение. Напротив, установено е неговото местоположение към момента на удара
– движение по десния тротоар, считано в посока от Руски паметник към бул. А.С.,
като същият е бил предприел пресичане на ул. "П.Н.", движейки се
успоредно на л.а. Мерцедес. Поради това, съдът намира релевираното от ответника
възражение за съпричиняване за недоказано и съответно - неоснователно. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. За да
е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното
действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като
не е необходимо същото да е противоправно и виновно. В този смисъл следва да се
отбележи, че не е достатъчно само да бъде
констатирано нарушение от страна на пострадалия, а е
необходимо то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на
вредоносния резултат, тъй като намаляването на обезщетението по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, ако по време на произшествието пострадалата е предприела сочените от ответника
действия. Поради тази причина
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да
бъде оставено без уважение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да
се приложи и по отношение на застрахователя, т.е. последният дължи законната
лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 18.04.2012
г. до окончателно погасяване на задължението.
По отношение
на разноските:
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 6120.00 лв.,
като с оглед уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 4254.00
лв.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в общ размер
на 4080 лева, като, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1243.81 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 2304.29
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.Й.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***.Н.**********,
действащ чрез адв.Е.И. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 55000.00 лв. - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания: „ счупване на тазовия пръстен
(протрузия на ацетабулума в ляво, счупване на пубисна (срамна) и седалищна
кости в ляво и счупване на сакралната кост в ляво); многофрагментно счупване на
лява подбедрица (малка и голяма пищялни кости)“ и настъпило усложнение
изразяващо се в „флеботромбоза на илео-феморалната и поплиетална вени в ляво“,
всичките настъпили вследствие на пътно –
транспортно произшествие, станало на 18.04.2012 г. около 09.00 часа в гр. С., по
бул. „Ген.М.Д.Скобелев”, с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски”
към пл. „Руски паметник”, на кръстовището с ул. „Партений Нишански”, при
управление на МПС – лек автомобил марка/модел „Рено Клио” с ДК № ********, при
извършване на маневра „ляв завой” в нарушила правилата за движение по пътищата-
чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства по вина на водача М.Н.К.,
установена с решение от 30.09.2014 г. постановено по НАХД № 17824/2013 г. по
описа на СРС, НК, 102 с-в, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка Рено Клио, ДК № ********
е била застрахована съгласно полица №
22112000584251/ 13.02.2012 г. със срок
на действие от 15.02.2012 г. до 14.02.2013 г. при З.Л.И. АД, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 18.04.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 55000.00
лв. до пълния предявен размер от 80000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.Й.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***.Н.**********,
действащ чрез адв.Е.И. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 2607.31 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на
травматичните увреждания настъпили вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 18.04.2012 г. около 09.00 часа в гр. С., по бул. „Ген.М.Д.Скобелев”,
с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски” към пл. „Руски
паметник”, на кръстовището с ул. „Партений Нишански”, при управление на МПС –
лек автомобил марка/модел „Рено Клио” с ДК № ********, при извършване на
маневра „ляв завой” в нарушила правилата за движение по пътищата- чл.37, ал.1,
изр.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение при завиване наляво за навлизане в друг
път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства по вина на водача М.Н.К.,
установена с решение от 30.09.2014 г. постановено по НАХД № 17824/2013 г. по
описа на СРС, НК, 102 с-в, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка Рено Клио, ДК № ********
е била застрахована съгласно полица №
22112000584251/ 13.02.2012 г. със срок
на действие от 15.02.2012 г. до 14.02.2013 г. при З.Лев И. АД,
ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 2607.31 лв.
до пълния предявен размер от 2871.01 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л. И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.Й.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***.Н.**********,
действащ чрез адв.Е.И. от САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4254.00
лв. – разноски за тази И.танция.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***.Н.**********,
действащ чрез адв.Е.И. от САК, да заплати на З.Лев И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1243.81
лв. – разноски за тази И.танция.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 2304.29 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от исковете.
Решението е
постановено с участието на подпомагаща страна на страната на ответника М.Н.К.,
ЕГН ********** с адрес ***.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: