№ 3005
гр. Варна, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501709 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 48926 от 18.07.2022 г. от Й. АС.
Н., чрез адв. И.З. срещу определение № 6574 от 17.06.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 7713/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена
без уважение молба на жалбоподателката за допускане на обезпечение на
бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, който
молителката възнамерява да предяви против Т. ИВ. П. за връщане на сумата
от 5000 евро, получена на неосъществено основание.
Жалбоподателката твърди, че определението на съда е неправилно. Сочи,
че в молбата изрично е посочено, че задължението е заплатено от трето лице
– Д.Н. в полза на Й.Н., откъдето извежда доводи за приложението на
разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, доколкото бъдещият ответник не е направил
изявление, че има интерес задължението да се изпълни лично от длъжника.
Излага доводи, че третото лице може да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор само по отношение на Й.Н., не и по отношение на нейния кредитор.
Твърди, че Т.П. няма основание за задържане на получената сума от 5000
евро, с оглед неосъществяването на бъдещото основание, а именно
предварителния договор, който следвало да бъде сключен между него и Й.Н.,
на основание чл.55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, дори и последният да не е знаел за
водените преговори. Позовавайки се на ППВС № 1/1979 г. и във вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД излага допълнителни аргументи за връщане на даденото получено
без основание, при неосъществено или отпаднало основание. Моли за отмяна
1
на определението.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК препис от
жалбата не е връчван на насрещната страна.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
За да се произнесе по съществото на спора, съдът следва да прецени
твърденията и възраженията на страната, както и събраните по делото
доказателства, въз основа на които да направи преценката, която дължи по
смисъла на чл. 391 ГПК, а именно дали без него за бъдещия ищец ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението,
както и дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. За да
бъде допуснато обезпечението, налице следва да са всички кумулативни
предпоставки за това, а именно искът да е допустим, да е вероятно
основателен, да е налице обезпечителна нужда и приложената обезпечителна
мярка да е подходяща.
На следващо място, обаче настоящият съдебен състав, съобрази и
практиката на касационната инстанция, в която се приема, че молбата за
допускане на обезпечение на бъдещ иск следва да съдържа детайла
индивидуализация на бъдещия иск по правилата на чл. 127 ГПК /така
определение № 892 от 16.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 812/2011 г., I т. о.,
определение № 469 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2188/2008 г., V г. о.
, определение № 363 от 31.07.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1224/2018 г., I т. о. и
други/. При искане за допускане на обезпечаване на бъдещ иск, съдът не би
могъл да има задължения по изправяне нередовностите на бъдещата искова
молба. Бъдещият иск обаче следва да е достатъчно добре индивидуализиран
по страни, предмет и основание, доколкото се обезпечава конкретен иск, с
оглед реализиране на правата по решението, ако той бъде уважен, а не
абстрактното право на иск.
2
По нередовната молба за обезпечаване на бъдещ иск биха могли да
бъдат дадени указания единствено във връзка с подписването й, по повод на
доказателствата за учредяване на представителна власт, както и за внасянето
на държавна такса /в този смисъл определение № 467 от 6.06.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 152/2012 г., II т. о./.
В молбата за допускане на обезпечението на бъдещия иск е налично
противоречие между обстоятелствената част и заявения петитум, поради
което следва да се приеме, че е надлежно индивидуализирано спорното право,
предмет на бъдещия иск. В молбата се излагат доводи за водени
предварителни разговори между молителката и дъщерята на бъдещия
ответник, по повод на сключването на предварителен договор за недвижими
имоти, собственост на Т. ИВ. П.. В молбата не се посочва изрично период на
водене на преговорите, както и дали бъдещият ответник е узнал за водените
от негово име преговори, респ. дали е изразил съгласие с провеждането на
същите, както и по повод на евентуално проектираното сключване на
предварителния договор. Ето защо, следва да се приеме, че е налице
противоречие, изразяващо се в навеждането на твърдения за неосъществяване
на основанието, доколкото не е сключен проектирания предварителен
договор между Й.Н. и Тодор Каракашев, както и такива, че преговорите по
същия са водени не от последния, а от трето лице, без да се навеждат доводи
в какво качество последното ги е осъществявало.
Отделно от това се излагат твърдения, че сумата е преведена не от
бъдещата ищца, а от трето лице – Д.Н., който самоволно, без овластяване е
превел сумата от 5000 евро по банкова сметка на бъдещия ответник. Затова и
следва да се приеме, че в молбата не се съдържат доводи за обосноваване на
правния интерес на бъдещата ищца за предявяване на иска, доколкото
разместването, което се цели да бъде възстановено посредством бъдещия иск,
поради неосъществяване на основанието е извършено, не от молителката, а от
трето лице.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че доводите, изложени от жалбоподателката едва в частната жалба за
приложението на чл. 73 ЗЗД не могат да бъдат ценени, но и не биха могли да
доведат до различен извод от гореформирания. Този извод следва от
обстоятелството, че същите не обосновават правен интерес от предявяване на
3
бъдещия й иск срещу бъдещия ответник, доколкото същите биха имали
отношение към евентуален иск предявен от третото лице, суброгирало се в
правата на удовлетворения кредитор спрямо Й.Н..
Ето защо, съобразно гореизложените аргументи, следва да се приеме, че
недостатъците на бъдещия иск се явяват неотстраними в производството за
допускане на обезпечението му, респ. в това по обжалване на определението,
с което е отказано обезпечаването. Затова и предвид нередовността на
бъдещия иск, не би могло да се направи дължимата преценка за
допустимостта и вероятната основателност на същия. С оглед на горното,
искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск, се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав, намира, че обжалваното
първоинстанционно определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6574 от 17.06.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 7713/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване, по аргумент за обратното
тълкуване на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4