МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 2754 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2020 ГОДИНА,
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното производство е образувано по внесено в съда предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на С.Н.Б.А. с налагане на
административно наказание за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК .
В
хода на съдебното производство представител на прокуратурата не се явява
и не изразява становище.
Обв.А., редовно призована, не се явява, не сочи уважителни причини.
Представлява се от адв. Ж.Г., който пледира за
минимално наказание и да не се налага
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства от фактическа
страна прие за установено следното:
Обвиняемата С.Н.Б.
- А. била правоспособен водач на МПС и
притежавала свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
23.06.2015 г. от ОД на МВР –Варна, валидно до 23.06.2025 г. за категории
„В" и „АМ".
На 17.12.2018г.
около 19:20 часа, в подземния паркинг на „Гранд МОЛ" - Варна обв.А. управлявала собствения си л.а. „***" с per. № ***. Подземният паркинг бил добре осветен, пътната
настилка била гладък бетон, суха, запазена, без неравности, в добро състояние.
Навън времето било дъждовно, валяло дъжд и стъклата на автомобила били леко
запотени. Обв. А. влязла в подземния паркинг на от
ниво „- 1" и се насочила към пресечката, водеща към ниво „-2". Пътното
платно било с двупосочно движение, разделено на две пътни ленти с единична
непрекъсната линия, всяка лента била с ширина 3 метра. В дясно пътното платно
завършвало с бордюр с височина 10 см. и тротоар с ширина 80 см. В ляво и в
дясно платното свършвало с бетонна стена. Движейки се към пресечката, водеща
към ниво „ - 2", обв. А., минала покрай
намиращата се в дясно автомивка „***".
По същото време св.В.В.А. излязъл от офиса на фирмата, където работел, намиращ
се в подземния паркинг на ниво „-1". Насочил се в посока автомивка „***",
в която посока били разположени вратите за входа в търговската част на МОЛ-а.
На около 10 метра преди автомивката стигнал кръстовището, водещо към ниво
„-2", огледал се и забелязал автомобила на обв. А..
Той не възприел светлинен сигнал за извършване на маневра „завой наляво" и
предприел пресичане на пътното платно на подхода за нивото в посока входа на
търговския център, като се движел с нормален ход. Обв.А.,
без да спре на указания пътен знак „Б2 - Стоп", предприела маневра „завой
наляво" с цел да продължи движението си в посока ниво „-2". Тя не
пропуснала пресичащия пешеходец В.А., тъй като го забелязала непосредствено
пред автомобила си в момента на удара. А.
успял да премине едната пътна лента, но продължавайки движението си по
платното, по което предприела включване водачката на процесния лек автомобил,
траекторията му на движение се пресекла с тази на приключващия маневрата
автомобил, управляван от обвиняемата. Настъпил удар, като предната лява част на
превозното средство ударила лявата част на тялото на св.А.. Пешеходецът загубил
равновесие, възкачил се леко по капака на автомобила и ударил лицевата част на
тялото си в основата на чистачката на автомобила. Св.А. не паднал на земята, а
на краката си, но усетил силна болка в областта на устата. Вследствие на
настъпилото ПТП св.А. получил многофрагментно
счупване на короната на първи горен ляв зъб.
За настъпилото ПТП не бил
подаден сигнал до органите на ОД на МВР - Варна. Веднага след ПТП обв. А. закарала с автомобила си св.А. до денонощен
стоматологичен кабинет „Фармадент" в гр.Варна,
където бил прегледан от д-р Райчанова. Последната,
без да съставя медицинска документация, казала на св.А., че трябва да бъде
прегледан от лицево-челюстен хирург. Обв.А. и св.А.
посетили отделението по „Лицево-челюстна хирургия в МБАЛ"Света
Марина" - гр.Варна, където той бил прегледан от д-р Дюлгеров. За поставяне
на диагноза била необходима панорамна
снимка на зъба. На 18.12.2018г., след като А. си направил панорамна снимка в
МЦ"Хелиос", двамата с обвиняемата отново
посетили кабинета на д-р Дюлгеров, който заявил,че няма счупена челюст, след
което посъветвал св.А. да потърси стоматолог, който да се заеме със счупения му
преден зъб. Обв. А. свързала св.А. със свидетеля д-р Столе Зафировски.Последният
установил,че А. има разкъсани меки тъкани на горната устна и дълбоко фрактуриран преден зъб. Св.Зафировски
извършил хирургична екстракция на зъба и поставил шевове на горната устна на
св. А.. Последният платил сумата от 200 лева за изваждането на зъба, за което
му бил издаден фискален бон. Малко по-късно св.А. и съпругата му се срещнали с обв.Б.-А., която предала на съпругата на А. сумата от 250
лева, покриваща стойността на извършената екстракция на зъба и стойността на
направените две дентални снимки.
На 19.12.2018г. св.А.
посетил отново кабинета на св.Зафировски, като
последният му казала,че ще му е необходима сумата от около 2500-3000 лева за
поставяне на имплант. Св.А. отново се срещнал с обв.Б.-А., като я уведомил,че трябва да поеме стойността на
импланта. Обвиняемата заявила,че ще провери какви
средства са необходими за поставяне на импланта.
На 22.12.2018г. св.А.
отново се срещнал с обв.Б.-А. в сградата на „Гранд
МОЛ -Варна" и я уведомил,че ще подаде жалба в полицията , както и
направил.
След образуване на
наказателното производство бил извършен оглед на местопроизшествие от
разследващ полицай при Сектор „Пътна полиция" ОД МВР -Варна. За
направление на огледа била приета посоката от ниво „-2" към автомивка „***".
Видно от съдебномедицинската експертиза, в
резултат на ПТП В.В.А. е получил разкъсно-контузна
рана по лигавицата на горната устна, многофрагментно
счупване на короната на първия горен ляв зъб до основата с разместване,
състояние след отстраняване на корена и короната на първи горен ляв зъб,
контузия на лявата раменна става -лека степен. Многофрагментното
счупване на коронката на първи горен ляв резец е наложило отстраняването й и
изваждане на останалия корен, което обусловило трайно затрудняване дъвченето и
говора. Зъбът можело да бъде протетично възстановен.
Останалите травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от заключението на назначената автотехническа експертиза, мястото на удара между лек
автомобил „***" с per. № *** и пешеходеца В.А.
се намира на разстояние около 2,7 - 3,0 м. вдясно от десния край на тротоара по
платното за движение от ниво „-1" към ниво „-2" на „ГРАНД
МОЛ-Варана". Скоростта на движение на управлявания от обвиняемата лек
автомобил „***" с per. № *** непосредствено
преди водачът да реагира на опасността е била същата, както в момента на удара.
Скоростта на движение на процесния лек автомобил „***" с per. № *** непосредствено преди и в момента удара е била
около 14 км/ч.При тази скорост отстоянието, на лек автомобил „***" с per. № *** от момента на възникване на опасната ситуация до
мястото на удара било 7,37 м. , а опасната зона на спиране на лек автомобил „***"
с per. № *** била 6,76 м. и обв.
А. е имала техническа възможност да спре автомобила и да предотврати удара .
Според заключението на допълнителната автотехническа експертиза, ако водачът на лек автомобил „***"
с per. № *** е бил спрял на пътен знак
„В-2"/Стоп/, преди да завие наляво, то пешеходецът би преминал преди процесният автомобил и техническият резултат би бил
различен, а именно - до удар не бил се стигнало.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост, С.Н.А. не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Установената фактическа обстановка се установява и потвърждава от
доказателствата, събрани по реда на глава ХХVІІI от НПК. Съдът кредитира
показанията на св. А. и Зафировски, тъй като са
конкретни, подробни и непротиворечиви, поради което съдът ги цени като
достоверни. В качеството на обвиняем С.а. не е давала обяснения.
Като обективно и
компетентно дадени съдът кредитира заключенията на САТЕ, както и заключенията
на СМЕ и на видеотехническата
експертиза.
Като събрани по реда на НПК, съдът цени и писмените доказателства
по делото - протокол за оглед, ведно с фотоалбум, медицински документи, справка за съдимост,
справка за нарушител и др.
Предвид
изложеното съдът прие от правна страна, че обв.
С.Н.Б.
- А.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.„б", пр.2, вр.
чл. 342, ал.1 от НК, като на 17.12.2018
г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „***" с per. № ***, като при завиване не
пропуснала пешеходец и не била внимателна и предпазлива към пешеходците,
нарушила правилата за движение по чл.119, ал.4 и чл.116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на В.В.А.,
изразяваща се в многофрагментно счупване на короната
на първи горен ляв зъб, обусловило трайно затрудняване на дъвченето и говора.
Многофрагменталното
счупване до основата с разместване на короната на първи горен ляв зъб,
осъществява признака „избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето“.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината несъзнавана
непредпазливост. а. не видяла пешеходеца, но това се дължи на
собственото й неправомерно поведение. Тя е била длъжна да наблюдава пътната
обстановка през цялото време, включително пътя, по който завива. а. не е
предвиждала настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Тези
задължения са й вменени от законовите разпоредби на чл.116 и чл. 119 ал.4 от ЗДвП, за нарушението на които й е повдигнато обвинение. Освен това, завиването
на ляво за навлизане по друг път е вид маневра. Чл.25 ал.1 от ЗДвП, регламентира общи правила за
поведение, относими към всички видове маневри. Тази
норма изисква
водачът да се съобразява с останалите участници в движението не само преди, но
и през цялото време на извършване на маневрата. Не е имало никакви обективни
причини, поради които а. да не е могла да види св. А..
При наличие на пътен знак „Б-2“, водачът
е длъжен да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС. Неизпълнението на
това задължение е нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП и по чл.
46, ал.2 от ППЗДвП. В
случая, обаче, е отнето предимство на
пешеходец, а не на превозно средство, поради което нарушението на чл.50 от ЗвП и чл. 46 ал.2 от ППЗДвП не са
в пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Твърди се, че ако А. беше спряла
на знака „ Стоп“, не би имало ПТП, тъй като пешеходецът би имал достатъчно
време да премине. Но обстоятелството, че а. не е спряла на пътен знак „Б2“ не е единственото
условие, без което не би настъпило ПТП,
тъй като такова нямаше да има ако се бе движила с по- бавна скорост, или ако отстоянието и до мястото на удара бе по- голямо, или ако
пешеходецът се бе движил по- бързо и т.н. и т.н. Поради това съдът оправда С.а.
в това да е нарушила чл. 46 ал.2 от ППЗДвП, тъй като
това нарушение не е в пряка причинно – следствена връзка с причиняването на
средна телесна повреда.
Фактите
и изводът за допуснати от обв. а. нарушения, а от там – и за извършено престъпление
по чл. 343 ал.2 б.“б“ от НК не се оспорват от страните. Тя е била длъжна да
бъде внимателна и предпазлива към пешеходците, още повече паркингът в МОЛ сам
по себе си предполага движението на множество хора. Била е длъжна по силата на
чл. 119 ал. 4 от ЗДвП, при завиването да пропусне пешеходеца. Тази норма е
специална по отношение на нормите, регламентиращи правото на предимство
/правото на един участник в движението да премине пред друг/ при извършването
на маневра.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на обв.
а., това че няма наказания по ЗДвП и това, че се погрижила за здравето на
пострадалия.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха. Налице са предпоставките за прилагане на
чл.78 А от НК, за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание: деянието е извършено по непредпазливост и за него е
предвидено наказание до три години лишаване от свобода или пробация;
обв. а. не е осъждана за престъпление от общ характер
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на този раздел; в
постановлението на прокуратурата не е описано от деянието да са
причинени имуществени вреди; не е причинена тежка телесна повреда
или смърт и деецът не е бил в пияно състояние.
При
индивидуализацията на наложеното на обв.а. наказание,
съдът отчете горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че наказанието глоба следва да се определи в минималния,
предвиден от закона размер. Предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, това, че деянието е извършено
при небрежност като форма на вината, съдът намира, Административното
наказание глоба от 1000 лева е достатъчно за да се постигнат целите на
наказанието, поради което и прецени, че не следва да бъде наложено и
кумулативното наказание лишаване от права. За да се въздейства превъзпитателно,
предупредително и възпиращо не лицето, с което да се постигнат предвидените от
закона цели, е достатъчно на обв. а. да бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева .
Като призна обв.а. за виновна, съдът й възложи направените по делото
разноски в размер на 1268.96 /хиляда двеста шестдесет и осем
лева и деветдесет и шест стотинки/ лева в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР.
По горните
съображения, съдът постанови решението
си.
СЪДИЯ: