РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Смолян, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500333 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 257/21.07.2021 г. по гр. д. № 74/2020 г. Смолянски
районен съд е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Смолян да
заплати на ЕТ „Иван Макрелов“ гр. Смолян, сумата от 8 820, 98 лева с ДДС,
от която: сумата от 7 084, 51 лева главница, представляваща начислявана без
правно основание сума за услугата „пречистване“, за периода м. ноември
2015 г. до 25.06.2020 г., сумата 1 736, 47 лева главница, представляваща
начислявана без правно основание сума за услугата „канал“ за периода м.
ноември 2015 г. до 28.09.2020 г., ведно със сумата от 133, 14 лева върху
горните главници, считано от 28.09.2020 г. до 25.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 8 820, 98 лева от подаването на исковата
молба – 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в
размер на 1 417, 22 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Смолян, чрез
пълномощник адв. Б.К., с оплаквания, че е неправилно поради
противоречието му с материалния закон, поради което се иска неговата
отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде
1
отхвърлена като неоснователна и недоказана; претендират се разноски за
двете инстанции.
Във въззивната жалба се твърди, че за да уважи иска, съдът е
направил правни изводи, които противоречат на закона и на доказателствата,
поради което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение.
Твърди се, че в противоречие със закона съдът е приел, че от ответникът не са
ангажирани доказателства, установяващи наличие на основание за
начисляване на сумите за услугите „пречистване“ и „отвеждане на отпадни
води“. Прави се позоваване на § 1 т. 83, чл. 19 ал. 1 т. 4 от Закона за водите,
чл. 4 ал. 5 и ал. 2, чл. 7 ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и се прави
позоваване на посоченото в допълнителното заключението на и.Ф., че
заустването на отпадъчните води от хотел „Макрелов“ се осъществява в
ревизионна шахта към съществуващ канализационен колектор за атмосферни
води; в тази шахта постъпва и формирания повърхностен дъждовен поток от
ул. „Доктор Петър Берон“, с оглед на което същата представлява
„дъждоприемна шахта в урбанизирана територия“, която съгласно чл. 19 ал. 1
т. 4б от ЗВ е публична общинска собственост. Твърди се, че процесната
ревизионна шахта обслужва канализационен колектор, представляващ
„отвеждащ канализационен колектор“, която по силата на чл. 19 ал. 1 т. 4б от
ЗВ също е публична общинска собственост. Прави се позоваване на
Разрешение за строеж № 44/1999 г. и Разрешително на „ВиК“ ЕООД от
15.03.1999 г., в които е посочено „Отпадните води да се заустват чрез РШ към
съществуващ колектор Ф400мм“. Твърди се, че от заключението на инж. Ф. е
видно, че „Точката на заустване на отпадните води е предвидена да бъде в РШ
към съществуващ колектор Ф400, преминаващ по ул. „Доктор Петър Берон“,
като се твърди, че се касае за техническа грешка на вещото лице, тъй като
съществуващият колектор преминава по ул. „Бяло море“; твърди се, че
посоченото от вещото лице, че отвеждането на отпадните води се
осъществява чрез външен канал от бетонови тръби, заустен в съществуващ
такъв, касае колектора, преминаващ по ул. „Бяло море“.
Твърди се във въззивната жалба, че ищецът през 2006 г. е
нарушил предписанията по Разрешение за строеж № 44/1999 г., като е
извършил заустване към колектор, който не е част от градската канализация.
Твърди се, че при проверка в градската канализация на ул. „Бяло море“ е
видимо мястото, където първоначално е била заустена канализационната
тръба от хотел „Макрелов, която впоследствие е прекъсната и заустването в
нарушение на предписанията е извършено в дъждоприемна шахта.
Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че ревизионната
шахта е публична общинска собственост, въпреки че е разположена на улица,
част от третокласен републикански път. Прави се позоваване на уредбата в
чл. 198б ал. 1 т. 2, чл. 198о ал. 1, чл. 198п ал. 1 от ЗВ и Договора за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК-системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 10.09.2015 г.,
като се сочи, че на ВиК оператора е предоставено изключителното право да
2
стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи
публични активи. Сочи се, че жалбоподателят като ВиК-оператор на
обособената територия област Смолян стопанисва, поддържа и експлоатира
публичните активи, включително и активите с неизяснен статус, независимо
дали процесния канализационен коректор е включен в Приложение № 1 към
договора от 10.09.2015 г. Твърди се, че канализационното съоръжение, по
което се оттичат обратните води от хотел „Макрелов“, представлява актив с
неизяснен статус по смисъла на чл.1.1 от договора от 2015 г., тъй като
отговаря на посочените в договора условия. Приема се, че поради това
изводите на районният съд, че услугата „отвеждане на отпадни води“ е
събирана от ищеца без основание, противоречат на закона.
По отношение услугата „пречистване на отпадни води“ в жалбата
се твърди, че е установено, че за хотел „Макрелов“ няма определена точка на
заустване на отпадни води – за същите по проект е предвидено да се заустят в
градската канализация, на практика обаче канализационният колектор, в
който са включени отпадъчните води от хотела, не е част от битово фекалната
канализационна мрежа на града, която отвежда всички води за пречисдтване в
градската пречисвателна станция за отпадъчни води. В тази връзка се твърди,
че съдът не е отчел факта, че ответникът по иска не е определял точка на
заустване на обратните води и заустването е извършено от самия собственик
на хотела в събирателен колектор, който не е част от градския
канализационен колектор, какво е нормативното изискване. Твърди се, че
поради това ищецът ползва незаконно улична канализазционна мрежа, а
никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 4 ал. 5, чл. 5
ал. 2, чл. 32 ал. 1, чл. 3 ал. 2, чл. 36 ал. 1 от Наредба № 4 за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
каналиционните съоръжения и се твърди, че след като ищецът сам признава,
че е потребител на ВиК услуги по чл. 3 ал. 2 от наредбата и ползва вода, то
жалбоподателят му предоставя и услуги по чл. 5 ал. 2 от наредбата –
отвеждане на отпадъчни води и пречистване, за които се дължи заплащане на
цената, който доводи не е обсъден от районният съд.
Твърди се в заключение във въззивната жалба, че не е налице
основание за разграничаване в предмета на доставка – всеки един потребител,
чийто имот е присъединен към водоснабдителната и канализационната
система, поддържана от ВиК-оператор, дължи стойността на трите услуги –
вода, канал и пречистване на отпадни води, чийто обем е приет от подзаконов
нормативен акт за равен, като се прави позоваване на Решение №
1062/22.11.2013 г. на ОС – Варна по В. т. д. № 1603/2013 г.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищецът ЕТ
„Иван Макрелов“ гр. Смолян, чрез пълномощник адв. Е..Р. с който се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, при постановяването
3
на което не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения.
В отговора се твърди, че очевидно умишлено във въззивната
жалба се правят опити за внушения за допуснати технически грешки от
вещото лице Ф., каквито не съществуват. Сочи се, че заключението не е
оспорено от ответникът. Твърди се, че от заключението на СТЕ се установява,
че за основната сграда на хотела и за пристройката са налице нужните
строителни книжа, както и в частта ВиК, като на място изпълнението
отговаря напълно на проектираното и разрешено такова; сградите са въведени
в експлоатация по установения ред. Прави се позоваване на посоченото от
вещото лице, че е налице сериозен пропуск от страна на ВиК оператора,
който не е направил уточнения при одобряването на инвестиционните
проекти, че съществуващия канализационен колектор, в който трябва да се
включат отпадъчните води от хотела не е част от битово-фекалната
канализационна мрежа на града, а представлява събирателен колектор за
атмосферни води, които се заустват заедно с отпадъчните води от хотела в
близката река.
Твърди се в отговора, че не отговаря на истината твърдението, че
се касае за дадено разрешение за включване в колектора на ул. „Бяло море“ –
напротив, даденото разрешение е за заустване в съществуващата ревизионна
шахта на ул. „Петър Берон“, което се установява както от заключението на
СТЕ, така и от предварителния договор от 17.03.2008 г. Сочи се, че след
постановяване на съдебното решение от ответникът е издадено Предписание
от 11.08.2021 г, с което се прави признание на факта, че към настоящият
момент от страна на „ВиК“ оператора не се предоставят услугите по
отвеждане и пречистване на отпадните води.
Оспорва се твърдението, че ищецът незаконно се е свързал на
друго място към РШ за атмосферни води. Твърди се, че не е налице
недобросъвестно поведение от страна на ищеца, като проблемът не касае само
неговия имот, а и всички имоти в махала „Тиболска“, за който проблем „ВиК“
операторът е напълно наясно, като се прави позоваване на писмо от
09.06.2020 г. на „ВиК“ и на писмо от 10.07.2021 г. на Община – Смолян, от
които е видно, че предстои стартиране на проект „Интегриран воден проект
на англомерация Смолян“, обект: „Реконструкция и доизграждане на
вътрешна ВиК мрежа на гр. Смолян“, посредством който ще се отвеждат
отпадъчните води от махала „Тиболска“ и ще се заустват в съществуваща
ревизионна шахта на градския колектор на ул. „Бяло море“, преди
пресичането на река Черна.
Твърди се, че е останало недоказано твърдението на ответника, че
уличната канализационна мрежа, през която става отвеждането на водите от
хотел „Макрелов“ са публична общинска собственост. Твърди се, че от
приложения по делото списък на активите, за който се твърди, че
представлява Приложение 1 към договора по чл. 198о ал. 1 от ЗВ, за което
няма данни, според заключението на инж. Ф. описаните съоръжения,
4
обслужващи хотел „Макрелов“ категорично липсват, поради което не са
предоставени на ВиК оператора с договора за стопанисване. По повод
позоваването в жалбата на чл. 4.8. от договора се сочи, че дори да се приеме,
че въпросните съоръжения представляват действително активи с неизяснен
произход, то не е налице условието съоръженията да се експлоатират
фактически от оператора – от разпитаните свидетелите се установява
категорично, че ВиК операторът по никакъв начин не експлоатира шахтите –
почистването на тези шахти се извършва от собствениците на имоти, но
никога от ВиК оператора или от Общината.
Твърди се, че признание на този факт е и обстоятелството, че след
подадено от ищецът възражение, ответникът му изпраща уведомление, че
първоначално издадената фактура за услугите за м. юли 2020 г. е анулирана,
като на 01.08.2020 г. е издадена нова фактура за периода 25.06.2020 г. –
26.07.2020 г.само за услугите по предоставяне на питейна вода и канал, а
услугата пречистване е премахната; впоследствие услугата канал също е
премахната, видно от фактурите от 01.10.2020 г. и 01.11.2020 г.; към
настоящия момент ВиК не начислява такси за услугите канал и пречистване.
Сочи се, че и относно активите с неизяснен статус се изисква същите да бъдат
предадени на Оператора с писмени документи, като очевидно в случая
подобни активи не са предавани; прави се позоваване на чл. 4.8. от договора.
Твърди се, че следва извода, че процесните ревизионни шахти, през които
става отвеждането и заустването на отпадните води, не се експлоатират от
„ВиК“ ЕООД – Смолян.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение и се претендират разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му
адв. Б.К. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият лично и чрез пълномощник адв. Е.Р. – Д. оспорва
въззната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищецът ЕТ „Иван Макрелов“ като собственик на построените в
ПИ с идентификатор**и ПИ с идентификатор ** сгради с предназначение
хотел – хотел „Макрелов“, е потребител на предоставяните от „ВиК“ ЕООД
гр. Смолян услуги. По издадени от ответното дружество фактури ищецът е
заплащал за водоснабдяване, канализация и пречистване. Твърди се в
исковата молба, че „ВиК“ ЕООД Смолян не извършва отвеждане, заустване и
пречистване на отпадните води, поради което и ищецът не дължи плащане на
дейностите по пречистване и канал, а само и единствено заплащане на
услугата за водоснабдяване. Ищецът претендира ответникът да му заплати
5
сумата от 7 084, 51 лева за услугата „пречистване“ за периода от м. ноември
2015 г. до 25.06.2020 г. и сумата от 1 736, 47 лева за услугата „канал“ за
периода от м. ноември 2015 г. до 28.09.2020 г., като получени без основание,
тъй като тези услуги не се предоставят от ответното дружество за
притежаваните от ищеца имоти.
Изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза,
изготвена от и.Ф., която следва да се кредитира като обективно и
компетентно изготвена, дава заключение, че съгласно част ВиК на Акт 16 от
1995 г. „заустването на отпадните води е в градската канализация“; съгласно
част ВиК на Разрешение за строеж № 44/1999 г. и от Разрешително на „ВиК“
ЕООД от 15.03.1999 г. е предвидено „отпадните води да се заустят чрез РШ
/ревизионна шахта/ и бет. тръби Ф250мм към съществуващ колектор
Ф400мм“; съгласно Удостоверение № 14/13.03.2006 г. и Акт № 15 към него
„отвеждането на отпадните води се осъществява чрез външен канал от
бетонови тръби Ф 200, заустен в съществуващ такъв“. Вещото лице сочи, че
точката на заустване на отпадъчните води е предвидена да бъде в РШ към
съществуващ колектор Ф400, преминаващ по улица „Доктор Петър Берон“.
В експертизата се сочи, че в непосредствена близост до хотел
„Макрелов“ няма съществуващ събирателен канализационен клон, към който
да може да се включи канализационното отклонение от хотела; трасето на
канализационния колектор, преминаващ по ул. „Бяло море“ не достига до
хотел „Макрелов“, като последната РШ по тази улица се намира срещу
крайната сграда, след което преминава на север през река Черна и се включва
в главния събирателен колектор на града, на отсрещния бряг на реката;
изпълнена по този начин, канализацията на града не обслужва имоти ** и **
по околовръстния път на гр. Смолян – ул. „Петър Берон“, в която се включва
ул. „Бяло море“, е изградена единствено дъждовна канализация, която
отвежда през дъждоприемни шахти постъпилите дъждовни води извън
габаритите на пътя и се зауства директно в река Черна.
Експертизата сочи, че във всички изготвени и одобрени
инвестиционни проекти за хотел „Макрелов“, както и във всички становища и
разрешителни на „ВиК“ ЕООД – Смолян е предвидено заустването на
отпадъчните води от хотела да се осъществи в съществуващ канализационен
колектор, като на практика заустването на отпадъчните води от хотела се
осъществява в съществуващ колектор, но не от смесената канализационна
битово-фекална система на града, а в РШ, която отвежда водите в дъждовен
събирателен колектор към околовръстното шосе, заустващ водите си
директно в река Черна без пречистване. Експертизата установява, че хотел
„Макрелов“ не се обслужва от изградената по улица „Бяло море“
канализационна мрежа, а отпадъчните води от хотела, както е предвидено във
всички одобрени инвестиционни проекти, са заустени в РШ, която е елемент
от събирателния колектор за дъждовни води, който ги отвежда в река Черна;
според експертиза във всички инвестиционни проекти, становища и
разрешителни от ВиК е налице сериозен пропуск, тъй като липсва важното
6
уточнение, че съществуващия канализационен колектор, в който трябва да се
включат отпадъчните води от хотела, не е част от битово-фекалната
канализационна мрежа на града, която отвежда всички води за пречистване в
градската пречиствателна станция, а представлява събирателен колектор за
атмосферни води.
Експертизата заключава, че настоящата точка на заустване на
всички формирани битово-фекални отпадъчни води от старата и нова част на
хотел „Макрелов“ е след РШ 8 през бетонова тръба Ф300, в РШ от
събирателен колектор за дъждовни води на улица „Доктор Петър Берон“,
посочена в Приложение № 1 към експертизата.
На Приложение № 1 към експертизата с черен цвят са очертани
проектните канализационни отклонения, с червен цвят са очертани
действителните канализационни отклонения, посочени са РШ 7 и РШ 8, както
и точката на заустване в РШ от съществуващ колектор Ф400 на ул. „Д-р
Петър Берон“, на север от която се намира ул. „Бяло море“.
В съдебно заседание вещото лице инж. Ф. сочи, че РШ 7 и РШ 8
се намират в парцела на М..
Допълнителната съдебно-техническа експертиза дава заключение,
че улица „Доктор Петър Берон“, на която е изградена ревизионната шахта /по
оста на пътното платно/, в която постъпват отпадъчните води от хотел
„Макрелов“ и чрез която се осъществява достъп до канализационната тръба
за атмосферни води с цел поддържане или проверка и която отвежда
атмосферните води извън габаритите на пътя, - тази улица е част от
третокласен републикански път ІІІ-866; тази РШ е част от този път на
основание § 1 т. 3 от ДР на ЗП като водоотвеждащо устройство и с оглед
разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от ЗП. Вещото лице сочи, че в активите на Община
– Смолян няма заведени канализационен колектор и РШ към него, находящи
се на ул. „Петър Берон“; Такова съоръжение не е описани и в Приложение №
1 към Договора от 10.09.2015 г. между Община – Смолян и „ВиК“ ЕООД –
Смолян. Вещото лице сочи, че РШ е точково водоотвеждащо съоръжение,
което представлява част от канализационната мрежа, поради което попада и в
обхвата на чл. 19 ал. 1 т. 4 „б“ от Закона за водите.
Пред настоящата инстанция допълнителната съдебно-техническа
експертиза в отговора на задачата: налице ли е изграден канализационен
клон, който да свързва отпадните води от хотел „Макрелов“ и останалите
обекти от махала „Тиболска“ с ревизионна шахта на градския канализационен
колектор, находяща се на ул. „Бяло море“; има ли данни за нейното
изграждане и съществуване от 1995 г. насам, съответно във „ВиК“ ЕООД -
Смолян и Община – Смолян – ако на терен го има, има ли данни за
изграждането в тези две институции, дава заключение: Последната РШ 1 на
улица „Бяло море“ е част от канализационната система на гр. Смолян за
битово-фекални отпадъчни води; РШ 1 се намира на около 200 м. от хотел
„Макрелов“; трасето на канализационния клон, преминаващ по ул. „Бяло
7
море“, не стига до хотел „М.“, а преминава под коритото на река Черна в
посока север. Експертизата сочи, че на практика след изграждането на
правоъгълен плочест водосток с дължина около 200 м., преминаващ под
републиканския път по ул. „Доктор Петър Берон“ /със зелено на чертежа/, не
е възможно изпълнението на последваща хидравлична връзка между
последната РШ 1 на ул. „Бяло море“ и хотел „Макрелов“, без да се наруши
целостта на водостока, поради което вещото лице смята, че не е изграждан
канализационен клон, свързващ отпадъчните води на хотела с РШ 1 на ул.
„Бяло море“. Експертизата установява, че към днешна дата отпадъчните води
от м. „Тиболска“ постъпват в дере, което се зауства във водостока,
преминаващ по ул. „Доктор Петър Берон“; отпадъчните води от хотел
„Макрелов“ и автомивката, чрез РШ на паркинга се отвеждат към колектора
за атмосферни води, преминаващ по ул. „Доктор Петър Берон“, както е
предвидено и в Предварителен договор от 17.03.2008 г. – отпадъчните води за
обект „Автомивка-паркинг на хотел „М.“ да се заустят в РШ на
съществуващата канализация на паркинга; същото е видно и от Скица №
316/06.03.2008 г. Вещото лице сочи, че на паркинга на хотел „Макрелов“
съществува само една РШ, в която се включват водите от хотела и от
автомивката, след което се заустват в колектора за атмосферни води,
преминаващ под републикански път ІІІ-866 по улица „Доктор Петър Берон“,
без да достигат до РШ 1 на ул. „Бяло море“.
При оглед на място вещото лице установява, че РШ 1 е изпълнена
от монолитна стоманобетонна част с диаметър Ф1000мм и височина около 2.
00 м.; в тялото на шахтата са монтирани чугунени стъпала на разстояние от
30 см., шахматно разположени; на 0, 7 м. под котата на пътното платно в РШ
се включва от юг 1 брой каменинова канализационна тръба Ф500, в която е
поставена още една азбестоциментова тръба Ф300. Вещото лице сочи, че тази
тръба е запълнена с наноси и през нея не се установява никакво заустване на
води в канализационния колектор в дъното на шахтата; поради запушването
на тръбата в крайната й точка не е възможно да се установи началната точка
на тази канализационна тръба. Вещото лице сочи, че не може с категоричност
да се отговори дали тази тръба е част от канализационен клон, който е
свързвал сградното канализационно отклонение на хотел „Макрелов“, на
автомивката на паркинга и останалите обекти от махала „Тиболска“ с
канализационния клон по улица „Бяло море“, поради затлачване на тръбата с
наноси в крайната й точка. Вещото лице отговаря, че не е открита никаква
налична информация кой обект е бил обслужван от тази запушена
канализационна тръба, освен от Протокол от 10.08.2021 г. на „ВиК“ ЕООД –
Смолян.
В заключение допълнителната експертиза сочи, че няма данни за
изграждане на канализационен клон, който да преминава под третокласен
републикански път ІІІ-866 по улица „Доктор Петър Берон“ и да отвежда
отпадъчните води от хотел „Макрелов“ и останалите строежи от махала
„Тиболска“ към последната ревизионна шахта на канализационния колектор
8
по улица „Бяло море“; републиканският път ІІІ-866, преминаващ под хотела, е
изграден преди изграждането на процесния имот и неговата канализация;
вещото лице не е открило видими следи по асфалта на улица „Доктор Петър
Берон“, които да са оставени от прокарване на канализационен клон,
свързващ хотела с ревизионната шахта на улица „Бяло море“.
С оглед така установеното от съдебно-техническата експертиза
съдът намира за доказано, че ответното дружество не е предоставило на
ищеца услугите „отвеждани на отпадъчни води“ и „пречистване на отпадъчни
води“.
Видно от чертеж 1 към допълнителната СТЕ, депозирана пред
настоящата инстанция, преценена заедно със скицата към основната СТЕ /и с
оглед установяване местоположението на имота на ищеца на Чертеж 1/,
имотът на ищеца /находящ се на юг от ул. „Доктор Петър Берон/ не е свързан
с канализационната мрежа на града, събираща битово-фекалните отпадни
води. Тази канализационна мрежа е очертана в червена прекъсната линия на
Чертеж 1и нейната последна РШ 1 не са намира на ул. „Доктор Петър
Берон“2, каквото внушение се прави в жалбата, а се намира на ул. „Бяло
море“. Т.е. между имота на ответника и РШ 1 от градската канализационна
мрежа за отвеждане на битово-фекалните отпадни води минава
републикански път ІІІ-866 /околовръстния път на гр. Смолян/. Поради това
независимо как се тълкуват дадените разрешения в документите за строежа
на основаната и допълнителната сграда на хотел „Макрелов“, обективно не е
било налице каквато и да е възможност според очертаното от вещото лице
отпадните води от хотел „Макрелов“ да се заустят към отклонение и шахта на
градската канализационна мрежа за отвеждане на битово-фекалните отпадни
води, защото отклонение от тази мрежа не стига до имота на ищеца. Това
обстоятелство категорично се установява от основното заключение на СТЕ и
най-вече от депозираното пред настоящата инстанция допълнително
заключение на СТЕ и е онагледено на приложения Чертеж 1.
Този извод не се опровергава от представения от ответното
дружество Протокол от 10.08.2021 г., в който комисия от „ВиК“ ЕООД гр.
Смолян е приела, че не ясно дали са изпълнени предписанията по
разрешително изх. № 223/15.03.1999 г. за обект „Пристройка към хотел
„Макрелов“, съгласно които отпадните води следва да се заустят чрез РШ и
бетоново тръби Ф 250 мм към съществуващ колектор Ф 400 мм – в градския
канализационен колектор, преминаващ по ул. „Бяло море“. Комисията е
приела, че въз основа на Предварителен договор от 17.03.2008 г. за обект
„Автомивка – паркинг на хотел „Макрелов“ е извършено прекъсване на
тръбата, свързваща канализацията на хотел „Макрелов“ с градския
канализационен колектор на ул. „Бяло море“ и обектът е заустен в РШ за
дъждовни води на съществуващата канализация на паркинга на хотела,
находяща се на ул. „Доктор Петър Берон“; при проверка на шахтата от
градския канализационен колектор на ул. „Бяло море“ ясно се вижда къде е
изтичала тръбата от канализацията на хотел „Макрелов“ и мястото, където
9
тази тръба е прекъсната. Както се посочи по-горе, в допълнителното
заключение на СТЕ се сочи, че тази тръба е запълнена с наноси и през нея не
се установява никакво заустване на води в канализационния колектор в
дъното на шахтата; поради запушването на тръбата в крайната й точна не е
възможно да се установи началната точка на тази канализационна тръба; не
може с категоричност да се отговори дали тази тръба е част от
канализационен клон, който е свързвал сградното канализационно отклонение
на хотел „Макрелов и останалите обекти от махала „Тиболска“ с
канализационния план по ул. „Бяло море“. Вещото лице сочи, че не е открита
никаква налична информация кой обект е бил обслужван от тази запушена
канализационна тръба, освен протокола от 10.08.2021 г.; документация за
изграждане на това отклонение и наличието като актив липсва. В съдебно
заседание вещото лице сочи, че изграждането на републиканския път ІІІ-866 е
през 1970 – 1980 г., а хотел „Макрелов“ е строен 1996 г. и при изграден път не
е било възможно да се разреши на собственика Макрелов да изкърти пътя, за
да се включи в градската канализация, както и написано в Протокол на ДПК.
Разпитаните пред районния съд свидетели Никова и Чакърова –
Никова от 2001 г., а Чакърова от 1989 г. живеещи в къщи в близост до хотел
„Макрелов“ сочат, че отпадните води от хотела и от техните къщи са
включени единствено в „канала“, който минава под пътя и се излива в реката.
Свидетелите не сочат да е имало по-рано канализационно отклонение,
свързващо хотел „Макрелов“ с канализацията на ул. „Бяло море“.
Настоящата инстанция счита, че единствено с Протокола на
комисия от „ВиК“ ЕООД – Смолян, чийто констатации и изводи не се
подкрепят от други доказателства, най-вече от заключението на СТЕ, не се
установява изпълнение на разпоредбите на чл. 18, във вр. с чл. 4 и чл. 5 от
Наредба № 9/14.09.1994 г. за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи /отм./ и чл. 24 – 27а, във вр. с чл. 12 – 16 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. В този смисъл ВиК операторът не е осигурил на ищеца свързване с
канализационната мрежа за отвеждане на битово-фекални отпадни води. Не
се спори, че битово-фекалните отпадни води от хотел „Макрелов“ се вливат в
шахта на ул. „Доктор Петър Берон“, която шахта е за събиране на дъждовни
води и отвеждането им в река Черна; тази шахта не е част от
канализационната мрежа за събиране на битово-фекални отпадни води.
Поради това ответното дружество фактически не осъществява
услугата „отвеждане на битово-фекални отпадни води“ от имота на ищеца и
съответно „пречистване на битово-фекални отпадни води“, поради което и
ищецът не дължи заплащане на тези услуги на ответното дружество.
Не се установява ВиК операторът да е осигурил възможност
ищецът да се включи в градската канализационна мрежа за отвеждане на
битово-фекалните отпадни води, която възможност ищецът да е осуетил.
10
Както е описало и вещото лице в първоначалната си експертиза, в одобрените
инвестиционни проекти от 1995 г., 1999 г. и 2006 г. не е посочено къде точно
следва да се заустят отпадните води от имота на ищеца – посочването в
градската канализация или в съществуващ колектор не установява къде да
бъде извършено заустването. Този извод не се опровергава от
обстоятелството, че Предванителен договор от 17.03.2008 г. и Скица от
06.03.2008 г. касаят обект „Автомивка на паркинг на хотел „Макрелов“.
В потвърждение на горното са и представените писмени
доказателства – Писмо от 04.06.2020 г. от „ВиК“ ЕООД – Смолян и Писмо от
10.07.2020 г. то Община – Смолян до ищеца, установяващи стартиране на
проект „Интегриран воден проект на агломерация Смолян“, обект
„Реконструкция и доизграждане на вътрешната ВиК мрежа на гр. Смолян“, в
който е предвиден канализационен клон, предназначен да отвежда
отпадъчните води от махала „Тиболска“ и заустването им в съществуваща
ревизионна шахта на градския колектор на ул. „Бяло море“, преди
пресичането на река „Черна“; този канализационен клон е предвидено да
минава покрай паркинга на хотел „Макрелов“ и ще събира отпадъчните води
на хотелите „Катерини“, „Макрелов“ и „Родопи“ и от жилищната сграда на
Тома Чакъров; с реализирането му ще се спре заустването на отпадъчни води
в дерето, идващо от м. „Тиболска“. Предвижданията на този проект са
онагледени на Чертеж 1 към депозираното пред настоящата инстанция
заключение на СТЕ.
Няма основание да бъдат споделени доводите на жалбоподателят,
че канализационното съоръжение, по което се оттичат обратните води от
хотел „Макрелов“, дори да не е част от градската канализационна мрежа,
представлява актив с неизяснен статус по смисъла на чл. 1.1. от Договора за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 10.09.2015 г.,
поради което и дружеството чрез това съоръжения фактически извършва
услугата отвеждане на отпадни води, поради което сумата за тази услуга не е
събирана без основание. Както установява СТЕ, РШ и канализационното
съоръжения на ул. „Доктор Петър Берон“ са предназначени за събиране на
дъждовни води и изливането им в река Черна; тези съоръжения не са част от
градската канализационна мрежа за отвеждане на битово-фекални отпадни
води. Тези съоръжения не са част от „канализационна мрежа“ по смисъла на
т. 83 от ДР на Закона за водите, поради което няма основание да се приеме, че
чрез тези съоръжения „ВиК“ операторът извършва услуга „отвеждане на
отпадни води“ и „пречистване на отпадни води“. С оглед свидетелските
показания не се установява ВиК операторът да поддържа и експлоатира това
съоръжение; не би могло отвеждането на битово-фекални отпадни води в
река, а не в пречиствателно съоръжение, да се счита услуга „канал“ и
„пречистване“.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита
обжалваното решение за законосъобразно и обосновано, поради което същото
11
следва да бъде потвърдено и жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 925,
20 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 257:21.07.2021 г. по гр. д. № 1074/2020 г. на
Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *, гр.
Смолян, ул. „П. Р. Славейков“ № 2, да заплати на ЕТ „Иван Макрево“ –
Смолян, ЕИК *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 925,
20 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12