№ 15741
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110138004 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
96022/18.03.2025 г., на Столична община, чрез юрк. П., с която се иска
намаление на разноските на ищеца Н. Д. П. от 949.55 лв. на 600 лв. Изложени
са съображения за несъобразяване на определеното възнаграждение с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
което възнаграждението за уважената част от иска е с минимален размер на
600 лв.
Ответната страна по молбата Н. Д. П., чрез адв. Х., намира молбата за
неоснователна и счита, че съдът правилно е определил разноските по делото.
Излага съображения, че според разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа при частични искове
възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния
размер на вземането независимо за каква част е предявен иска. По този начин
възнаграждението е с минимален размер от 900 лв. и е определено правилно
според изхода на делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, но разгледана по същество за неоснователна, по следните
съображения. Липсата на списък за разноските не е процесуална пречка за
разглеждане на молбата, тъй като в случая се атакуват единствено разноските
на другата страна.
В мотивите на постановеното по делото решение № 3097/25.02.2025 г. съдът
е изложил съображения, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева не е прекомерно, като се вземе предвид фактическата и
правна сложност на спора и размера на претенцията от 3000 лв., частично от
сума в размер на 6 000 лв. От това следва, че искането на ищцата по реда на
чл. 78, ал. 1 ГПК е основателно за сума в размер на 949,55 лв., представляваща
съобразно уважената част от иска 2/3 от сбора на предявените разноски
съгласно приложения списък. Този извод на съда не се оборва и в хода на
настоящото разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК, като съдът съобразява
и разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за
адвокатската работа при частични искове възнаграждението за първия
1
предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането
независимо за каква част е предявен иска. По този начин възнаграждението е с
минимален размер от 900 лв., т.е. уговорено е в размер, близък към минимума.
Следва да се има предвид, че делото не е лишено от фактическа и правна
сложност, за да бъде намалено възнаграждението до абсолютния минимум.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 96022/18.03.2025 г., на
Столична община, чрез юрк. П., с която се иска намаление на разноските на
ищеца Н. Д. П. от 949.55 лв. на 600 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2