РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. Варна, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110115999 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу С. А. Ж., ЕГН **********, с адрес:
с. С., общ. А., с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание, както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК за признаване за установено, че С. А. Ж., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 4420,75 лева /четири хиляди
четиристотин и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 26.08.2021 г., до окончателно изплащане на вземането;
- с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за
признаване за установено, че С. А. Ж., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1170,13 лева /хиляда сто и седемдесет
лева и тринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
26.04.2018 г. до 28.08.2019 г. и
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК
за признаване за установено, че признаване за установено, че С. А. Ж., ЕГН
**********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
1
711,01 лева /седемстотин и единадесет лева и една стотинка/, представляваща
мораторна лихва за период от 27.01.2018г. до 28.08.2019г., както и сумата от 893,97лв.
/осемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ - законна лихва за
периода от 28.08.2019 г. до 26.08.2021 г.
И за които вземания е издадена заповед № 4596 от 01.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 12539/2021 г. по описа на ВРС.
както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9
от ЗПК за осъждане на С. А. Ж., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3044,36 лв. /три хиляди четиридесет и
четири лева и тридесет и шест стотинки/ - непогасено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги;
и с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за осъждане на С.А. Ж.,
ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 125,44 лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ -
непогасена лихва за забава за периода от 27.01.2018 г. до 28.08.2019 г., представляваща
разликата между сумата от 711,01, за която е издадена заповедта, и претендираната от
836,45 лв., както и сумата от 649,44 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки/ - законна лихва за периода от 28.08.2019 г. до
26.08.2021 г., представляваща разликата между сумата от 893,97, за която е издадена
заповедта, и претендираната от 1543,41 лв.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д.№ 12539/2021 г. на ВРС.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 17.11.2021 г. ищецът и ответникът сключили Договор за потребителски
кредит за сумата от 5000 лв., със срок на кредит – 24 месеца, размер на вноската –
309,11 лв., ГПР – 49,89 %, год. лихвен процент – 41,17%., с падеж – 26-то число на
месеца. Ответникът се задължил още и за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3750 лв., от която сума към момента ищецът е
заплатил 705,64 лв., като остатъкът възлиза на 3044,36 лв. Излага, че в процесния
случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля: дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в
най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на
вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Излага, че предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е следният: „Кредиторът
се задължава да предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на
2
посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства; Съгласно т. 18.1. от ОУ
към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план и
евентуално други приложения, като, но не само, Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова."
Твърди, че ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като е
декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги
предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение, тъй като със закупуването на пакет от допълнителни
услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на
поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може
да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите
за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали
размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му
намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че
ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени
и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има
необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно,
без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези
възможности, които длъжникът е получил и все още получава, съответно всички тези
услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от
допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се определят като задължителни и
като част от общите разходи по кредита. Като очевидно сочи, че предоставените
допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се
справи с всяка неблагоприятна ситуация. Твърди, че предлаганите допълнителни
услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С оглед на
гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е
пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир
и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в
резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването
на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от
3
общите разходи по кредита.
В заключение излага, че ответникът е направил само четири пълни и една
непълна вноска по кредита, като към настоящия момент размерът на погасеното от
длъжника задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 2070.36 лв. /две хиляди
и седемдесет лева и тридесет и шест стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил
част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 1942.08 лв. Сумата от
68.28 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от
ОУ. Сумата от 60.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК. За
периода от изпадане на длъжника в забава 27.01.2018г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 28.08.2019г., длъжникът дължи и лихва за забава, която е в
остатъчен непогасен размер от 836.45 лева.
Ищцовото дружество претендира и законна лихва в размер на 1543.41 лева,
дължима от 28.08.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г., както и
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Така претендираните суми и до момента не са заплатени от ответника. Във
връзка със събиране на вземането било образувано ЧГД № 12539/2021 по описа на
ВРС, по което била издадена заповед за изпълнение за част от претендираните суми,
срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С разпореждане №15156/30.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 12539/2021 г. на
ВРС съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В
СОЛИДАРНО срещу длъжниците Е. Е. Й., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. В. и С.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. В. за следните суми: сумата от 4420,75 лв.
/четири хиляди четиристотин и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението - 26.08.2021 г. до окончателното заплащане;
сумата 1703,13 лв. /хиляда седемстотин и три лева и тринадесет стотинки/ -непогасено
падежирало договорно възнаграждение за периода 26.04.2018 г. до 28.08.2019 г.;
сумата 711,01 лв. /седемстотин лева и една стотинка/ - непогасена лихва за забава за
периода от 27.01.2018 г. до 28.08.2019 г. и сумата 893,97 лв. /осемстотин деветдесет и
4
три лева и деветдесет и седем стотинки/ - законна лихва за периода от 29.08.2019 г. до
25.08.2021 г., както и сумата 50,78 лв. /петдесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерни на
уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение №4596/01.09.2021 г.
Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение солидарно срещу длъжниците Е. Е. Й., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл.
В. и С. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. В. за следните суми: сумата 3044,36
лв. /три хиляди четиридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/
-непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; за разликата над
присъдените 711,01 лв. до предявените 836,45 лв. /осемстотин тридесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки/ - непогасена лихва за забава за периода от 27.01.2018 г. до
28.08.2019 г. и за разликата над присъдените 893,97 до претендираните 1543,41 лв.
/хиляда петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ -законна
лихва за периода от 28.08.2019 г. до 26.08.2021 г.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит №
**********/17.11.2017 г. (л.7) между „Профи кредит България“ ЕООД и Е. Е. Й., ЕГН
********** – кредитополучател и С. А. Ж., ЕГН ********** - съдлъжник, съгласно
който ищецът предоставя на Е. Е. Й., ЕГН ********** заем в размер на 5000 лв., който
трябва да се погаси чрез 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 309,11 лв.
всяка и вкл. главница и лихва и в размер на 156,25 лв. за погасяване на задължението
по закупените пакет допълнителни услуги в общ размер на 3750,00 лв. Съгласно чл.2,
т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 41.17%,
годишният процент на разходите за заема е 49,89%, а общата дължима сума от
заемателя е в размер на 7418,64 лв., а общото задължение, ведно с предоставените
допълнителни услуги, е в размер на 11168,64 лв.
В договора изрично е посочено, че „Профи кредит България“ ООД не събира
никаква такса за разглеждане и усвояване на кредита.
По делото е представено Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, съгласно което в пакета за допълнителни услуги са включени
следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на
падежа и опция за ново финансиране.
Представени са и искане за отпускане на потребителски кредит (л.17),
Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (л.23) и Допълнителна преддоговорна информация, и погасителен план (л.25).
5
На л. 28 от делото е представено извлечение от сметка към договор за
потребителски кредит № **********/17.11.2017, от което е видно, че ответникът е
заплатил общо сумата от 1942,08 лв.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и с правно основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл.
10а от ЗПК. Първият иск е предявен след успешно провеждане на производство по
чл.410 ГПК, подадено в срок възражение по чл.414 от ГКП от длъжника С. Ж. и
надлежни указания от съда по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед на което е процесуално
допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или,
в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Профи
кредит България“ ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответникът се е
задължил наред с получателя на заемната сума, че е предоставена заемната сума на
кредитополучателя срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва и такси
в посочения размер, изпадането на заемателя в забава.
Между страните не се спори, че вземането произтича от сключен между
ответника Е. Е. Й., ЕГН ********** и ответника С. А. Ж., ЕГН ********** и „Профи
кредит България“ ЕООД договор за паричен заем № 30041381074/17.12.2019 г. Не е
спорно и обстоятелството, че сумата по кредита е предадена от кредитора на
кредитополучателя, като това обстоятелство е удостоверено и с подписването на
договора за паричен заем. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати,
съгласно договора за заем.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит
и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за
усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Видно от
представените от ищеца доказателства на кредитополучателя е предоставена
преддоговорна информация, европейски формуляр, договор, отговарящ на изискваният
на ЗПК – необходимо съдържание, шрифт, размер на годишния процент на разходите и
др. Към договора има погасителен план и Общи условия.
В случая договорът е сключен съобразно правилата на ЗПК.
6
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни
искове с правно основание чл. 79 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1543,41 лв., представляваща неплатено възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги.
Според съда „Допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните -
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва)
на определен падеж и такива са например издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В същото време изброените
от заявителя допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване
на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат
последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Следователно претендирането на възнаграждение за пакета от допълнителни услуги,
колидира със ЗПК и съответно е в противоречие със закона. С оглед на това съдът
намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 1543,41 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по пакета за допълнителни услуги е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Тъй като от кредитополучателя са заплатени 1942,08 лв., то същите следва да бъдат
отнесени към погасяване на дължимите по кредита главница и договорна лихва,
съгласно представеното извлечение на дължите суми по договора и извършените
плащания по него.
Така от ищеца са заплатени напълно от първа до шеста вноска по кредита и 87,42 лв. от
седмата вноска, като дължими са останалите сумите, както следва: 4053,26 лв. –
главница и 1423,30 лв. – договорна лихва. Поради изложеното съдът намира, че
претенцията за заплащане на главница следва да се отхвърли за разликата над сумата от
4053,26 лв. до претендираните 4420,75 лв.
По отношение на претендираната законна лихва за забава върху главницата, същата
следва да се присъди в размера определен съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Така изчислена законната лихва върху дължимата главница от
4053,26 лв. (върху всяка от вноските от падежа й до крайната дата) за периода от
27.01.2018 г. до 28.08.2019 г. се равнява на 156.74 лв. Поради това претенцията за
лихва за този период следва да бъде отхвърлена за разликата над тази сума по
претендираните 936,45 лв.
7
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от 28.08.2019 г. до 26.08.2021 г. съдът на първо място намира, че за този
период претенцията е неоснователна за първата дата от периода - 28.08.2019 г., тъй
като за тази дата е начислена лихва по предходния параграф. Не се дължи и за
последния ден - 26.08.2021 г., доколкото тази се включва в присъдената, законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 26.08.2021 г. Отделно от
горното изчислена съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК законната лихва за
този период върху главницата от 4053,26 лв. се равнява на 683,98 лв., а не на търсените
1543,41 лв.
Не е ясно дали размера на лихвата е изчислен и върху отхвърлената претенция за
допълнителни услуги от 3044,36 лв., или просто е изчислена в завишен лихвен
процент. Така или иначе за разликата над изчисления от съда размер на законната
лихва същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така осъдителните искове за лихви следва да бъдат отхвърлени изцяло, а
установителните над установените като дължим суми до предявените.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
ч.гр.д. № 12539/2021 г. на ВРС, съобразно на уважената част от иска. По делото се
претендират направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 531,84 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 231,84 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., от които съобразно с
уважената част следва да бъдат присъдени 183,00 лв. В случая ищцовото дружество е
представлявано от юрисконсулт, поради което намира приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК, съгласно която „В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл. 37, ал. 1 ЗПП по въпроса
за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът с оглед на фактическата и правна
сложност на настоящия правен спор, намира, че на ответника следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. Поради което,
предвид липсата на минимално определен размер на възнаграждението в чл. 78, ал.8 от
ГПК същият следва да бъде определен по справедливост от съда. Така съобразно с
уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 202,38 лв.
В производството по ч.гр.д.№ 12539/2021 г. на ВРС, ищецът е заявил разходи в
8
размер на 380,96 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 230,96 лв. и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150,00 лв., като съдът му определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лв., или сумата от 151,72 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 4053,26 лева /четири хиляди петдесет и три
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор
за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.08.2021 г., до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4056,26 лв.
до предявените 4420,75 лева /четири хиляди четиристотин и двадесет лева и
седемдесет и пет стотинки, на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК,
за която е издадена заповед №4596 от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 12539/2021 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 1170,13 лева /хиляда сто и седемдесет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 26.04.2018 г.
до 28.08.2019 г. с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК, на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за която е издадена
заповед №4596 от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
12539/2021 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
С.А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 156,74 лв. (сто петдесет и шест лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
27.01.2018г. до 28.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 156,74
лв. до предявените 711,01 лева /седемстотин и единадесет лева и една стотинка/, за
която е издадена заповед №4596 от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 12539/2021 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
9
С.А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 683,98 лв. (шестстотин осемдесет и три лева
и деветдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва за периода от
29.08.2019 г. до 25.08.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 683,98
лв. до предявените 893,97лв. /осемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 25.08.2021 г.,
на осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за която е издадена заповед №4596 от
01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 12539/2021 г. по описа
на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В срещу
С. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А. иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК сумата от 3044,36
лв. /три хиляди четиридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит № **********/17.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В срещу С.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А. иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, на осн. чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК сумата от 125,44 лв. /сто
двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ - непогасена лихва за забава
за периода от 27.01.2018 г. до 28.08.2019 г., представляваща разликата между сумата от
711,01, за която е издадена заповед №4596 от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 12539/2021 г. по описа на ВРС , и претендираната сума от 836,45
лв., както и за сумата от 649,44 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки/ - законна лихва за периода от 28.08.2019 г. до
26.08.2021 г., представляваща разликата между сумата от 893,97, за която е издадена
заповед №4596 от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 12539/2021
г. по описа на ВРС, и претендираната сума от 1543,41 лв.
ОСЪЖДА С. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А. ДА ЗАПЛАТИ на
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 202,38 лв. (двеста и два лева и
тридесет и осем стотинки), представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 151,72 лв. (сто петдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща разноски, направени в производството по
ч.гр.д.№12539/2021 г. на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
10
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11