МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 162/2012 г. по
описа на РС гр. *, пети състав
Девненският
районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:
А.И.М.-МИТЕВ, ЕГН ********** за това , че:
на 28.09.2011г. в *, обл.*
противозаконно унищожил чужди движими вещи-брава на входна врата, дървена
кухненска елипсовидна маса и стъкло на прозорец на обща стойност 58 лв.
собственост на И.С.А.- престъпление по
чл.216 ал.1 НК.
На 27/28.09.2011г. в *, обл.* при
условията на продължавано престъпление се заканил на И.С.А. с убийство и това
заканване е възбудило основателен страх у него за осъществяването му- престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК
На 28.09.2011г. в *, обл.* извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив-престъпление по чл.325 ал.4 вр.
ал.1 НК.
По искане на подсъдимия, съдебното
следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда на чл.370
и сл. от НПК, като при предварителното изслушване на страните подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението, повдигнато срещу подсъдимият, като счита същото
за безспорно доказано и моли съда да признае подсъдимия за виновен и като приложи разпоредбата на чл.58а
от НК да наложи наказания „лишаване от свобода” както следва – за
престъплението по чл.216 ал.1 НК за срок от шест месеца, за престъплението по
чл.144 ал.3 НК –за срок от осем месеца и за престъпленето по чл.325 ал.4 НК- за
срок от една година и четири месеца.Моли на подс.А.М. да бъде наложено едно
общо най- тежко наказание, което да бъде редуцирано с 1/3 до „лишаване от
свобода” за срок от десет месеца и двадесет дни , което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор.
Пострадалото лице – И.С. * е редовно призован но не се явява в
с.з.
Защитникът на подсъдимият – адв.*т АК * , служебно определен приема
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена.
Моли съда, при постановяване на присъдата по делото да вземе под внимание че
подсъдимия е малограмотен и преди извършване на деянието е употребил алкохол има
критично отношение към извършеното ,както и направените от него самопризнания и
да му наложи наказание” „лишаване от свобода” в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:подс.А.И.М. *** дол, заедно със св.* на семейни начала.подс.М. бил
ревнив и често употребявал алкохол, бил агресивен , поради което св.*а го напуснала и се прибрала в дома
си.На 27.09.2011г. св.*заживяла в дома на св.И.С.А. ***.Същият ден подс.М.
употребил значително количество алкохол, отишъл до дома на св.А. и започнал да
го обижда, ругае , като го заплашил с убийство.Певедението на подк.М. силно
притеснили св.А., тъй като той познавал подсъдимия като конфликтен и агресивен
човек.Затова той поканил св.* да спи в дома му.Св.Нури приел и останал да спи в дома на
св.А..
На 28.09.2011г. в около 00.15 часа
на входната врата на къщата на кв.Ахмевод почукал св.М., кайто отново бил
употребил алкохол.Св.А. му казал да си ходи, на което подс.М. се ядосал и той
отново започнал да заплашва и обижда на висок глас св.А. , като го заплашил ,
че ще му запали къщата и ще го заколи.Подсъдимият започнал да блъска входната
врата с цел да влезе в къщата , но свидетелите А. , * я подпирали от вътрешната страна и
не му позволили да влезе.Виждайки , че не може да отвори вратата, подсъдимият
започнал да удря с брадвата която носел със себе си по бравата на вратата, по
дървена елипсовидна маса, в резултата на което ги счупил.Счупил и стъклото на
един от прозорците на къщата.През цялото време м. отправял обиди и заплахи към
св.А. и св.*, а когато те излезли от къщата и побягнали от страх започнал да хвърля
камъни по тях.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът
приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия
и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го
подкрепят, а именно – протоколи за оглед на местопроизшествие, СОЕ, свидетелски показания,
свидетелство за
съдимост, писма , справки от фирма „Надин”.Налице е както фактическа, така и
логическа връзка между самопризнанията, направени от подсъдимият и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща недвусмислено
до извода, че деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в
обвинителния акт.
В хода на досъдебното производство за определяне
стойността на нанесените щети е назначена съдебно - оценителна експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда по реда на чл. 282 от НПК, според чието заключение пазарната стойност на вещите
е 58 лв.
В хода на досъдебното производство е назначена и СПЕ
, според чието заключение подс.М. не страда от умствена недостатъчност и е
могъл да разбира свойството и значението на действията си, годен е да възприема
правилно фактите и да дава достоверни показания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.И.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, чл.216
ал.1 НК и чл.325 ал.4 вр. ал.1 НК като на 28.09.2011г. в *, обл.*
противозаконно унищожил чужди движими вещи-брава на входна врата, дървена
кухненска елипсовидна маса и стъкло на прозорец на обща стойност 58 лв.
собственост на И.С.А.
*** при условията на продължавано
престъпление се заканил на И.С.А. с убийство и това заканване е възбудило
основателен страх у него за осъществяването му
На 28.09.2011г. в *, обл.* извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив-
Подсъдимият е осъществил деянията при форма на
вината пряк умисъл, при което е съзнавал неговият
общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Квалификацията
на извършеното от подс.Маринов деяние по чл.325 ал.4 НК се обуславя от
обстоятелството , че той го еизвършил , след като е бил осъждан с присъда по
НОХД №487/2006г. по описа на ДРС, за престъпление по чл.195 ал.1 НК, за което
му е било наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от три години и четири
месеца при първоначален „строг” режим в затвор.
Причини
за извършването на престъпленията – грубо незачитане на обществения ред ,
неприкосновенноста на частната собственост и живота и здравето на хората.
Смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства –самопризнания, критично отношение
към извършеното,ниска стойност на утнищожените вещи.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства –висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца- осъждан общо десет пъти за извършени престъпления от общ характер.
Съобразно императивната разпоредба
на чл.373, ал. 2, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58
а, ал.1,НК – като редуцира размера на наложените му наказания „лишаване от
свобода” 1/3.
При определяне на размера на
наказанието на подс.А.И.М. за престъплението по чл.216 ал.1 НК съдът прецени
степента на обществената опасност на деянието, която определи като висока,
предвид факта, че престъпното посегателство е извършено с особенна дързост върху вещи собственост на пострадалото
лице.Като висока съдът прецени и степента на обществена опасност на дееца-
подс.М. е осъждан общо десет пъти за извършени престъпления от общ характер и
въпреки ефективното изтърпяване на част от наказанията”лишаване от свобода” той
не се е поправил и превъзпитал.Следователно той е деец с изградено трайно
престъпно поведение,въхху когото спезиална апревенция не е постигнала своята
превъзпитателна цел.Горните обстоятелства, съдът прецени като отежняващи
отговорността на подсъдимия.Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
съдът прецени направените от него самопризнания, проявеното критично отношение
към извършеното , както и ниската стойност на унишщожените вещи. С оглед
осъществяване на целите на генералната и на специалната превенция , съдът
наложи на подс.М. наказанието „лишаване от свобода” с приложението на
разпоредбата 58 а ал.1 НК , при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства в размер между минималния
и средния , с посока към минималния– за срок от шест месеца което редуцира с
1/3 до четири месеца, които да бъдат изтърпени при първоначален „строг” режим в
затвор.
При определяне на размера на
наказанието на подс.А.И.М. за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като
висока, предвид факта, че престъпното посегателство е извършено с особенна
дързост и пострадалото лице е претърпяло значителен страх и притеснения от
заплахите на подсъдимия.Като висока съдът прецени и степента на обществена
опасност на дееца- подс.М. е осъждан общо десет пъти за извършени престъпления
от общ характер и въпреки ефективното изтърпяване на част от
наказанията”лишаване от свобода” той не се е поправил и превъзпитал.Следователно
той е деец с изградено трайно престъпно поведение,въхху когото спезиална
апревенция не е постигнала своята превъзпитателна цел.Горните обстоятелства,
съдът прецени като отежняващи отговорността на подсъдимия.Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът прецени направените от него
самопризнания и проявеното критично отношение към извършеното.С оглед
осъществяване на целите на генералната и на специалната превенция , съдът
наложи на подс.М. наказанието „лишаване от свобода” с приложението на
разпоредбата 58 а ал.1 НК , при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства в размер между минималния и средния , с посока към средния– за
срок от една година, което редуцира с 1/3 до осем месеца които да бъдат изтърпени
при първоначален „строг” режим в затвор.
При определяне на размера на
наказанието на подс.А.И.М. за престъплението по чл.325 ал.4 НК съдът прецени
степента на обществената опасност на деянието, която определи като висока,
предвид факта, че престъпното посегателство е извършено с особенна дързост и
значително са били нарушени реда и общественото спокойствие в *.Като висока
съдът прецени и степента на обществена опасност на дееца- подс.М. е осъждан
общо десет пъти за извършени престъпления от общ характер и въпреки ефективното
изтърпяване на част от наказанията”лишаване от свобода” той не се е поправил и
превъзпитал.Следователно той е деец с изградено трайно престъпно
поведение,въхху когото спезиална апревенция не е постигнала своята
превъзпитателна цел.Горните обстоятелства, съдът прецени като отежняващи
отговорността на подсъдимия.Като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът прецени направените от него самопризнания и проявеното
критично отношение към извършеното.С оглед осъществяване на целите на
генералната и на специалната превенция , съдът наложи на подс.М. наказанието
„лишаване от свобода” с приложението на разпоредбата 58 а ал.1 НК , при баланс
на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства в размер между минималния и
средния , с посока към средния– за срок от една година и четири месеца, което
редуцира с 1/3 до десет месеца и двадесет дни които да бъдат изтърпени при
първоначален „строг” режим в затвор.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът групира
така наложените наказания на подс.М. и му наложи едно общо най- тежко
наказание-„лишаване от свобода” за срок от десет месеца и двадесет дни които да
бъдат изтърпени при първоначален „строг” режим в затвор.
Съдът отне полза на държавата
веществените доказателства по -делото бастун и брадвичка , собственост на подс.М.
на основание чл.53 ал.1 б „а” и върна на подс.М. вещественото доказателство по
делото -1 бр.лятна шапка с козирка.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски и такса за издаване на изпълнителен лист.
Съдът счита, че с това наказание и
по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: