Определение по дело №1923/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2377
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20203100501923
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 237712.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501923 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 41911/30.06.2020 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е,
вх. В срещу Разпореждане № 15790/21.05.2020 г., по ч.гр.д. № 3008/2020 г., на ВРС, XI с., в
частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Д. Ж. Ж. , ЕГН **********, с местожителство в гр.. Долни Чифлик, ул.
„Бръшлян“, № 10, за сумата 2259.97 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, дължимо по силата на Договор за потребителски
кредит № **********/11.12.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
Частния жалбоподател сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че заповедния съд не следвало да прави извършва проверка за валидност на
сключения договор или отделни негови клаузи. Сочи, че заповедния съд неправилно е
извършил преценка за основния предмет на договора и неговото съответствие с дължимото
възнаграждение, което било в размер с разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Излага
пространни доводи за характера на закупените допълнителни услуги. Посочва, че
сключването на споразумение за допълнителен пакет услуги не е задължително условие за
отпускане на кредита, че услугите са предоставени по искане на клиента, както и че
разходите за тези услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да
се отчитат при изчисляване на ГПР. Поддържа, че допълнителните услуги предоставят на
длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на
исканата сума и с неговото конкретно житейско положение – възникване на непредвидени
от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно
уговорения погасителен план. По същество отправя искане разпореждането да бъде
отменено в атакуваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2
ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 3008/2020 г., на ВРС, XI с., е образувано по заявление за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
срещу длъжника Д. Ж. Ж. , ЕГН **********, да заплати сумата 3246.07 лв., главница, сумата
1283.98 лв., договорно възнаграждение за периода 03.11.2018 г. – 03.09.2019 г., сумата
2259.97 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, сумата 231.52 лв.,
обезщетение за забава за периода 04.02.2018 г., дата на изпадане на длъжника в забава –
03.09.2019 г. и законна лихва от депозиране на заявлението до изплащане на вземането. В
заявлението е посочено, че произходът на вземанията е Договор за потребителски кредит №
**********/11.12.2017 г. В т. 12 молителят е обосновал обстоятелствата, от които произтича
вземането.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
В уточняваща молба вх. № 28992/20.05.2020 г. кредиторът е пояснил, че дължимото
от длъжника възнаграждение по сключеното Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ, възлиза на 2259.97 лв. и е изложил фактически
обстоятелства обосноваващи дължимостта на сумата, както и съдържанието на
допълнителния пакет услуги.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е постановил
атакуваното Разпореждане № 15790/21.05.2020 г., с което е отхвърлил искането за издаване
на заповед за сумата 2259.97 лв., така както е била конкретизирана по основание и размер от
заявителя.
Съставът на въззивния съд намира, че сумата предмет на отхвърлителната част от
съдебния акт макар и индивидуализирана по основание и размер не следва да бъде
присъждана.
При произнасянето си по основателността на подаденото заявление съдът
преценява, както наличието на положителните предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК,
така и липсата на отрицателни такива, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
От изложените от заявителя обстоятелства, се установява, че със закупуването на
пакет допълнителни услуги, длъжникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит, възможност за отлагане плащането на определен брой
вноски, възможност за намаляване по размер на определен брой вноски с до 75 %,
възможност за промяна на падежна дата, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Съдът намира, че така изяснено съдържанието на пакета допълнителни услуги, по
съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и, които да
носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение.
Нещо повече, както и самия частен въззивник признава, възнаграждението за пакета услуги
не се дължи заради предоставяне на услугите в него и не представлява тяхната стойност, а е
дължимо заради самото предоставяне на „възможност“ кредитополучателя да поиска някоя
от изброените услуги.
Това се отнася и за услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“, тъй като изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане и
изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет.
Прави впечатление, че доколкото договорът е двустранен, поначало всяка една от
услугите представлява част от процеса на първоначално и последващо договаряне между
страните, през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява
предоставените й със закона права и вменените задължения. Стремежът към парично
компенсиране на едната страна по договора за това е неоправдано и създава предпоставки за
неоснователното й обогатяване.
На последно, но не по значение, място следва да се отбележи, че предвиждането на
отделно заплащане на цена за пакет от допълнителни услуги, води до значително оскъпяване
на кредитирането, което не е обявено на кредитополучателя по надлежния начин, така както
е предвидено за лихвения процент и таксите по договора.
Както сам въззивника сочи, стойността на допълнителния пакет услуги не е отчетен
при формиране на ГПР, свободата при определянето на който е ограничена с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. В случая, чрез предвиденото отделно заплащане за пакет
услуги, без да е налице сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на стойността му
още при сключване на договора като част от погасителната вноска, води до извод за стремеж
към заобикаляне на цитираното ограничение, към набавяне на допълнителни суми, извън
уговореното възнаграждение по кредита и при противоречие на сключеното допълнително
споразумение с императивните норми, предвиждащи защита на потребителите при
сключване на договори за потребителски кредит.
Всъщност, начисляването на допълнителни услуги, макар и уговорени в
допълнително споразумение към договор, в крайна сметка води до уведичаване размера на
главното вземане на кредитора като размера на това възнаграждение не се отчита при
формиране на ГПР, който и без него е в горната граница на допустимия максимум по ЗПК, а
отделно размерът на претендираното възнаграждение е съизмерим с размера на
предоставяния кредит, което е в противоречие освен със закона и с добрите нрави по см. на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
При това положение отправеното искане за издаване на заповед за коментираното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, възлизащо на сумата 2259.97 лв. следва да
бъде оставено без уважение, съобразно предвиденото в императивен порядък от
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В този смисъл релевираните от частния въззивник доводи, че възражения за
неравноправност и нищожност на клаузи следва да бъдат разглеждани само от исковия съд
не могат да бъдат споделени.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15790/21.05.2020 г., по ч.гр.д. № 3008/2020 г., на
ВРС, XI с., в частта, с която е отхвърлено заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, №
49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.
Ж. Ж. , ЕГН **********, с местожителство в гр.. Долни Чифлик, ул. „Бръшлян“, № 10, за
сумата 2259.97 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги, дължимо по силата на Договор за потребителски кредит №
**********/11.12.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________