Присъда по дело №195/2022 на Районен съд - Айтос

МОТИВИ от 19.12.22 г. по НЧХД №195/22 г. по описа на РС - Айтос:
Производството по делото е образувано по тъжба на Д.Д.П., ЕГН **********,
против И.Б.Г., ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение за нанесен побой от
подсъдимия по отношение на тъжителя на 12.02.22г., около 20ч. в ***, в резултат на което
му е причинена л.т.п., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл.130, ал.1 НК. Приета за съвместно разглеждане по делото е и
насрещна тъжба /за която първоначално е било образувано НЧХД № 216/22г. на РС Айтос,
производството по което е било обединено с настоящото с определение от 21.7.22г. на
предишния съдия-докладчик/, предявена от И.Б.Г., ЕГН **********, срещу Д.Д.П., ЕГН
**********, с която е повдигнато обвинение за нанесени от подсъдимия обида и побой по
отношение на тъжителя на 12.02.22г., около 19.30-20ч. в ***, в резултат на което му е
причинена л.т.п., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
- престъпления по чл. 146, ал.1 НК и чл.130, ал.1 НК.
Всеки от тъжителите е предявил граждански иск против съответния подсъдимия,
като насрещните граждански искове съдът не допусна за съвместно разглеждане в
наказателния процес с определение от 9.9.22г., т.к. намери, че се касае до насрещни
обвинения за извършени три престъпления от частен характер и предвид насрещността на
тъжбите счете, че делото ще бъде значително затруднено, вкл. и процеса на доказване по
същото.
В съдебно заседание двамата тъжители-подсъдими, лично и чрез процесуалните
си представители, поддържат повдигнатите обвинения изцяло, така както са въведени с
тъжбите. Ангажират писмени и гласни доказателства във връзка с фактическата обстановка
и правната квалификация на всяко от деянията.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ha 12.02.2022 г. около обяд подс. П. и свид.К. решили да се почерпят, сядайки в
сладкарница-заведение, намираща се в центьра на ***, ***, поръчвайки си алкохолни
напитки. Ha същата дата, вечерта около 19.30-20.00ч. подс. Г. заедно със свид.А. отишли в
същото заведение, присъединявайки се към масата на свои познати, сред които и свид. А.М.,
поръчвайки си алкохолни напитки. В заведението /на друга маса/ седели подс. П. и свид. К.,
които не се познавали до този момент с подс.Г.. Последният, влизайки в заведението,
поздравил свид. К. и подс. П., след което двамата подсъдими се заприказвали помежду си за
общи познати. Подс. П. и свид. К. говорели на висок тон в заведението. Една от жените на
масата, на която седял подс. Г., отправила забележка към свид. К. и подс. П. да говорят по-
тихо. Тогава подс. П. й отвърнал, неприемайки забележката, при което подс. Г. заявил, че
клиентите в заведението следвало да се съобразят едни с други. Подс. П. на свой ред
напсувал на майка подс. Г., като последният приканил подс. П. да се съобразява какво
говори. Последният му отвърнал, неприемайки казаното от подс. Г.. Свид. К. хвърлил
стъклена чаша към подс. Г., която се разбила в стената. Свид. К. тръгнал към подс. Г., като
последният влязъл във физически контакт със свид.К., последният залитнал и паднал, след
което напуснал от заведението. Същевременно подс. П., искайки обяснение от подс.Г. за
действията му спрямо свид.К., се запътил към подс. Г., псувайки го на майка, понечвайки да
го удари с юмрук. Подс.Г. влязъл във физически контакт с подс.П., бутайки го назад.
Последният паднал на земята, след което бил изведен от заведението. Подс. Г. се запътил да
седне на масата. Една от жените извикала: „И., пази се!". Подс.П., който отново бил влязъл в
заведението, държейки в ръката си дълъг дървен сап /талпа, сопа/, замахнал с него към
подс.Г.. В този момент пред подс.Г. застанал друг човек – на име Н., стоящ на съседна маса
/по прякор „***“/, който поел с гръб нанесения от подс. П. удар, падайки на земята.
Едновременно със същия нанесен удар на „***“, подс.П. ударил със сапа и подс. Г. в лявата
му ръка, при което от удара последният се хванал за ръката. Подс. П. отново замахнал с
1

дървения сап към подс.Г., като последният ударил в лицето с юмруци подс.П., който паднал,
след което бил отново изведен от заведението, но излизайки от него паднал по лице,
изправил се, като от лицето на подс. П. течала кръв. Подс. П. и свид. К. си тръгнали от
заведението и се прибрали по домовете си. Непосредствено след инцидента подс. П. лежал в
къщи, бил посинен, били подути носът, ухото и устата му, имал болки в главата и не можел
да стане от леглото. Няколко дни след 12.02.2022 г. двамата подсъдими се срещнали
помежду си във връзка със случилото се в присъствието на свид.Г., опитвайки да се сдобрят
и разберат във връзка с инцидента, като всеки обвинявал другия за случилото се.
След инцидента от 12.02.22 г. подс. П. посетил „УМБАЛ-Бургас” АД, където бил
прегледан, като на 14.02.22г. му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 44/22
г. При извършения преглед на подс.П. от д-р С.Ш. били установени кръвонасядания и оток
в областта на долните клепачи на двете очи; охлузна рана на носа с ляв лакът; драскотини
пo носа и дясна скула; болка, оток и ограничени движения в лява лакътна става; болки в
ляво ухо; счупена зъбна протеза. От заключението на СМЕ, изслушано в о.с.з. на 02.12.22 г.,
посочените по-горе данни, касаещи установените кръвонасядания, отоци, охлузна рана,
драскотини, болки и счупена зъбна протеза, констатирани по първичната медицинска
документация, се потвърждават от експерта. ВЛ сочи, че получените наранявания отговарят
да са получени пo време и начин, от действието на твърди тъпи предмети с ограничена
повърхност, каквито са и юмруците и ритниците на човек. Според експерта най-вероятно
първите удари са били в областта на лицето на пострадалия П. с последващо падане на
неравен терен, откъдето са получени охлузванията пo ляв лакът. Съгласно заключението по
СМЕ установените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Експертът е пояснил, че травмите не затрудняват нормалния живoт на
пострадалото лице и са отзвучали за около 1-12 дни. Според експертизата не са налице
увреждания, изискващи специално медицинско лечение, като ВЛ е на мнение, че е
необходима консултация със стоматолог относно счупването на зъбната протеза. Съгласно
заключението на СМЕ всички посочени увреждания са в пряка причинна връзка с нанесения
побой над П.. В о.с.з. ВЛ е пояснило, че получените от П. кръвонасядания не са причинени
от самонараняване, както и че дребните драскотини и охлузвания е възможно да са
причинени от падане върху неравна повърхност, както и че П. не е получил трайно
увреждане на слуха от получените удари.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, между които показанията на свидетелите К., А. и М.
/очевидци/, които са били в процесната вечер с подсъдимите-тъжители, както и от тези на
свидетелите М. и Г., възпроизвеждащи косвени доказателства, а също частично от
обясненията на подсъдимите /имащи двуяка правна природа – на защитно средство и на
гласно доказателствено средство/, от съдебномедицинското удостоверение, представено по
делото и от заключението на ВЛ д-р Г.М. по СМЕ. Показанията на свидетелите- очевидци
по делото, се допълват и кореспондират помежду си, установяващи възникването и
развитието на процесния инцидент, като единственото противоречие между тях се открива
относно обстоятелството дали подс.Г. е ударил подс.П., защитавайки се от нападението на
последния /в каквато насока е защитната теза на подс.Г., вкл. и обясненията му/. Съдът няма
основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетелите, доколкото същите
са конкретни, подробни, логически издържани, допълват се помежду си и изцяло
съответстват с данните по писмените доказателства.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и съобразно
събраните доказателства, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин повдигнатото в
тъжбата на Д.П. обвинение против подс.Г. за извършено от последния престъпление по
чл.130, ал.1 НК, а именно на 12.02.22 г. около 19:30-20:00 часа в заведение в с.***, ***, чрез
нанасяне на удари с юмрук в лицето на Д.П. му причинил лека телесна повреда, изразяваща
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За да стигне до този извод,
2

съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д., А. и М., а също и показанията на
свидетелите Г. и М., подкрепени като достоверни с данните относно характера на
уврежданията съгласно съдебномедицинското удостоверение и заключението на ВЛ по
СМЕ. Установи се, че след възникнало словесно противоречие подс. Г. е нанесъл на
тъжителя П. удари с юмрук в областта на лицето на последния, причинявайки му лека
телесна повреда по чл. 130, ал.1 НК. Нанасянето на няколко удара от подс. Г. срещу
тъжителя, при това със съзнанието, че последният е повече от 40г. по-стар и под въздействие
на алкохол /в каквато насока са и обясненията на подс.Г./, изразява психическото отношение
на подсъдимия спрямо резултата от неговите действия. Същият, действайки с пряк умисъл, е
причинил на пострадалия П. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и оток в
областта на долните клепачи на двете очи; охлузна рана на носа с ляв лакът; драскотини пo
носа и дясна скула; болка, оток и ограничени движения в лява лакътна става; болки в ляво
ухо; счупена зъбна протеза, водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Факт е, че подс. П. е получил описаните увреждания, което кореспондира и
логически следва от доказателствата относно нанесените спрямо последния удари в лицето
от подс. Г.. Обясненията на подс. П. в частта относно получените от него увреждания се
подкрепят от събрания и проверен доказателствен материал. Подс.Г. съзнателно е нанесъл
удари срещу пострадалия, пряко е целил да го нарани, като настъпилото в следствие на това
телесно увреждане представлява престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Възражението на
защитата, че в случая подс.Г. ударил пострадалия П., защитавайки се, съдът намира за
неоснователно. Не е налице в случая неизбежна отбрана по см. на чл. 12 НК поради
следното. Действително пострадалият П. е този, който първоначално е предприел нападение
по см.на чл. 12, ал.1 НК, без съмнение повлиян и от алкохола, който е употребил, псувайки и
насочвайки се агресивно към подс. Г. при възникналия словесен конфликт между
компаниите в заведението. В случая обаче реакцията от страна на подс.Г., израз на която са
нанесените удари с юмрук в лицето на пострадалия, съдът счита, че е била осъществена след
прекратяване нападението срещу него, предвид намесата на лицето Н., стоящо на съседна
маса /по прякор „***“/, което поело с гръб нанесения от подс. П. удар. Според трайната
практика на ВКС, нападението се счита за прекратено, когато е отблъснато от нападнатия
или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил. В
случая очертаната по делото фактология сочи именно на прекратено срещу подс.Г.
нападение, поради което към момента, в който последният е нанесъл удари с юмрук в
лицето на пострадалия П., подс.Г. не е действал в условията на неизбежна отбрана.Съгласно
т.5 от ППВС №12 от 29.ХI.73 год. по н.д. №11/73 год. след като нападението е прекратено,
деянието на нападнатия може да се оцени само като извършени в състояние на силно
раздразнение или реторсия, а не и като извършено при неизбежна отбрана. Дори да се
приеме, че подс. Г. е действал по описания по-горе начин нанасяйки удари спрямо
пострадалия П., защитавайки се от все още налично нападение на последния с дървен сап,
то е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана, т.к. защитата явно не съответства
на характера и опасността на нападението. Подс. Г. е млад човек, с добре развита физика,
който виждайки, че нападателят е значително по-възрастен от него и под въздействие на
алкохол е следвало да съобрази характера и количеството на извършените спрямо
пострадалия действия, което в случая не е сторил, нанасяйки няколко удара с юмрук в
лицето на пострадалия. Обясненията на подс.Г., че в случая е ударил пострадалия,
защитавайки се, не кореспондират най-вече със заключението по СМЕ относно получените
от П. множество телесни увреждания от подс.П., които съдът счита, че не може да са били
причинени с един-единствен удар с юмрук, а с няколко такива в областта на лицето на
пострадалия, опровергаващо защитната теза на подс.Г.. Предвид изложеното съдът призна
подс. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 НК, за
което се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода до две години или пробация.
Съдът намери, че в случая са налице предпоставките на чл.78а НК спрямо подс.Г., чието
3

наличие следва да се преценява винаги към момента на извършване на деянието, а не към
момента на постановяване съдебния акт /Р. № 27 от 19.02.2003 г. по н. д. № 654/2002 г., I н.
о. на ВКС/. В случая деянието е извършено на 12.02.22 г., а видно от приложената към
делото справка за съдимост, към този момент подс.Г. не е бил осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, т.к. споразумението по
НОХД № 144/22 г. на РС Айтос, е влязло в законна сила на 16.05.22 г. Поради изложеното
съдът освободи подс.Г. от наказателна отговорност по чл. 78а НК и му наложи
административно наказание глоба. При определяне размера на глобата съдът отчете, че се
касае до млад човек, работещ, а случилото се е инцидентна проява в неговия живот, която
съдът намира, че в по-голяма степен е провокирана от пострадалия П.. От друга страна,
касае се до засягане телесната неприкосновеност на значително по-възрастно лице,
действащо под въздействие на алкохол, като в случая подс.Г. му е нанесъл няколко удара.
Поради това съдът прие, че адекватно като размер е наказание от 1 500 лв., с което ще се
постигнат целите на чл. 36 НК. Като призна подс.Г. за виновен съдът на осн.чл.189, ал.3
НПК му възложи и направените от тъжителя Д.П. разноски по делото.
По отношение на насрещната тъжба, подадена от И.Г., предвид установената
фактическа обстановка съдът призна подс.П. за виновен за извършени престъпления по
чл.130, ал.2 НК и чл.146, ал.1 НК /в условията на реална съвкупност/. По несъмнен начин се
установи, че в процесната вечер подс. П. е ударил с дървен сап пострадалия по лявата ръка,
но това не е достатъчно за осъдителна присъда по чл.130, ал.1 НК. Наличните данни за
увреждането, получени от показанията на свидетелите А. и М., както и обясненията на
двамата подсъдими, обосноват извод, че се касае до л.т.п. без разстройство на здравето,
изразяваща се в причинена болка по см. на чл.130, ал.2 НК. Посочените доказателства
установяват механизма на деянието и увреждането. Невъзможно е в случая прилагането на
реторсията. Съгласно ТР № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК реторсия по чл.
130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане
леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК, каквито в случая
не са налице съобразно събраните доказателства. При обвинение по чл.130, ал.1 НК /каквото
е повдигнато и поддържано от тъжителя Г./ съдът може да приложи закон за по-лекото
наказуемо престъпление /в случая по чл.130, ал.2 НК/, при липса на съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението. Не се налага според състава постановяване на
оправдателна присъда по чл. 130, ал.1 НК спрямо подс.П., т.к. съдът не е обвързан с
правната квалификация на деянието, направена в тъжбата. В последната тъжителят очертава
фактическата рамка, която следва да се установи в съдебното следствие и въз основа на
която съдът ще формулира своите правни изводи, които в случая обуславят извод за
извършено престъпление по чл. 130, ал.2 НК от подс.П., удряйки пострадалия с дървен сап
по лявата ръка, причинявайки му болка. Деянието е извършено умишлено, т.к. подс.П. е
съзнавал, че действията му могат да наранят пострадалия и съзнателно ги е извършил с цел
да го увреди. При определяне на наказанието съдът взе предвид предвидените алтернативни
наказания за престъплението по чл.130, ал.2 НК – лишаване от свобода до шест месеца или
пробация или глоба от сто до триста лева. Като взе предвид ниската обществена опасност на
дееца П., който е неосъждан, както и материалното му състояние, съдът намери, че и най-
лекото предвидено наказание глоба в минимален размер ще има необходимия поправителен
и превъзпитателен ефект за дееца, поради което наложи на подсъдимия наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. Освен извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК, на 12.02.22 г. около
19:30-20:00 часа в заведение в с.***, ***, подс.П. е казал нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя Г. в негово присъствие, псувайки го на майка – престъпление по
чл. 146, ал.1 НК. Деянието се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите
А. и М. /вкл. и от обясненията на подс.Г./. Обясненията на подс.П., че не е обиждал и псувал
тъжителя изцяло се опровергават от събрания и проверен доказателствен материал.
Безспорно отправеният израз от подс.П., съдържащ псувня на майка, представлява
4

целенасочено унижаване на личното достойнство на пострадалия. Отправения израз /псувня
на майка/ несъмнено има обиден характер, т.к. засяга честта и достойнство на адресата.
Деянието е извършено устно - чрез отправяне на думи „ще ти еба майката“ в присъствието
на пострадалия, който е възприел отправения към него израз в същия момент. Деянието е
извършено умишлено, т.к. подсъдимият е съзнавал обидния характер на изреченото от него
и съзнателно го е употребил, целейки да засегне честта и достойнството на пострадалия.
Наказанието за престъпление по чл.146, ал.1 НК е глоба от 1000 до 3000 лв. Като взе
предвид ниската обществена опасност на дееца, който е неосъждан, както и материалното
му състояние, съдът намери, че глоба в минимален размер ще постигне целите на чл. 36 НК,
поради което наложи на подсъдимия наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Доколкото се
касае до извършени от подс.П. две престъпления /в условията на реална съвкупност/ не
може да намерил приложение реда по чл.78а НК, т.к. се касае до множество престъпления
/чл.78а, ал.7 НК/. На осн.чл.23, ал.1 НК съдът определи общо най-тежко наказание за
престъпленията, като наложи на подс.П. общо най-тежко наказание глоба в размер на 1000
лв. Като призна подсъдимия за виновен съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК му възложи
и направените от тъжителя Г. разноски по делото.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:................................................
5

Номер на акта:	14
Дата:	2 декември 2022 г.
Съдия:	Ивайло Красимиров Кънев

Дело:	20222110200195
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 юни 2022 г.

Присъда по дело №195/2022 на Районен съд - Айтос

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите