Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.09.2024 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

1341

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от С.Х.Ц., ЕГН ********** ***, против НБПП гр. София, ул. „Развигор“ № 1, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника че не дължи сумата от 400 лв. представляваща възнаграждение за правна помощ по НОХД № 180/2013 г. на МзРС и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска. Твърди, че обстоятелствата, които се сочат в исковата молба за недължимост на сумата не са настъпили след издаването на изпълнителния лист. Оспорва се твърдението за изтекла погасителна давност и въз основа на това моли иска да бъде отхвърлен.

Правната квалификация на иска е чл. 439 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, а в последствие е образувано изпълнително дело№414/2018 г. на ЧСИ Валери Йотов, за сумата от 400 лв. и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Твърди се, че към момента на образуване на изпълнителното дело е изтекла 5-годишна погасителна давност, тъй като производството по НОХД е приключило със споразумение на 29.04.2013 год., а изпълнителното дело е образувано през 2018 год. Останалите съображения за влошено здравословно състояние, за които е представено експертно решение на ТЕЛК, са несъотносими към спора.  

На съда е служебно известно, след справка в деловодната система на съда, че по обвинителен акт за престъпление от общ характер е образувано НОХД № 180/2013 г. против ищеца, по обвинение по чл. 129 ал. 1 НК. С протоколно определение постановено в о.с.з. по НОХД №180/2013 г. е одобрено споразумение на основание чл. 384 ал. 1 вр. с чл. 382 ал. 7 НПК между подсъдимия и Районна прокуратура Мездра, като на подсъдимия – ищец по делото е определено наказание „Пробация“. Допълнително с определение от 18.09.2014 г. съдът е осъдил подсъдмия С.Ц. да заплати на НБПП сумата от 400 лв. представляваща възнаграждение за предоставената му правна помощ по НОХД № 180/2013 г. на МзРС определени с решение на НПП гр. София № ВР-1129/1130-42606/2013 от 24.06.2013 г.

От правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираните от ответника възражения, той носи тежестта да установи осъществяването на съответните юридически факти, довели до прекъсване на давността.

В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на присъдата, а именно изтекла погасителна давност за вземането на НБПП.

            Това вземане е установено с влязло в сила Решение (Определение от 18.09.2014 год.), поради което от влизането му в сила – 23.09.2014 г. е започнала да тече нова давност, която е петгодишна – арг. от чл. 117 ал. 2 ЗЗД. изпълнителното дело е образувано през 2018 год., от което следва, че давността не е изтекла.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а ЗПП, в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Съгласно чл. 189 ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските за служебно назначения защитник, както е в настоящия случай.

По горните съображения, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.Ц., ЕГН ********** ***, иск против НБПП гр. София, ул. „Развигор“ № 1, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 400 лв. представляваща възнаграждение за правна помощ по НОХД № 180/2013 г. на МзРС и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: