№ 2646
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110158313 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от т
срещу С. К. М., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 8 656,04 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 04.05.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.04.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 2 521,68 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2020 г. до 04.03.2021 г., както и сумата в размер на 472,52 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2020 г. до 16.04.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 24311/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че на 04.05.2020 г. между него и ответника е бил сключен Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът предоставил на ответника
кредит в размер на 8 656,04 лева, платим на 22 погасителни месечни вноски, от които 21
вноски в размер на по 605,83 лева и последна вноска в размер на 605,86 лева. Поддържа, че
уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 49,43 %, като всяка вноска
включвала два компонента – главница и възнаградителна лихва. Твърди, че ответникът
преустановил плащанията по кредита, считано от 05.08.2020 г., поради което ищецът обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен на 04.02.2021 г. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Счита същите за неоснователни, като твърди, че процесният
договор за кредит е недействителен, тъй като бил сключен в нарушение на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Сочи, че на ответника не била предоставена по пълен и
разбираем начин необходимата на потребителя за сключване на договора преддоговорна
информация. Поддържа, че не е спазена разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК договорът да е
съставен по ясен и разбираем начин и да е спазен изискуемият шрифт. Твърди да са
нарушени и правилата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, за което излага подробни съображения. Твърди и
1
нищожност на клаузата, предвиждаща еднократна такса за оценка на риска. Отделно от това
оспорва твърдението на ищеца сумите по процесния договор за потребителски кредит да са
реално предоставени на ответника, както и да е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост. Излага подробни съображения и за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва, като поддържа, че размерът на същата противоречи на добрите нрави. По така
изложените доводи счита, че целият договор за кредит е недействителен, поради което моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в настоящото и
заповедното производство разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, предаването на сумата на ответната страна,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора. Следва да
установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с лихва. В тежест на ищеца е да докаже и размера на претендираните вземания, в
т.ч. на претендираната лихва за забава. При доказване на горните факти, в тежест на
ответната страна е да установи погасяване на паричното си задължение. Във връзка с
конкретните възражения в отговора на исковата молба, ответникът следва да установи, че
договорът и неговите клаузи противоречат на императивните разпоредби на ЗПК.
От представения по делото договор за потребителски кредит № ********** от
04.05.2020 г. се установява, че между ищеца – в качеството на кредитор и ответника – в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, съгласно
който ищецът с е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 8
656,04 лева, а ответникът се е задължил да го върне в срок до 05.05.2022 г. на 22
погасителни вноски, всяка от които в размер на 605,83 лева, а последната в размер на 605,86
лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 49,43% и годишен процент на разходите от
49,44%, като общият размер на сумата по кредита (главница и лихва) възлиза на сумата в
размер на 13 328,29 лева.
По делото е представено уведомление от ищеца, адресирано до ответника, с което
вземанията по кредита са обявени за предсрчоно изискуеми, като видно от представената
обратна разписка същото е получено от ответника на 04.03.2021 г.
Съгласно неоспореното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, по процесния договор няма
извършени плащания, като размерът на задължението по договора възлиза на 8 656,04 лева –
главница, от които 1 975,95 лева – по падежирали вноски и 6 680,09 лева – предсрочно
изискуема главница, 2521,68 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г. до
04.03.2021 г. (датата на обявяване на предсрчоната изискуемост), както и 163,65 лева –
законна лихва върху просрочената главница за исковия период от 05.08.2020 г. до 16.04.2021
г. Установява се от посоченото в заключението, че в случая се касае за договор за
финансиране, като кредитът в размер на 8 656,04 лева е усвоен чрез рефинансиране на
задължения по два кредита на ответника към т, като със сумата за рефинансиране на
кредитна сделка № 2055679 в размер на 4 451,04 лева са кредитирани задълженията на
ответника по единия от кредитите, а със сумата за рефинансиране на кредитна сделка №
1488874 в размер на 4205 лева са кредитирани задълженията по другия кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните писмени доказателства
и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се налага извод, че по делото се
установява наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за кредит с посоченото по-горе съдържание. Неоснователни са
възраженията на ответника за нищожност на процесния договор. Противно на
поддържаното в отговора на исковата молба, в случая са спазени изискванията по чл. 11
2
ЗПК, като са посочени общият размер на кредита, лихвеният процент и годишният процент
на разходите. В договора се съдържа и погасителен план, в който са посочени падежните
дати и размера на съответната погасителна вноска. Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок, не е необходимо посочване последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми (арг. чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК). Нещо повече – съгласно Решение на СЕС от 09.11.2016г. по дело C-42/15 и Решение
на СЕС от 05.09.2019 г. по дело C-331/18 общностното право трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи. В подобен смисъл е и Решение № 106 от 03.06.2022
г. по гр. д. № 3253/2021 г. на III ГО, ВКС, според което не е необходимо в погасителния
план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с
погасителната вноска, когато не са приложими различни лихвени проценти. В допълнение
на горното следва да се посочи, че в настоящия случай погасителният план съдържа
достатъчно информация за размера на всяка погасителна вноска, размера на включената в
нея главница и лихва, както и неплатения остатък от главницата. Неоснователно е и
възражението, че кредитът не бил усвоен, тъй като същото се опровергава от констатациите
в приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо следва да се приеме, че в тежест на ответната страна е възникнало
задължение за връщане на отпуснатия кредит в размер на 8 656,04 лева, в какъвто размер е и
претендираната в случая главница. Ответникът не твърди, а и по делото не се установява да
са извършвани каквито и да било плащания по договора за кредит. В същия смисъл са и
изводите на вещото лице в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Установяването на извършени плащания е в тежест на ответника. Ето защо
неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника, поради което искът за главница се явява основателен в пълния предявен размер
от 8 656,04 лева.
Относно възнаградителната лихва:
В разглеждания спор се претендира възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г.
до 04.03.2021 г. в размер на 2 521,68 лева. По договора е предвиден фиксиран годишен
лихвен процент на разходите от 49,43 %. Годишният процент на разходите на заема е
49,44%. Към датата на сключване на процесния договор /04.05.2020 г./ са били в сила
разпоредбите чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, според които годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а
клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. В случая уговореният
ГПР не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на
договора при определения от БНБ към 20.11.2014 г. основен лихвен процент и 10 пункта
надбавка.
Въпреки това съдът следва да определи дали така уговореният ГПР отговаря на
критериите на добрите нрави. Няма пречки дори и при приложението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
уговорен ГПР в неговите рамки, съдът да преценява дали размерът на годишния процент на
разходите и възнаградителната надбавка е съобразен с добрите нрави, но само с оглед
конкретните обстоятелства. Това е така още повече, че в случая се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК. В разглеждания случай съдът намира, че макар и
съобразен с разпоредбите на закона, ГПР противоречи на добрите нрави с оглед
конкретните обстоятелства, а именно че се касае за договор за рефинансиране на други два
кредита. В настоящия случай, макар да е извършено под формата на отпуснат нов кредит,
фактическият и правен резултат от съглашението е осъществено рефинансиране на
задълженията на ответника по други два договора за кредит сключени между страните. Този
извод се обуславя от посоченото в неоспореното от ищеца закючение на съдебно-
счетоводната експертиза, в което е посочено, че с част от сумата по процесния договор за
кредит, а именно със сумата от 4451,04 лева е рефинансирана кредитна сделка № 2055679, а
с другата част – от 4205 лева е рефинансирана кредитна сделка № 1488874. Ето защо
доколкото се касае за договор за рефинансиране на други два кредита, с оглед уговорения
размер на възнаградителната лихва от 49,43%, се обременяват в изключително голям размер
3
вече възникнали задължения на длъжника към кредитора, което не следва целта на
рефинансирането. Така задълженията на ответника по другите два кредита нарастват от
сумата в общ размер на 8 656,04 лева на сумата в общ размер на 13 328,29 лева. Ето защо
тези обстоятелства ценени наред с конкретната установена цел на процесния договор за
потребителски кредит, срока на договора за кредит – по-малък от две години, довели до
увеличаването в значителен размер на вече възникнали задължения на кредитополучателя за
посочения сравнително кратък период от време и съобразно характера на предоставяната по
договора услуга, обуславят приемането на извод, че процесните уговорки не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите.
С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави
/критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна, което е
достатъчно да обуслови неоснователността на предявения иск за възнаградителна лихва,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Относно обезщетението за забава:
Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора при просрочие потребителят дължии лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, законната лихва
върху просрочената главница за исковия период от 05.08.2020 г. до 16.04.2021 г. е в размер
на 163,65 лева. Именно до този размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 472,52 лева – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Направените такива от ответника в настоящото производство са в общ размер на 833 лева,
от които 233 за платена държавна такса, 500 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в размер на 630,61 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 233 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в размер на 214,24 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника. Следователно в полза на процесуалния представител на
ответника – адвокат Н. И., се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, което с оглед на материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото следва да се определи в размер на 1 450 лева.
Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 352,29
лева. В полза на процесуалния представител на ответника в заповедното производство – адв.
К. Б. също следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ, което съдът определя на сумата в размер на 50 лева. Същите определени
съразмерно на отхвърлената част от исковете възлизат на сумата в размер на 12,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. М., ЕГН ********** и адрес гр. София, кв.
Драгалевци, ул. „Христина Морфова“ № 7, дължи на т, ЕИК , и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата в размер на 8 656,04 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 04.05.2020
г., ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
4
размер на 163,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 05.08.2020 г. до 16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 24311/2021 г.,
по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 2 521,68 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 04.03.2021 г., както и
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва за разликата над уважения размер
от 163,65 лева до пълния предявен размер от 472,52 лева.
ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН ********** и адрес гр. София, кв. Драгалевци, ул.
„Христина Морфова“ № 7, да заплати на т, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 630,61 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 214,24 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на кантората
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
352,29 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на кантората
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 12,15
лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5