№ 979
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110142351 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на И. В. И., ЕГН **********, поС.ен адрес ., съдебен
адрес град София, ул. „Три уши“ № 6, ет. 2, ет. 1, офис 3 (ищец), чрез упълномощения
процесуален представител адвокат С. П.. Ищецът твърди, че на 18. 11. 2022 г., около 11, 30
часá, е управлявал по Околовръстното шосе, на кръговото кръстовище за град Банкя,
собствения си автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. номер .. Когато спрял
автомобила, за да изчака безопасно навлизане в кръговото кръстовище, третото лице К. А.,
което управлявало автомобил марка и модел „Пежо Боксер“ с рег. номер ., опитал да
навлезе в кръстовището и ударил задната част на автомобила на ищеца. Вследствие на удара
автомобилът на ищеца бил увреден. По-точно задната му броня била смачкана, а освен това
били увредени и задните калници, врата , уплътнението, пода, лайсната и насрещника на
капака на багажника, както и държача и задния десен стоп. Още на същия ден ищецът завел
щета при ответника, който бил застраховал гражданската отговорност на водача на
автомобил марка и модел „Пежо Боксер“ с рег. номер .. Ответникът провел два огледа на
автомобила на ищеца, при които констатирал уврежданията. След това ищецът ремонтирал
автомобила си в „.“ ООД, доверен сервиз на ответника, като стойността на ремонта била
общо 3 323 лева и 52 стотинки. Ответникът обаче му заплатил обезщетение в размер на само
1 500 лева. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 1 000 лева, част от общата
сума 1 823 лева и 52 стотинки, представляваща незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортното
произшествие. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „. „.““ АД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ., служебен адрес . (ответник), чрез упълномощения
процесуален представител адвокат Й. Д.. Ответникът оспорва исковата молба по основание
и размер. Оспорва твърденията на ищеца във връзка с настъпването на пътнотранспортното
произшествие, като заявява, че ищецът също има вина за увреждането. По-точно твърди, че
ищецът е спрял рязко без да има основание за това, с което е нарушил правилата на чл. 24,
ал. 1 ЗДвП и чл. 95, ал. 1 ППЗДвП. Отрича освен това ищецът да е заплатил на сервиза
сумата в размер на 3 323 лева и 52 стотинки, като изтъква, че той не е представил съответен
1
платежен документ. Допълва, че е заплатил на ищеца сума в размер на общо 1 515 лева и 20
стотинки, а не 1 500 лева. Излага подробни доводи, че е определил точния размер на
дължимото застрахователно обезщетение съобразно правилата на КЗ (в това число че не
дължи обезщетение за влагането на оригинални части). Иска от съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл. 128
ГПК, поради което е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.
Ищцецът ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) във връзка с чл. 45, ал. 1 от
Закона за задълженията (ЗЗД) и договорите, а ответникът прави евентуално възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е установи при
условията на пълно и главно доказване твърдения от него механизъм на
пътнотранспортното произшествие, че водачът на лекия автомобил марка и модел „Пежо
Боксер“ с рег. номер . е нарушил правилата за движение по пътищата, твърдените от него
увреждания по автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. номер ., наличието на
причинна връзка между нарушаването на правилата за движение по пътищата от водача на
лекия автомобил и модел „Пежо Боксер“ с рег. номер ., пътнотранспортното произшествие
и претърпените от ищеца увреждания по марка и модел „Рено Меган“ с рег. номер ., както и
че ищецът е заплатил на третото лице „.“ ООД сумата 3 323 лева и 52 стотинки за
отстраняване на същите вреди. От друга страна, в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване по предявения срещу него иск, че водачът на лекия
автомобил марка и модел „Пежо Боксер“ с рег. номер . е нямал вина за настъпването на
пътнотранспортното произшествие, а по въведеното от него евентуално възражение за
съпричиняване – че ищецът като водач на лекия автомобил „Рено Меган“ с рег. номер . е
спрял рязко без да има основание за това, с което е нарушил правилата за движение по
пътищата, както и наличието на пряка причинна връзка между това нарушение и
настъпването на вредите.
Страните не спорят и съдът отдели като безспорно установено, че на 18. 11. 2022 г.,
около 11, 30 часá, е настъпило пътнотранспортно произшествие в ., кръговото кръстовище за
гр. Банкя, между управлявания от ищеца автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег.
номер . и управлявания от третото лице К. А. автомобил марка и модел „Пежо Боксер“ с
рег. номер ., че към момента на пътнотранспортното произшествие ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водача на автомобил марка и модел „Пежо Боксер“ с рег.
номер ., както и че ищецът е собственик на автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег.
номер ., а и от събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени
материали, първостепенният съд достигна до следните фактически изводи. Странте спорят
относно механизма на пътнотранспортното произшествие, вината за неговото настъпване,
наличието на вреди и техният размер, както и причинната връзка между вредите и
поведението на двамата водачи. Във връзка с тези спорни обстоятелства и след като
съобрази събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени
материали първостепенният съд достигна до следните фактически изводи.
Управляваният от ищеца автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. номер . се
движел в крайнодясната лента по ул. „.“, а свидетелят К. А. управлявал моторното превозно
средство марка и модел „Пежо Боксер“ с рег. номер . в същата лента и посока
непосредствено след него. При наближаването на кръговото движение за град Банкя ищецът
спрял управлявания от него автомобил, защото имало други два автомобила, чиито водачи
2
искали да се престроят в крайната дясна лента за движение. През това време свидетелят К.
А. се огледал наляво, за да прецени дали има автомобили, движещи се в кръговото
движение. Едва когато се обърнал, забелязъл, че управляваният от ищеца автомобил е спрял.
Така предницата на управлявания от свидетеля К. А. автомобил ударила задницата на
управлявания от ищеца автомобил със скорост около 30 км/ч. Вследствие на удара
управляваният от ищеца автомобил бил увреден. По-точно били повредени задната броня и
задните калници, вратата на багажника и задните светлини. Стойността за отстраняването на
тези вреди според средните пазарни цени възлизала на 4 132 лева и 99 стотинки. Ищецът се
договорил с третото лице „.“ ООД да отстрани вредите на по-ниска цена, като заплатил за
работата сумата 3 323 лева и 52 стотинки. След това ищецът завел застрахователна
претенция при ответника, който му заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 500
лева.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установено въз основа на
разнообразните доказателствени материали, които не си противоречат и взаимно се
допълват – заверените преписи от двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие,
показанията на свидетеля К. А., фотоснимки, експертното заключение по автотехническата
експертиза, както и калкулацията-ремонт на „.“ ООД.
При така изяснената фактическа обстановка първостепенният съд направи следните
изводи.
Поведението на ищеца е било правомерно – той е спрял непосредствено преди
навлизането в кръстовището, уредено като кръгово движение, така че да пропусне
автомобили, които са предприемали маневри. По този начин той е спрял, за да избегне
опасност за движението съгласно чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП. Не се доказа по
категоричен и несъмнен начин ищецът да е намалил скоростта и да е спрял рязко в
нарушение на чл. 24 ЗДвП, поради което съдът трябва да приложи неблагоприятните
последици на тежестта на доказването спрямо ответника и да приеме за установено, че
ищецът не е допуснал подобно нарушение. Поведението на свидетеля К. А., от друга страна,
е било противоправно. Пропускайки да спре заедно със спирането на автомобила пред него,
той е нарушил задължението в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Установява се и пряка причинна връзка между нарушението
на правилата за движение по пътищата, допуснато от свидетеля К. А., и пътнотранспортното
произшествие и имуществените вреди. От субективна страна свидетелят К. А. е действувал
виновно – той е могъл и е бил длъжен да възприеме спирането на движещия се пред него
автомобил, така че и той също да спре своевременно, но не го е сторил.
При това положение са налице всички факти от правопораждащия фактически състав.
Ответникът е бил длъжен да заплати в полза на ищеца пълно застрахователно обезщетение в
размер на 3 323 лева и 52 стотинки (сторените от ищеца разходи). Той обаче е изпълнил
задължението си само частично, заплащайки сумата в размер на 1 515 лева и 20 стотинки.
Следователно ответникът продължава да дължи на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 1 808 лева и 32 стотинки. Ето защо предявеният частичен иск за сумата в размер
на 1 000 лева е основателен и доказан.
Ищецът претендира с исковата молба като законова последица от предявяването на
иска и заплащането на законовата лихва върху сумата в размер на 1 000 лева, считано „от
датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на задължението“.
Действително, при деликтната отговорност, каквато би била отговорността на К. А.,
делинквентът изпада в забава и дължи законовата лихва без покана от деня на увреждането.
Макар и застрахователят на гражданската отговорност на делинквента да отговаря подобно
на него, отговорността на застрахователя все пак има и някои особености. Така съгласно чл.
497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законовата лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
3
ранната от двете дати по ал. 1, т. 1 и т. 2, а не от деня на увреждането. В разглеждания
случай по-ранната дата е тази по т. 1. По делото не е представен заверен препис от самата
застрахователна претенция, но от представените по делото доказателствени материали може
се установява, че става въпрос за претенцията, по която е била образувана щета №
1000/22/727/500727 и е бил извършен оглед от служители на ответника на 18. 11. 2022 г. (л.
6), която дата съвпада с датата на пътнотранспортното произшествие. При това положение
косвено се установява, че ищецът е завел застрахователната си претенция и е представил
доказателствата в нейна подкрепа пред ответника още в деня на пътнотранспортното
произшествие – 18. 11. 2022 г. (петък). От този момент е започнал да тече срокът по чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ от петнадесет работни дни. Последният работен ден от срока е бил 12. 12. 2022
г. (понеделник). Така на 13. 12. 2022 г. ответникът е изпаднал в забава за неизплатената част
от застрахователното обезщетение.
Характерното в случая е, че в рамките на заповедното производство със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение ищецът-заявител е поискал законовата лихва от по-
късен момент – от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От
този момент тя е присъдена и с издадената заповед за изпълнение. Известно е, че
изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК е недопустимо при наличие на издадена
заповед за изпълнение ( т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по тълк. дело № 4 от
2013 г. на ОСГТК). Добавянето на изтекли лихви обаче не бива да се счита за изменение на
иска съгласно 214, ал. 2 ГПК, така че според настоящия съдебен състав е допустимо с
предявяването на исковата молба да се поиска законовата лихва и от по-ранен момент. От
друга страна, един само установителен диспозитив за лихва, която не фигурира в издадената
заповед за изпълнение. С исковата молба е поискано установяването на съществуването на
съответното изтекла законова лихва, макар и тя да не фигурира в издадената заповед за
изпълнение. При това положение съдът трябва да се произнесе съответно на искането.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ищеца
сторените от него разноски.
В заповедното производство ищецът в качеството си на заявител е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
В първоинстанционното исково производство ищецът е довнесъл държавна такса в
размер на още 25 лева, внесъл е депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200
лева, а също така е сторил отново разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск на ищеца И. В. И., ЕГН **********, поС.ен адрес ., че
ответникът „. „.““ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., дължи на ищеца на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 1 000 лева, част от общата сума 1 823 лева и 52
стотинки, представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие,
настъпило на 18. 11. 2022 г. в ., между автомобил марка и модел „Пежо Боксер“ с рег. номер
. и автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. номер ., ведно със законовата лихва от 13.
12. 2022 г. до окончателното изплащане, за които парични задължения е била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3848 по описа на Софийския районен съд, 150-и
4
състав, за 2023 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца И. В. И., ЕГН **********, поС.ен адрес ., за
установяването на съществуването на задължение на ответника „. „.““ АД, ЕИК ., седалище
и адрес на управление ., за заплащането на законовата лихва върху главницата 1 000 лева в
частта от датата на увреждането, 18. 11. 2022 г., до датата 13. 12. 2022 г.
ОСЪЖДА ответника „. „.““ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати
в полза на ищеца И. В. И., ЕГН **********, поС.ен адрес ., сумата 625 лева,
представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата 825 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5