Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 28.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и първи октомври,
две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря
Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4618 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът –
Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.), а
по сега действащия чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, изплатил обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1778.36 лева по щета №110660/26.09.2008г. за лек
автомобил „Волво 460“ с ДК№Р ***, собственост на Е.С.И., увреден при ПТП,
настъпило на 14.09.2008г. в гр.Русе.
Твърди,
че виновен за инцидента е С.В.Р., който управлявайки лек автомобил „Фолксваген
Джета“ с ДК№Р ***, собственост на Ф.Д.Т., в гр.Русе по бул.“България“ не спазил
необходимата дистанция и блъснал правомерно движещия се пред него лек автомобил
„Волво 460“.
В
нарушение на чл.260 от КЗ (отм.), а по сега действащия КЗ – чл.490, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Въпреки отправените покани, С.Р. не възстановил
изплатеното от фонда обезщетение.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което, на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.), а по сега действащия
чл.558, ал.7 от КЗ да осъди С.В.Р., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен
фонд сумата 1778.36 лева – изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№110660/26.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019г.
до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК С.В.Р. е депозирал отговор, в
който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Релевира възражение за погасяване вземането по
давност.
Съдът, съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
В протокол за ПТП №1058443/14.09.2008г., се съдържат данни за инцидент, настъпил на същата дата в
гр.Русе, по бул.“България“. Според изнесеното в документа, при
управление на лек „Фолксваген Джета“ с ДК№Р ***, собственост на Ф.Д.Т., С.В.Р.
нарушил правилата за дистанция и блъснал правомерно движещия се пред него автомобил
„Волво 460“ с ДК№Р ***, собственост на Е.С.И..
Не се спори, че към датата на произшествието,
виновният водач не е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за управляваното от него МПС.
С приложените към исковата молба писмени доказателства
се установява, че във връзка с инцидента, по заявление на Е.С.И. – собственик
на увреденото МПС е образувана преписка и извършен опис на щетите.
Със съдебно решение от 11.06.2014г., постановено по
гражданско дело №1205/2013г., СРС осъдил Гаранционен фонд да заплати на ЗАД
„Виктория“ сумите: 1267 лева – на основание чл.213, вр.чл.273, ал.4 КЗ;
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху присъдената
сума, считано от 10.01.2013г. до окончателното й изплащане и 269.32 лева –
разноски по делото. На 10.03.2015г. е издаден изпълнителен лист за посочените
суми.
На 26.11.2014г. ищецът изплатил на ЗАД „Виктория“
сумата 1778.36 лева – главница, лихва и съдебни разноски по гражданско дело
№1205/2013г. по описа на СРС (справка, изготвена на 28.11.2014г. по щета
11-0660/26.09.2008г. и преводно нареждане).
С регресна покана №ГФ-РП-524/26.10.2018г., ищецът
поискал ответникът да възстанови сумата и предоставил срок за погасяване на
задължението.
Ответникът депозирал писмено възражение до Гаранционен
фонд, в което изложил доводи, досежно погасяване претенцията по давност.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени
искове по чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.)
за допустим, предвид наличието на активна и пасивна процесуална легитимация,
както и правен интерес от завеждането му.
Съобразно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2 от КЗ,
Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, вследствие
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило
на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите
е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС, което обичайно
се намира на територията на Република България и виновния водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След
изплащане на обезщетението по ал.1, фондът встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното и разходите по чл.288, ал.8 КЗ (чл.288, ал.12 КЗ).
В настоящия случай, съдът намира, че ищцовата страна е
установила наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.288, ал.12 КЗ. Установено бе, че на 14.09.2008г. при управление на лек „Фолксваген Джета“
с ДК№Р ***, С.В.Р. е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП в резултат
на което е увреден лек автомобил „Волво 460“ с ДК№Р ***, собственост на Е.С.И..
Налице е причинно – следствена връзка между причинените щети и поведението на
ответника. Констатирано е, че С.Р. е управлявал увреждащият автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.288, ал.1 КЗ (отм.) и на
26.11.2014г. изплатил на правоимащото лице сумата 1778.36 лева, дължима по щета 11-0660/26.09.2008г. С изплащане на
обезщетението, Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице срещу
прекия причинител на вредата, до размера на платеното.
С отговора на исковата молба, ответникът релевира
възражение за погасяване вземането по давност, което съдът намира за
неоснователно по следните съображения:
В предходно действалия до 01.01.2016г. Кодекс за
застраховането, единствената уредба, свързана с погасителната давност, се
съдържа в разпоредбата на чл.197. Според посочената норма, правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено
до правата на застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият се
застраховател и Гаранционния фонд. Съгласно чл.378, ал.6 КЗ, регресните и
суброгационни искове на застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“
по т.10 – 13, раздел ІІ, буква “А“ от приложение №1 срещу причинителя на
вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че
именно тази уредба е приложима и по отношение на регресните и суброгационни
искове на Гаранционен фонд, тъй като до 01.01.2016г. липсва изрична уредба на
въпроса. Тъй като давността не се прилага служебно, съдът следва да се съобрази
с действащата нормативна уредба към момента на заявеното възражение за изтекла
погасителна давност. В случая намира приложение и т.14 от Постановление №7/77г.
от 04.10.1978г. на Пленума на ВС, съгласно която: “За регресните искове важи
общата давност по чл.110 и сл ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица“. От
26.11.2014г. – датата, на която е изплатено обезщетението до 25.07.2019г. –
датата, на която е предявен иска, са изтекли по-малко от пет години, поради
което претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД върху главницата
следва да се присъди лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 71.13 лева – заплатена
държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, С.В.Р., ЕГН ********** да заплати
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”№2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Борислав Михайлов
и Стефан Стоилков, , на основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД
сумата 1778.36 лева – изплатено от
Гаранционен фонд обезщетение по щета №110660/26.09.2008г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане,
както и 71.13 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/