Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/20.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4956 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
А.Д.А., ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу „Е.П.”
АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление:*** Тауърс
– Г, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
489,17 лв. - представляваща
сбор от стойността
на ел. енергия за периода 08.01.2019 г. до 07.03.2019
г. начислена по фактури № **********/20.02.2019
г. и № **********/20.03.2019 г. за обект на потребление
в гр. Варна, ул. „****, с клиентски №
**** и абонатен № ****.
Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез адв. ****, че
е потребител на ел. енергия
за обект на потребление находящ се на
адрес гр. Варна, ул. „****, с абонатен № ****
и клиентски № ****. Излага, че за 2018 г.
фактурираното потребление на ел. енергия
в имота било с повече от 50 % по-високо от това
за 2017 г., за което обстоятелство ищецът бил уведомен
от ответното дружество с писмо с информационен характер. Въпреки че това завишаване
учудило ищеца, той го отдал
на повишените цени на тока,
но през последните
месеци сумите за ел. енергия били с 300 % повече в сравнение с предходни периоди. Ищецът поддържа, че количеството
ел. енергия,
остойностено с фактури № **********/20.02.2019
г. и № **********/20.03.2019 г. на съответно 283,21 лв. и 205,96 лв. за периоди – 08.01.2019 г.
– 07.02.2019 г. и 08.02.2019 г. – 07.03.2019 г. не е реално доставено и потребено в имота, поради което
и не дължи плащане на сумата.
Твърди, че през деня
докато живущите са на работа
или на училище
в имота се консумира ел. енергия само
от хладилника. Сочи, че през зимните
месеци се ползват само всекидневната
и детската стая, които се отопляват
след 18:00 часа с климатик и един радиатор за детската
стая. Едновременно с това поддържа,
че апартаментът е топъл, на последен
етаж и с изолация. Сочи, че монтираното СТИ не е изправно и не измерва точно.
Излага, че доставяната в обекта ел. енергия не
отговаря на изискванията за качество на този
вид стоки. Поддържа, че СТИ, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност.
Сочи, че СТИ е монтирано в ел.табло, извън границите на имота
му и дружеството-собственик
следва да го защитава от
нерегламентиран достъп евентуално причиняващ неточноно отчитане. По изложените съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „Е.П.” АД,
***, чрез процесуалния му представител – юрк. ****. Не
оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди,
че процесната сума е стойността на реално
потребено количество електрическа енергия, начислено при
редовен отчет за периода от
08.01.2019 г. до 07.03.2019 г. с фактури
№ **********/20.02.2019 г. и № **********/20.03.2019
г. издадени на основание чл. 18а
от ОУДПЕЕ. Твърди също, че на
19.01.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“
АД са посетили обекта на ищеца,
като са демонтирали
стария електромер демонтирали електромер с фабр. № 91114021666928757 и са монтирали нов
електромер с фабр. №
****и нулеви начални показатели, с метрологична годност до 2023 г., който измерил и доставените и потребени
количества ел. енергия отразени в двете процесни фактури. Излага, че на дата 30.05.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ извършили нова проверка на
обекта като установили неизправност в електромера. Демонтирали
го и
го изпратили за експертиза в БИМ, която установила, че е осъществен достъп до вътрешността
на електромер с фабр. № ****- разбит клемореда и добавен мост - чужд за схемата, влседствие на което
вмешателство в схемата на СТИ, то отчитало консумирана електрическа енергия с грешка над допустимата,
а именно над – 80
%.
Поддържа, че е налице системно вмешателство в схемата на електромерите, монтирани през различни периоди в обекта на потребление
на ищеца, в резултат на което
се отчита по-малко от реално доставеното
количество ел.
енергия. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до собствения му обект на
потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено
нещо на обстоятелството,
че не дължи
в полза на последния търсената сума по издадените
фактури за потребена ел.
енергия.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по
смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ) с
клиентски № **** и абонатен
№ ****, както и че обектът му
на потребление в гр. Варна, ул. „****, е бил присъединен към ел. мрежа.
Следователно по делото е установено по несъмнен начин, че
страните по делото са и страни и по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Безспорно е също, а и от представените по делото фактури № **********/20.02.2019
г. (л.38) и № **********/20.03.2019 г. на стойност 283,21 лв.,
съответно 205,96 лв. за периоди – 08.01.2019 г. – 07.02.2019 г. и 08.02.2019 г. –
07.03.2019 г. се установява, че извънсъдебно ответникът претендира от
ищеца да му заплати сумата от общо 489,17 лв. за доставена ел. енергия за периода 08.01.2019 г. до
07.03.2019 г. За периода 08.01.2019 г. – 07.02.2019 г. ответникът претендира доставена ел. енергия от 1043 кВтч
по дневна и 354 кВтч по нощна тарифа, а за 08.02.2019
г. – 07.03.2019 г. ел. енергия от 704 кВтч по дневна
и 393 кВтч по нощна тарифа.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че на дата 30.05.2019 г. служители на „****“ АД
са съставили КП № 1105598/30.05.2019 г. (л.47) за проверка на процесното СТИ с фабр.
№ ****облсужващо обекта на абоната на ****,
като при проверката е установено, че същото измерва с грешка от – 84,43 %, поради което е демонтирано и изпратено за експеритза в БИМ.
Между страните по делото
са спорни
обаче въпросите дали фактурираното от ответника количеството ел. енергия действително е доставено на ищеца-потребител за процесния отчетен период, доколкото ел. енергията е движима
вещ и продажбата ѝ се подчинява на общите правила на договора за продажба,
съгласно които купувачът/потребителя/ дължи заплащане на продажната цена винаги
за реално предоставена стока. Пълното и главно доказване на това обстоятелство е възложено
в тежест на ответника, включително, че енергията е отчетена от
метрологично годно средство за търговско измерване, с оглед
обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен
иск.
За изясняване на основния спорен въпрос по делото е допусната и приета
като доказателство СТЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Експертът е установил, че количеството от 2494 кВтч е доставено и потребено от
абоната и отговаря на пропускателната способност на комутационните
проводници в таблото и тези на СТИ. В заключението е посочено също, че
фактурираните количества ел. енергия са начислени при реален отчет на
показанията на електромера, който е бил монтиран нов на 19.01.2018 г. и в процесния
период е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Експертът е
изложил предположение, че констатираното
чрез приложените като доказателство по делото КП № 1105598/30.05.2019 г. и КП №
1359 /04.06.2019 г. за метрологична експертиза от БИМ –РО- Варна (л.48) вмешателство
в СТИ с
фабр.
№ ****посредством осъществен
достъп до вътрешността на електромера - разпробит клеморед, добавен мост е било налице и в процесния период на потребление и е довело до отчитането на
20 % от реално потребената енергия. Експертът е
посочил, че извършените математически изчисления отразени във фактурите са
аритметично верни и са в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на ел. енергия
за периода.
Макар да е оспорил горните изводи на вещото лице, че реално е потребил процесното количество
ел. енергия от общо 2494 кВтч ищецът не е предприел
обратно доказване на констатациите от заключението – например чрез повторна
експертиза, при липсата на процесуални пречки за това. Последното важи и за предприетото оспорване
метрологичната годност на електромера да измерва точно консумираната ел.
енергия в процесния период на потребление. До извод
за обратното, а именно че СТИ не е било изправно между 08.01.2019 г. и 07.02.2019
г. не води само по
себе си обстоятелството, че в последващ издаването на
процесните фактури момент – 30.05.2019 г., служители на „****“ АД са
констатирали, че СТИ е измервало с
грешка от - 84,43 %. Това е
така защото по делото е представен КП № 1301234 от 19.01.2018 г., видно от
който на тази дата обслужващият обекта електромер с фабр.
№ 1114021666928757 е бил демонтиран и подменен с процесното
СТИ с фабр. № 1115031700818785, с нулеви показания на
всички тарифи. При това положение и с оглед липсата на твърдения, съответно на
доказателства, че неправилното отчитане е започнало именно в последващ датата на монтиране на ново СТИ момент включващ и
процесния период на потребление (т.е. от 19.01.2018
г. до 07.02.2019 г.), то не би могло презумптивно да
се приеме, че констатираното пет месеца по-късно вмешателство довело до неточно
измерване, и то в полза на абоната, е било налице и в релевантния времеви
отрязък между 08.01.2019
г. и 07.02.2019 г. Нещо повече.
Дори да се приеме, че грешката от - 84,43 % е съществувала и към процесния отчетен период, то тя се явява ирелвантна за спора и би имала своето самостоятелно правно
значение при евентуално извършена впоследствие корекция по ПИКЕЕ, доколкото
спорът по настоящото дело не е обемът, съответно стойността на неизмереното от
СТИ количество енергия, а излизащото извън обхвата на грешката реално отчетно
от електромера количество от общо 2494 кВтч.
Безспорно от СТЕ се установи и че отчетеното количество електроенергия е
напълно доставимо за процесния
обект, както и че е остойностено правилно в издадените
фактури.
По гореизложените съображения съдът намира, че по делото е доказано
наличието на основание годно да породи оспореното право на ответника да начисли
и претендира процесната сума от ищеца по фактурите от 20.02.2019
г. и 20.03.2019. След като неоснователно е отричал това право ищецът
е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от
успешно проведеното от ответника доказване на фактите годни да го породят. В
случая правният резултат от надлежното начисляване на сумата от 489,17 лв. по процесните фактури за периода 08.01.2019 г. до 07.03.2019
г.
се
изразява в отхвърляне на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ишеца
следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена депозит за
експертиза в размер на 200,00 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв., съобразно представения списък
по чл. 80 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Д.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***
Тауърс – Г, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от
ГПК да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
489,17 лв. - представляваща
сбор от стойността
на ел. енергия за периода 08.01.2019 г. до 07.03.2019
г. начислена по фактури № **********/20.02.2019
г. и № **********/20.03.2019 г. за обект на потребление
в гр. Варна, ул. „****, с клиентски №
**** и абонатен № ****.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да
заплати на „Е.П.” АД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***
Тауърс – Г, сумата 300,00
лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: