Решение по дело №269/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 127
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20213300100269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Разград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20213300100269 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Делото е образувано на производство пред РОС по искова молба вх.№2929, постъпила в регистратура на
РОС на 27. ІХ.2021г и изпратен чрез пощенска услуга с удостоверена в клеймо дата на подаването ѝ на 24.
ІХ.2021г от А.Б.. Х., ЕГН********** чрез проц. представител по пълномощие- адв. Цв.И.а.
В условия на обективно кумулативно съединяване А.Б.. Х. предявява срещу ЗАД“ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК121265177 по реда на чл. 423 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД преки искове, както следва:
1/ за 55 000,00лв., претендирани за обезщетяване на немуществени вреди – средно изразени по степен телесни
повреди; твърди същите като резултат на претърпяно на 30.XI.2017г. ПТП , признато за престъпление по
чл.343а, ал.1, б.“г“, предл.I във вр . с чл.. 343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“б“, предл.I НК с Присъда №260065/23.VI.2020
по НОХД№318/2019 на РОС, в извършване на което за виновен е признат и осъден водачът на т.а „Скания“ с рег.
№А 3991 КК – Георги И. И., ЕГН********** и при наличие на валидно към дата на деликта застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно
дружество;
Претендираните до обезщетяването им телесни увреждания са индивидуализирани, както следва:
Травматичен шок; съчетана травма-глава, гърди и крайници-контузия на глава, на гръден кош, бял дроб и корем;
счупване на лява бедрена кост и платото на ляв голям пищял; отток и хематом на дясно ходило; кръвонасядане на
носа; охлузвания в долна част на гръдна кост, кръвонасядания и охлузвания във вътрешна половина на дясното
коляно и по лицевата повърхност на горна трета на дясната подбедрица; драскотини и охлузвания по гърба на
лявата длан; Обезщетението за неим. вреди се претендира ведно със законна лихва, считано от 27.VІІІ.2021г. до
окончателното им изплащане на за неимуществени вреди , и
2/ за 3 232,99лв, претендирани за обезщетяване на имуществени вреди – разходи за медицински консумативи и
санитарни съоръжения, сторени във връзка с лечение на описаните по горе неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се претендира ведно със законна лихва, считано от 27.VIІІ.2021 до
окончателното му изплащане.
Като факти, обосноваващи основателността на исковите му претенции, ищецът сочи:
1
- качеството си на потребител на застрахователна услуга и на пострадал при ПТП, настъпило в срока на
застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", обвързващо отговорността на ответника с претендираното по исковете обезщетение;
-наличие на влязла в сила присъда, с която причинилото уврежданията му ПТП в хода на настоящото
производство е признато за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“ във вр. с чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б и чл.
342, ал.1 от НК, инкриминирано по непредпазливост от водача на т.а. „Скания“ с рег. № А 3991 КК и
прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № А 0851 ЕК - Г. ИВ. ИВ. , ЕГН **********;
- заявена по реда на чл.380 КЗ,но неуважена застрахователна претенция.
В съответствие с вмененото му по см. на чл.101 ГПК, съдът констатира, че исковата молба е редовна от
формална страна и допустимо подадена при спазване изискванията на чл. 38 КЗ – след отправена писмена
застрахователна претенция, в отговор на която застрахователят е признал дължимост и предложил на пострадалия
обезщетение за неим. вреди в размер на 6 000,00лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер от 3 232,90лв.

В срока по чл.131 ГПК , ответникът се е възползвал от правото си на отговор, с подаването на който
признава допустимост на исковете; оспорва същите по основание и размер; Признава наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на твърдения от ищеца деликт, но оспорва
доказаност на вменяваното в отговорност на застрахования водач виновно и противоправно поведение; Твърди
несъразмерност на претендираното обезщетение с реално търпените от ищеца вреди; Оспорва наличие на
предпоставките-вина, противоправност и причинна връзка, ангажиращи по см. на чл.45 ЗЗД деликтната
отговорност на водача на застрахованото при него МПС . Оспорва изцяло дължимост на акцесорно предявеното
искане за законна лихва за забава на обезщетенията по главно предявените искове;
В условия на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на претендираните до обезщетяването
им вреди от самия ищец като участник в процесното ПТП, визирайки допуснато от същия нарушение на
правилото по чл. 137а ЗДвП- непоставяне на предпазен колан; управление с несъобразена скорост и неправилни
маневри, обстоятелството, че на е осъществявал управлението на автомобила си в най- крайна дясна , по посока
на движението му лента.
При редовност в призоваването, ищецът не се явяват в насроченото по делото с.з. Чрез упълномощеният
от него повереник и с депозирани в срок писмени бележки, пледира за уважаване на исковете като доказани по
основание и размер. Оспорва основателност на въведените с отговора на ответника възражения и въвежда
възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие- адв. Тодоров ответното дружество
поддържа въведените в срок за отговор възражения. Позовано на извършения от него анализ на събраните по
делото доказателства, моли за отхвърляне на предявете срещу него искове, респ. за редуцирането им в размер,
съответстващ на действително търпените и доказани по делото вреди, и отчитащ съпричиняването на пострадалия
. Претендира присъждане на сторени в производството разноски.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по
делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна, следното:
С оглед предмета и размера на иска, съдът намира, че е допустимо сезиран като родово и местно
компетентен с разглеждането му по същество.
С наведените в молбата обстоятелства, на които в петитум ищецът позовава защитата си, съдът намира,
че се касае за производство по чл.43 КЗ. Чрез предявяване на пряк иск, ищецът търси правата си срещу
ответника въз основа на специален закон - Кодекс за застраховането, позовавайки се изрично на качеството си
на потребител на застрахователни услуги, по см. на § 1 от ДР на КЗ .
Съдът приема иска за допустимо предявен след подадена от ищеца застрахователна претенция, по която им
данни за частично позитивно произнасяне от страна на застрахователя, което не е прието от пострадалия за
адекватно на подлежащите на обезщетяване вреди . От представените писмени доказателства се установява, че е
изпълнена процедурата по чл. 380, ал. 1 КЗ – заявена застрахователна претенция, по която ответното дружество е
образувало щета с вх. № 0411-400-0004-2019. Не са налице данни в рамките на законния тримесечен срок
2
застрахователят да е определил и изплатил застрахователно обезщетение по образуваната по негов опис
преписка.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ и чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. По см. на чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само, ако: застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Разгледани по същество, исковете за неимуществените вреди са доказани по основание и частично по
размер. За този си извод, обосновано от съвкупността на доказателствата, от фактическа и правна страна съдът
прие следното:
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "ГО". Предмет на установяване в настоящия процес са
следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет
автомобила, управляван от деликвента.
Съответно, материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предмет на
установяване в процеса, са: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.
Установи се, че във връзка с процесния инцидент е водено наказателно производство, приключило с
влязла в сила на 23.III.2022г Присъда №9/23. VІ.2020г. по НОХД №318/2019 по опис на РОС, изм. досежно
квалификацията с Решение №260065/2.VI.2021 по внохд №322/2020 на ВнАС.
Съгласно влязла в сила присъда Г. ИВ. ИВ., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
30.11.2017 г. по път I-2, на км. 48+000, в землището на гр. Цар Калоян, обл. Разград, при управление на МПС –
товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача А 3991 КК и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с
рег. № А 0851 ЕК е нарушил правилата за движение, в резултат на което по непредпазливост причинява средна
телесна повреда на А.Б.. Х., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост и платото на левия
голям пищял, които счупвания поотделно и в своята съвкупност обуславят трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок повече от тридесет дни и счупване на кубовидната кост на дясно ходило, което
обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от тридесет дни, както и
смъртта на М.Х.А., ЕГН **********.
От изложеното до тук се следва за безспорно, че релевантните за изхода на делото въпроси относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на увреждащия автомобил за
причинени непредпазливост- смърт на едно лице и средни телесни повреди на ищеца, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. В този смисъл,
настоящият съдебен състав не може да преразглежда изводите на наказателният съд относно посочените в чл. 300
ГПК обстоятелства, поради което намира за установен деликтния фактически състав.
Съобразяване на влязлата в сила присъда се следва и по отношение на приетия в нак. производство
механизъм на ПТП, в съответствие с която е изготвена и назначената по делото комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза.
Около 19:20 часа на 30.XI.2017г. разпитаният като свидетел Г. И. управлявал повереният му товарен
автомобил по път 1-2, в землището на гр. Цар Калоян. Този участък от пътя се характеризирал с продължителен,
в посока на движението му, низходящ наклон и поредица от остри завои. След втория десен завой, който бил с
относително малък радиус на кривата следвало стръмно спускане надолу. Пътното платно в този участък било
двупосочно, с хоризонтална пътна маркировка, с три ленти за движение, всяка с широчина 3.50 метра. Дясната
лента била предназначена за ППС, движещи се от град Разград към град Цар Калоян, а средната и лява ленти - за
движещите се в обратна посока превозни средства,. Дясната и средна ленти били разделени чрез единична
непрекъсната звукосигнализираща линия - М1. Средната и лява ленти-чрез единична прекъсната линия-МЗ.
Пътното платно от двете страни било ограничено със звукосигнализиращи линии М1. Пътната настилка била без
повреди и неравности, влажна и хлъзгава. От дясната страна в кривата на завоя, пътното платно граничело със
3
залесен възходящ скат. Времето било ясно, но с намалена, поради настъпилия вечерен мрак, атмосферна
видимост. Въпреки поставения пътен В26, намалената видимост и хлъзгавата пътна настилка, Г. И. предприел
спускането по наклона със скорост 96 км/ч., превишаваща значително разрешената такава по посока на
движението му от 70км/ч
При преминаване през участъка от пътя преди ресторант „Дервента", приближавайки от град Разград,
характерен с низходящ наклон и десен остър завой, скоростта на товарната автокомпозиция, състояща се от
седлови влекач „Скания" с рег. № А 3991 КК с прикачено към него полуремарке с рег. №А 0851 ЕК била 83 км/ч.
Скоростта на насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат" , управляван от пострадалия Х., била
84,2 км/ч.
В момента, в който започнал навлизане в десния завой, И. задействал рязко спирачната система и
превключил на по-ниска предавка. В резултат, полуремаркето се занесло и се пречупило наляво. Товарният
автомобил продължил движението си по наклона с пречупеното настрани полуремарке, заемайки цялата
широчина на средната и по-голяма част от широчината на лявата за него пътна лента. Влекачът на товарната
автокомпозиция „Скания", се намирал приблизително по средата на дясната и средната за него ленти, върху
непрекъснатата осева линия (Ml).
По същото време, в същия участък, но в посока от гр. Цар Калоян към гр. Разград се движел управляваният
от пострадалия А.Х. л.а. „Фолксваген Пасат" с английски регистрационен номер MJ 560 GL и десен волан. До
него, на предна лява седалка пътувал загиналия при инцидента М.А. Х. вече бил навлязъл в завоя, като
управляваният от него лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № MJ 560 GL бил разположен върху
прекъснатата осева линия (МЗ) между дясната и средната за него пътни ленти, но по-голямата част от автомобила
се намирала в дясната лента. Поради кривата на завоя, където от вътрешната страна пътното платно граничело
със залесен възходящ скат, той бил лишен от пряка видимост към идващата срещу него товарна автокомпозиция.
В момента на възприемането , той не е имал възможност за маневра, чрез която да избегне фаталният за него
сблъсък с товарната композиция. В посока движението на лекия автомобил разрешената скорост е била 90кв/ч.
Същият се е придвижвал с допустима за неговата посока на движение скорост.
По отношение на л. а. „Фолксваген Пасат" ударът бил челен, по-силно изразен в предната, лява част, а по
отношение на товарната автокомпозиция странично – диагонален . След първоначалния удар, колело на
полуремаркето се откъснало от оста си и почти едновременно последвал удар в лявото колело на втората му ос.
Този втори удар бил също челен по отношение на лекия автомобил . В заключение, според назначената по
делото експертиза ударът за лекия автомобил е бил неизбежен тъй като моментът, в който за водача му е било
възможно да възприеме навлезлия в платното му т.а., попада в опасната му зона за спиране.
Спрямо широчината на пътното платно, в момента на сблъсъка л.а. „Фолксваген Пасат" бил разположен
върху прекъснатата осева линия (МЗ) между дясната и средната за него пътни ленти, като по-голямата част от
широчината му е била в дясната лента. Според експертизата придвижването на лекия автомобил до момента на
удара е било правомерно. От показанията на разпитания по делото Г. И. се следва за установено, че преди да
навлезе в ляво отстоящата по посока на движението му пътна лента, водачът на л.а. е изпреварвал движещо се в
негова посока по най-дясна лента за движение МПС .
Видно от заключението, вследствие на ПТП А. Х. е получил съчетана травма:
- на главата - кръвонасядания по външната част на лявото крило на носа с характеристика на лека телесна
повреда- временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия;
- на гърдите - мънички охлузвания в долната част на гръдната кост и към ляво с характеристика на лека телесна
повреда-болки и страдания ;
- уреждания, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост и платото на левия голям пищял, които счупвания
по медико-биологичните си характеристики представляват поотделно и в съвкупност средни телесни повреди,
обусловили трайно и едновременно затруднение в движението на двата долни крайника за срок повече от
тридесет дни.
Според вещото лице уврежданията на пострадалия могат да бъдат получени в купето на автомобила като
двете квалифицирани като средни телесни повреди счупвания
4
Срокът за възстановяване при такива фрактури е 4-6 месеца, като след приключване на оздравителния
процес – на 27.II.2019 е предприета оперативна екстракция на наложените остеосинтези.
Счупването на кубовидната кост на дясно ходило е получено по индиректен механизъм - луксация на
ходилните стави и е наложило имобилизация за срок от 1,5-2 месеца при възстановима работоспособност след
2-2,5 месеца.
В първите два месеца търпимите от ищеца болки са били силно изразени и с висок интензитет. В прогноза
вещото лице сочи, че при промяна на времето и физическо натоварване, травмите ще проявяват болков синдром.
Установените в писмените доказателства разходи съответстват по време и манипулации на адекватно
проведеното на ищеца лечение Тук следва да се посочи, че същите са извънсъдебно признати от ответника с
адресираното до ищеца предложение на извънсъдебно споразумение. Такова признание до размера на 6 000,00лв.
е налице относно претендираните до обезщетяването им неимуществени вреди.

Вещото лице д-р. Василева установява, че в изготвената медицинска документация при прегледа на ищеца,
непосредствено след инцидента, не се установява информация за наличие на характерните от носенето на
предпазен колан уреждания по гръдната и коремна стена/ т. н. "синдром на предпазния колан"/ . От което и
предвид установеното по горе, относно механизма на ПТП, вещите лица са категорични, че на инкриминираната
дата пострадалият е управлявал автомобила без предпазен колан- нарушение на визираните в чл. 137а ЗДвП
правила за безопасност на участниците в движението по пътищата. Наличието на такъв би ограничило
движението на тялото и би смегчило степента, и размера на получените от него увреждания на двата долни
крайника.
Цитираната по горе присъда, като акт по чл. 300 ГПК не препятства възможността за разглеждане на
въпроса за наличието или липсата на съпричиняващо поведение на пострадалия в рамките на настоящето
производство. Такова възражение е наведено и се поддържа от ответната страна като защитно средство с цел
намаляване на отговорността му. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства позволяват да се направи
извод, че пострадалият е пътувал без предпазен колан, с което е съпричинил степента на собственото си
увреждане. Приетата по настоящето дело САТЕ досежно механизма на станалата катастрофа потвърждава същия
извод.
Като свидетели по делото са разпитани А.Х. и М.Х., и двете близки родственици на пострадалия. Като
хора, присъстващи в ежедневието му, и двете сочат в показанията си, че до инцидента А. бил в добро здраве,
физически и социално активен . Бил е ученик в 12 клас, предстояло му завършване на средното образование и
абитуриентски бал. Общителен, работлив, спортувал и общувал със своите съученици.
След катастрофата се променил изцяло. Затворил се в себе си, не искал да общува с никой, срамувал се от
това, че не може да ходи правилно, че куца, че не може да спортува с приятелите си, не можел да излиза като
тях. Считал се за недъгав и непълноценен. След проведеното му оперативно лечение, в продължение на месеци
бил обездвижен и изцяло зависим , включително и за елементарните си човешки нужди, от грижата на своите
близки. Наложило се майка му да напусне работа, за да го обгрижва, включително и да му сменя памперсите,
което го карало да се чувства неудобно, изпитвал срам. За да облекчи майка си се опитвал пълзешком да ходи
до сервизните помещения и да се самообслужи; лека, полека с помощта на роднини бил изправян за минутка, две;
наложило се да ползва помощни средства- проходилка, патерици; постепенно проходил, но куцайки; не можел
да бяга, да върши тежък физически труд, да спортува. Продължавал да посещава рехабилитационен център за
раздвижване и ежегодно да провежда предписаното му балнеолечение. За да може да се придвижва в дома му се
наложило да бъдат премахнати всички прагове. Поради провежданото лечение не успял да завърши училище със
своите приятели и това допълнително го депресирало.
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод
за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска
отговорност на водача на т.а „Скания" с рег. № А 3991 КК с прикачено към него полуремарке с рег. №А 0851
ЕК , при управление на което е осъществил търпения от ищеца деликт. На основание чл. 300 от ГПК, в
настоящия процес следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните, ангажиращи
деликтната отговорност на прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на деликтна
5
отговорност, характер на претърпени при ПТП вреди и причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите
за пострадалия вреди е налице сила на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
При доказан деликт и наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател, възниква
уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се
концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение. Доколкото понесените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му травматични увреди,
настъпилата промяна в стереотипа му на живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило
действието си и към момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне размера на
справедливо обезщетение при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност.
В случая като обстоятелства, отразяващи се на размер на обезщетението съдът две, средно изразени по
степен телесни повреди, всяка от които, сама по себе е довела до трайно затруднение в движението на долните
крайници за един продължителен период от време. Едновременната поведа и на двата долни крайника е лишила
ищеца от възможността в продължение на месеци да се придвижва и обслужва сам.
В размера на обезщетението се следва съобразяване на доказано причинените му при ПТП и леко изразени
телесни увреждания . Едновременното получаване на двете групи увреждания се отчита от съда като
обстоятелство, утежняващо състоянието и засилващо интензитета на болките, които ищецът е претърпял и
търпи към днешна дата.
- продължителността на оздравителния процес и съпътстващите го неудобства – продължило в рамките на
две до три седмици пълно отзвучаване на видимите травматични увреждания; предприетите хирургични
интервенции на крайниците, продължаващия в рамките на шест месеца оздравителен процес по отношение на
счупванията на долните крайници. Допълнително преживян психологически стрес и емоционален срив при
приложени в хода на оздравителния процес интервенции, манипулации и физиотерапии.
Ведно с физическата болка и страдание, ищецът преживява и унижението да бъде физически и материално
зависим от своите близки. Занижено самочувствие и комплекси, за което свидетелства настъпилата в
поведението му промяна-социална изолация, неудобство, раздразнителност, обективни трудности при
общуване, развито и обективно обусловено чувство за непълноценност. Като следва да се отбележи, че тези му
страхове не са резултат от негови субективни възприятия, а обективно провокирани от реално съществуващи и
към днешна дата здравословни проблеми;
- младата възраст на ищеца- 18 години към дата на деликта, както и обстоятелството че към този момент
същият е бил физически здрав и активен
Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на
обезщетението да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната, определящи
критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай, съдът
съобрази публично оповестените данни за утвърдената към дата на деликта минимална работна заплата -
510.00лв., съгл. ПМС № 316/20.ХІІ.2017 г. и 873.75лв средна работна заплата за страната по данни на НОИ ;
обичайните размери на обезщетенията, платими за осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (За неимуществени вреди, вследствие
на телесно увреждане или смърт - 2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице).
6
Съдът намира, че при съобразяване на тези, релевантни за размера му обстоятелства, дължимата в
обезщетение за неимуществените вреди сума е справедлива в размера на 55 000,00лв. По отношение на
имуществените такива, искът се явява доказан с приложените по делото помени доказателства и по признание на
ответника в размера на 3 231,99лв.
Въз основа на доказателствата и изводимо от заключението на назначената по делото комплексна
експертиза, съдът намира въведеното в срок за отговор възражение на застрахователя за съпричиняване от страна
на ищеца за доказано.
Само по себе си обстоятелството, че пострадалият при ПТП водач не е ползвал обезопасителен колан не е
достатъчно, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че
настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по- малък обем,
ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан /така в решения: № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г.
на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г. /.
Съобразно дадените с точка 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС тълкувателни разяснения за
правилото за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, такова е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно.
Изводимо от доказателствата съдът намира за доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка
между поведението на А.Х. като водач на лекия автомобил и механизма на причиняване на получените в двата
долни крайника телесни повреди. Ето защо съдът намира възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредоносните последици за доказано до 10 %.
Останалите, въведени с възражението за съпричиняване нарушения, съдът намира за недоказани. По
делото се следва за безспорно установено, че непосредствено преди сблъсъка пострадалият е управлявал л.а. с
допустима за участъка скорост и в съответната му лента за движение.
С оглед възприетия процент на съпричиняване обезщетението следва да бъде редуцирано със същия т.е. на
ищеца се следва в обезщетение сумата от 49 500,00лв. за претендираните до такова неимуществени вреди и в
размер на
2 908,80лв
за имуществените вреди. До първоначалните им размери, съответно от 55 000,00лв. и 3 231,99лв. исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани .
По отношение на претендираната законова лихва, съдът намира същата за дължима върху претендираното
за неимуществени вреди обезщетение в срока по чл.497, г.2 КЗ. В случая началната дата на забавата следва да
бъде определена съобразно посочената разпоредба, тъй като по делото няма данни за отправени от застрахователя
искания за представяне на документи от пострадалия.
В случая към исковата молба ищецът е приложил копие на застрахователна претенция с вх. № 99-1
3990/л. 114/, отправена до ответното застрахователно дружество, с която уведомява застрахователя за процесното
ПТП , като по този начин предявяват застрахователна претенция по смисъла на чл. 106, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.
380 от КЗ за настъпване на процесното застрахователно събитие.
Заявлението на ищците е получено от ответника на 27.VIII.2021 г. При тези факти съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок, тоест след
27.XI.2021 г. В останалата част, за периода от датата на заявлението- 27 VIII.2021 г. . до изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, искането за присъждане на законна лихва е неоснователно и следва да
се остави без уважение.
По разноските: Такива се претендират по реда на чл.78 ГПК само от ответника. С оглед изхода на
спора същият има право на възстановяване на направените разноски, съразмерни на отхвърлената част от иска.
Съгласно приложен списък по чл.80 ГПК сторените от него такива са в общ размер на 4 210,00лв., от които
3 780лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил в срок възражение за прекомерност на доказано
7
заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. При заявения
материален интерес по см. на чл.7, ал.2, т.4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимално дължимия размер на адвокатското възнаграждение е в размера на
2 276,9лв. До посочения размер се следва уважаване на възражението за прекомерност.
Така, съразмерно дължимите се на ответника разноски се явяват доказани в размера на 290,59лв., от които
227,59лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 2 096,35 и разноски за
експертиза в размер на 200,00лв.
По изложените съображения, Разградски окръжен съд
РЕШИ:
На осн.чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК121265177 ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.. Х., ЕГН********** 49 500,00лв.(четиридесет и
девет хиляди и петстотин лева ), претендирани за обезщетяване на немуществени вреди – средно изразени по
степен телесни повреди като резултат на претърпяно на 30.XI.2017г. ПТП , признато за престъпление по
чл.343а, ал.1, б.“г“, предл.I във вр . с чл.. 343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“б“, предл.I НК с Присъда №260065/23.VI.2020
по НОХД№318/2019 на РОС ведно със законна лихва, считано от 27.XI.2021 г. до окончателното му изплащане и
2 908,80лв (две хиляди деветстотин и осем лева и осемдесет стотинки) за обезщетяване на имуществени вреди –
разходи за медицински консумативи и санитарни съоръжения, сторени във връзка.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Б.. Х., ЕГН********** срещу ЗАД“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК121265177
за дължими му се на осн. чл.43 КЗ обезщетения за неиуществени и имуществени вреди за разликата до
първоначално предявените им размери от 55 000,00лв. и 3 232,99лв, както и искането за дължима в периода
27.VIII.2021 г. – 27.XI.2021 г. законна лихва върху присъденото му обезщетение за неимущестени вреди като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК121265177 да заплати по см/ка на РОС държавна такса в
общ размер на лв. 2 096,35 и разноски за експертиза в размер на 200,00лв.
ОСЪЖДА А.Б.. Х. да заплати на ЗАД“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК121265177 доказано сторени и
съразмерни на отхвърлена част от исковете разноски в размер на 290,59лв., от които 227,59лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.


Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8