№ 202
гр. Варна , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110104130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие и е
образувано по молба на В.Г., действаща лично и като майка и законен представител на З.Г.,
с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие срещу
Е.Г..
В молбата се твърди, че В.Г. и Е.Г.а са съпрузи, считано от 31.05.2019г., от чиито
брак е родено на 17.06.2019г. детето З.Г..
Към настоящия момент е висящо между съпрузите производство за развод по чл. 49,
ал. 1 СК, образувано по инициатива на В.Г..
Твърди се, че на 17.03.2021г. около 13:30 ч. пред дома, в който молителите живеят,
находящ се в ******* ответникът е осъществил актове на психическо насилие пред
прозорците на къщата, изразяващи се в отправяне на обидни думи и закани за саморазправа
с думите: „искаш ли да вляза там и да видиш какво ще ти се случи“…“имам много връзки,
познавам много хора, мога всичко да ти направя“, които предизвикали основателен страх за
живота и здравето на В.Г..
В момента на осъществяване на актовете на насилие, малолетният З.Г. силно се е
разстроил и заплакал. След този инцидент започнал да плаче безпричинно и да търси
близостта на своята майка. Състоянието на молителите е наложило работа със специалист –
психиатър.
Изложеното е обусловило и искането за налагане на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН.
В съдебно заседание, г-жа Г. заявява, че считано от 04.02.2021г. съпрузите са
разделени, като малолетният им син се отглежда от неговата майка. За периода от
04.02.2021г. до 20.02.2021г. бащата е виждал сина си всеки ден. На 20.02.2021г. след
отправени заплахи по телефона, достъпът до детето е преустановен.
На 17.03.2021г. /сряда/ бащата е искал да види сина си. Отправил следните думи:
1
„Виж, какво ще ти кажа, искам всеки ден да си виждам детето, ти няма да ми казваш.“ Г-жа
Г. му отговорила, че може да види сина си в събота, когато е в дома си и не е сама.
Комуникацията помежду им е водена в „Месинджър“.
След получаване на това съобщение съпругът преустановил комуникацията и по-
късно се появил пред дома, в който живее. Започнал да блъска по прозореца на хола, който
гледа към улицата и да изрича многократно: „Пусни ме вътре“. Отправил заплахи с думите:
„Искам да ме пуснеш вътре. Искам да си видя детето. Ще ти се случи случка.“ Детето тъкмо
заспивало. Всичко това продължило около 5-10 минути.
Съпругата позвънила в полицията, а ответникът си тръгнал съобщавайки, че по-късно
ще се върне. Полицаите не са заварили съпруга пред дома на молителите.
В съдебно заседание, г-жа Г. признава, че се е сдобила с разпечатка от личния
телефон на съпруга си, тъй като разполага с неговите пароли. От изпратените от него
съобщения е узнала, че пред другите хора той я е обиждал и клеветил. Искала е да се разбере
какви намерения им, защото се е опасявала, че „иска нещо да й направи.“
От няколко дни не е влизала в телефона му. Считано от 17.03.2020г. до настоящия
момент съпругът не я е притеснявал и не е виждал сина си. Г-жа Г. разчита на привременни
мерки, които е поискала в производството за развод и няма нищо против контакт все пак да
се осъществява.
В същото съдебно заседание, ответникът Е.Г. признава, че от 04.02.2021г. съпрузите
са разделени. От този момент изпитва затруднения да вижда и общува със сина си. Всичко
било добре в отношенията им, докато „плащал“.
Излага друга версия за случилото се на 17.03.2021г. Признава, че съпрузите са
разделени и, че той е виждал и общувал със сина си за кратко до 20.02.2021г.
На 17.03.2021г. многократно умолявал съпругата си да му позволи да види сина им.
Не могли да се разберат и той, заедно с двама „свидетели“ отишло до дома, в който тя
живее. Взел „свидетели“ със себе си, защото счел, че „нещо му готви.“. Отрича да е блъскал
по прозореца. Твърди, че е почукал няколко пъти на прозореца. Съпругата го отворила и
когато той я помолил да види сина си и я уведомил, че снима клип, реакцията й била
изразена с възклицанието „Офф“ и блъснала прозореца. Повече не се е показала нито друго
лице.
ДСП – Варна не е изразила становище по молбата, в частта, касаеща детето.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице съобразно чл. 3, т. 1,
предл. 1 ЗЗДН в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
В.Г. и Е.Г. са съпрузи, от чиито брак е родено на 17.06.2019г. детето З.Г..
На 04.02.2021г. съпрузите са се разделили и към настоящия момент съпругата и
детето живеят в *****.
На 20.02.2021г. г-н Г. е потърсил съдействието на ДСП – Варна. При проведеното
проучване е установено, че за детето са полагани много добри грижи от страна на майката.
Позицията на майката пред социалните работници е, че по никакъв начин не
ограничава контакта помежду им, но бащата е „разстройвал детето“, когато го вижда в дома
2
й.
На 24.02.2021г. г-жа Г. е подала молба за развод, с която освен прекратяване на брака
е поискала и предоставяне на родителските права по отношение на з.. В подадения отговор в
производството по гр.д. № 2851/2021г. на ВРС, бащата е заявил искане за разширен режим
на личен контакт със сина си.
Два дни след инцидента, на 19.03.2021г., г-жа Г. е посетила лекар, който в издадения
амбулаторен лист е отразил в графа „Анамнеза“ по данни на майката, че “детето з., след
преживян стрес преди два дни /след раздяла и конфликт между родителите и опит на бащата
да го вземе без съгласието на майката/детето се стреснало от силния шум, плакало, отказало
да се храни, търсело постоянно майка си.“. Поставена е диагноза „Други неблагоприятни
жизнени събития в детството.“ Препоръчана е консултация с психолог.
На 22.03.2021г. г-жа Г., действаща лично и като представител на сина си, е сезирала
съда с молба за защита по ЗЗДН.
По делото са ангажирани две групи свидетелски показания – на Й.К., водена от
молителите и на Д. Г. и С.Я., водени от Е.Г..
Свидетелят Й.К. заявява пред съда, че след фактическата раздяла между съпрузите
подкрепя в конфликта своята приятелка В.Г., нейното семейство и сина й. С Е.Г. вече не
поддържа близки приятелски отношения.
На 17.03.2021г. около 13:00 ч. посетила дома на приятелката си. Докато правила кафе
в кухнята, а молителят преспивал сина си около 13:00 ч. някой започнал да блъска по
прозореца. Детето се разпищяло и изпаднало в истерия. Г-жа Г. отворила за малко
прозореца, видяла, че съпругът й блъска по прозореца, изрекла „Оле – мале“, затворила и
взела в обятията си сина си, за да го успокои. Докато блъскал по прозореца в продължение
на около десетина минути ответникът отправял заплахи, че „ иска да види детето, че ще й се
случи случка, ако влезе, че няма да има споразумение, че ще се съдят, просто заплахи от
всякакъв вид.“ Заплашил, че ще се върне отново. Молителите много се разстроили, а г-жа Г.
никога не е възпрепятствала достъпа на бащата до сина му. Всъщност ответникът е имал
претенции къде и кога да вижда сина си. По-късно приятелката й се е снабдила с
информация от телефона на съпруга си, че на 17.03.2021г. пред дома й е бил сам без
придружаващи го лица.
Показанията на Д. Г., братовчедка на ответника, установяват, че и тя и Е.Г. живеят на
един адрес: ******. На 17.03.2021г. била в дома си, заедно с приятелката си С.Я., която
дошла в обедната си почивка.
В този момент ответникът помолил братовчедката си да го придружи до дома на
съпругата си, за да бъде негов „свидетел“, ако се налага.
До дома на съпругата, тримата се придвижили с автомобила на ответника. Двете
жени останали в колата. При спиране на автомобила, някой в къщата дръпнал алуминиевите
щори на прозореца, гледащ към улицата. Ответникът почукал на прозореца. Някой отместил
леко щорите, а след това отворил прозореца. Ответникът заявил пред лицето, отворило
прозореца: „Аз съм Емо. Искам да си видя детето“. После тя затворила прозореца.
Ответникът не е отправял обидни и заканителни думи към съпругата си.
На по-късен етап, ответникът изпратил на братовчедката си клипът, който е
направил. Тя му предложила да качи клипа в интернет, но той отказал. По-късно поискал и
телефонът на С.Я., най-вероятно заради воденото дело.
3
Показанията на С.Я. установяват, че на 17.03.2021г. на обяд била в дома на
приятелката си Д. Г.. В дома й дошъл ответника, който помолил братовчедката си да го
придружи до дома на съпругата си. Тя се съгласила, а свидетелят решил да ги придружи.
Двете жени останали около десетина минути в колата, паркирана на улицата на разстояние
от около метър, метър и половина пред къща в кв. ******. Ответникът слязъл от автомобила.
Щорите на прозореца се спуснали. Почукал един или два пъти на прозореца и казал, че иска
да си види детето, но не успял. Никой не се е появил на прозореца. Не е отправял никакви
казани или заплахи. Преди седмица или две ответникът помолил свидетеля да се яви в съда,
за да свидетелства. Получила е и клипът, който ответникът е заснел с телефона си.
За установяване твърденията на молителите, че ответникът е посетил дома им сам, са
представени извадки от телефонна кореспонденция, която потвърждава изявленията на
двамата свидетели Д. Г. и С.Я., че те са получили направеният от г-н Г. клип. Под клипа е
записано и следното изявление: „Да, добре е, само че бъди малко по-нежен, малко си
задъхан все едно ще ги убиваш“… „еми дидке няма как притеснявам се.“
Съобразявайки изявленията на г-жа Г. и тези на ответника, съдът приема, че от
фактическата раздяла между съпрузите, настъпила на 04.02.2021г. до 20.02.2021г., бащата
макар и по-рядко, и за по-кратко време е успявал да общува със сина си.
В периода от 20.02.2021г. до 17.03.2021г. майката е ограничила контакта на бащата с
общия им син з.. Най-вероятно поводът за това е огорчението и обидата, които съпругът е
причинил на съпругата си, правейки достояние пред чужди лица отношението си към нея, за
което тя е узнала от нерегламентирания достъп до неговия телефон, обстоятелство, което се
признава пред съда.
Въпреки, че заповедта за незабавна защита не касае детето, бащата не осъществява
никакъв контакт със сина си от 17.03.2021г. до настоящия момент.
Невъзможността на бащата да общува с детето си го е заставило да посети дома на
молителите на 17.03.2021г., воден от една правомерна цел – да види сина си.
Изявленията на г-жа Г., дадени в декларацията по чл. 9 ЗЗДН, не се подкрепят от
тези, направени пред съда, в частта относно заплашителните думи, отправени от ответника.
В декларацията, молителят сочи, че заплахите са изразени със следните думи: „Искаш ли да
вляза там и да видиш какво ще ти се случи“…“Имам много връзки, познавам много хора,
мога всичко да ти направя“, а в съдебно заседание: „Виж, какво ще ти кажа, искам всеки ден
да си виждам детето, ти няма да ми казваш.“ Изявленията в декларацията не се подкрепят и
от показанията на водения от молителя свидетел, от чиито изявления се установява, че т.нар.
заплахи изразяват до желанието на бащата да види сина си.
Така констатираното противоречие води до извод, че на посочената дата ответникът е
изрекъл думите, посочени в съдебно заседание от молителя. Така изречените думи не
съставляват насилие в нито една от проявните му форми в чл. 2 ЗЗДН, защото в тях не се
съдържа никаква заплаха нито за живота и здравето на съпругата, нито на общото им дете.
Тези думи са провокирани от съзнателното ограничаването на контакта между Е.Г. и
общото на страните дете от страна на молителя, отсъствието на регламентация в
отношенията на родителите след раздялата, което е създало несигурност в положението на
бащата.
За съзнателното прекъсване на контакта свидетелства поведението на майката, която
не допуска до детето неговия баща, считано от 20.02.2021г. Оправдава поведението си с
различни аргументи. Пред социалните работници заявява, че бащата разстройва детето, а
4
пред настоящия състав на съда с отсъствието на произнесе по молба за привременни мерки,
които дори не са поискани от нея, а от бащата.
За пълнота на изложеното следва да се посочи още, че дори и да се приеме, че бащата
е изрекъл думите, посочени в декларацията и, че е блъскал по прозореца, преследвайки една
правомерна цел – да види сина си, то поведението му по вече изложените съображения, не
следва да се счете за насилие.
Съставеният амбулаторен лист, два дни след инцидента не установява, че
поведението на ответника на 17.03.2021г., е довело до „неблагоприятни жизнени събития в
детството“ на З.Г.. На първо място, този документ се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила единствено и само в частта относно посещението при лекар, деня и
мястото на съставянето му. На второ, същият е съставен по данни на родителя В.Г., т.е.
изявленията, посочени в графа „Анамнеза“ принадлежат на майката. На трето, никога не се
е твърдяло и поддържало в процеса, че бащата е искал да вземе детето без нейно съгласие,
което е разстроило момченцето. На последно, ниската му възраст /1г. и 9 месеца/ предполага
детето да търси непрекъснато близостта на своята майка, която се явява най-значимия на
този етап родител в живота му.
Отделно от изложеното, ангажираните гласни доказателства, разколебават тезата на
В.Г., че ответникът е блъскал по прозореца с оглед показанията на Д. Г. и С.Я., плод на
непосредствени наблюдения от поведението на Е.Г., които съдът кредитира.
Доказателствената им стойност не следва да се счита разколебана от телефонната
кореспонденция, с която г-жа Г. неправомерно се е снабдила от телефона на съпруга си,
факт, който тя сама признава и съвсем съзнателно я представя пред съда, знаейки, че
свидетелите, които ответникът ще води са именно и посочените лица.
В обобщение, с цялостното си поведение, молителят В.Г., демонстрира емоционална
незрялост и безконтролната си власт над детето, а целта, която преследва, е да накаже
съпруга си за нанесените „обиди“ и „клевети“ по неин адрес, чрез прекъсване на
взаимоотношенията баща – син. Тази цел е неправомерна, извън смисъла и духа на ЗЗДН.
Отговорността за начина по който родителите се държат един към друг пред детето
си и начина по който уреждат последиците от раздялата си, лежи и върху двамата родители,
поради което всеки опит тази отговорност да прехвърли на други лица и институции, вкл. и
на съда е всякога обречен на неуспех.
Родителският капацитет се измерва със способността на родителите и в трудни
ситуации, каквато несъмнено е и една фактическа раздяла, да вземат адекватни решения за
себе си и такива в интерес на детето си. Интересът на всяко дете изисква и налага то да
общува и с двамата си родители. Използването му за постигане на цели, удовлетворяващи
нездрави претенции на родителите, е в разрез с интереса на детето и пагубно за неговото
правилно развитие.
Въз основа на изложеното, молбата по чл. 8 ЗЗДН, следва да бъде отхвърлена.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
На осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителят В.Г. следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер
на 25 лв.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от В. А. Г., ЕГН **********, действаща лично и като майка
и законен представител на З. Е. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***** молба за
налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу Е. В. Г., ЕГН **********, ******.
ОСЪЖДА В. А. Г., ЕГН **********, ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща дължима за производството държавна такса, на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6