РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Пловдив 14.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря С.Ж.,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 198 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК вр. с чл.64, ал.7 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Р.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Д.,***, офис
3, против Разпореждане на полицейски
орган с рег.№ 281р-160/
Жалбоподателят
оспорва разпореждането и моли съда да го обяви за нищожно, като издадено от орган без материална
компетентност. Алтернативно излага доводи за неговата незаконосъобразност, като
в тази насока твърди, че заповедите на министъра на здравеопазването са
некоректно посочени и липсва уточняване на коректните разпоредби от тези
заповеди, които биха били нарушени. Изложени са твърдения за липса на мотиви,
които да сочат необходимост от предприемане на действия спрямо жалбоподателя по
недопускане на противоправни действия, които застрашават обществения ред. Изтъква,
че т.нар. „мъжко хоро“ се провежда спонтанно, по силата на дългогодишна
традиция, без конкретен организатор. Твърди да са нарушени принципите за
равенството и безпристрастност. Твърди да не са спазени изискванията за форма
по чл.64 ал.5 т.3 от ЗМВР, като в тази насока жалбоподателя сочи, че
неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и препятства
възможността да се упражни правото на защита. Възразява и,че липсва годна
разпоредителна част в разпореждането. Претендират се разноски.
Ответникът,
С.Н.К.– Началник на група при РУ Карлово, при ОД на МВР – Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без
уважение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр.
чл.64, ал.7 от ЗМВР (лист 11 по делото справка от Speedy),
от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е ДОПУСТИМА
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорването е Разпореждане на полицейски орган с рег.№ 281р-160/
Като
фактически и правни основания за издаване на разпореждането е посочено: Заповед № РД-01-675/25.11.200г. на Министъра на здравеопазването
за спазване на временни противоепидемични мерки на територията на Република
България, изменена и допълнена със Заповед рег.№ РД-01-677/2020г., изменена и
допълнена със Заповед рег.№ РД-01-718/2020г.
Посочените
заповеди на Министъра на здравеопазването са публикувани в официалната интернет
страница на Министерството на здравеопазването в раздел „Заповеди, правилници и
инструкции“ и са публично достъпни за всички граждани (https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/zapovedi-pravilnitsi-instruktsii/).
На
25.11.2020г. със Заповед № РД-01-675/
На
същата дата пак на посочените по-горе основания, Министърът на здравеопазването
е издал и Заповед № РД-01-677, с която е въвел временни противоепидемични мерки на територията на Република България
считано от 23.30 часа на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. , касаещи
преустановяване на организиране и посещенията на: учебните занятия в училищата и центровете за подкрепа за
личностно развитие; групови извънкласни
дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в
училищна и извънучилищна среда за всички възрастови групи; учебния процес във
висшите училища; занятията в езикови центрове, образователни центрове и други
обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица;
работата на детските градини и детските ясли, както и в детските центрове,
клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца; провеждането
на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения,
тимбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма; провеждането
на всички културни и развлекателни мероприятия (кина, музеи, галерии, сценични
прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство и
други) с изключение на театрите при посочени условия (т. I.7); организирането и провеждането на
събирания и тържества от частен характер (сватби, кръщенета, погребения и
други) с присъствие на повече от 15 човека (т. I.8); спортни мероприятия; фитнеси; заведения за хранене; игрални
зали, казина и търговски центрове; групови туристически пътувания; приема в
лечебни заведения и свижданията и много други мерки. Изрично в т. I.23
от заповедта е посочено, че дейностите, които не са преустановени или
забранени с тази заповед, се провеждат при спазване на всички противоепидемични
мерки, въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. Според т. I.24,
министрите и държавните органи съгласно функционалната си
компетентност следва да предприемат спешни и незабавни контролни мерки на
територията на цялата страна, като усилията да бъдат насочени към задължително
прилагане и спазване на настоящата заповед и на Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 г. Т. I.27 гласи, областните управители и
органите на местно самоуправление и местна администрация, в рамките на
функционалната си компетентност и при максимално използване на контролните си
правомощия и административен капацитет, да създадат необходимата организация за
контрол по спазване на противоепидемичните мерки на територията на страната,
като разпореждат организационни мерки, в случай на необходимост, при отчитане
на конкретната специфика и данни за съответната област. Според т.II от заповедта, министрите съгласно
функционалната си компетентност дават указания, след съгласуване с министъра на
здравеопазването, за прилагането на въведените с тази заповед мерки в
контролираните от тях сфери и създават организация за изпълнението им, като
указанията се публикуват на интернет страницата на съответното министерство. Според
т.III, кметовете на общини могат
да издават заповеди за прилагането на въведените мерки в рамките на техните
правомощия. Заповедите се публикуват на интернет страницата на съответната
община.
На 18.12.2020г.,
Министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-718, за
изменение и допълнение на Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г., като
по-конкретно е удължил срока на въведените временни противоепидемични
мерки на територията на Република България, считано от 22.12.2020 г. до
31.01.2021 г., допуснал е изключение за част от въведените забрани и то от
04.01.2021 г. Изрично е посочено, че точка 7 от
Заповед № РД-01-677 от
25.11.2020г. се изменя така: „7. Преустановява се
провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия (кина, музеи,
галерии, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и
музикално изкуство и други). Изключение се допуска по отношение на театрите,
при заетост на местата до 30 % от общия им капацитет, спазване на физическа
дистанция от най-малко 1,5 м. и задължително поставяне на защитни маски за
лице. От 4.01.2021 г. се допускат и посещенията на музеи и галерии, при
използване на 30 % от общия им капацитет, спазване на физическа дистанция от
най-малко 1,5 м. и задължително
поставяне на защитни маски за лице.“ Посочено е, че заповедта влиза в сила от
22.12.2020 г.
По
делото са представени: Заповед № 8121К-6826 от 08.06.2018г. на Министъра на
вътрешните работи за преназначаване държавни служители на ръководни длъжности в
ОД на МВР Пловдив и по-конкретно т.3 на инспектор С.Н.К.на длъжност Началник на
група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Карлово
при ОД на МВР Пловдив; акт за встъпване в длъжност на С.Н.К.Началник на група
„Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Карлово при ОД
на МВР Пловдив; типова длъжностна характеристика на длъжността Началник на
група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ при ОДМВР;
Заповед № 317з-2274/24.03.2020г. на директора на ОДМВР Пловдив, относно
определяне на длъжностни лица от ОД на МВР Пловдив, които да съставят актове за
установяване на административни нарушения по чл.209а от Закона за здравето.
При
така събраните доказателства и при приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,съгласно
която съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представите от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административни актове по смисъла на чл. 146 от АПК, се
констатира следното:
Действително,
с оглед възражението на жалбоподателя, в оспореното разпореждане и на двете
места, в които е посочена Заповед № РД-01-675 на министъра на здравеопазването,
като дата на издаване е посочено „25.11.200г.“. С оглед отдалечеността във
времето на 200-та година и липсата на основана българска държава като
политически и правен субект към онзи момент, съдът намира,че се касае за
техническа грешка,която не е съществена и не е основание за отмяна на
оспорвания акт.
По отношение на компетентността
на ответника, установява се от представените доказателства,че С.Н.К.е компетентен да издава
разпореждания по чл.64 от ЗМВР. В чл.37,
ал.1 от ЗМВР са посочени основните структури на МВР, като според т.2 от
цитираната разпоредба такива са и областните дирекции на МВР, които се създават
на териториален принцип и чиито райони на действие се определят с акт на
Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Според
чл.42 ал.2 от ЗМВР, областните дирекции осъществяват дейностите по чл.6, ал.1,
т.1 - 3, 6 – 9. В областните дирекции на МВР могат да бъдат създавани и районни
управления (РУ) със заповед на министъра на вътрешните
работи, който определя и районите им на действие според състоянието на
престъпността и на обществения ред (чл.42, ал.3-5 от ЗМВР).
Съгласно чл.56 от ЗМВР органи на структурите по чл.37 и на техните структури и
звена са държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР - полицейските
органи, каквито според регламентацията на чл.57, ал.1 от ЗМВР са органите на
областните дирекции на МВР, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции,
като разпорежданията се издават писмено. Видно от представените по делото
доказателства (Заповед № 8121К-6826 от 08.06.2018г.
на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на С.Н.К.на длъжност
Началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ
– Карлово при ОД на МВР Пловдив и акт за встъпване в длъжност) ответникът С.Н.К.е държавен служител и заема длъжността Началник на
група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Карлово
при ОД на МВР Пловдив. Следователно същият е полицейски орган и без съмнение е
компетентен да издава разпореждания по чл.64 ал.1 от ЗВМР. Що се отнася до
цитираната в тази насока от адв.Д. практика на ВАС в с.з. от 15.03.2021г.,
следва да се отбележи, че Решение № 11934 от 25.09.2020г. по адм.д.№4984/2020г.
на ВАС, касае случай при който е констатирано, че такава длъжност на издателя
на разпореждането няма в съответното ОД на МВР, а Решение № 11942 от
08.10.2018г. по адм.д.№ 5701/2017г., касае дело със съвсем различен предмет, в
което е обсъдена длъжността главен експерт (защита на инфорамцията) в сектор "Защита на
класифицираната информация и регистратура" към отдел "Координация и
административно обслужване" при Главна дирекция "Национална
полиция" – МВР.
Ответникът
обаче не е компетентен да издава разпореждане с предмет разпореденото в
процесния случай.
Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Тоест, за издаването на такова разпореждане необходима предпоставка е
изпълнението от страна на полицейския орган на възложена му функция.
В
чл.6, ал.1 от ЗМВР са регламентирани основните дейности на МВР:
1.оперативно-издирвателна; 2.охранителна; 3.разследване на престъпления; 4.осигуряване
на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5.осигуряване
на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112); 6.информационна;
7.контролна; 8.превантивна; 9. Административно-наказателна и предоставяне на
административни услуги.
В
ЗМВР не е предоставена компетентност на органите на МВР да издават
разпореждания във връзка с изпълнение на заповеди на министъра на
здравеопазването. Такава компетентност не е предоставена и в цитираните в
оспореното разпореждане заповеди на министъра на здравеопазването, нито в
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
В
Закона за здравето са посочени
компетентните органи които осъществяват държавен здравен контрол вкл. по
изпълнение на мерките, въведени на основание чл.63а от същия закон и те според
общата разпоредба на чл.12 от ЗЗ са: главният държавен здравен инспектор на
Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по
радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Пак там е посочено, че държавният
здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на
здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. А според, чл.48 от ЗЗ, органите на
Министерството на вътрешните работи,
другите държавни и общински органи и ръководителите на ведомствата,
организациите, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват
необходимата помощ и съдействие на държавните здравни инспектори при
упражняване на правомощията им. Пак в Закона за здравето е предвидено
длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи да съставят
АУАН за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ, както и принудително довеждане на: лице
отказало да изпълни задължителна изолация по чл. 61, ал. 4 или по чл. 61а, ал. 2; на лице отказало извършването на
изследване с цел установяване наличието на носителство на заразна болест;
неизпълняващо задължителната карантина по чл. 61, ал.
В
т. IV от Заповед №
РД-01-675/
Посочените
в оспорваното разпореждане заповеди на министъра на здравеопазването, видно от
тяхното съдържание и разпоредителна част, както и съгласно нормата на чл.63а,
ал.5 от Закона за здравето, носят белезите на общ административен акт. С тях, както
и със Заповед № РД-01-677/25.11.2020г.
на Министъра на здравеопазването, на органите на МВР не се възлага компетентност
по пряк контрол на изпълнението на разпоредените мерки без това да е опосредено
от конкретни мерки, които са били предприети от самите органи на МВР, във
връзка със задължителното прилагане и спазване на въпросната заповед.
Ето
защо съдът намира, че ответникът, като орган на МВР, не е разполагал с
компетентност да разпореди на кмета на гр.К. по принцип да спазва Заповед №
РД-01-675/
Отделно
от това, обжалваното разпореждане и в двете му части се явява безпредметно, немотивирано
и лишено от задължителните по закон реквизити.
В чл.64 ал.5 от ЗМВР са посочени реквизитите които следва да съдържа разпореждането по ал.1
издадено в писмена форма, а именно: 1.наименование на органа, който го издава; 2.адресат на
разпореждането; 3.фактически и правни основания за издаване;
4.разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията,
начинът и срокът за изпълнението; 5.пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва; 6.дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с
означаване на длъжността му. Изискването на т.3 от посочената разпоредба, касае
мотивираността на акта. В тази връзка следва да се отбележи, че е допустимо мотивите
да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат и в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В конкретния случай
обаче, в текста на разпореждането, не се съдържа обосноваване на фактите, които
административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото като
правно основание - чл.
64 от ЗМВР.
В разпореждането не се съдържат никакви мотиви обосноваващи издаването му, т. е.
какви фактически обстоятелства са породили издаването му и не е обозначено и не
става ясно необходимост за изпълнение на какви точно функции налага издаването
му. Изобщо в частта по т.1 на диспозитива (разпоредителната част) на
разпореждането липсва посочване на факти (например данни или сигнали, за
нарушаване от страна на Р.С. на въведените противоепидемични мерки), които да
са причина да разпореди на жалбоподателя да спазва посочените заповеди на
министъра на здравеопазването. Във връзка с т.2 от диспозитива
(разпоредителната част) на процесното разпореждане пък изобщо липсват
твърдение, данни или сигнал, че кметът на гр.К. участва и организира традиционно
„Мъжко хоро“, чествано в гр.К. по случай църковния празник на „Богоявление“.
Такива доказателства (нито писмени, нито гласни) не са ангажирани и в хода на
съдебното производство. Изобщо по делото няма данни, които показват поведение
на жалбоподателя – кмет на гр.К., което да се подведе към хипотезата на
нарушение на заповедите на министъра на здравеопазването и по-конкретно към
нарушение на въведените противоепидемични мерки. Още повече, че самото
разпореждане посочва въпросното събитие, като традиционно, свързано с голям
църковен празник, което означава, че провеждането му не зависи от организацията
на органите на местната власт, а е въпрос на традиция, наложена от населението
на територията на общината.
По силата на чл.170, ал.1 АПК доказателствената
тежест за установяване на фактическите основания посочени в административния
акт е на административният орган. Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до
знанието на страните в административното производство съображенията, по които
административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт,
което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна улеснява
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.
Ето защо липсата на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата
отмяна.
Неправилно и в
несъответствие с изискването на чл.64, ал.5, т.4 от ЗМВР е т.1 от разпоредителна
част на Разпореждането. Предвид вида на обжалваният административен акт,
необходимо е дадените разпореждания да са точни, ясни, конкретни, по начин да е
ясно на лицето към което са отправени какви точно действия следва да предприеме
или да се въздържи, да е посочен начина на изпълнението им и/или срока за това.
Това е така поради факта, че неизпълнението на същите влече след себе си
ангажирането на административно- наказателна отговорност на нарушилото ги лице
по реда на чл. 257 от ЗМВР.
В случая с т.1 на оспореното разпореждане на Р.С. *** е наредено "да спазва Заповед № РД-01-675/
Изложените
нарушения са твърде съществени и водят до извод за нищожност на оспорвания акт,
която ще следва да се обяви.
При този изход на спора, на
жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени
и сторените в настоящото производство разноски в размер 10 лв. - държавна
такса, внесена за образуване на настоящото дело.
Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение, което да бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. От приложения на лист 18 по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокатът Д., упълномощен от жалбоподателя за „изготвяне и депозиране на жалба срещу
разпореждане на полицейски орган 281р-160/05.01.2021г…; процес,
предст. и защита пред Адм. съд – Пловдив“,
е следвало да представлява
последния безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗА. Поради
това на адв. Д., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 400
лв., определен съгласно нормата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Искането за присъждане на 50 лв. на основание чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.3
предл.2 от ЗА, вр. с чл.18 ал.1, вр. с §
1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неоснователно, доколкото чл.18 ал.1 от Наредбата касае
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление, а предмет на разглеждане по
настоящото производство не е НП, а разпореждане на полицейски орган по чл.64 от ЗМВР.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО Разпореждане на полицейски орган с рег.№ 281р-160/
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Р.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 10 лв. /десет лева/ разноски.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на адвокат И.Х.Д.,***, офис 3, сумата от 400
лв. /четиристотин лева/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: