Р Е Ш Е Н И Е
№ 560/7.7.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Николинка Попова
2. Христина Юрукова
При секретаря Антоанета
Метанова и с участието на прокурора Стоян Пешев, разгледа докладваното от съдия
Юрукова касационно административно дело № 440, по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А.З.А.,
чрез адвокат К., срещу Решение № 260020/11.03.2021 г., постановено по АД №
277/2020 г. на Районен съд Панагюрище, с което е отхвърлена жалбата му против
заповед за задържане № 310з - 79/27.11.2020 г. на инспектор „Икономическа
полиция“ при РУ Панагюрище П.С.Ц. Касаторът поддържа в касационната жалба, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано, аргументира незаконосъобразността на оспорения административен
акт, противоречието му с целта на закона, иска отмяна на решението, отмяна на
заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - инспектор „Икономическа
полиция“ при РУ Панагюрище П.С. Ц., се явява лично, счита решението за правилно
и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че заповедта е
издадена правилно.
Административен съд Пазарджик, като прецени допустимостта
на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания,
съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за
неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Панагюрище
е приел за установено, че с оспорената пред него заповед А.З.А. е задържан за
срок до 24 часа на 27.11.2020 г. в 14.30 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с ЗМ № 232/06.11.2020г. по отношение на престъпление по чл.
316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
При проверка на 27.11.2020г. в
гр. Панагюрище след паркиране в нарушение на правилата, жалбоподателят е
представил документ за проверка СУМПС, издадено от чешките власти, за което
служителят на РУ Панагюрище се усъмнил в истинността му. При разговор А. не е
дава ясни отговори, споделил, че има завършено образование трети клас и знае
само говоримо чешки и не на добро ниво. Служителят – мл. автоконтрольор И.К.В.
е дал показания пред ст. разследващ полицай за гореописаните обстоятелства.
При тези обстоятелства инсп.Ц. е изготвил докладна
записка до началника на РУ Панагюрище и го е информирал за установените
обстоятелства по СУМПС на А.. Началникът на РУ е разпоредил извършването на
неотложни действия с оглед документно престъпление,
Инсп.Ц. е издал процесната заповед с оглед данните за
документно престъпление. Взето е обяснение от А.З.А. на 27.11.2020г., който
пише, че е отишъл в Република Чехия да вземе книжка. Още на същия ден било
образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 НПК Жалбоподателят е отказал
да предаде СУМПС, което наложило извършване на личен обиск при започнало вече
ДП, с цел изземване на документа. Протоколът за личен обиск бил одобрен от
РС-Панагюрище като законосъобразно действие.
Районен съд Панагюрище е приел, че обжалваната заповед за
задържане е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена
форма, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазени
са административнопроцесуалните разпоредби по издаването й и е в съответствие с
приложимото материално право и целта на закона.
Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя
всички изложени от Районния съд мотиви. Неоснователни са твърденията на
касатора за неправилна преценка на съда относно наличието на фактически и
правни основания за издаване на заповедта. Налице са били данни по смисъла на
чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР за извършено документно престъпление. В заповедта са
посочени достатъчно факти според изискванията на чл.74, ал.2 от ЗМВР, даващи
възможност на задържаното лице да разбере заради данни за какво престъпление е
задържано и да упражни правото си на защита срещу заповедта. По своята правна
същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагането не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 -
часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно
деяние. Както правилно приема съдът, данни, че лицето е извършило престъпление
са налични към момента на задържането му.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че лицето е
задържано във връзка с образуваното своевременно на същата дата досъдебно
производство по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК. Изходът от това
производство не е релевантен към издаване на заповедта по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и да осуети възможността за
извършване на разследване по образуваното досъдебно производство. Следователно,
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката.
Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед
е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР и неговата цел е законосъобразен. Възраженията от касатора в тази
насока са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския
орган при налагане на процесната принудителна административна мярка. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до
24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от
практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на
чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Административен съд Пазарджик, ХIІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260020/11.03.2021 г., постановено
по АД № 277/2020 г. на Районен съд Панагюрище.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/