№ 4047
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А0
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А0 Гражданско дело № 20231110147280 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. В. Г., ЕГН:
********** против ЗК *************” АД, ЕИК
************************** иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 630,00 лева,
претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП от
20.10.2022г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а.
******************”, модел ,,****************”, с peг. №
****************** ведно със законната лихва считано от 18.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2022г., около
11:00 часа, в гр. София, на бул. „**********************” срещу
бензиностанция „******************, получил телесни увреждания. В
исковата молба ищецът твърди, че на процесната дата управлявал л.а. марка
„*****************”, модел ,,*******************”, с peг. №
***********************, като същият бил спрял като последен автомобил в
колона, която изчаквала разрешителен сигнал на светофарната уредба на бул.
„**********************” срещу бензиностанция „******************.
Изтъква, че поради движение с несъобразена с интензивността на движението
скорост, водачът на лек автомобил марка ,,********************”, модел
,,****************”, с peг. *************************** В. М. нарушил
правилата за движение по пътищата и се блъснал в задната част управлявания
от ищеца лек автомобил, който от своя страна, в резултат на силния удар
отскочил напред по посоката си на движение и ударил спрелия пред него лек
автомобил марка „**************”, модел „******************”, с рег.№
1
*************************, управляван от **********************.
Поддържа, че ищецът получил увреждания вследствие на ПТП
изразяващо се в травми на нервните коренчета в шийната област на
гръбначния мозък; травма на главата; травма на корема; травма на главата,
травма на седалището;травма на таза; контузия на долната част на гърба и
таза; контузия на шията; остеохондрозни промени на ниво С4-С5 с ръбна
остеофитоза от апофизите на телата и осификации в задния надлъжен
лигамент на нивата на дискалните пространства, водещи до централни и
двустранни рецесуални стенози;дискови протрузии на нива L3-L4 и L4-L5;
цервикален радикулерен синдром; нарушения на вестибуларната функция.
Твърди се, че след пътнотранспортното произшествие ищецът бил
транспортиран по спешност от екип на ЦС МП в *********************** -
София, като същият бил хоспитализиран в Клиника по
********************** за провеждане на консервативно лечение и
наблюдение. На 25.10.2022г., ищецът бил освободен от болничното заведение
с препоръки за ХДР, с назначена медикаментозна терапия. Предписано било и
носене на шийна яка за период от 3 седмици.
Поддържа, че във връзка с лечението си ищецът е направил разходи, а
именно: на 16.11.2022г. сумата от 320,00 /триста и двадесет/ лева, за
извършен ЯМР преглед на лумбален отдел; на 17.01.2023г. сумата от 160.00
/сто и шестдесет/ лева, за извършено отоневрологично изследване; на
08.02.2023г. сумата от 50.00 /петдесет/ лева, за заплащане на първичен
преглед при лекар специалист *************************** - невролог; на
03.03.2023г. сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/лева, във връзка със
заплащане на такси за извършени физиопроцедури; на 17.03.2023г. сумата от
550.00 /петстотин и петдесет/ лева, във връзка със заплащане на такси за
извършени физиопроцедури.
Посочва, че виновен за причиняване на ПТП е водачът на МПС
“********************“, модел “****************“, с peг. №
********************** който притежавал сключена гражданска
отговорност към датата на ПТП при ответника по задължителна застраховка
ГО на автомобилистите и на който бил съставен АУАН № 571919
/20.10.2022г., за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Сочи, че е отправил към застрахователя писмена претенция с вх. №
11735/18.11.2022г., по която получил отказ.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск. На първо място оспорва
направените разходи да са в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че
същите са били необходими за провеждане на лечението. Оспорва
твърдението, че отговорността за причиненото ПТП е на водача на лек
автомобил марка “********************“, модел “****************“, с peг.
№ C*************************. Оспорва механизма на ПТП, вида и
размера на вредите и причинната връзка. Твърди, че е налице съпричиняване
2
от страна на ищеца с вредоносния резултат, понеже ищецът е бил без
поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер. Претендира разноски.
Ответникът не спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача МПС “********************“, модел “****************“, с peг.
№ C************************* е била застрахована при него по валиден
застрахователен договор; че на дата 20.10.2022г., около 11:00 часа на бул.
„**********************” срещу бензиностанция „****************** е
реализирано ПТП между лек автомобил с марка “********************“,
модел “****************“, с peг. № C************************* и л.а.
марка „*****************”, модел ,,*******************”, с peг. №
***********************; че на 18/11/2022г. пред ответника от страна на
ищеца е била предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди представляващи
разходи за лечение и др.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно обстоятелство по делото е, че към датата на настъпване на
процесното ПТП /20.10.2022 г./ лек автомобил марка ******************“,
модел „****************“с рег. № ****************** e бил застрахован в
ответното дружество с договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“,което обстоятелство не се оспорва от ответника.
От Констативен протокол за ПТП № К – 560 от 20.10.2020 г. и приетата
по делото САТЕ се установява, че на 20.10.2020 г. около 11:00 часа, лек
автомобил ****************** *************************“, с рег. №
****************** се движи по бул. „**********************“, с посока
на движение от ул. „**********************е“ към ул. „ген.
*********************, и в района срещу бензиностанция
„******************, поради несъобразена скорост с интензивността на
движението , реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил
„***************** ***********************“, с рег. №
********************** като следствие на удара лек автомобил
„***************** *******************“, с рег. №
****************************** , се измества напред и реализира ПТП със
спрелия пред него лек автомобил „************** ******************“, с
рег. № *************************.
От представената по делото епикриза на ***************** ЕАД се
установява, че ищецът е постъпил на лечение на 20.10.2022 г. и е изписан на
25.10.2022 г. Установява се също така, че пациентът има травми в нервните
коренчета в шийната област на гръбначния мозък, контузия на долната част
на гърба и таза и са му назначени терапии. В тази връзка са представени и
физиопроцедурни карти за назначени процедури.
От представените по делото етапни епикризи от 04.01.2023 г. и
3
18.04.2023 г., както и от представените множество амбулаторни листове се
установява, че пациентът е с водеща диагноза – контузия на шията, както и с
придружаващи заболявания – Навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб, увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб и увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, както и
нарушения на вестибуларната функция.
Представена е амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет при
************************“ за периода от 15.10.2022 г. до 20.10.2022 г., от
която се установява, че ищецът е посетил кабинета, поставена му е диагноза и
му е назначено лечение.
От представените Магнитно – резонансови образно-диагностични
изследвания № 4515/16.11.2022 г. и № 4514/16.11.2022 г. се установява, че е
налице дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от
спондилозен и остеохондрозен тип.Дискови хернии на нива С5-С6 и С6-С7.
От представените по делото 5 броя фактури №
**********/16.11.2022г., №**********/17.01.2023г.,№ **********/08.02.2023
г., и № **********/03.03.2023 г., № **********/17.03.2023 г., ведно с
приложените към тях касови бонове за заплащане на сумите, се установява, че
ищецът е извършил следните разходи: на 16.11.2022 г. – 320 лева за извършен
ЯМР преглед на лубмбален отдел, на 17.01.2023 г. – 160 лева за
отоневрологично изследване, на 08.02.2023 г. – 50 лева за първичен преглед,
на 03.03.2023 г. – за извършени 10 лазертерапии на стойност 200 лева и 10
електротерапии с НЧ ток на стойност 350 лева, на обща стойност 550 лева., на
17.03.2023 г. – повторно са извършени 10 лазертерапии и 10 електротерапии с
НЧ ток, на обща стойност 550 лева.
Видно от представената Образна диагностика № 136692 от 24.10.2022 г.
от ****************************** – гр. София – след извършено
изследване с КТ без контраст на шийна област, на ищеца му е поставена
диагноза – остеохондрозни промени на нива С4-5, С5-6 и С6-7 с ръбна
остеофитоза от апофизите на телата и осификации в задния надлъжен лигамен
на нивата на дискалните пространства, водещи до централни и двустранни
рецесуални стенози.
Установи се, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП, е поведението на водача на лек автомобил
****************** *************************“, с рег. №
****************** който е управлявал автомобила със скорост и дистанция,
които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение със спрелия пред него лек автомобил „*****************
***********************“, с рег. № ******************************.
От показанията на свидетеля М.-водачът на автомобил
****************** 318“ с установява, че е попаднал в задръстване на
светофара на бул. „**********************“, като колоната от коли се е
4
движела в посока надлез „Надежда“. Свидетелят споделя, че след като
светофара светнал в зелено, колите пред него тръгнали и в същото време
рязко спрели, но той не е успял да спре веднага и се е ударил в колата пред
него.Твърди, че кола зад него също го е ударила, като общо четири леки
автомобили били участниците в ПТП-то. От показанията на свидетеля се
установява, че по ударената пред него кола видимо е имала само драскотини
по задната броня, а по автомобила на свидетеля е имало щети по предна
броня, решетката, както и счупени щипки на фара. Установява се, че е видял
водача на лекия автомобил „*****************“, които след като е слезнал
от автомобила е огледал всичко, след което се качил обратно в автомобила и
си сложил яка за врата, след което пак излезнал от лекият
автомобил.Свидетелят споделя, че са изчакали органите на реда, които
съставили протоколи и съответно актове. Споделя, че нито един автомобил не
е бил с отворени еърбеци.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като намиращи опора в
доказателствения материал и без съществени противоречия.
От представената по делото медицинска документация и заключението
на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, която съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК, тъй като е изготвена обективно,
компетентно и добросъвестно, се установява, че ищецът е получил съчетана
травма на шията (камшичен удар), довела до дисторзио (навяхване) с
контузия на нервните коренчета на шийната област на гръбначния мозък. От
заключението се установява, че КТ изследването на шийната област не е
показало травматични промени на телата на прешлените и задните им
елементи, а само стари дегенеративни промени (остеохондроза) на нива С4-5-
6-7 и ръбна остеофитоза (шипове) на телата, както и осификация (костно
вкалцяване) на задния надлъжен лигамент.
От заключението на СМЕ, се установява също, че от направеното
впоследствие МРТ на същата област на дата 16.11.2022 г. се прибавят и
дискови хернии на С5-6-7, като тези находки, от КТ и МРТ на шията не
представляват травматични увреждания, а дългогодишно развивали се
дегенеративни промени на междупрешленните дискове и околните малки
връзки, като получения камшичен удар в резултат на процесното ПТП е
провокирало нов и/или усилило стар болков синдром в шийната област на
ищеца, наслагвайки субективното изживяване от двете увреждания – чисто
травматичното и дегенеративното. Поддържа се, че консултиращите медици
при хоспитализацията на ищеца за 5 дни в ********************** са
поставили допълнителни диагнози към основната, тази на шийното
навяхване, а именно – контузия в долната част на гърба и таза и контузия на
корема. При направеното МРТ изследване на поясния отдел на гръбначния
стълб от 16.11.2022 г., както и при шийните прешлени се установява
дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от спондилозен и
остеохондрозен тип, патологична позиция на гръбначния стълб, както и
дискови протрузии на нива Л3-4-5. Вещото лице поддържа, че и тази находка
5
също е със стара давност на бавно развиваща се дегенерация.
От заключението на СМЕ, се установява също, че всички разходи са
направени във връзка с диагностицирането и лечението на травматичните
увреждания от процесното ПТП, описани в т. 1 и провокирани от появилите
се нови и/или усилването на стари болки, насложени от дегенеративните
увреждания на шийния и лумбалния отдел на гръбначния стълб.
От приетата експертиза се установява, че ищеца е имал избор и да не
плаща посочените суми, доколкото същия е бил здравноосигурен към онзи
момент, при което НЗОК покрива както МРТ изследванията назначени от
специалист, така и отоневрологичното изследване от отоневролог, както и
първичните прегледи от специалист и физиопроцедури.
В открито съдебно заседание от 21.02.2024 г. вещото лице допълва, че
става въпрос за нискоенергийна травма, както се установи и от показанията
на разпитания свидетел – /ударът е нанесен със скорост около 30км.ч. и е
одраскана само бронята/. Вещото лице поддържа, че травма с такава
кинетична енергия не може да причини усложнено навяхване на шията, но
така или иначе ищецът е имал стари дегенеративни промени в шийните
прешлени, от които поне три са били от години и са се наслагвали
симптомите и на двете. Заявява, че болката от самото навяхване в началото е
силна, нищо че е нискоенергийна болка, като трае за часове и е провокирана
от възбудената болка от старите дегенеративни промени в прешлените.
Посочва, че видно от свидетелските показания, ищецът е носил шийна яка,
което не представлява задължение за шофьора да носи такъв специализиран
уред. Заявява, че не се изисква в аптечката да има яка, което косвено дава
указания, че е имало проблеми в шийните прешлени, както и МРТ го доказва.
Излага, че травматичните диагнози са следните: навяхване на шийните
прешлени, контузия в долната част на гърба и таза, както и контузия на
корема са също две травматични диагнози, които се намират в причинна
връзка и нищо друго. Пояснява, че всичко което е посочено от ищеца –
постохондроза, коремна остриофитоза и осификация, представляват
дегенеративни диагнози, а не травматични. Поддържа, че в случай на
използване на обезопасителен колан, тези увреждания биха настъпили, тъй
като коланът, се явява важна опорна точка така, че тялото ако е фиксирано с
колан при това движение напред-назад, енергията отива в шията. Поддържа,
че ако го няма колана няма да има навяхване на шията, защото тялото
отивайки напред ще се удари в таблото, ще се удари главата, ще има други
травматични диагнози, но не и шийно навяхване. Излага, че при този
камшичен удар , който е двукомпонентен, първо назад и напред или напред и
назад, става разместване в шийните прешлени, разтегляне на фините връзки
между всеки прешлен, което е и навяхването.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. Й. Й., се установява, че ударът е
настъпил на 20.10.2022 г., около 11:00 часа, като лек автомобил
6
****************** *************************“, с рег.
*************************************, се движи по бул.
,,**********************“, с посока от ул. „***************************
ул. „ген. *********************, и в района срещу бензиностанция
„******************, поради несъобразена скорост с интензивността на
движението, реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил
„***************** ***********************“, с рег, №
******************************** Вследствие на удара лек автомобил
„***************** ***********************“, с рег.
№******************************** се измества напред и реализира ПТП
със спрелия пред него лек автомобил „************** ******************
“, с рег.М *************************.
Вещото лице посочва, че щетите по лек автомобил ******************
*************************“, с peг. № ****************************** са
следните: предна броня; преден капак; предна декоративна решетка, а за л.а.
лек „***************** ***********************“, с peг. №
******************************: задна броня.
Вещото лице излага в заключението си, че причината за настъпване на
процесното ПТП, е поведението на водача на лек автомобил
****************** *************************“, с per. №
******************************, който управлява автомобила със скорост
и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона,
без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него лек автомобил
„***************** *******************“, с per. №
********************************
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице Й. Й., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /по аргумент от чл. 432, ал. 1 КЗ/.
Видно от представената като доказателство по делото застрахователна
претенция с вх. № 11119/03.11.2022 г. ищецът е предявил пред ответника
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди по доброволен ред, като в срока по чл. 496 КЗ не се
спори, че ответникът се е произнесъл, като е отказал да изплати обезщетение
за имуществени вреди.
Ето защо, по арг. от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
7
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените имуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател
на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че
не е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място – на
20.10.2022 г., около 11:00 часа, гр. София между описаните в исковата молба
автомобили, е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания по
– горе механизъм, установяващ се от приетата по делото САТЕ, както и че
ПТП-то е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования при ответника автомобил – МПС марка
******************“, модел „****************“, с рег. №
****************** който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е
извършил посочените в исковата молба разходи за лечение в общ размер на
1630 лева.
От приетата по делото медицинска документация и заключението на
вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза се установява, че
в резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: навяхване на шийните прешляни, контузия в долната част на
гърба и таза, и контузия на корема.По делото безспорно се установи, че КТ
изследването не е показало травматични промени на телата на прешлените и
задните им елементи, а само стари дегенеративни промени (остеохондроза) на
нива С4-5-6-7 и ръбна остеофитоза (шипове) на телата, както и осификация
(костно вкалцяване) на задния надлъжен лигамент.Установи се, че в
допълнение към направеното впоследствие МРТ на същата област на
16.11.2022 г. се прибавят и дискови хернии на С5-6-7.Безспорно се установи,
че тези находки, от КТ и МРТ на шията не са травматични увреждания, а
дългогодишни развивали се дегенеративни промени на междупрешленните
дискове и околните малки връзки, като получения камшичен удар в резултат
на процесното ПТП е провокирало нов или усилило стар болков синдром в
шийната област на ищеца.Безспорно се установи от разпита на свидетеля М.,
че ищецът след като е слезнал от автомобила е огледал всичко, след което се е
8
качил в автомобила си и е сложил яка за врата. Безспорно се установи от
приетото заключение по СМЕ и от изслушването на вещото лице в открито
съдебно заседание, че носенето на яка косвено дава указания, че ищецът е
имал проблеми в шийните прешлени, както и МРТ го доказва.
Налице е установяване на част от елементите от фактическия състав на
нормата на чл. 45 ЗЗД, а именно 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм,
2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
имуществени вреди.
По отношение на причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и претърпяните вреди.
По делото се установи, че ищецът е имал дегенеративно заболяване в
шийната област. От приетото по делото заключение на СМЕ, се установи, че
изследването на шийната област на ищеца не е показало травматични
промени на телата на прешлените и задните им елементи, а само стари
дегенеративни промени (остеохондроза) на нива С4-5-6-7 и ръбна
остеофитоза (шипове) на телата, както и осификация (костно вкалцяване) на
задния надлъжен лигамент. Установи се, че ищецът е страдал от дискови
хернии С5-6-7, като тези находки, от КТ и МРТ на шията не представляват
травматични увреждания, а дългогодишно развивали се дегенеративни
промени на междупрешленните дискове и околните малки връзки, като
получения камшичен удар в резултат на процесното ПТП е провокирало нов
и/или усилило стар болков синдром в шийната област на ищеца, наслагвайки
субективното изживяване от двете увреждания – чисто травматичното и
дегенеративното. По делото обаче не се претендират неимуществени вреди, в
резултат на претърпени болки и страдания от процесното ПТП.
В подкрепа на горните обстоятелства, свързани с това, че ищецът е
имал предходно заболяване в шийната област са и показанията на свидетеля
М., който посочва, че ищецът бил с яка на врата когато излезнал от лекият си
автомобил при ПТП-то.
По делото са доказани извършени разходи от страна на ищеца в размер
на 1630 лв., за ЯМР, отоневрологично изследване; първичен преглед и за
лазертерапия и електротерапия.
По делото обаче не се установи по безспорен и категоричен начин
наличието на пряка причинна връзка между причинените вреди
изразяващи се в травми на нервните коренчета в шийната област на
гръбначния мозък; травма на главата; травма на корема; травма на главата,
травма на седалището;травма на таза; контузия на долната част на гърба и
таза; контузия на шията; остеохондрозни промени на ниво С4-С5 с ръбна
остеофитоза от апофизите на телата и осификации в задния надлъжен
лигамент на нивата на дискалните пространства, водещи до централни и
двустранни рецесуални стенози;дискови протрузии на нива L3-L4 и L4-L5;
цервикален радикулерен синдром; нарушения на вестибуларната функция и
настъпилото ПТП на 20.10.2022г.
9
Предвид обстоятелството, че ищецът е страдал от заболяване на
шийните прешлени, не се доказва пряка причнно-следствена връзка
настъпилото ПТП да е причина за извършените разходи за прегледи
възлизащи в размер на 1630 лв.
Наличието на причинно - следствена връзка, която е въпрос фактически,
съгласно трайната практика на ВКС, не следва да се презюмира, а подлежи на
доказване от пострадалия в процеса.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесните разходи за лечение не
се явяват в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП, поради което
ответникът не дължи тяхното обезщетяване.Това е така, доколкото съдът
достига до извода, че разходите са извършени за лечение на установеното
заболяване на ищеца: дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния
стълб от спондилозен и остеохондрозен тип, дискови хернии на нива С5-С6 и
С6-С7, както и дискови протрузии на нива Л3-4-5, представлява заболяване на
структурите на гръбначния стълб и няма травматичен характер.
С оглед на гореизложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено
ответникът. На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал.8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Г., ЕГН **********, адрес:
*********************** чрез адв. О., със съдебен адрес:
***********************, ет. 2, ап. 4, срещу ЗК *************“ АД, ЕИК
**************************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****************************, иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1630,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди от реализирано на 20.10.2022 г.
около 11:00 часа в гр. София ПТП, а именно: 320 лв. за ЯМР; 160 лв. за
отоневрологично изследване; 50 лв. за първичен преглед; 1100 лв. за
лазертерапия и електротерапия с НЧ ток, ведно със законната лихва от
18.11.2022 г. /датата на предявяване на претенцията пред ответното
дружество/ до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. В. Г., ЕГН **********,
адрес: *********************** чрез адв. О., със съдебен адрес:
***********************, ет. 2, ап. 4, да заплати на ЗК *************“,
ЕИК **************************, със седалище и адрес на управление: гр.
10
София, бул. ****************************, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11