Присъда по дело №49/2018 на Окръжен съд - Хасково

                                     П Р И С Ъ Д А

 

Номер № 15                        Година  2019                             гр. Хасково

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                             наказателен състав

На двадесет и осми март                                                2019 година

в публично заседание, в следния състав:

                                                      Председател:Боряна Бончева

                                       Съдебни заседатели: 1.П.М.

                                                                            2.П.Т.

Секретар Галя Кирилова

Прокурор Дарина С.

Като разгледа докладваното от  Председателя

наказателно дело номер   49 по описа за    2018   година

 

 

                                    П Р И С Ъ Д И:

         

 ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.И.,  роден на *** ***, ***, *** гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2016г. в гр. Харманли, при управление на лек автомобил „*******“ с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 6 т. 1 от Закона за движение по пътищата, като не спазил знак Б1 „Пропусни движещите се с предимство“, визиран в чл. 45 ал. 2 от ППЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Р.А.З.,***, настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343 ал. 3 пр. 1, б. „б” пр. 1, вр. ал. 1,  вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК  го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

             На основание чл. 343Г от НК лишава подсъдимия И.С.И. със снета по делото самоличност от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 5 /пет/ години.

             ОСЪЖДА подсъдимия И.С.И. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, по сметката на ОД на МВР Хасково направените разноски в размер на 1 932.42 /хиляда деветстотин тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ лева.

            ОСЪЖДА подсъдимия И.С.И. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната система, по бюджетната сметка на Окръжен съд Хасково сумата на разноските, направени в съдебно заседание в размер на 1654,62 /хиляда шестстотин петдесет и четири лв. и шестдесет и две стотинки/.

Веществените доказателства 2 броя тампони с клетъчен материал от И.И. и Т.Г. и 1 брой въздушна възглавница да се отнемат в полза на държавата и като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

Вещественото доказателство лек автомобил марка „*******“ с рег. № *********, намиращ се на съхранение в РУ на МВР Харманли след влизане на присъдата в сила да се върне на наследниците на починалия Р. А.З. с ЕГН **********.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 

Председател:                               Съдебни заседатели:1.

 

                                                                                          2.

 

 

 

 

МОТИВИ

 

към Присъда № 15 от 28.03.2019 г., постановена по НОХД № 49 по описа за 2018 година на Окръжен  съд – Хасково

 

         Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против И.С.И., роден на *** ***, ЕГН: **********, по обвинение за това, че на 10.07.2016 г. в гр. Харманли, при управление на лек автомобил, марка „БМВ 316 И” с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не спазил знак Б1 „Пропусни движещите се с предимство“, визиран в чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на Р.А.З.,***, настъпила на 31.07.2016 г., като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.

         Съдебното производство е преминало по общия ред.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Изтъква се, че съставомерността на деянието се установява въз основа еднопосочни и непротиворечи гласни доказателства, а защитните твърдения на подсъдимия оставали изолирани от цялата доказателствена съвкупност. При разглеждане на делото се доказало едно ново обстоятелство, че освен на срамната кост и на лявата лопатка,  подсъдимият е причинил и счупване на четири ребра вляво, които реално не са допринесли непосредствено за настъпване на смъртта, но са я ускорили, видно от разпита на вещите лица. Причинно – следствената връзка се доказвала изцяло по делото, тъй като ако не били допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП нямало да настъпи произшествието, а без него нямало да има телесни увреждания на пострадалия, довели до неговата смърт. Според държавния обвинител липсват категорични доказателства за допусната лекарска грешка. Единственото ново обстоятелство е счупването на четирите ребра вляво, което наложило и изменението на обстоятелствената част на обвинението. Това ново обстоятелство утежнявало нещата и следва да се отчете като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство за вината на подсъдимия. Контузионната пневмония била определена от вещите лица като възможна самостоятелна причина за смъртта,  но се доказало, че тя само е ускорила тази смърт. Доказало се по безспорен начин наличието на превишена скорост в рамките на населеното място, доста над горния праг от 50 км/ч, неспазване на знак „стоп“, за който подсъдимият е знаел, употребата на алкохол в кръвта с концентрация 2,57 промила – четирикратно над установения горен праг за допустимост, управление на моторно превозно средство след многобройни наказания по административен ред и то за шофиране в нетрезво състояние и за шофиране без книжка. Отчита се поведението му след ПТП, което на самостоятелно основание можело да се разглежда като престъпление по чл. 140 НК. Отправя се искане за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно при „общ“ режим, и „лишаване от право да се управлява МПС“ за същия срок

            Повереникът на частните обвинители, адв. Г., се придържа към искането на прокуратурата за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Набляга се върху поведението на подсъдимия по време на и непосредствено след произшествието, което се описва като нагло, безцеремонно, незаконно и незаслужаващо компромиси поведение. Обръща се внимание на обстоятелствата, че подсъдимият е шофирал през нощта в ранните и тъмни часове на деня по една от централните улици на гр. Харманли с превишена скорост, не е спрял на знак „стоп“, а съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е било в изключителна степен високо, която степен не му е позволявала той да възприеме правилно своите действия и да реагира адекватно на ситуацията, в която е попаднал. Освен това подсъдимия напуснал самоволно местопроизшествието, без да се поинтересува от това какво се случило на другата жертва и без да се обади в Бърза помощ или на полиция. Цялостното му поведение изисквало да бъде санкциониран по достатъчно адекватен и съобразен със закона начин. 

            Частният обвинител К.М. се придържа към казаното от повереника й. Другият частен обвинител З.З. не се явява и не взема становище по обвинението. Защитникът на подсъдимия, адв. М., излага подробни доводи в заключителната си пледоария. От показанията на свидетеля М.П. ставало ясно, че в епикризата по делото са констатирани само двете счупвания на таза и лявата лопатка, но категорично посочвал, че при пострадалия не се отбелязвало счупване на ребра, а и самият той нямал такива оплаквания. Според свидетеля д-р Д.П. по време на визитация пострадалият нямал оплаквания в областта на ребрата, а според свидетеля  д-р Ж.А. пациентът бил приет с оплаквания от болки в таза, лява раменна област и лопатка. Свидетелят А. констатирал само счупване на лява лопатка и пубисна кост, но отново без оплаквания за фрактури на ребрата. Въпреки това констатираното в хода на съдебното следствие счупване на ребрата от лявата страна не можело да обясни симетричното счупване на ребрата от дясната страна. Според защитата, това обстоятелство можело да се обясни с извършването на действия по реанимация на пациента. Освен това не се установило давността на получаване на тези фрактури на двустранното счупване на ребрата на гръдния кош съвпада по време с получаването на другите травматични увреждания – счупването на лявата лопатка и на таза. Следвало да се отчита и констатираната левостранна пневмония, която допълнително оказала въздействие. В експертизата се приемало, че водеща причина за настъпване на смъртта е развилата се пневмония и емболията, която е запушила магистрални белодробни кръвоносни съдове и артерии, както и че е имало образувано огнище на тромби в областта на таза, но не можело да се гарантира, че тромбозата с оглед това счупване на таза била само и единствената причина за настъпване на смъртта. По делото не се доказало, че след изписването си от болничното заведение пострадалият се е лекувал с антикоагуланти и доколко е приемал такива съобразно лекарските предписания. Обосновава се, че пряко причинени от произшествието били само две средни телесни повреди, а получаването на фрактури и счупването на ребрата не можело да се обясни с данните от катастрофата, както и въз основана направените образни изследвания приживе на пациента. От лявата страна на тялото била проведена рентгенография, която е имала образна видимост към ребрата, но от нея не се установило счупване на ребрата, поради което лекарите не разполагали с такива данни, а при тяхното наличие лечението щяло да бъде в съвсем друга посока. Въз основа на тези аргументи, се излага твърдението, че фрактурата на ребрата, която е увредила белия дроб и впоследствие настъпили всички усложнения, включително и бронхопневмонията, довели до смъртта, не били предизвикани от удара от управлявания от подсъдимия автомобил. Сочи се, че важно обстоятелство се явявал и въпросът за колана, като в тази насока имало съпричиняване, което винаги имало значението на смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство. От протокола за оглед на местопроизшествие било видно, че шофьорският, левият колан бил блокирал, и то в затворено положение. Това също подкрепяло тезата за съпричиняване и възможността за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. По отношение на наказанието следвало да се вземе пред вид младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, семейното му положение с ** дете, характеристичните данни, необходимостта да се грижи за болния си дядо – *** и изказаното от него съжаление по случая. Подчертава се, че подсъдимият не е избягал от местопроизшествието и не е имал намерение да се скрие. Отправя се искане подсъдимият да бъде оправдан за това, че е причинил смърт по непредпазливост в ПТП с нарушаване на нормите на ЗДвП и да му се определи разумно и справедливо наказание в рамките на причиняване на средните телесни повреди по непредпазливост, като се приложи чл. 66 НК.

         В своя защита подсъдимият И. се придържа към казаното от неговия защитник. В последната си дума изразява съжаление за случилото се и отправя искане за условна присъда.

         С протоколно определение от 21.02.2019 г. е допуснато на основание чл. 287, ал. 1 и ал. 3 НПК изменение в обстоятелствената част на обвинителния акт с включването на допълнителна, независима и отделна причина за настъпилата смърт на пострадалия Р. З., изразяваща се в счупване на второ, трето, четвърто и пето ребро в лявата страна на гръдния кош и на лява лопатка.

Съдът като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. и свидетелката Т.Г. се познавали. На 09.07.2016 г. решили да отидат на дискотека – бар „Кристал“ в гр. Харманли. Пристигнали около полунощ, като подсъдимият управлявал лек автомобил „БМВ“ модел 316, с рег. № ****, **** на цвят. Там двамата танцували и консумирали алкохол. Между тях възникнал личен спор и в ранните часове на нощта на 10.07.2016 г. решили да напуснат заведението. Подсъдимият и Г. се качили отново в колата и потеглили, като по пътя продължили да спорят и да се карат. Колата се движела по ул. ***, която в определена своя част се пресичала и образувала кръстовище с ул. ***. Подсъдимият се движел със скорост над разрешената за движение в населено място, с включени светлини. Увлечени в спора, подсъдимият и Г. не усетили как наближават кръстовището, като пред тях имало знак Б 2 „Стоп“, на който те трябвало да спрат и да изчакат преминаващите с предимство автомобили.

Пострадалият Р. З. ***. В къщата също така живеели неговият син, свидетелят и частен обвинител З.Р.З., неговият брат, свидетелят З.А.З., и неговата майка, свидетелката К.М.. На 10.07.2016 г. пострадалият З. имал намерение да ходи на риба рано сутринта, имал уговорка със свой познат, ето защо се събудил и излязъл около 04:00 часа. Шофирал лек автомобил „Мерцедес“, модел Е 290 ТД с рег. № ****, ****на цвят. В близост до къщата, в която живеел, се намирало кръстовище на ул. *** и ул. ****, през което пострадалият трябвало да премине. Той потеглил бавно и се насочил към кръстовището. Пострадалият управлявал лекият автомобил по ул. ***, по която участниците в движението се движели с предимство, а на ул. **** по която се движел подсъдимият, имало поставен пътен знак Б 2 „Стоп“. Към момента на навлизане в кръстовището пострадалият управлявал лекия автомобил със скорост около 48,4 км/ч. При навлизане в кръстовището той забелязал бързото приближаване на друга кола от неговата лява страна, която го осветила с фаровете си. Това бил лекият автомобил „БМВ 316“, управляван от подсъдимия със скорост около 73,9 км/ч. Нито един от двамата шофьори не успял да реагира своевременно и да предприеме избягваща маневра. Поради високата скорост на движение от страна на подсъдимия и разположението на превозните средства върху пътното платно между тях възникнал удар, който по своя характер бил кос, страничен, с осъществяване на пряк контакт на предната челна част на купето на лекия автомобил „БМВ 316“ със странична, лява част на купето на лекия автомобил „Мерцедес“. От силата на удара колата на пострадалия била изтласкана почти до оградата на наблизо намиращата се сграда на „В и К“ – Харманли. На това място двата автомобила се установили в неподвижно положение. В резултат на сблъсъка пострадалият, подсъдимият и свидетелката Т.Г. получили различни по естеството си травматични увреждания. З. започнал да вика за помощ. Първи успели да излязат от своята кола подсъдимият И. и свидетелката Г., които се огледали, видели, че са ударили друг автомобил, в който има шофьор, но не се отзовали на виковете му за помощ, а решили да се отдалечат от мястото на произшествието. В този момент З. правел неуспешни опити да излезе от автомобила. Свидетелят Д. работел като охранител на заведение „Флора“, което се намирало в непосредствена близост до кръстовището на ул. ***, на около 200 м от мястото на произшествието. На 09.07. срещу 10.07.2016 г. Д. бил на смяна и през цялата вечер охранявал заведението. Малко след 04:00 часа Д. видял как лекият автомобил „БМВ“ преминал с висока скорост пред заведението, което свидетелят охранявал. Няколко секунди по-късно Д. възприел силният шум от сблъсъка между двете превозни средства и веднага се насочил натам, за да види какво се е случило. На място той видял как подсъдимият и свидетелката Т. вече били излезли от колата си, а пострадалият З. правел опити да излезе от своята кола. Когато видял, че подсъдимият и Г. се отдалечават, без да имат намерение да останат на мястото на произшествието, Д. се насочил към колата на пострадалия и се опитал да му помогне. С общи усилия З. и Д. успели да отворят дясната врата. След като излязъл от колата, пострадалият се оплакал, че усеща силни болки в областта на гърдите и краката. Д. посъветвал З. да се обади на „Бърза помощ“ и пострадалият последвал съвета му. Тъй като Центъра за спешна медицинска помощ се намирал в непосредствена близост медицинският екип се отзовал много бързо на сигнала и З. бил отведен от тях, за да му се окаже първа помощ. На мястото на инцидента пристигнал и полицейски патрул, който запазил местопроизшествието. В състава на патрула влизал и свидетелят К.Р.. При пристигането си на място той заварва само пострадалият, който се намира отвън до своя автомобил. Р. и неговият колега осигурили запазването на мястото до пристигането на дежурна група. Извикали свидетелят М.С., ***** в ****, който констатирал, че причина за инцидента било отнемането на предимство от страна на подсъдимия поради това, че не е спрял на знака „Стоп“. Към момента на пристигането на местопроизшествието свидетелят С. не заварил подсъдимият и пострадалият, които след отдалечаването си се насочили към „Бърза помощ“. Впоследствие С. ги намерил там и подложил двамата водачи, както и свидетелката Г., на проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с номер ARSM 0023. Пробите на Г. и на З. отчели отрицателни резултати. Пробата на подсъдимия И. отчела съдържание на алкохол 2,57 на хиляда. С. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване № 0448741, но И. отказал да даде кръв за изследване. С. му съставил АУАН № 462672 от 10.07.2016 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Освен това от допълнителна справка се установило, че подсъдимият е санкциониран многократно по административен ред за нарушения на ЗДвП, като към момента на деянието му е било отнето временно свидетелството за управление на МПС като принудителна административна мярка, наложена със заповед № 16 – 0271 – 000049 от 07.04.2016 г. на Началник на РУ – Харманли. Установило се също така, че подсъдимият И. не е собственик на лекия автомобил „БМВ 316“, а собственик бил лицето М.М.А., негов познат, който му предоставил автомобила за временно ползване.

         След като прегледали пострадалият в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Харманли, дежурният екип преценил, че се налага да бъде транспортиран до МБАЛ – гр. Хасково за подробни изследвания и обстойно проучване. В състава на екипа участвал свидетелят д-р С.Н.. З. бил откаран със специализиран автомобил на ЦСМП – Харманли от свидетеля С.С..*** пострадалият бил прегледан от свидетелите д-р Ж.А. и д-р М.П.. За резултатите от прегледа съставила епикриза, подписана от свидетелите А. и П.. Констатирало се счупване на пубисна кост в областта на таза и счупване на лява лопатка. Фрактурите се установили с помощта на преглед и рентгенография. По време на престоя си в болницата пострадалият бил посещаван на визитация от д-р Д.П..

          Към момента на произшествието свидетелят З.А., *** на пострадалия, се намирал в гр. Варна по работа. След завръщането му в Харманли веднага отишъл до МБАЛ – Хасково да види ***. Настоявал да остане в болницата, но оттам му обяснили, че изтича срока на клиничната пътека и това е невъзможно. Свидетелят А. помогнал на пострадалия да се прибере в къщи.

          След изписването му от МБАЛ – Хасково З. бил в много лошо общо състояние, едвам се движел, през по-голямата част от времето лежал и си почивал. Изпитвал много силни болки, дори и при най-лекото раздвижване. Докато се намирал у дома, пострадалият бил посетен от личния си лекар свидетелката д-р М. Б., на която също се оплакал от болки в областта на раменете, таза и краката. Свидетелката Б. му изписала само обезболяващи средства.

           На 31.07.2016 г. свидетелят З.А. отишъл на гости при пострадалия. Вечеряли и разговаряли. Р. З. се оплаквал през цялото време от изтръпване и болки в крака. Около 22:30 – 22:45 часа свидетелката М. видяла, че на пострадалия му прилошава, той започнал да се оплаква, че не може да диша. М. веднага извикала свидетелят А., който слязъл от горния етаж. Видял, че брат му е в много лошо състояние, опитал се да го съвземе, но не успял. Обадил се на тел. 112 и няколко минути по-късно пристигнала кола на „Бърза помощ“, която веднага отвела пострадалия към ЦСМП – Харманли. На подадения сигнал се отзовал медицински екип, който включвал и свидетелката В.Б.. Когато пристигнала на място, Б. заварила  пострадалия З. все още в съзнание. Той се оплакал от силен задух в областта на гърдите, изглеждал блед и обилно изпотен. Б. бързо го прегледала и установила ниски стойности на кръвно налягане, сърцебиене, отсъствие на пулс по перифериите на крайниците. Свидетелката преценила, че пострадалият трябва веднага да бъде откаран в „Бърза помощ“ със съмнения за тромбоемболия. Още докато го изнасяли с носилка, за да го качат в линейката, З. изгубил съзнание. Б. и фелдшера от медицинския екип веднага започнали реанимационни действия, които продължили и след пристигането в ЦСМП – Харманли съвместно с дежурния лекар, но безуспешно. З. починал. На следващия ден вещото лице д-р Х.Е. извършил аутопсия на починалия и констатирал, че причината за смъртта на З. е белодробна тромбоемболия, предизвикала остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Тромбоемболията се развила на фона на контузия и контузионна пневмония на левия бял дроб.

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия И.; показанията на свидетелите З.З. (**на пострадалия), К.М., З.А. (*** на пострадалия), К.Р., Д.Д., В.Б., М.С., Т.Г., С.С., д-р М.П., д-р Д.П., д-р Ж.А., д-р С.Н., д-р М. Б. – М.; от приетите по делото заключения на еднолични съдебно-медицински експертизи № 184/2016 г. и № 145/2016 г. и разпита на вещото лице д-р Х.Е.; приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С.П.; приетата по делото ДНК експертиза и разпита на вещото лице Н.Т.; приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и разпитите на вещите лица д-р Д.В., д-р М.С. и д-р Г.Д.;  приобщените като доказателства писмени материали по ДП № 259/2016 г. по описа на РУ - Харманли; както и от предявените по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства.

 

По доказателствата:

Фактическата обстановка е изведена след обстоен анализ на събраните доказателства, като настоящият съдебен състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия, неясноти и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с които се установява каква е била траекторията на движение на всяко едно от превозните средства; какви са били параметрите на движение (скорост, спирачен път, видимост); какви маневри са били предприети от тях; дали маневрите им са били съобразени с пътната обстановка и с изискванията на правилата за движение; какво е било естеството на съприкосновението между превозните средства и в кои контактни точки; настъпилият вредоносен резултат – получаването на травматични увреждания от пострадалия З. (от усложнението на които той е починал по-късно) и механизма на тяхното причиняване; по какъв начин е протекъл причинно-следствения процес между отделните събития и действията на всеки един от участниците в движението при така създалата се пътна обстановка.

Последователността от събитията, описани в гореизложената фактическа обстановка, се установява чрез взаимосвързания анализ на отделните доказателства, доколкото те са относими към отделните етапи от развитието на произшествието.

С помощта на обясненията на подсъдимия И. и показанията на свидетелите Т.Г. и Д.Д. се възстановява онази част от фактологията, която е непосредствено е свързана с произшествието.

          Подсъдимият описва събитията от нощта на 9-ти срещу 10 юли 2016 г. и разказва как със свидетелката Г. са отишли в бар „Кристал“ около полунощ. В резултат на сцена на ревност двамата се скарват и напускат заведението. И. признава, че е консумирал алкохол – „две малки уискита“. В показанията си свидетелката Г. твърди, че той е пил не повече от „две бири“. Това фактическо несъответствие според съда е незначително и не се отразява на подлежащите на доказване релевантни факти и обстоятелства. Съставомерността по чл. 343, ал. 3 НК въвежда признака „пияно състояние“, като не е съществено от консумацията на точно какъв вид алкохол е предизвикано това състояние. Подсъдимият не оспорва, че на ул. ****, по която се е движел, има знак „Стоп“ преди кръстовището, но признава, че не го е видял. Описва удара като случил се „изведнъж“ и уточнява, че не е имал възможност да натисне спирачка. Това уточнение кореспондира с констатациите на автотехническата експертиза (обсъдени по-долу), от които видно, че няма изменение на скоростта, с която се е движел лекия автомобил „БМВ 316“, т.е. няма употреба на спирачки и оставен спирачен път. Съдът обаче категорично не кредитира отбелязването на подсъдимия, че веднага след удара надникнал в лекия автомобил на пострадалия и видял, че същият не носи колан. По делото е разпитан свидетелят Д., който първи се озовава на мястото на произшествието и наблюдава през цялото време действията на подсъдимия и свидетелката Г.. Д. заявява, че двамата са се отдалечили веднага от кръстовището в неизвестна посока и изобщо не са се доближавали до колата на пострадалия. Косвено това обстоятелство се установява и при разпита на свидетелите З.З. (** на пострадалия) и З.А. (*** на пострадалия), които възпроизвеждат в показанията си това, което им е разказал и самият Р. З. – той е сигурен, че след сблъсъка е викал за помощ, но от съседната кола никой не се е притекъл, а двете лица (които той не е познавал) са се отдалечили в друга посока. Ето защо съдът приема, че подсъдимият не само не е оказал помощ на пострадалия, но и изобщо не имал възможност да се доближи до толкова близко разстояние, че да има достатъчно време да разгледа вътрешността на колата и да установи, че пострадалият не е носел колан. Той не е имал такава свободна видимост и от което и да е друго място с оглед разположението на двата автомобила и състоянието, в което са намирали след сблъсъка (с множество деформации). Самото отдалечаване от мястото на катастрофата подсъдимият обяснява с преживения шок и с желанието му да помогне първо на свидетелката Г., която видял, че има леки наранявания. Подсъдимият не споделя за други обстоятелства около катастрофата, поради което попълването на доказателствената съвкупност се извлича от показанията на останалите свидетели.

             Показанията на свидетелката Т.Г. са от съществено значение при обсъждане на обстоятелствата около произшествието, тъй като заедно със свидетеля Д. тя е единственият пряк очевидец на инцидента. Нейните преки впечатления са от позицията на лице, което се намира в лекия автомобил на подсъдимия – тя наблюдава случващото се, докато седи на предната седалка до мястото на шофьора. В показанията си тя описва събитията, предхождащи самото произшествие. Заедно с подсъдимия И. двмата отишли в бар „Кристал” в гр. Харманли около 24:00 часа. Там те престояли около два часа, като през това време тя не консумирала алкохол, а подсъдимият изпил по нейни думи „една – две бири”. Отбелязването, че според нея И. не е употребил алкохол през целия ден преди това, не може да бъде кредитирано с особено доверие, тъй като от показанията й може да се направи извод, че тя е отишла в дома на подсъдимия едва вечерта и няма как да знае със сигурност дали преди това той не е консумирал друг алкохол. Двамата напускат бара поради свада, която възниква между тях и след като се качват в колата те продължават да се карат. Съдът не кредитира твърдението, че са напуснали нощното заведение около 02:00 часа, тъй като от фактическата обстановка по делото и останалите доказателства се установява, че произшествието е осъществено малко след напускането на бара, което се е случило малко след 04:00 часа. Ето защо не е възможно времевият интервал от напускането на бара до произшествието да обхваща около два часа. В тази част спомените на свидетелката не са достатъчно ясни и не се споделят от съда. Очевидно скарването е било емоционално и е ангажирало вниманието и на двамата, тъй като Г. отбелязва: „Карахме се двамата по пътя и аз не поглеждах към пътя, не гледах накъде кара. Като се обърнах напред, видях една кола, една бяла светлина и от там нататък помня само какво правихме в Спешното отделение”. Следователно, избухналият между тях спор е бил от такова естество, че самата свидетелка изобщо не е гледала в каква посока кара подсъдимия. Подобни спорове не са били рядкост между двамата, тъй като свидетелката посочва: „…И друг път сме се карали с И. и обикновено аз започвах скандалите”. От това отбелзяване може да се направи косвен извод, че двамата са се познавали добре още преди случилото се, с което отчасти се обезсилват твърденията й още в началото на разпита, че не поддържа никакви приятелски отношения с подсъдимия. По-скоро тя е поддържала достатъчно близки отношения с него, за да посещават двамата нощен бар, а след инцидента отношенията между двамата са охладнели или са били прекратени. Г. е категорична, че през цялото време подсъдимият е управлявал сам автомобила, макар да признава, че е имало други случаи, в които тя също е шофирала автомобила. С отговора на този въпрос се опровергават твърденията на подсъдимия от нощта на катастрофата, когато в „Бърза помощ” той прави опит да изопачи събитията и да прехвърли вината върху свидетелката, като я убеждава да каже пред разследващите органи, че именно тя е управлявала автомобила. Въпреки оживеният спор, който са водели по пътя, събитията от последните мигове преди сблъсъка се отразяват достатъчно ясно в спомените на свидетелката, тъй като си спомня точно, че са се намирали на кръстовище и добавя, че тя самата не е имала поставен колан. Последното обстоятелство обяснява и факта, че при сблъсъка тя също получава известни натъртвания и контузии, тъй като при липсата на обезопасителен колан тялото й е се ударило силно в предната част на таблото на колата. Настоящият съдебен състав не кредитира посоченото от свидетелката във връзка с употребения от подсъдимия алкохол: „…Не беше повлиян от алкохола. Нито в поведението му, нито в шофирането му, се усещаше влияние на алкохол”. Това твърдение представлява лична субективна оценка на свидетелката относно степента на повлияване на подсъдимия от употребения алкохол. То се опровергава изцяло от хронологията на последвалите събития, както и от извършения тест с дрегер, проведен от свидетеля С. в сградата на „Бърза помощ” в много кратък интервал след произшествието (около 20-30 минути по-късно). Алкохолната проба е твърдо установена на 2,57 промила. Също така съдът не кредитира и твърденията на свидетелката, че подсъдимият е карал с умерена скорост: „…И. не е карал с повече от 50 км/ч. Пътната обстановка не позволяваше да се кара с повече”. Видно от констатациите на назначената съдебна автотехническа експертиза, скоростта на лекия автомобил е била повече от 50 км/ч и на мястото на сблъсъка няма следи от спирачен път. Показанията на свидетелката могат да бъдат обяснени отново с оживения спор, който са водели –  и двамата очевидно са се намирали в емоционално състояние, което вероятно е отвлякло вниманието на Г. и се е отразило върху субективното й възприятие за скоростта на движещия се автомобил. Следва внимателно да се прецизират показанията в частта относно забелязаното отражение от светлини на лекия автомобил, управляван от пострадалия З.. В тази част показанията на Г. са противоречиви и неясни. Първо тя казва, че е забелязала светлини, а след това – че не е видяла такива. Последователността, в която са дадени показанията, обаче, дава основание на настоящия съдебен състав да кредитира твърдението, че свидетелката е видяла включените светлини на лекия автомобил „Мерцедес”: „… Светлината, която видях преди катастрофата, беше може би на един метър разстояние от нас. След това усетих удар... При катастрофата се возих на предната седалка на автомобила… Освен бялата светлина, на мястото на катастрофата видях един мъж на шофьорското място… Бялата светлина, която видях преди  катастрофата, мисля, че идваше от удара… Непосредствено преди удара не чух звук от друга кола на кръстовището. Фарове също не видях”. Първоначалното твърдение за видяната светлина е дадено в хода на свободния разказ на свидетелката за случилото се, при което тя дори отбелязва и разстоянието, на което е видяла светлината – на „един метър разстояние от нас”. Едва впоследствие на зададени уточняващи въпроси тя започва да обяснява за бяла светлина, която според нея идвала от самия удар. Но още по-нелогично е уточнението, че тя е видяла бяла светлина и освен това е имала възможност да види и пострадалия на шофьорското място. След като е имала достатъчно възможност да обхване със в полезрението си лицето, което е управлявало автомобила, с още по-голяма сигурност може да се приеме, че тя е имала и достатъчно време да забележи светлините. Ето защо съдът в крайна сметка кредитира първото й твърдение, от което става ясно, че светлините на лекия автомобил „Мерцедес” са били включени.  

            Свидетелят Д. е единственият свидетел (освен свидетелката Т.Г.), който има преки впечатления от инцидента непосредствено след сблъсъка. На процесната дата 10.07.2016 г. Д. изпълнява обичайната си работа като *** в ******“, което се намира в непосредствена близост до кръстовището на ул. ***. Той забелязва профучаването на лекия автомобил, управляван от подсъдимия и след като чува шума от сблъсъка, се затичва към кръстовището, за да види какво се е случило. От показанията на Д. се установява големите затруднения, които са възникнали при излизането на пострадалия от автомобила. Самият свидетел се е наложило да му помогне, след като З. неуспешно е правил опити да откопчае колана си. Д. споделя и първите оплаквания на З. – силни болки в областта на гърдите и краката. Важно значение има отбелязването, че в момента на преминаване на лекия автомобил „БМВ 316“ се е доловил звук от форсиране на двигателя, като Д. през цялото време е имал съвсем ясен поглед към ул. ***. Не се споменава нито опит за спиране на автомобила, нито за намаляване на скоростта или предприемане на друг вид отбягваща маневра, въпреки поставения знак „Стоп“, за който Д. също знае, че е поставен там.

         Показанията на свидетелите К.Р. и М.С. дават възможност да се установят какво са установили на мястото на инцидента полицейските органи непосредствено в първите минути след произшествието.

          Свидетелят К.Р. участва в състава на полицейския патрул, който пристига първи на местопроизшествието. Там той заварва само пострадалия З., от който събират първоначални сведения как се е получил удара и от него научават, че лицата от другия автомобил са се отдалечили в неизвестна посока. Р. и неговият колега обикалят района с намерение да установят дали могат да ги намерят, но опитите им са безуспешни, като от преминаващ таксиметров шофьор разбират, че двама души, отговарящи на описанието, са били закарани от него в Бърза помощ. След пристигането на дежурна група Р. също отива в Бърза помощ, като съвсем ясно си спомня, че алкохолната проба на подсъдимия е била 2,57 промила. Освен това той описва и разногласия между подсъдимия И. и свидетелката Г. по въпроса кой е управлявал автомобила. 

            Свидетелят С., заедно със свидетеля К.Р., е сред първите полицейски служители, които се озовават на местопроизшествието. Той пристига в момент, когато пострадалият, подсъдимият и свидетелката Г. вече се намират в „Бърза помощ“. Показанията му са запазени в една част, като се има предвид изминалия период от време, и той си спомня ясно разположението на двата автомобила, както и какво е било нарушението на правилата за движение от страна на подсъдимия, довело до инцидентния сблъсък – неспиране на знак „Стоп“. Имено с констатацията за това нарушение свидетелят е съставил и АУАН на подсъдимия. В останалата част показанията на свидетеля се допълнени чрез прочитане на показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК, като С. изцяло потвърждава казаното от него пред разследващите органи. В тази част съдът кредитира дадените на досъдебното производство показания, тъй като те не са в противоречие с останалите показания на свидетеля и освен това те са снети и закрепени в протокола от разпит само 3 дни след самото произшествие, което дава основание да се приеме, че възпроизвеждат максимално точно впечатленията на С.. Така се установява, че веднага след като е установил отсъствието на водачите и е получил информация, че се намират в ЦСМП – Харманли, свидетелят е отишъл там. Още с пристигането си той е подложил пострадалия З., подсъдимия И. и свидетелката Г. на проверка за употреба на алкохол. Единствено алкохолната проба на подсъдимия е отчела резултат от 2,57 на хиляда. Действията на С. са достатъчно бързи и адекватни с оглед на ситуацията. От момента на сблъсъка до провеждането на теста с технически уред Алкотест Дрегер 7410 с номер ARSM 0023 е изминал съвсем кратък период от време и констатираните концентрации на алкохол в организма на подсъдимия не могат да се явяват повлияни от други, странични фактори.

         Обстоятелствата, касаещи първоначалното приемане на пострадалия в ЦСМП – Харманли, се установяват с показанията на свидетелите д-р С.Н. и С.С..

         Показанията на свидетеля С.Н. са пестеливи поради краткия му контакт с пострадалия. Н. е **** и е бил един от първите, които са прегледали З. непосредствено след произшествието. Въпреки това спомените му са оскъдни и се свеждат единствено до констатация за контузия на лява ръка със съмнение за фрактура, поради което е назначил консултация с хирург. Следователно, към момента на първичния медицински преглед е констатирана само фрактурата на лявата ръка, но не и счупване на таза, още по-малко съмнения за фрактура на ребрата. След като е прегледал пострадалия, Н. е попълнил фиш за спешна медицинска помощ, в който е описал работна диагноза и пренасочването на З. за консултация с хирург. След това пострадалият е бил откаран в МБАЛ – Хасково от свидетеля С..

          Показанията на свидетеля С.С. не внасят нови момент във възприетата фактология по делото. С тяхна помощ се установява колко бързо след произшествието пострадалият З. е бил транспортиран до МБАЛ – Хасково. Свидетелят С. ***. Веднага след като медицински екип довежда З. в „Бърза помощ” и провеждат първия медицински преглед, се установява, че има съмнения за по-сериозни травматични увреждания и поради тази причина се взема решение той да бъде отведен за по-подробни изследвания в МБАЛ – Хасково. Транспортирането до Хасково е извършен с автомобил на ЦСМП – Харманли, управляван от свидетеля С., който не е бил придружаван от друг медицински служител. Спомените на С. са, че по време на цялото пътуване З. се оплаквал от силни болки в таза и ръката.

         Хоспитализирането на З. *** е описано в показанията на свидетелите М.П., Д.П. и Ж.А.. С помощта на тези показания се внася яснота по въпросите какво е било здравословното състояние на пострадалия непосредствено след инцидента. Те са допълнени и от показанията на свидетелката М. М., която има впечатления от здравословното му състояние като негов ***.

           Свидетелят М.П. *****. Той е участвал съвместно с д-р Ж.А. в изготвянето на първоначалната епикриза за състоянието на пострадалия. В епикризата е констатирано, че З. е имал счупена лопатка и счупен таз. Свидетелят посочва, че при счупена лопатка (когато не се касае за голямо разместване), лечението е консервативно, като горният крайник трябва да се постави в покой в продължение на определен период от време – от 30 до 45 дни в зависимост от степента и типа на фрактурата. П. подчертава, че при подобно лечение заедно с имобилизацията се назначават обезболяващи, противооточни и антикоагулантни лекарствени средства. Следователно, още на този първоначален етап лечението на пострадалия задължително е включвало и противокръвосъсирващи средства. Отбелязва се, че при счупването на таз лечението е същото – консервативно и с имобилизация, като се предвижда престой в болницата до 3 дни по клинична пътека. По въпроса за счупените ребра, които са констатирани на по-късен етап, свидетелят посочва, че към момента на първоначалното хоспитализиране на пострадалия същият изобщо не е имал оплаквания в тази част на тялото. Отчасти липсата на констатации за счупени ребра може да се обясни и с едно друго обстоятелство – свидетелят П. си припомня, че на пострадалия е била направена само рентгенография на скапулата при приемането му в Спешно отделение, но не е имало данни да е направена рентгенография на гръдния кош, която би показала дали към този момент е имало или не е имало счупени ребра.

         Показанията на свидетеля Д.П. не попълват делото с нови факти. Той е имал контакт с пострадалия само по време на визитация, което не му е позволило да придобие по-подробни впечатления. Все пак, П. си спомня, че не е имало извършена рентгенова снимка на гръдния кош, което съвпада с казаното от свидетеля П..

         Свидетелят Ж.А. има по-пълни впечатления, тъй като е бил лекуващ лекар на пострадалия при постъпването му в МБАЛ – Хасково. Заедно с д-р М.П. е изготвил епикризата на З.. Той също подчертава, че единствените оплаквания на пострадалия са били от болки в таза и в лявата раменна област, като през цялото време е бил контактен, адекватен и ориентиран. Свидетелят си спомня, че е била назначена терапия с хепарин – кръвосъсирващо лекарствено средство в подобни случаи. Документално няма данни за употребата на хепарин, ако се изхожда от епикризата на пострадалия. Това не изключва възможността той да е бил лекуван с хепарин по време на престоя си в МБАЛ – Хасково, а останалите лекарства, посочени в епикризата, да са били предписани като терапия за домашно лечение. По-подробен отговор за действието на тези лекарства е даден при обсъждане на аутопсионната експертиза и разпита на вещото лице д-р Е., както и при обсъждане на комплексната тройна съдебно-медицинска експертиза. Свидетелят А. уточнява, че е била извършена и рентгенография на лява гръдна половина с лява раменна област, като снимката е разчетена от рентгенолог, но същият не е посочил евентуално наличие на фрактура на ребрата. Тази констатация е допълнена и от наблюденията на самия свидетел, който лично е разгледал рентгеновата снимка, но не е установил счупване на ребра, а З. също не е имал оплаквания, които да подсказват подобна травма. Освен това според свидетеля не е съвсем сигурно, че подобна фрактура би могла да бъде забелязана, но това зависело от разчитането на снимката от специалистите по образна диагностика. Въпреки това, съдът не приема за доказано и установено обяснението на свидетеля относно произхода на фрактурата. Според А., тя можела да се обясни с извършените активни реанимационни действия в ЦСМП – Харманли, когато на пострадалия му е прилошало на 31.07.2016 г. и е бил откаран там в опит за спасяването на живота му. А. пояснява, че при „… дихателни екскурзии около 5 см, за да се получи ефективна помпена дейност на сърцето... много често именно тогава се получават фрактури на ребрата - антиморфно, по време на клинична смърт”. Безспорно, това предположение е изведено от медицинската практика, но все пак то остава изолирано от останалите доказателства по делото, с които се установява, че фрактурата е получена приживе, а не по време на клинична смърт (в каквато вече е започнал да изпада З. при спешното му отвеждане в ЦСМП – Харманли малко преди леталния изход). 

         Показанията на свидетелката М. М. са лаконични. Като *** на З. тя е била запозната със здравословното му състояние и преди произшествието, за което отбелязва, че единственият по-специфичен проблем е бил свързан с наличието на високо кръвно налягане. По делото обаче (и особено от приетите съдебно-медицински заключения) не се установява причинените травматични увреждания да са били повлияни по някакъв начин от високото кръвно налягане. Отделно от това свидетелката е имала контакт с него след завръщането му от МБАЛ – Хасково, когато го е прегледала в домашни условия. Тя потвърждава оплакванията на З. от болки по цялото тяло, но особено много в областта на раменете, таза, краката. Прави впечатление, че при това посещение в дома на З. той отново не се е оплакал от болки по специално в областта на гърдите или в областта на ребрата. Единственото, което М. изписва са обезболяващи, които допълват вече предписаните му в МБАЛ – Хасково лекарствени средства.

         Подробни свидетелства за състоянието на пострадалия след прибирането му у дома се извличат от показанията на свидетелите З.З. (***), З.А. (***) и К.М. (***), които са били до него през цялото време от завръщането му до момента на влошаването и фаталния край вечерта на 31.07.2016 г.

           Показанията на свидетеля З.З., *** на пострадалия, отразяват преки впечатления досежно здравословното състояние на баща му непосредствено след изписването от болницата и в периода на домашно лечение, а частта относно самото произшествие на инкриминираната дата са опосредствани, тъй като свидетелят всъщност пресъздава това, което е научил от пострадалия и от роднините си. Към момента на самото произшествие свидетелят не се е намирал в гр. Харманли, а в гр. София. Ето защо в тази част неговите показания са откъслечни и непълни, посочвайки, че баща му трудно е излязъл от колата си след като е откопчал колана и не е получил помощ от страна на подсъдимия, който се е отдалечил от мястото на инцидента. Едва след завръщането си у дома свидетелят е имал възможност да се срещне лично с баща си и именно тогава е имал е получил преки наблюдения от здравословното му състояние. Във връзка с това свидетелят описва: „…Състоянието на баща ми беше такова, че не можеше да ходи, болеше го таза, доколкото помня. Не можеше да ходи до тоалетна, лежеше. Направо се мъчеше. Едната му ръка също много го болеше. Не беше в легнало състояние, не можеше да мърда и при всяко мърдане го болеше много”. От тези показания се установяват болките и страданията, които пострадалият е изпитвал в периода след изписването му от болницата и по време на домашното лечение. Въпреки проведените медицински манипулации в МБАЛ – Хасково, очевидно е, че З. е имал сериозни последици за здравето си, които са се изразявали не само в силните болкови усещания, които е изпитвал, но и в затруднения при извършването на дори елементарни движения. Тези преживявяния на пострадалия се поствърждават и при едно от редките му напускания на дома, когато се е наложило да бъде извършен повторен преглед по настояване на неговия брат поради съмнения за по-сериозни травми. Напускането на дома и отиването за изследване е било значително усложнено от двигателните му проблеми, като пострадалият дори не успял да излезе със собствени усилия от дома си, а се е наложило да бъде пренесен в седнало положение на стол. По отношение на предписания му лечебен режим свидетелят обяснява доста общо, че баща му е приемал онези „хапчета”, които са били изписани от лекарите. Освен това уточнява, че баща му е работел като ***, ****и е покривал изискванията за всички категории за управление на МПС, които е притежавал. Това обстоятелство е относимо към шофьорските умения на пострадалия, като е очевидно, че те са били на достатъчно добро ниво с оглед ****.

               Подобно на показанията на своя ***, свидетелката М. няма лични впечатления от самото произшествие. Тя е уведомена за случилото се от приятел на нейния *** на име „И.” и едва тогава отива в Бърза помощ, за да види какво се е случило с пострадалия. В този смисъл, тя е първата от всички останали свидетели, която се е видяла с него непосредствено след катастрофата. Още по време на този разговор пострадалият споделил със свидетелката за състоянието си, като й обяснил: „…нищо не чувствам, нито чувствам краката, нито ръцете, нищо не чувствам“. След завръщането му от МБАЛ – Хасково положението почти не се подобрило. В тази част показанията на М. изцяло кореспондират с тези на ** З.З., като тя отбелязва: „…Когато го взехме от болницата от гр.Хасково, състоянието му беше такова, че не трябваше да става и да се движи, не можеше да си движи краката. Ние му взехме подвижна количка и го хващах за ръката, за да седне и да може да отиде до тоалетната. Това беше движението му”. Следователно, движенията му са били толкова ограничени, че е било усложнено и извършването на елементарни движения за задоволяване на физиологичните му нужди. По отношение на обстоятелствата околоко произшествието пострадалият е обяснил на майка си, че веднага след като се е качил в колата и е потеглил е сложил колана си, а самият сблъсък е станал изключително бързо и той е имал възможността само да види осветяването от фаровете на движещата се срещу него кола в посока от ул. *** към кръстовището. Във връзка с лекарствените средства, приемани от пострадалия, свидетелката М. внася повече яснота в сравнение с ** си З., като уточнява, че от болницата му изписали „..хапчета… - аналгин и за разреждане на кръвта” и допълва, че същите са приемани според предписанията на лекарите. Тази конкретика се обяснява донякъде от обстоятелството, че преди инцидента не е имало случай пострадалият да приема разреждащи кръвта лекарствени средства и това е бил първият такъв случай. Въпреки приеманите лекарства, болките не са намалели. В деня, в който е настъпила смъртта, свидетелката си спомня, че първоначално пострадалият се е чувствал добре, но впоследствие му е прилошало. Тя описва и оплакванията от задух, както и факта, че към момента на извеждането му от лекарския екип той все още е бил в съзнание.

             Свидетелят З.А., *** на пострадалия е отсъствал от града към датата на произшествието и се намирал на почивка с децата си в гр. Варна. За първи път научава за случилото се, когато на сутринта след инцидента свидетелката М. му се обадила по телефона. Той веднага позвънил на *** си и го попитал как е, като изявил готовност да се върне в Харманли. Въпреки това пострадалият го разубедил, като му казал, че нищо не може да се направи към момента. В хода на разговора Р. З. му разказал накратко обстоятелствата около инцидента. Именно от този разговор свидетелят научил за ранното излизане на брат му от къщи с намерение да отива на риболов, за това, че е поставил колан преди да тръгне и за това, че сблъсъкът е станал изключително бързо, без да може да реагира навреме и да го избегне. Свидетелят пресъздава разказаното от пострадалия за първите моменти след удара: „…Каза, че се е мъчил да се измъкне, защото коланът му е бил заклещен в таблото отстрани и едвам се е откопчал. В този момент е дошъл един човек, който е бил пазач на заведението, което се намира на 300-400 метра и е чул писъците. От там е дошла линейка и полиция”. Първата среща на свидетеля с пострадалия е три дни по-късно, когато последният все още се е намирал в МБАЛ – Хасково. Тъй като не е бил съгласен със скорошното изписване от болницата, З.А. е направил опит да уговори по-дълъг престой, но му е било отказано под предлог, че такъв е срокът на клиничната пътека. Свидетелят помага на брат си при напускането на болницата, тъй като състоянието му е било влошено и не е можел сам да се прибере. След няколко дни поради съмнения за други, неустановени счупвания свидетелят А. настоял да се направи повторен преглед на пострадалия, което наложило извеждането му от къщи с помощта на стол. За същото обстоятелство се споменава и в показанията на свидетеля З.З., *** на пострадалия. Направените изследвания показали, че няма счупвания на гръбначния стълб, както подозирали неговите близки. Свидетелят А. споменава за още две излизания от къщи – когато се наложило да бъде направена рентгенова снимка в гр. Харманли и когато е проведен контролен преглед около 20 дни след инцидента в гр. Хасково. А. е пряк очевидец на последните събития при влошаване състоянието на пострадалия и настъпването на смъртта. Той пояснява, че на **** година брат му имал рожден ден, но не можел лично да присъства, тъй като отново бил извън града. Ето защо се уговорили, че на  31.07.2016 г. А. ще намине към тях заедно с дъщеря си, за да вечерят всички заедно. По време на вечерята свидетелят описва, че брат му е бил много нервен и се оплаквал от изтръпване в крака, поискал да му сложат лед на крака. Тъй като не разполагали с лед се разбрали, че на сутринта ще намерят и ще наложат върху изтръпналия крак. А. се качва на горния етаж, но около 22:45 часа чува писъците на свидетелката М., която изплашено го извиква: „Бързо идвай, брат ти почина, сдърви се“. Когато А. слиза долу, пострадалият е започнал да посинява и затова му удря няколко шамара, за да го свести. Р. З. идва на себе си и казва, че не може да диша и усеща силен задух. Именно А. се обажда на тел. 112 за помощ, като след малко пристига и линейка. Свидетелката Б. (която потвърждава казаното в собствените си показания) констатира, че вероятно е получил белодробна емболия и започват да го пренасят с одеяло към линейката, когато пострадалият вече изгубва съзнание. А. бяга след линейката, но когато пристига в Бърза помощ леталният изход вече е настъпил.

              Съдът допусна преразпит на свидетеля З.А. относно два въпроса – дали пострадалият му е споделил приживе били ли са включени фаровете на лекия автомобил „Мерцедес” и кое лице е карало лекия автомобил „БМВ”. Свидетелят уточнява, че пострадалият му е споделил, че е видял как подсъдимият И. управлява лекия автомобил „БМВ”, а впоследствие в сградата на „Бърза помощ” е наблюдавал как подсъдимият се е опитвал да убеди свидетелката Г. да каже на полицаите, че тя е шофирала. Това отбелязване кореспондира впоследствие и с показанията на свидетелката Г., която също разказва как подсъдимият се е опитвал да я убеди какво трябва да каже пред полицейските органи. По отношение на фаровете свидетелят З.А. си спомня, че дълго време преди произшествието пострадалият монтирал на лекия автомобил „Мерцедес” система, при която с включването на двигателя автоматично да се включват и фаровете. Макар и свидетелят да не е пряк очевидец на произшествието, това допълнение все пак внася допълнителна яснота по въпроса за дългите светлини и косвено  подкрепя тезата, че лекият автомобил „Мерцедес” е бил с включени светлини по време на инцидента.

         Подробности за здравословното състояние на пострадалия в последните часове преди настъпването на смъртта се извличат от показанията на свидетелката В.Б..

          След влошаване на здравословното състояние на пострадалия на 31.07.2016 г. (описано по-горе в показанията на свидетеля З.А.) свидетелката Б. участва в медицинския екип от „Бърза помощ“, който първи се отзовава на подадения сигнал. Личните впечатления на Б. са точни, подробни и описани в съответствие с клиничните изисквания: „…Когато отидохме у тях, пациентът беше в шоково състояние, в седнало положение в леглото, обилно изпотен, блед, с оплаквания от силен задух, не можеше да си поеме въздух. При клиничния преглед установих ниски стойности на кръвно налягане, сърцебиене, отсъствие на пулс по перифериите на крайниците…“ Тези констатации са достатъчно притеснителни и свидетелката взема бързо решение, че пострадалият следва да бъде незабавно отведен в „Бърза помощ“ за провеждане на реанимационни действия. Въпреки че при качването в линейката З. вече губи съзнание, неговото обгрижване започва веднага и на практика няма никакво забавяне в действията на медицинските лица, които при конкретните обстоятелства са направили всичко необходимо според възможностите им. Извършени са цяла поредица реанимационни действия: „…Започнах кардио пулмонална реанимация /КПР/, хвана се венозен път още в линейката, подаде се кислород и започна сърдечен масаж. Това беше и всичко това продължи в Спешна помощ с реаниматолог, който дойде за консултация“. Следователно, не се установяват нетипични или неправилни действия от страна на медицинския екип за такъв тип ситуации. Опитите да се спаси З. са продължили около 20 – 30 минути, но причинно-следственият травматизъм на тромбоемболията е бил необратим и опитите са се оказали безуспешни.

               От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза се установяват ключови за предмета на доказване обстоятелства, които разкриват пълно и цялостно механиззма на произшествието. Вещото лице К. е извършил проверка и на самото място, поради което е придобил лични впечатления от обстановката и съпоставил измерванията от протокола за оглед. Установява се, че мястото на удара е с параметри на първоначалния контакт на около 1,60 м до 3,40 м след ориентира по дължина; на коло 2,80 м вдясно от базовата линия по широчина. Ударът между двата автомобила по характер е бил кос, страничен при сблъсък на предна челна част на купето на лекия автомобил „БМВ 316“ със странична лява част на купето на лекия автомобил „Мерцедес“, което се предпоставя и от първоначалните траектории на движение на двете превозни средства, които са се движели по пресичащи се пътища на кръстовище. Определянето на скоростта на движение в случая не е спорн и не представлява трудност, като с оглед на ситуационната обстановка вещото лице е приложило метода „Momentum 360“, който се основава на закона за съхранение на количеството на движение на системата от двата автомобила. Взето е предвид и изменението на разположението на двата автомобила от силите на удара. Лекият автомобил „БМВ 316“ след удара се е придвижил напред и наляво, със завъртане в хоризонталната равнина, в посока обратна на часовниковата стрелка, с оставяне на следи от плъзгане на гуми, ударил се е в лекия автомобил „Мерцедес“, продължил е движението си наляво и се е установил. Вторият удар между двата автомобила е между заден десен калник на „БМВ 316“ и заден ляв ъгъл на купето на „Мерцедес“. Последният след първия удар се е придвижил напред и надясно, със завъргане в хоризонталната равнина по посока на часовниковата стрелка, последвал е втория удар със задния десеен калник на „БМВ 316“, продължил е движението си с оставяне на следи от плъзгане на гуми, ударил се е в масивна ограда с преден ляв ъгъл на купето и се е установил. Тази система от движения, премествания на местоположението и контакт между различни точки от купетата на двата автомобила показва усложнения характер на физичните сили, довели до деформациите по превозните средства, а оттам – и до причинените травматични увреждания на участниците, респ. на пострадалия. В край сметка, вещото лице е приело за установена скорост на лекия автомобил „БМВ 316“ преди и след произшествието 73,9 км/ч, а на лекия автомобил „Мерцедес Е 290“ преди и след произшествието на 48,4 км/ч. Прави впечатление, че скоростите на движение и на двете превозни средства не са променени преди и след сблъсъка – следователно, няма данни за употреба на спирачки и спирачен път. Това обстоятелство се обяснява с внезапния характер на сблъсъка и неочакваната поява на срещуположното превозно средство за всеки един от двамата водачи, поради което времето за реакция на практика е било сведено до пределния минимум. Това се установява и от отговора на задача № 4, в изчисленията на която вещото лице е достигнало до извода, че времето за движение на лекия автомобил „БМВ 316“ от момента на пресичане линията на левия бюрдюр на ул. *** до момента на удара е само 0,14 секунди, а времето за движение на лекия автомобил „Мерцедес“ от момента на възприемане на опасността от водача до момента на окончателното спиране е 3,36 секунди. Нормалната способност на всеки шофьор за реакция при подобни времеви параметри не може да осигури извършването на достатъчно адекватни действия за избягване на сблъсъка. Същият обаче е можел да бъде предотвратен от страна на подсъдимия, ако той е съобразил своето движение с пътната обстановка, предполагаща навлизане в кръстовище, на което е имало поставен знак „Стоп“. Само при спазване на тези ограничения подсъдимият И. е имал техническата възможност да приведе движението си в съответствие с императивните правила и да не създава предпоставки за възникване на сблъсъка. Като не го е направил, още в момента на навлизане в кръстовището автомобилът на подсъдимия е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил „Мерцедес“ и ударът е възникнал между тях още във времето за реакция на пострадалия, който не е можел да извърши своевременно аварийно спиране и ударът от техническа гледна точка е бил непредотвратим. Именно незаконосъобразно предприетата маневра „преминаване през кръстовище“ е изведена от вещото лице като единствена причина за инцидента.

         В разпита на вещото лице са уточнени детайли относно констатациите в експертизата. След като вещото лице приема, че знакът „Стоп“ се намира точно пред полгдена на всеки водач и няма пречки за възприемането му, съдът категорично отхвърля възможността около знака „Стоп“ да е имало растителност или други обективни препятствия, които да са пречели на подсъдимия да възприеме визуално вертикалната сигнализация. Обсъждането по зададен въпрос на защитата на вариант, при който пострадалият евентуално е можел да избегне удара с подаване на повече газ и бързо изместване от пътя на лекия автомобил „БМВ 316“ може да има само хипотетична стойност, защото както правилно отбелязва вещото лице, от значение са фактическите констатации, а не евентуално възможни варианти, за които и няма обективни основания да бъдат предприемани от пострадалия, нито пък е възможно да му бъдат вменени в задължение като водач на превозно средство. Доколкото самият експерт живее в град Харманли, самият той като водач има достатъчно богат опит с преминаването през процесното кръстовище и заявява, че няма спомен на в този участък на ул. *** (по която се е движел пострадалия) да е имало изобщо някога поставян знак „Стоп“ – такъв винаги е имало само на ул. *** (по която се е движел подсъдимия И.). На въпроса за страничните въздушни възглавници, съдът се позовава на фотоалбума от протокола за оглед, като на втората снимка на л. 26, том 1 ДП във фокуса на фотоапарата са обхванати всички три отворени въздушни възглавници – на мястото до шофьора, на самото шофьорско мяст и страничната възглавница от смачканата лява врата, в която се е ударил лекия автомобил „БМВ 316“. Освен това в самия протокол за оглед, към който е приложен фотоалбума, разследващият орган изрично е посочил, че „…в купето на лекия автомобил „Мерцедес“ се наблюдават отворени въздушни възглавници, както следва – странична на предна лява врата, волан и пред предна дясна седалка“. Същите констатации са направени и при огледа на веществените доказателства (л. 130 - 131, том 1 ДП).Това е достатъчно, за да се направи извод, че към момента на удара въздушните възглавници в колата на пострадалия са работили достатъчно ефективно и са се отворили веднага. Следователно, в действието на въздушните възглавници не може да се търсят причини, способствали за увеличаване интензитета на получените травми и на тази плоскост да се извличат доводи в защита на подсъдимия и в тежест на пострадалия.

         Макар и в експертизата да не е обърнато специално внимание на особеностите в интериора на лекия автомобил „Мерцедес“, съдът намира за необходимо да обсъди специално състоянието на левия преден предпазен колан, тъй като то е обсъдено на самостоятелно основание в заключителната пледоария на защитата. В протокола за оглед на веществени доказателства, цитиран и в автотехническата експертиза, е посочено, че левият предпазен колан е установен в блокирало положенеи, прибрано, затиснат  между предна лява врата и средна колона. Въз основа на това защитата изтъква, че пострадалият не е носел колана и това е способствало за получаването на по-тежки травматични увреждания. Описаното в протокола за оглед обаче не е достатъчно, за да се направи еднозначен извод в тази насока. Блокираното и прибрано положение не може да бъде обяснено единствено с това, че коланът не е използван. Ударът е отляво, а коланът е затиснат между предна лява врата и средна колона. Именно в средната колона се намира и мястото, където коланът се закопчава. След като най-силните деформации са в областта на лявата врата (0,60 см навътре, както е описано в протокола), тогава може да се направи извод, че самият механизъм на колана ще блокира при затискането между лявата врата и средната колона, дори и в случай, че е поставен от шофьора. При подобна деформация блокирането е възможно до степен, при която да не се допуска откопчаване на колана. Тогава шофьорът трябва да се отскубне от действието на колана, без да го откопчава. Допълнително следва да се има пред вид и друга констатация при огледа – предната лява седалка (върху която е седял пострадалия) е усукана наляво и навътре, т.е. силата на удара е била толкова силна, че деформациите по седалката са много силни и тя е изкривена точно в тази посока, в която се закопчава колана, поради което не е изключено в момента на удара същият да е бил затиснат от нея. Ето защо интерпретациията на защитата не е цялостна и не допуска безусловно да се приеме, че блокирането на колана единствено може да бъде в резултат на това, че изобщо не е използван от пострадалия.

         С приетата по делото ДНК – експертиза се дава окончателен отговор на въпроса, кой е управлявал лекия автомобил „БМВ 316“ по време на инцидента в злополучната нощ. От събраните доказателства се установява, че не само пострадалият З., но и пътуващите в лекия автомобил „БМВ 316“ също получават леки увреждания от сблъсъка. Очевидно е, че седящият на мястото на шофьора е залитнал напред и си е ударил главата в първата част от интериора на автомобила, която се е намирала пред него – отворената въздушна възглавница от волана. Именно тя е предмет на изследване, тъй като разследващите органи са констатирали, че върху повръхността на въздушната възглавница има засъхнали петна от кръв. За сравнителен материал е използван тампон с клетъчен материал от устната кухина на подсъдимия И. и също такъв тампон с клетъчен материал от свидетелката Т.Г.. След направени изслездвания вещото лице Т. е констатирало, че кръвта върху въздушната възглавница има човешки произход, след което категорично е установил, че е налице пълно съвпадане на ДНК профила от възглавницата с ДНК профила на И.. От друга страна, ДНК профилът на свидетелката Г. е съвсем различен от този по въздушната възглавница и това изключва дори беглата възможност тя да е седяла на шофьорското място и да е управлявала автомобила. Така, опитите на подсъдимия в нощта на 10.07.2016 г. да убеди в сградата на „Бърза помощ“ свидетелката Г. да каже пред разследващите органи, че тя е управлявала превозното средство, се опровергават изцяло от приетата по делото ДНК – експертиза.

         По делото са приети две съдебено – медицински експертизи, изготвени от вещото лице д-р Х.Е.. Първата от тях е изготвена непосредствено след изписване на пострадалия З. ***, т.е. приживе (на л. 69, том 1 ДП). Експертизата, обаче, е изготвена по писмени данни, поради което тя на практика преповтаря констатациите на лекуващите лекари в МБАЛ – Хасково и не се отличава с голяма подробност. Вещото лице е установило: счупване на ляво рамо на срамна кост на таза, закрито; счупване на лява лопатка. Оплакванията на З. са описани съобразно медицинската документация: болки в ляво рамо, ръка; болки в областта на таза; патологична подвижност и костни крепитации двустранно. След смъртта на З. е изготвена подробна аутопсионна експертиза на труп. Прави впечатление, че тук за първи път се констатира счупване на 2, 3, 4, 5 ребра в ляво с кръвонасядане на околните меки тъкани и на пристенната плевра, както и счупване на същите огледално разположени ребра в дясно, без кръвонасядане на меките тъкани. Останалите констатации са: контузия на левия бял дроб; контузионна пневмония в ляв; вбиващо счупване на долния клон на лявата срамна кост на таза; кръвонасядане на рехавата тъка в малкия таз и около счупването; тромби във венозните съдове от басейна на малкия таз; тромбоемболия на белите дробове; оток на лявата подбедрица и ходило с мигриращо кръвонасядане в основата на ходилото; оток на мозъка и остри циркулаторни разстройства на вътрешните органи. Налице е съчетана травма, за която е прието, че може да се получи при пътно-транспортно произшествие. Като основна причина за смъртта е посочена белодробната тромбоемболия, която е предизвикала остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Тя се е развила на фона на контузия и контузионна пневмония на левия бял дроб, като след възникване на тромбоемболията смъртта е била неизбежна.

         При разпита в с.з. вещото лице Е. прави важни уточнения по въпроса за счупените ребра, като обяснява, че те немогат да бъдат изведени като единствена или непосредствена причина за смъртта. Напротив, според него те допълват общата патологична картина при пострадалия, който е имал и контузия на гръдния кош, поради което той обобщава тези травми и ги определя като „обща гръдна травма“. В нея се обхваща и травмата в областта на лявата половина на гърба, довела до счупване на лопатката, установена още в МБАЛ – Хасково, което е довело до тежка контузия на левия бял дроб, а към нея във времето се е добавил и възпалителен процес и е възникнала т. нар. „следконтузионна пневмония“. Важно е разграничението между счупванията на ребрата в ляво и в дясно – разликата е в наличието и липсата на кръвонасядане на меките тъкани около ребрата. При фрактурата в ляво има такова кръвонасядане, което е индикация, че тя е получена приживе, докато при фрактурата в дясно няма кръвонасядане и изводът е, че когато тези ребра са били счупени, не е имало сърдечна дейност. Именно в тази област е прилаган интезивния сърдечен масаж от страна на медицинския екип начело със свидетелката В.Б. на 31.07.2016 г. в последни опити да възстановят сърдечната дейност на З. и да го спасят. Макар и да съществува възможност фрактурата на ребрата в ляво също да се дължи на този сърдечен масаж, за вещото лице тази възможност е теоретична и той има обяснение защо – констатирано е пробиване на пристенната плевра, което е по-характерно за гръдната травма, причинена от сблъсъка по време на инцидента. Важни са констатациите и относно другата фрактура – в областта на срамната кост на таза, долен клон. Именно там в рехавите тъкани е установено наличието на тромби. Същите като вид и ихарактеристика тромби са открити в устията на двете белодробни артерии в хилусите на двата бели дроба, тъй като тромбоемболията е засегнала и двете крила на белия дроб. Според вещото лице откъсването на тромбите и запушването на белодробната артерия е улеснено от масажа, който свидетелката М. е направила на пострадалия вечерта на 31.07.2016 г. Все пак, няма сигурни данни, че именно това действие е предизвикало раздвижването на тробмите, тъй като на зададен уточняващ въпрос в края на разпита, д-р Е. пояснява, че съсиреците могат да се откъснат дори при пълен покой или при съвсем леко раздвижване, макар и да е по-малко вероятно. Така, процесът на придвижване на тромбите е бил засилен, въпреки че ако не е бил той, влошаването на състоянието е щяло да бъде предизвикано от травматичната пневмония, но на по-късен етап и при евентуалното и развитие до крайна фаза. При обективните находки от аутопсията, обаче, се приема, че пневмонията не е довела до спиране на сърдечната дейност и дишането, а за това единствената пряка причина е тромбоемболията. Сполучливо сравнение между двете причини е изявлението: „…Причините за смърт са се конкурирали кой кого да изпревари - процесът на тромбообразуване и откъсване на тромб и пневмонията, която е тлеела. На едно място се образуват тромби, на друго място тлее един възпалителен процес на фона на контузия. Просто едното е изпреварило другото“. За предотвратяване на отксъването на тромби се уточнява, че задължително се препоръчва продължително обездвижване на пациента и антикоагулантна терапия, плюс приемане на антибиотици. Подчертава се, че след подобен инцидент съсирването на кръвта започва започва в интервал от 5 до 15 минути след получаване на травмата. Вещото лице приема, че болничният престой от 3 дни в случая е бил достатъчен, но уточнява, че този престой по клинична пътека е бил с такава продължителност, защото като водеща е приета фрактурата на таза, без да се отчита евентуална тромбоза. Такава можела да бъде констатирана с извършване на доплер изследване на съдовете на проводимостта на крайниците. Важно е уточнението, че при рентгенография е възможно да не се установи първоначално фрактурата на ребрата и това се обяснява с ограничените възможности на самата апаратура, както и с анатомичните особености на ребрата – те са описани като „гъбеста кост“, която допуска така наречените поетапни фрактури, като към момента на инцидента и в първите дни може дори да не се забележи. По отношение на предписаните с епикризата лекарствени средства вещото лице д-р Е. накратко пояснява, че препаратът „Детралекс“ не е антикоагулант, а антиагрегант и е предназначен за разширени вени. От останалите лекарства единствено „Фраксипаринът“ е посочен като антикоагулант. Подробно тяхното действие е коментирано от комплексната съдебномедицинска експертиза.

         В състава на назначената и приета по делото комплексна съдебномедицинска експертиза са включени спецалисти, чиито познания в отделни области на медицинтаа да спомогнат за даването на пълен и цялостен отговор на онези въпроси, които остават недостатъчно изяснени в едноличената съдебномедицинска експертиза. Именно поради това д-р Д.В. е със специалност *** (с оглед на причинената гръдна травма на пострадалия), д-р М.С. е със специалност **** (с оглед травматични характер на всички фрактури) и д-р Г.Д. със ***** (с оглед изясняването на антикоагулантанта терапия и нейното значение за възникналата тромбоемболия). 

         В отговорите на зададените въпроси са направени ред важни уточнения, с които окончателно се дава обяснение за медицинското състояние на пострадалия непосредствено след инцидента, по време на домашния престой и непосредствено преди настъпването на леталния изход. Уточнено е, че още по време на болничния престой в МБАЛ – Хасково на З. е предписано приемането на „Фраксипарин“, който е индиректен антикоагулант, приложим субкутанно, и според вещите лица неговото предписване е било адекватно и навременно с оглед вида на получените травми. При изписването за домашно лечение е изписано друго лекарствено средство – „Натаспин“, което също е с антикоагулантно действие, представлява алтернатива на аспирина и се използва именно за лечение и профилактика на тромбоемболия. Основна съставка на препарата е специфичен ензим, който намалява вероятността за образуване на тромби и улеснява тяхното премахване, като обичайаната доза е 1 капсула дневно. Изписването на този препарат също е оценено като правилно и адекватно от вещите лица. В подкрепа на този извод се изтъква, че опасността от белодробна тромбоемболия възниква около 5 – 7 ден при тромбоза на проксималните дълбоки вени на тялото (долни крайници, таз) в резултат на тежки травми или оперативни интервенции, поради което в такива случаи е задължително провеждането на антитромботична терапия. Именно такива тежки травми е получил и пострадалия З., като особено внимание е обърнато на фрактура на таза и гръдната травма. При счупването на долния клон на лявата срамна кост са образувани кръвонасядания в околните меки тъкани и множество тромби в съседство. Този вид травма е изисквала дълъг период на обездвижване и лечение в лежащо положение. Към нея обаче се добавя и въздействието на другата травма – тази на гръдния кош, тъй като са налице множество фрактури на ребра с добавена фрактура на лява лопатка, както и контузия на ляв бял дроб, който е богат на тромбопластин и активира системата на кръвосъсирване. Всички тези фактори представляват според експертите предразполагаща причина и задължително обстоятелство за масивна стволова двустранна  тромбоемболия с отливъчни тромби в устията на лявата и дясната белодробна артерия и двата белодробни хилуса, което е посочено като непосредствена и пряка причина за настъпване на смъртта.

             От материалите по делото вещите лица не могат да направят категоричен извод, дали в периода на домашния престой пострадалият е приемал изписаните му антикоагулантни средства. Но те правят извод, че вероятно ги е приемал, като се позовават на една косвена индиция в амбулаторен лист № 2974 от 18.07.2016 г. (т.е. 5 дни след изписването от МБАЛ – Хасково), който е издаден от свидетелката д-р М. М. като *** на пострадалия. В този амбулаторен лист не е констатирано от *** влошаване на белодробния статус, а такова би следвало да има при евентуална неупотреба на антикоагулантни препарати и при евентуално влошаване на кръвосъсирването.

           Като изхождат от констатациите за механизма на сблъсъка, вещите лица дават обяснение за механизма на получаване на травмите. Основният удар е отляво и върху лявата предна врата и лявата предна колона е оказан висок енергиен удар, който се е пренесъл през деформираните детайли върху тялото на пострадалия. Тъй като посоката на удара е от ляво, това обяснявало счупването на лявата тазова половина, лявата лопатка и лявата гръдна половина.

           Съотношението между получените травми и кои от тях какво въздействие са оказали, е описано в отговор на въпрос № 10 от експертизата. Счупването на долния клон на лявата срамна кост на таза с вбиващ характер е предизвикало кръвонасядане на рехавата тъка в малкия таз и около счупването. Това кръвонасядане е довело до образуване на кръвни запушалки, т.е. тромби, във венозните съдове от басейна на малкия таз. Счупването на 2, 3, 4 и 5 ребро в ляво с кръвонасядане на околните меки тъкани, интеркосталната мускулатура и на пристенната плевра е предизвикало болезнени дихателни екскурзии. Повърхностното дишане и контузионната пневмония са описани като усложнения на първоначалните увреждания. Счупването на лявата лопатка е затруднило движенията на лявата ръка и гръдния кош.

           Експертизата е категорична относно причинната връзка между произшествието и настъпилата смърт. Налице е пряка връзка, тъй като именно в резултат на удара са причинени контузията на гръдния кош, счупването на 2,3, 4 и 5 ребро в ляво и счупването на лявата лопатка, съчетани с тежка контузия на левия бял дроб с посттравматична пневмония и счупване на лява срамна кост с контузия на меките тъкани около нея. Всички тези увреждания са довели до масивна стволова двустранна тромбоемболия с летален изход.

         При разпита в с.з. вещите лица от състава на комплексната експертиза внасят и важни уточнения по някои въпроси. Така по отношение на въпроса, дали е възможно при евентуална рентгенография на гръдния кош да не се установи фрактурата на ребрата, вещото лице д-р В. потвърждава казаното от д-р Е., поради специфичното разположение на ребрата (косо, отзад и нагоре, в полукръг) наистина има „… ситуации при положение на тялото, когато пациентът не винаги заема абсолютно правилно положение спрямо рентгеновия апарат и спрямо плаката, както и има проекция, в която е възможно част от фрактурите да не се установят“. Също така се потвърждават размишленията на д-р Е., че фрактурите на ребрата от лявата страна са в резултат на произшествието, а фрактурите на ребрата от дясната страна – в резултат на сърдечния масаж в опит да се възстановят нормалните жизнени показатели на пострадалия З.. В това се състои механизма на сърдечния масаж – „…движението на гръдната кост трябва да е в границите на 5-7 см дълбочина – трябва да хлътне предната част на гръдния кош, за да притисне сърцето и то да изпомпва“. Отново решаващ белег в тази насока са кръвонасяданията около ребрата в лявата страна, които могат да се получат само приживе, и липсата на такива кръвонасядания около ребрата от дясната страна, което се обяснява с факта, че те вероятно са получени “post-mortem“, послесмъртно, когато в околните тъкани не е имало движение на кръвообръщението.

         Фрактурата на ребрата се оказва частично свързана с фрактурата на лопатката, която е описана като „полифрагментна фрактурата на скапулата“, причинена от удар с голяма кинетична енергия. Пояснява се, че при подобна кинетична енергия „…най-често се счупват и ребра и винаги когато има счупване на скапула, винаги се предполага фрактура на ребра…“. По отношение на въпроса защо не е била установена фрактурата на ребрата, д-р В. уточнява, че пострадалият е лекуван от ортопеди и травматолози в МБАЛ – Хасково, а установяването на толкова специфична фрактура би могло да бъде постигнато само при преглед от специалист гръден хирург. Освен това на документа от рентгенографията не е отбелязана такава фрактура, което косвено индикира, че същата изобщо не е била заснета. Ако е била установена навреме, нормалното лечение е изисквало антикоагуланти, антиагрегантна терапия, аналгетична и противовъзпалителна терапия, а ако имаме огромна контузия и антибиотична терапия, при прилагането на които вероятно е нямало да се стигне до постконтузионна пневмония.

         Относно възможността да се предвиди тромбоемболията д-р В. обобщава, че винаги когато има фрактури на кости, съчетано със залежаване и постелен режим на легло винаги има опасност от образуване на тромби, поради факта, че кръвообращението в легнало положение се забавя, както и венозният поток на кръвта. Именно при това забавяне движението на еритроцитите, на тромбоцитите и на другите кръвни клетки се образуват малки тромби, най-често във вените на долните крайници. Допълнително влияние е оказал факта, че е налице контузия на белия дроб, който богато снабден на тромбопластин. Макар и в случая масивният тромб да не се е образувал в белия дроб, травмата на същия е имала благоприятно значение за тромбоемболията.

             Предположението на д-р В. е, че вероятно масивният тромб се е откъснал при масажа на крака на пострадалия в нощта на 31.07.2016 г., но като предположение то не може да бъде окончателно доказано. Вниманието е насочено в тази насока поради факта, че констатираните тромби в областта на таза са били по-малки по размер. В тази насока се допълва, че масовото образуване на тромби не е установено в отделението до изписването, а е започнало чак на 30 – 31 юли.

         По отношение на предписаните антикоагуланти вещото лице д-р Д., който е специалист в тази област, изтъква, че терапията е била точна и правилна. В отделението на МБАЛ – Хасково е проведено лечение с нискомолекулярен хепарин, а след изписването за домашно лечение е  изписан фибринолитик, чиято функция образно е описана като „да се лизира, казано разговорно „разтопи“, този тромб, ако се е образувал“. И в двата случая се уточнява, че изписаните препарати са от най-модерните антикоагуланти и лечението с тях е навременно и с много добро действие. Макар и да няма сигурни данни доколко З. е спазвал предписаната му терапия и доколко е употребявал лекарствата, д-р Д. пояснява, че дори и при стриктно спазване на всички лекарски указания винаги съществува възможност от усложнения и летален изход. Той дори подчертава, че въпреки съвременната антикоагулантна терапия „…смъртта в настоящия случай е била неизбежна“, като допълва, че травмата на белия дроб с отпускането на тъканен тромбопластин оформя „…една страхотна верига на каскадата на кръвосъсирване, заедно с агрегацията на клетките, още повече задълбочава процеса“. Статистически погледнато, извън настоящия случай, въпреки провеждане на съвременно лечение на пациентите с фибринолитици, натокиназа, венозно вкарване на хепарин от 24-ия до 72-ия час, от 5 до 10% процента умират.

         За съвместния принос на всички травматични увреждания за настъпването на смъртта е посочено, че те взаимно са се утежнявали, което е предопределило и крайният изход.

 

По съставомерността на деянието:

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.

От обективна страна правната норма изисква при управление на моторно превозно средство да бъдат нарушени правилата за движение, установени по предвидения за това нормативен ред, в резултат на което да е допуснато причиняването на смърт на друго лице. В настоящия случай двамата подсъдими са осъществили деянието при управление на моторни превозни средства – подсъдимият И.С.И. е управлявал лек автомобил „БМВ“ модел 316, с рег. № ***, **** на цвят, собственост на друго лице – М.М.А., който му го е предоставил временно за ползване. Подсъдимият И. и пътуващата с него свидетелка Т.Г. са пътували с лекия автомобил с намерение по ул. „****“ в гр. Харманли, която по своето протежение е пресичала ул. „*****“, като и двете улици са образували кръстовище. В момента на приближаването на подсъдимия И. *** на кръстовището по ул. „***“, пострадалият Р. З., който е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел Е 290 ТД с рег. № ******, ****на цвят се е движел с бавна скорост, съобразена с населеното място,. Именно при тази пътно-транспортна обстановка подсъдимият И. е нарушил правилата за движение, което е довело до причиняване на съставомерния резултат. Бланкетната диспозиция на чл. чл. 343, ал. 3 вр. ал. 1 вр. 342, ал. 1 НК попълва съдържанието си с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Безспорно е установено по делото, както със свидетелски показания и приобщените писмени материали, така и с назначената автотехническа експертиза, че на ул. „***“ непосредствено преди навлизане в кръстовището е имало поставен знак „Стоп! Пропусни движещите се с предимство!”. При движението си по ул. „******“ подсъдимият И. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не спазил поставеният знак, визиран в чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП. Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Пътният знак, който подсъдимият е нарушил и не е съобразил поведението си с него при управлението на лекия автомобил, е знак „Стоп”, който е описан в чл. 45, ал. 2 ППЗДвП. Този пътен знак спада към група Б пътни знаци относно предимството. В ал. 1 на чл. 45 е посочено, че пътните знаци, които са влизат в състава на група Б, определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Следователно,тази група знаци има за цел да определи кои превозни средства се движат с предимство и кои други превозни средства са длъжни да се съобразят с това предимство, като предприемат необходимите маневри в тази насока. Тези маневри се извличат от чл. 46, ал. 2 ППЗДвП, в който се посочва, че при знак от вида на процесния водачите са длъжни да спрат на „стоп – линията”, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен самият знак. Водачите не само са длъжни да спрат, но имат и задължението преди да потеглят да пропуснат всички останали превозни средства с предимство. Тези задължения, произтичащи от поставения знак на ул. „****“, по която се е движел подсъдимия И., не са спазени от него. Тяхното нарушаване се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото пътно произшествие и се явява негова единствена причина. В случай, че подсъдимият бе спазил ограничението, произтичащо от знака, и бе предоставил предимство на преминаващия автомобил, управляван от пострадалия З., не би се стигнало до причиняването на общественоопасния резултат. С достатъчно основание може да се приеме, че подсъдимият не е спазил ограничението на знака поради отвличането на вниманието от оживения спор, който са водели със свидетелката Г., както и скоростта, с която се е движел автомобила. Наличието на подобни обстоятелства не намалява отговорността му и не го освобождава от задължението му да се съобразява във всеки един момент с поставената вертикална маркировка, като вземе необходимите мерки за насочване на вниманието към пътната обстановка. С нарушаване на ограничението, което произтича от знак, принадлежащ към група Б на регламентираните с ППЗДвП, подсъдимият И. е осъществил първият съставомерен признак.

Друг такъв съставомерен признак е, че към момента на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в „пияно състояние” – физиологично състояние на опиване в резултат на употреба на алкохол, което е инкриминирано от наказателната норма, поради установения факт на неговото влияние върху нервно – двигателните механизми на човека и възможността да ги контролира, отразяващо се и върху способността за управление на превозно средство. Употребата на алкохол е установена по надлежния ред – от пристигналия в ЦСМП – Харманли свидетел С., който е използвал техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с номер ARSM 0023, като пробата на подсъдимия И. отчела съдържание на алкохол 2,57 на хиляда – една наистина значителна концентрация на алкохол в кръвта. Тя е резултат от консумацията на алкохол от подсъдимия в нощния бар, който са посетили със свидетелката Г. в процесната нощ на 10.07.2016 г. Въпреки че е консумирал алкохол, подсъдимият е решил да управлява лекия автомобил, постъпвайки безотговорно и лекомислено. Още в момента на вземане на пробата с дрегер, свидетелят С. е предложил на подсъдимия да даде кръв за изследване, като му е издал и талон за това в предвидената форма. Тъй като подсъдимият е отказал, не се е стигнало до друго медико – лабораторно изследване, което да потвърди така установената концентрация или да я опровергае. Ето защо при преценка на съставомерността съдът е обвързан от показанията на дрегера и отчетеното съдържание на алкохол от 2,57 на хиляда.

От субективна страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието е извършено при условията на непредпазливост, дадена във формата на престъпна небрежност. Подсъдимият И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжeн и е могъл да ги предвиди. В съзнанието на подсъдимия не е намерило субективно отражение допускането на възможността да настъпят последиците от произшествието, но е бил длъжен да ги предвиди. Това предвиждане е било възможно за подсъдимия с оглед особеностите на пътно-транспортната обстановка и ситуацията като цяло – той се е движел в малките часове на нощта, като е наближавал кръстовище, шофирал е със скорост над допустимата и е водел спор със свидетелката Г., като всички тези обстоятелства е трябвало да повишат вниманието му и да го накарат да приведе движението на автомобила в такова състояние, което да му позволи да спре и да даде възможност на другите превозни средства с предимство да преминат необезпокоявано. Привеждането на поведението в съответствие със ситуацията е щяло да му даде възможност и да забележи поставеният знак „Стоп” и да се съобрази с него. Фактът, че е употребил алкохол и въпреки това се е качил в автомобила, за да управлява, също се отразява върху формирането на престъпната небрежност, защото показва неговата пренебрежителност и невнимателност към шофирането в подобно състояние. От друга страна, подсъдимият е могъл да предвиди последиците, тъй като от развитието на отделните събития в тяхната последователност не се установява наличието на обективни пречки за правилното оценяване на пътната ситуация. При изпълнение на предприетата от И. преминаване през кръстовище, той е имал възможността да предвиди, че начина на изпълнение на тази маневра не е съобразен с останалите участници в движението, но като не го е предвидил, се е поставил в невъзможност да спре и с поведението си е станал причина за настъпилото произшествие.

         Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитника на подсъдимия, изложени в заключителната пледоария. По отношение въпроса за счупените ребра не могат да се извлекат каквито и да било доказателства от показанията на свидетелите М.П., Д.П. и Ж.А., които да бъдат интерпретирани в полза на подсъдимия. Вече се поясни, че фрактурата на ребрата от лявата страна да не е била установена по време на болничния престой в МБАЛ – Хасково, въпреки направената рентгенография и обяснението на това обстоятелство е дадено в показанията на вещите лица Е., В., С. и Д.. Подробно и детайлно е обяснено, че не във всички случаи при подобен тип травми е възможно да се установи на рентгенова снимка фрактура на ребрата. Причините за това се откриват както в специфичната костна структура на ребрата, така и при възможно неправилно разположение на тялото на пациента по време на рентгеновата снимка, ъгълът на заснемане, начинът на проявление на снимката и др. Също така е достатъчно подробно обяснено каква е разликата между счупванията от лявата и дясната страна, като последните съвсем очевидно се явяват послесмъртни и са получени при последните действия по реанимиране на пострадалия З. на 31.07.2016 г. в опит да бъде спасен животът му. Фрактурата на ребрата е коментирана от защитата в насока, че не е била лекувана и в този смисъл това е допринесло за настъпването на леталния изход. Подобен извод не може да бъде направен, тъй като в резултат на сблъсъка пострадалия е получил цялостна масивна и тежка гръдна травма, на фона на която се е развила и пневмония. Фрактурата на ребрата в действителност е допринесла за тежестта на гръдната травма и за цялостното влошаване на клиничното състояние на пострадалия. Механизмът за получаване на фрактурата от лявата страна на ребрата е обяснен единствено с голямата кинетична енергия от сблъсъка, който е концентриран в контактните точки между именно от лявата страна на лекия автомобил, управляван от пострадалия З.. Друго обяснение не е възможно като се изхожда от автотехническата експертиза, от едноличната съдебно-медицинска експертиза и от комплексната съдебно-медицинска експертиза. С техните констатации се опровергава довода на защитата, че фрактурата на ребрата и белодробната пневмония не били причинени от удара. Липсва друг източник на въздействие с достатъчно голяма сила, който да се явява адекватна причина на тези травматични увреждания. Още повече, че ако се приеме тезата на защитата за нанасяне на фрактури от лява и от дясна страна по време на реанимацията, остава необяснимо какво е причинило белодробната пневмония. Непоследователността на тези съображения води до тяхната необоснованост. Смъртта е настъпила в резултат на тромбоза и е необосновано и недоказано да се твърди, че това не била единствената причина или че не била установена по безспорен начин. Всички обективни находки по време на аутопсията, отразени в експертизата на вещото лице Е., както и в комплексната експертиза, безспорно водят до извода, че смъртта е настъпила в резултат на тромбоемболията. Останалите травми вероятно са щели да доведат до същия изход, ако е имало време да се развият в достатъчна степен. Тази ситуация е сполучливо описана от д-р В., който пояснява, че отделните травматични увреждания са се надпреварвали и са действали комплексно. Единственото колебание на експерта се свежда до точното място, от където се е откъснал тромба – дали това е станало от образуваните в таза тромби или е станало от тромби, образувани в крака, като според него по-вероятно е последната възможност, изхождайки от големината на тромба и запушването, което той е предизвикал. Този оценъчен момент в експертизата, обаче, ни най-малко не променя крайните изводи коя е пряката причина за смъртта и от какво е предизвикана тя. Относно употребата на антикоагулантни средства, в действителност няма преки доказателства, но вещите лица от състава на комплексната експертиза се позовават на косвено доказателство – издадения от личната лекарка д-р М. М. амбулаторен лист № 2974 от 18.07.2016 г. (т.е. 5 дни след изписването от МБАЛ – Хасково), в който не е констатирано влошаване на белодробния статус, каквото би следвало да е налице, ако пострадалият не е употребявал предписаните му антикоагулантни средства.

         По въпроса за положението на левия преден обезопасителен колан съдът вече го коментира при обсъждането на автотехническата експертиза – установеният по време на огледа колан в блокирано положение се обяснява с деформациите на лявата седалка и централната конзола в купето на автомобила, които се явяват контактните места за залавяне на колана. В показанията на свидетелите З.З., З.А. и К.М. се възпроизвеждат разказаните подробности от пострадалия З. докато е бил жив и той ясно си спомня, че се е опитвал да излезе от колата с големи затруднения, като се освободи от поставения колан. Тези затруднения няма как да бъдат обяснени другояче, освен с блокирането на предния колан. В тази насока съдът не откри достатъчно основания за съпричиняване от страна на пострадалия.

 

По вида и размера на наказанието:

          За престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се ръководи от изискванията на чл. 54 НК при неговата индивидуализация, като отчете наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като вредоносният резултат е довел до смъртта на пострадалия, при което е засегната най-високата обществена ценност – човешкият живот. От друга страна, личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност. Отегчаващи отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни; многобройните предишни административни нарушения на подсъдимия, които са свързани само с нарушаване на разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и показват трайно пренебрежително отношение към правилата, регламентиращи движението по пътищата, намерило косвен израз и в процесната нощ, когато подсъдимият е шофирал със скорост, несъобразена с населеното място (което не е съставомерен признак за разлика от пияното състояние); поведението на подсъдимия непосредствено след произшествието, избягвайки от мястото, без да се опита да помогне на пострадалия и опитите му впоследствие в ЦСМП - Харманли да прехвърли отговорността върху свидетелката Г., които не могат да се разглеждат като форма на правото на защита, доколкото към този момент той все още не е бил привлечен към наказателна отговорност; тенденцията към широкото разпространяване на подобни деяния в обществото.

От друга страна, се констатират и смекчаващи отговорността обстоятелства, без да е налице тяхната изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК – сравнително младата възраст на подсъдимия; чистото съдебно минало; необходимостта да полага грижи за сина си и дядо си. На тази плоскост съдът взе пред вид и факта, че деянието е извършено преди 3 години и делото се гледа за втори път след връщането му от Апелативен съд – Пловдив.

При анализа на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и определяне на наказанието, съдът взема предвид и формата на вината, дадена като престъпна небрежност, а не като морално по-укоримата престъпна самонадеяност.

С оглед на така изложените съображения съдът определи на подсъдимия И.С.И. наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, като го лиши от право да управлява МПС за срок от 5 години. С оглед размера на наказанието „лишаване от свобода“ и за постигане целите на наказанието, институтът на условното освобождаване по чл. 66 НК е неприложим и наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, като по този начин се постигат целите на генералната и индивидуалната превенция.

Приобщените като веществени доказателство 2 броя тампони с клетъчен материал от подсъдимия и свидетелката Т.Г. и 1 брой въздушна възглавница съдът постанови да се отнемат в полза на държавата и като вещи без стойност да се унищожат след влизане в сила на присъдата. По отношение на вещественото доказателство – лек автомобил марка „Мерцедес Е 290“ С РЕГ. № ****, намиращ се на съхранени в РУ на МВР – Харманли, доколкото същото е било собственост на починалия Р. З., следва да се върне на неговите наследници.

С оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, като го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково направените разноски в размер на 1932,42 лв., както и сумата от 1654,62 лв. по бюджетната сметка на Окръжен съд – Хасково.

         Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             Председател: