Решение по дело №52/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

359

Година

16.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.02

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №... от 28.03.2013 година, постановено по ГР.Д.№ ....по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, е: признато уволнението на З. М. М., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Ф. Т.” №20, В.”Б”, .4, А.5, за незаконно и е отменена заповедта, с която е прекратено трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1 , т. 2 КТ; възстановена е М. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „продавач-консултант”, която длъжност следва да заеме в 14-дневен срок от получаване на съобщението; осъдено е „К. К.” О.,ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., община „С.”, район „Т.”, ул.”Е.” №7, да заплати на М. сумата от 630,94 лв.,представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 06.10.2012 година до 03.12.2012 година, която сума е образувана след приспадане на дължимия данък съгласно ЗДДФЛ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 12.11.2012 година, до окончателното изплащане, както и сумата от 185,40 лв., представляващи направени разноски, съразмерно уважената част от исковите претенции, като е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ за разликата от присъдената сума от 630,94 лв. до предявения размер от 2700 лв.;осъден е ответника да заплати дължимата ДТ върху уважения размер от исковата претенция и направените разноски от бюджета на съда.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от адв. Коева, като пълномощник на З. М. М.. Обжалва се решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 630,94 лв. до 1 348,80 лв. и законната лихва върху тази разлика, както и в частта за разноските. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъде уважена исковата претенция за посочената разлика, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои незаконосъобразността на решението в обжалваната част, както и доводи във връзка с тези твърдения. Направени са доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, в която са уважени исковите претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и в частта, в която е отхвърлен предявения на основание чл.225, ал.1 от КТиск за разликата от 1 348,80 лв. до 2 700 лв., като необжалвано е влязло в сила.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.344, ал.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ; обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на с·да, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението в обжалваната част.

Отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки решение в обжалваната част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната частза частично неправилно. Съображенията за този извод са следните:

Районният съде присъдил обезщетение в размер на 630,94 лв. за периода от 06.10.2012 година до 03.12.2012 година, на база заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза.

Видно от съдържанието на заключението вещото лице не е изпълнило поставената задача да изготви заключението „след като извърши проверка при ответника”, т.е. на база намираща се в ответното дружество документация, а го е изготвило единствено и само на база приетите като писмени доказателства по делото трудов договор, сключен между ищцата и ответника, и трудова книжка на ищцата, чрез които се установява договореното основно трудово възнаграждение. Решаващият съд е задължен служебно да следи дали вещото лице е изпълнило поставената задача и при неизпълнение също служебно трябва да задължи вещото лице да я изпълни.

Като не е изпълнил това свое задължение, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което обосновава прилагането на разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПКи допускане до събиране на соченото с въззивната жалба доказателствено средство - изслушване отново на заключение на вещо лице, което да отговори на същия въпрос, като заключението да бъде изготвено на база намираща се в ответното дружество документация.

Освен посоченото доказателствено искане с въззивната жалба алтернативно е направено искане да се приемат като писмени доказателства приложените към въззивната жалба документни. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител по пълномощие на ищцата-жалбоподател, уточни основанието за допустимост и на второто посочено доказателствено средство – нови доказателства, които страната не е имала възможност да представи. Налице е и хипотезата на чл.266, ал.1, т.1, предложение последно от ГПК.

Настоящият състав като съобрази горе изложеното и като взе предвид съдържанието на приложените към въззивната жалба документи, счете, че следва да уважи второто доказателствено искане - да приеме като писмени доказателства по делото приложените към въззивната жалба документи.

Чрез съдържанието на приетите във въззивното производство писмени доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ уволнението, което на 06.10.2012 година, е за месец септември 2012 година, който месец има 19 работни дни. Месец септември е предхождащ уволнението месец, през който ищцата е отработила всички 19 работни дни и е получила брутно трудово възнаграждение за 19 работни дни в размер на 524,31 лв. Този извод е обоснован от факта, че месечният облагаем доход, установен чрез съдържанието на приетите във въззивната инстанция писмени доказателства, представлява полученото месечно брутно трудово възнаграждение. Аргумент чл.24 от ЗДДФЛ.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящата искова претенция.

Предявената искова претенция в претендирания с въззивната жалба размер, която е предмет на въззивното производство, за разлика от присъдения размер от 630,94 лв. до размер на 1 348,80 лв., е основателна и доказана за разликата от 630,94 лв. до 1 104 лв., като в останалата част от 1 104 лв. до 1 348,80 лв. е недоказана. Съображенията за този извод са следните:

С оглед уважаване на исковете по т.1 на чл.344, ал.1 от КТ - незаконност на уволнението и неговата отмяна, възниква право по т.3 на чл.344, ал.1 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

По делото са установени всички изискуеми се предпоставки, визирани в чл.225, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа за срок от 06.10.2012 година до 03.12.2012 година,общо за 40 работни дни, който срок е в рамките на максимално определения с посочената правна норма шестмесечен срок:

- незаконност на уволнението;

- оставане без работа, поради незаконното уволнение /прекратяване на трудовата дейност при ответника/;

- не постъпване на друга работа;

- вреда /неполучаване на трудово възнаграждение/ за посочения период.

Размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ на основание чл.228, ал.1, предложение последно от КТ следва да се изчисли на базапоследното получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждениеза пълен работен месец, който месец е септември 2012 година, което брутни трудово възнаграждение е в размер на 524,31 лв., разделено на работните дни през този месец, които са 19, и умножено по броя на работните дни, през периода, през който ищцата е останала без работа, които за периода от 06.10.2012 година до 03.12.2012 година са 40 работни дни. Изчислено по посочения начин дължимото обезщетение за един работен ден е 27,60 лв., а за посочения период за 40 работни дни е в размер на 1 104 лв.

По изложените съображения съдът прави извод, че исковата претенция е основателна и доказана в размер на 1 104 лв. Районният съд е присъдил обезщетение в размер на 630,94 лв. Поради което въззивната инстанция следва да присъди обезщетение в размер на 473,06 лв.

По отношение на обусловената искова претенция.

Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде уважена така, както е предявена.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо и в обжалваната част частично неправилно.

Жалбата е частично основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, за разликата от 630,94 лв. до 1 104 лв., вместо което да бъде уважена исковата претенция за посочената разлика, като бъде присъдено обезщетение в размер на 473,06 лв.

При този изход на делото:

Ответникът дължи на жалбоподателката направените разноски в двете инстанции, съразмерно с уважената част от исковата претенция. За първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени още 35 лв. За въззивната инстанция не е представен документ, удостоверяващ, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани;

Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ върху уважения от въззивната инстанция размер на исковата претенция и дължимата ДТ за въззивната жалбата общо в размер на 33,28 лв.

На основание чл.280,ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване – цената на исковата претенция е под 5 000 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №...от 28.03.2013 година, постановено по ГР.Д.№ ... по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТиск от З. М. М., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Ф. Т.” №20, В.”Б”, .4, А.5, против „К. К.” О.,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. С., община „С.”, район „Т.”, ул.”Е.” №7, за разликата от присъдения размер от 630,94 лв./шестстотин и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки/ до 1 104 лв. /хиляда сто и четири лева/,т.е. за сумата 473,06 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и шест стотинки/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД „К. К.” О.,ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. С., община „С.”, район „Т.”, ул.”Е...” №7, да заплати на З. М. М., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Ф. Т.” №20, В.”Б”, .4, А.5, сума в размер на 473,06 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което З. М. М., ЕГН-*, е останала без работа, поради незаконно уволнение, като общият размер на дължимото обезщетение за периода от 06.10.2012 година до 03.12.2012 година е 1 104 лв. /хиляда сто и четири лева/, включващ присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 630,94 лв. и присъденото от въззивния съд обезщетение в размер на 473,06 лв.; както и да заплати законната лихва върху сумата473,06 лв. / четиристотин седемдесет и три лева и шест стотинки/, считано от предявяване на исковата претенция - 12.11.2012 година, до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА „К. К.” О.,ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., община „С.”, район „Т.”, ул.”Е.” №7, да заплати на З. М. М., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Ф. Т.” №20, В.”Б”, .4, А.5, сума в размер на 35 лв. /тридесет и пет лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „К. К.” О.,ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., община „С.”, район „Т.”, ул.”Е.” №7, да заплатидължимата ДТ върху уважения от въззивната инстанция размер на исковата претенция и дължимата ДТ за въззивната жалбата общо в размер на 33,28 лв. /тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:______________ ЧЛЕНОВЕ: 1._________________

2._________________