Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/……………………2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян Иванов и
секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена
Янакиева к.адм.д.№ 966/2022г., по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юриск. Д. О. срещу
Решение № 460/04.04.2022г. по НАХД № 498/2022г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №
03-2100149/03.11.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на ЗП Д.В.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1700 /хиляда и седемстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/.
С касационната жалба се претендира отмяна
на решението на Районен съд – Варна, като се релевират основанията на чл. 348,
ал.1, т. 1 и т.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/, приложим по
препращане от чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е
незаконосъобразен като постановен при неправилно тълкуване на приложимия
материален закон, поради което следва да бъде отменен. Сочи, че от установената
фактическа обстановка се прави категоричен извод за съставомерността на извършеното
нарушение, като първостепенният съд неправилно възприел от доказателствата по
делото, че не било налице извършено нарушение. Моли за отмяна на оспореното
решение и постановяване на друго, с което процесното НП да се потвърди.
Претендира присъждане на сторените във въззивната и настоящата инстанции
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, представлява се от юриск. Б.Н., редовно упълномощен. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Д.В.Н.,
редовно призован, представлява се от адв. Ж.К., редовно упълномощена, моли
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.
Счита, че издаденото от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП е издадено в
нарушение на закона и процесуалните правила. Счита, че Районен съд – Варна е
постановил правилно решение, което обуславя липсата на основания за неговата
отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорването, което налага извод за
нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.
Наведените доводи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правни страни следното:
Предмет на касационен контрол е Решение № 460/04.04.2022г.
по НАХД № 498/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП №
03-2100149/03.11.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1700 лева на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ.
При произнасянето по съществото на спора
районният съд е установил от фактическа страна, че ЗП Д.В.Н. в качеството си на
работодател е допуснала лицето С.Ю.Я.– с позиция „животновъд“, да полага труд в
работна смяна с начален и краен час от 10ч. до 14:30ч., различна от
регламентираното работно време в Правилника за вътрешния трудов ред –
установено от декларация на лицето при проверка във ферма „Овчарника“ с мандра,
намираща се в село Доброглед, обл. Варна. Съставен бил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 03-2100149/27.10.2021г. за нарушение на чл.
139, ал.1 от КТ и чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. АУАН бил връчен на жалбоподателката без възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното
НП, като Директорът на Дирекция Инспекция по труда“ – гр. Варна възприел
идентична фактическа обстановка като тази, описана в обстоятелствената част на
АУАН, с което на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ наложил на
жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 1700лв. за
нарушение на чл. 139, ал.1 от КТ и чл. 4а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските.
Въззивният съд приел в мотивите на
издадения от него акт, че АУАН и НП са издадени от компетентен за това орган и
в предвидения срок, като съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Приетата във въззивното решение фактическа
обстановка съдът установил въз основа на събраните и изготвени по установения
ред доказателства и доказателствени средства – материалите по
административнонаказателното производство – протокол за извършена проверка,
АУАН, НП, показанията на св. Андонова и на св. Боянова и др.
За да отмени оспореното пред него НП,
съставът на Районен съд – Варна приел, че жалбоподателката е изпълнила своите
задължения като работодател, произтичащи от разпоредбите на чл. 139, ал.1 от КТ
и чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, поради
което не е налице извършено нарушение на трудовото законодателство от
оспорващата. Изложил е аргументи досежно факта на недоказаност и по отношение
на датата на извършването на процесното нарушение.
Като обсъди в съвкупност събраните по
производството доказателства, касационният състав приема, че обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила поради следните
съображения:
По силата на чл. 139, ал.1 от КТ,
разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния
трудов ред на предприятието, като в чл. 4а, ал.1 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските са изброени примерно въпросите, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието,
подлежащи на регламентация в правилника: началото и краят на
работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа,
редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в
предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене
на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в
предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.
Очевидно е, че
законодателната техника, която е използвана е на примерно изброяване, без да се
цели изчерпателност. В този ред, разпоредбата, възприета от
административнонаказващия орган за нарушена е обща и не предполага същата да
съставлява основание за ангажиране на административна отговорност в случаите,
когато работник полага труд в работно време, различно от установеното в
Правилника за вътрешния трудов ред. Както
правилно е установил въззивният съд, изготвен е правилник за вътрешния трудов
ред в предприятието, който е утвърден и с който са запознати служителите.
Районният съд правилно е приел, че посоченото в НП деяние не осъществява
нарушение по чл. 139 от КТ.
Предвид гореизложеното, Районен съд – Варна
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора и предвид
направеното искане на ответника по касационното производство следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК, вр. чл. 63, ал.1 и чл. 63д от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд – Варна:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
460/04.04.2022г. по НАХД № 498/2022г. по описа на Районен съд – Варна, XXIX състав, с
което е отменено Наказателно постановление № 03-2100149/03.11.2021г..
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна да заплати на ЗП Д.В.Н. сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.