РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Ловеч, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
Членове:Е. ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря М.А ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20234300600352 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 11/27.04.2023 г., постановена по НЧХД № 344/2022 г.
Ловешкият районен съд, първи наказателен състав е признал Е. О. А., ЕГН
********** от с.K., обл.***** за виновен в извършване на престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78 а от НК го е освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, които да заплати в полза на държавата,
по сметка на бюджета на съдебната власт, като го е оправдал по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал.1 от НК, да е причинил лека
телесна повреда с разстройство на здравето временно и неопасно за живота -
„Комоционен синдром“, нарушено цветоусещане на дясното око, както и очна
макула на дясното око без рефлекси.
Осъдил е Е. О. А. да заплати на тъжителя Т. В. М. от с.K. сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2022 г. до
окончателното й изплащане за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, като е
отхвърлил гражданския иск за разликата до претендирания размер от 2 000
лева, като неоснователен и недоказан.
1
Отхвърлил е предявения от Т. В. М. срещу подсъдимия Е. О. А.
граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, за престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, като
неоснователен и недоказан.
Осъдил е подсъдимия Е. О. А., да заплати на тъжителя Т. В. М. сумата
от 1 262.30 лева разноски по делото, както и по сметка на ЛРС сумата от 50
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимия Е. О. А., чрез защитника му – адв. М. И. от ЛАК в предвидения
от закона срок. Счита присъдата в осъдителната й част за необоснована,
незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което предлага същата да бъде отменена.
С оглед анализа на доказателствата, счита, че ЛРС е следвало да
приеме, че обвинението против подсъдимия А. за деянието по чл.130, ал.2 от
НК е останало недоказано и да го оправдае. Твърди, че постановявайки
осъдителна присъда в тази си част, съдът е допуснал нарушение на закона.
В заключение предлага на въззивната инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваната присъда в посочената й част и
вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия Е. А. за
невиновен в извършване на престъплението по чл.130, ал.2 от НК и да го
оправдае и по това обвинение.
В подкрепа на въззивната жалба защитникът е депозирал и
допълнително писмено изложение, в което твърди, че намират така
постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и необоснована,
тъй като фактическите положения, приети за установени от РС - Ловеч, въз
основа на събраните доказателства, решаващият съд е тълкувал и оценявал
превратно. Изтъква, че не са съгласни и с правните изводи на
първоинстанционния съд, тъй като същите са постановени в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че решаващият съд неправилно е
установил фактическата обстановка, която не съвпада с фактическите
констатации на частния тъжител, отразени в тъжбата му до съда, както и със
събраните доказателства в хода на съдебното следствие по делото. В тази
връзка сочи, че в мотивите си на стр.7-8 ЛРС приема за установено по
делото, че процесния ден тъжителя и подсъдимия са се срещнали, като
подсъдимия е отправил репликата „***********“, но в същото време на стр. 9
посочва, че следва да бъде оправдан за това деяние, тъй като единствено
доказателство за отправената реплика са твърденията на частния тъжител.
2
Твърди, че в тази връзка съда приема, че липсват свидетели очевидци,
както за отправените реплики, така и за твърдения от частния тъжител удар с
брадва, но въпреки това, подсъдимият е оправдан за едното деяние, а осъден
за другото. Налице е несъответствие между фактическите констатации в
съдебния акт и събраните доказателства.
Изтъква, че за да постанови осъдителна присъда, съдът приема и
кредитира свидетелите на частния тъжител - съпругата A. М.а и съседа му
М.Д., които твърдят, че лицето на частния тъжител след този инцидент, било
цялото в кръв, като имало такава и по дрехите. Сочи, че тези показания
изцяло противоречат на становището на допусната и приета СМЕ, където
вещото лице изрично посочва, че подобно нараняване води единствено до
лека „роса“, но не и до обилно кървене, и няма данни по делото за наличието
на такова. Твърди, че от мотивите на съда разбираме, че по заключението на
СМЕ съдът е постановил осъдителната си присъда.
Твърди, че освен това съдът кредитира показанията на тези свидетели и
относно факти и обстоятелства, които те не са възприели лично, а са им били
преразказани от частния тъжител - как е бил застанал на каруцата, как и къде
е бил ударен и как и по какъв начин е паднал след това.
Счита, че решаващият съд е направил превратно тълкуване на
събраните доказателства касаещи доказване авторството на деянието и
механизма на неговото извършване. Счита, че са допуснати нарушения от
съда по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на
вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия. Излага, че в Р №
6/2012 г., III н.о. на ВКС се отбелязва, че не би могло да се приеме, че съдът е
достигнал до обективната истина по делото, ако е игнорирал част от
доказателствата, както и когато е тълкувал превратно част от тях. Сочи, че
направеният от решаващия съд правен извод относно доказаността на
деянието, за което е осъден подсъдимия, е в противоречие с надлежно
събраната по делото доказателствена съвкупност и процесуално дължимите,
съгласно императивни разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК,
внимателна проверка на събраните по делото доказателства и формиране на
вътрешното му убеждение, след нейния обективен, всестранен и пълен
наказателно - правен анализ.
Счита, че съдът е направил едностранчиво и превратно тълкуване на
показанията на цитираните свидетели. Твърди, че показанията на тези
свидетели са противоречиви, некореспондиращи помежду си и в цялост на
установената фактическа обстановка, поради което следва да не бъдат
кредитирани.
На следващо място счита, че е останало неизяснено обстоятелство
3
местонахождението на процесната брадва, с оглед твърдяното от подсъдимия,
че е предал въпросната брадва на свидетеля К.П., като това се потвърждава и
от писмено сведение от дата 26.04.2022 г. подписано от и от св. П. - налично
в пр. пр. №1949/22г. на РП - Ловеч. Счита, че установяването на тази брадва е
от важно значение за доказване на обвинителната теза на частния тъжител -
особено като липсват свидетели очевидци.
Счита, че без брадвата няма как да се докаже по несъмнен начин, че
именно с такъв предмет е нанесена леката телесна повреда на частния
тъжител, както и самия механизъм на твърдяното деяние.
Сочи, че според показанията на свидетелката д-р С.Д., частният
тъжител е приет в нейното отделение с травма в дясна темпорална област с
размери 0,5 до 1см., за която само по снета анамнеза е изписано в
медицинската документация, че е след удар с брадва.
Счита, че така по делото е останал неизяснен въпроса, дали въпросното
нараняване е получено от удар с брадва или може да бъде получено от всеки
друг тъп предмет – така, както посочва ВЛ в разпита си пред съда.
Сочи, че за да постанови осъдителната си присъда, ЛРС не е приел за
достоверни обясненията на подсъдимия дадени в с.з., тъй като били в
противоречие с написаното от подсъдимия в цитираното вече по-горе
писмено сведение.
Счита, че съдът неправилно е обсъждал и е взел предвид това писмено
сведение /л.11 от мотивите/, което не е доказателство събрано по реда
предвиден в НПК от една страна, от друга не става ясно, това в
действителност ли са лични твърдения на подсъдимия, при положение, че
почерка с който са изписани всички писмени сведения в преписката, а и
протокола за предупреждение е един и същ. Изтъква, че тези обстоятелства са
останали неизяснени по делото и съдът неправомерно, в нарушения на
принципа на непосредственост при събиране на доказателствата, го е взел
предвид, за да постанови осъдителна присъда. Твърди, че затова не са
съгласни с тези правни изводи на съда и, че ако последният е установил
противоречия, между обясненията на подсъдимия с друга събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, е следвало да постанови събиране на
допълнителни такива, с оглед установяване на обективната истина, които да
обсъди подробно и да посочи кои факти и обстоятелства приема за
установени и доказани и защо. В тази връзка сочи практика на ВКС, която е
категорична, че саморъчните писмени обяснения са негоден доказателствен
източник и не могат да послужат за доказване на обвинението - Р №
518/2009г II н.о. на ВКС.
Счита, че следва да се отбележи, че в мотивите на съда липсва подробен
4
анализ на техните основни възражения относно механизма на получаване на
твърдяната лека телесна повреда. Излага, че вещото лице в тази връзка е
посочило, че удар в дясната част на лицето може да се получи ако се замахне
фронтално от ляво на дясно, което означава, че това може да направи човек
със силна водеща лява ръка, а подсъдимият е със силна дясна ръка.
Твърди, че в мотивите си, съдът посочва, че кредитира изцяло
заключението на съдебно - медицинската експертиза, макар, че вещото лице в
с.з. посочва с допускане и вероятност изводите си, че така нанесената телесна
повреда, можело да се получи по начина, по който твърди частния тъжител.
Например : „най-вероятно удара е бил с малка част от ударната повърхност на
тъпата частна брадвата, а не с цялата й ударна повърхност“, но допуска
също така да е нанесена и с друг тъп предмет, но това становище не е
отразено в мотивите на съда. Счита, че затова, в тази си част мотивите се
явяват и непълни.
Излага, че по делото са налице гласни доказателства - показанията на
свидетеля Д. и подсъдимия А., че частният тъжител е лице, което постоянно
употребява алкохол.Твърди, че по данни на подсъдимия, в интернет
пространството /канала за споделяне на видеоклипове YouTube/ има
видеоклипове, на които се вижда подсъдимия в такова състояние. Сочи, че в
такъв случай, за тях не става ясно, защо съдът кредитира изцяло твърденията
му и приема за достоверни обстоятелствата, които той твърди в тъжбата си,
въпреки, че повечето от тях са били опровергани в хода на съдебното
следствие.
В тази връзка изтъква, че ЛРС не е обсъдил техните възражения,
относно следва ли въобще да се кредитират твърденията на частния тъжител,
относно това какво се е случило процесния ден и дали в действителност
подсъдимият му е нанесъл тази лека телесна повреда.
Заявява, че изрично са посочили, защо считат, че частния тъжител
лъже, тъй като в тъжбата си, а и през целия ход на делото М. е твърдял, че в
резултат на този инцидент му е увредено и зрението на дясното око. Изтъква,
че доказателствата сочат друго, че той е имал проблеми с това око, много
преди този инцидент първо и после, според СМЕ това оплакване не е в
причинно следствена връзка с деянието, за което твърди, излага аргументи в
тази връзка.
В контекста на гореизложеното счита, че първоиистанционният съд
напълно е игнорирал изложените от тях възражения, което съгласно Решение
№ 475/2010 г. на I н.о. на ВКС е нарушение при формиране на вътрешното
убеждение на съда, което следва да се основава на доказателствата по делото.
Именно при тези доводи, счита, че изводите на РС-Ловеч, за доказаност
5
на деянието от обективна и субективна страна са неправилни и са
постановени е нарушение на материалния закон.
Освен това счита, че присъдата на съда е постановена при нарушение на
процесуалните правила, тъй като е налице вътрешна противоречивост на
самите мотиви, което оставя неяснота относно действителната воля на съда. В
тази връзка изтъква, че в съдебната практика /Решение № 230 от 07.05.2007 г.
на ВКС по н.д. № 1003/2006 г. на III н.о. / е прието, че противоречието между
диспозитив и мотиви и между самите мотиви е съществено нарушение на
процесуалните правила, защото оставя неяснота относно действителната воля
на съда. В този смисъл е и Решение № 579 от 28.06.2007г. на ВКС по н.д.
№313/2007г. на III н.о., в което се сочи, че : „По естеството си вътрешното
убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на
определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да
почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз,
обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното
убеждение на съда става достояние както на страните, така и на всяка
следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на
формирането му и упражняването на контрол върху този процес.“ Твърди, че
противоречието в мотивите към присъдата не дава възможност да се разбере
какво всъщност е решил съда, поради което актът не отговаря на
изискванията на закона.
В контекста на горе цитираните Решения на ВКС, счита, че е налице
противоречие в мотивите на присъдата на РС-Ловеч, поради което същата не
отговаря на изискванията на закона визирани в чл.305 от НПК и по същество
липсва такава.
В заключение заявява, че поддържат направеното искане за отмяна на
постановения осъдителен съдебен акт и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият Е. А. да бъде признат за невиновен по обвинението, за
което е осъден в първата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът Е. О. А. се явява лично и със
защитника си – адв. И.. Излага, че поддържа жалбата и допълнителното
изложение към нея, както и заявеното от неговия защитник в съдебно
заседание. Моли съда да бъде да бъде оправдан, тъй като не е извършил
деянието за което е бил осъден, излага подробни съображения в тази връзка.
Защитникът заявява, че поддържа жалбата и допълнителното писмено
изложение. Счита, че от събраните по делото доказателства се е потвърдило
изложеното от тях във въззивната жалба и допълнителното изложение към
нея. Заявява, че в целия ход на наказателното производство твърдят, че
подзащитният му няма нищо общо с нараняванията на тъжителя от една
6
страна, както и с оглед самия механизъм на нанасяне на тези наранявания.
Заявява, че са изложили многократно аргументи в тази насока, които по
недвусмислен начин доказват, че тъжителят действа недобросъвестно и
твърди обстоятелства, които не са се случили и доверителят му няма нищо
общо с тях. Сочи, че в допуснатата по настоящото производство
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, и по-точно в т. 3, вещото лице
сочи, че механизмът следва да е такъв, че двамата да са в една равнина или
извършителят /подсъдимият/ да е по-високо. Твърди, че от материалите по
делото е видно, че това не е така, а точно обратното, че тъжителят е бил на
каруца с височина минимум 70 см., неговият ръст, измерен от вещото лице, е
по-голям от този на извършителя. Счита, че механизмът технически, както
многократно са изтъквали в хода на производството, е невъзможно да се
извърши по начина, по който се твърди в тъжбата.
Счита, че първоинстанционният съд неправомерно и непочиващо на
доказателства е кредитирал твърденията на частния тъжител, че са изложили
обстоятелствата защо считат, че не може да се кредитират същите. Твърди, че
тъжителят е посочвал многократно различни версии, както в предварителната
прокурорска проверка твърди, че подсъдимият го е преследвал с джипа си, а в
хода на съдебното производство твърди, че го е причакал. Освен това нещо,
което се е доказало с категоричност, е че в резултат на този инцидент е имал
наранявания на окото, което се е оказало, че няма нищо общо с инцидента.
Това е диагноза, която е имал няколко години преди това и е ходил на
прегледи в тази връзка. Счита, че това са все индиции, които сочат, че не
следва да се кредитират твърденията на тъжителя, както е направил
неправомерно първоинстанционният съд.
Изтъква, че в случая са налице само косвени доказателства като
липсват свидетели очевидци. Налице са твърденията на тъжителя, които не
са били доказани по категоричен начин. Счита, че за да се установи по
безспорен начин дали в действителност има такива наранявания и те са
получени от брадва, е следвало да се установи тази брадва. Твърди, че в хода
на първоинстанционното производство това не е могло да се случи, не е бил
измерен размер и вид на рана и да се вземе категорично отношение дали е
направено от брадва, както твърди тъжителят, или друг тъп предмет, както е
описано в експертизата. Твърди, че атакуваната от тях присъда е кредитирала
само косвените доказателства, което по принцип е възможно да е така, но
цялата верига от косвени доказателства следва да водят до безспорен извод,
който не е налице, а именно че доверителят му е извършителя на деянието, за
което е осъден. Поради тези аргументи и изложеното в писменото изложение
моли настоящата инстанция да отмени присъдата на ЛРС и да постанови
оправдателна присъда, като им бъдат присъдени направените пред двете
7
инстанции разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Т. В. М., се явява лично и с
повереника си - адв. С. Г. от ЛАК. Заявява, че поддържа изложеното от
неговия процесуален представител и дава становище да бъде постановено
решение, с което се потвърди като правилна присъдата на РС -Ловеч.
Повереникът моли настоящата инстанция да постанови решение, с
което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да
потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Твърди, че в жалбата
се правят оплаквания за постановена необоснована и незаконосъобразна
присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага, че в жалбата и допълнителното изложение не се сочат кои са тези
съществени процесуални нарушения, които са допуснати от
първоинстанционния съд. Заявява, че при внимателен анализ на присъдата и
мотивите, а и начина на водене на цялото съдебно следствие в
първоинстанционния съд, такива съществени нарушения не се откриват. Що
се отнася до другите две оплаквания за необоснована и незаконосъобразна
присъда счита, че същите не са налице. Действително по делото са събрани
косвени доказателства, които според тях са еднопосочни и може да се
направи един единствен извод за това какво се е случило и кой е извършител
на деянието. Сочи, че основното възражение, което се прави е, че частният
тъжител не е бил ударен от подсъдимия, а е паднал от каруцата и се е
самонаранил. Твърди, че по делото са събрани доказателства по инициатива
на подсъдимия, от които се вижда, че техните недобри отношения датират от
преди около 2-3 години и се дължат на обстоятелството, че според
твърденията на подсъдимия, неговият доверител е извършвал дърводобив от
имоти, които той ползва в землището на с. K., за което е подавал жалби до
съответните органи. Счита, че именно това е мотивът на подсъдимия да
извърши инкриминираното деяние. Сочи, че и последният признава, че е
имало среща между тях на този ден, налице са и гласни доказателства за
такава среща. Изтъква, че тя е била в имот, който е ползван от подсъдимия.
Твърди, че според тезата на подсъдимия той не може да е нанесъл удар с
брадва по глава на частния тъжител, тъй като разликата във височините била
значителна. Подсъдимият твърди, че частният тъжител е бил прав в каруцата
и това е само негово твърдение. Заявява, че те никъде не са посочвали какво е
било положението на тялото в каруцата на частния тъжител. Счита, че няма
логика каруцата да е била наредена с дърва и той да стъпи отгоре, за да се
увеличи височината му и да не може да се причини съответното нараняване.
Счита, че това означава, че той е бил седнал върху дървата, което е най-
логичното положение да управлява каруцата и тогава неговата височина става
точно колкото височината на подсъдимия. Сочи, че от заключението на
8
вещото лице се установява, че няма как при падане от каруца да се получи
това нараняване и това доказателство е пряко за механизма на причиняване на
увреждането. Изтъква, че ако беше паднал от каруцата така, както твърди
подсъдимият, нараняването нямаше да е такова и на това място, както вещото
лице се е изразило все едно „да скочи надолу с главата в празен басейн“. Ето
защо и с оглед единствено възможния механизъм за това нараняване моли
съда да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, за
което му е предявено обвинение с тъжбата и за което е осъден от ЛРС с
присъдата, която се обжалва. Сочи, че останалите гласни доказателства са
анализирани както от тях, така и поотделно и в тяхната съвкупност от съда в
неговите мотиви. Счита, че ЛРС правилно е стигнал до изводите, които е
направил в присъдата си, както и, че наложеното наказание съответства на
това, което е извършено като тежест на деянието.
В заключение моли настоящата инстанция да потвърди обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна и да присъди на частния тъжител
направените от него разноски за двете инстанции.
Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, допълнителното
изложение към нея, становищата на страните заявени пред нас и събраните по
делото доказателства от настоящата инстанция и от РС – Ловеч, и след като
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Тъжителят Т. В. М. живеел в с. K., общ. ******, ул.„******“ № 30.
Познавал подсъдимия Е. О. А. като човек от селото. Двамата не били в добри
отношения, тъй като А. твърдял, че М. извършвал незаконен дърводобив от
имоти, които той ползва в землището на с. K., за което бил подавал жалби до
съответните органи..
На 26.04.2022 г. съседът на тъжителя – св. М.Д. помолил М. да му
свърши услуга - да му докара с каруцата си от гората дърва, които Д. бил
добил и които тъжителят знаел къде се намират, тъй като и преди това му бил
карал много пъти дърва.
М. тръгнал за гората около 13 часа на обед. Натоварил каруцата и
потеглил обратно. Карал по черен път. На около 400-500 м. от края на селото
видял подсъдимия, който бил спрял с джипа си. Като го видял да приближава,
А. слязъл и тръгнал към него. Попитал го защо минава по този път, след като
му е казвал да не минава от там. Подсъдимият обработвал тези имоти, които
са около този полски път и действително и друг път бил казвал на тъжителя
да не минава от там. Тъжителят попитал подсъдимия защо не трябва да
минава и да не би пътят да е негов. В този момент подсъдимият дръпнал
брадвата, която била пъхната върху дървата в каруцата, замахнал с нея и
9
ударил силно тъжителя по главата с тъпата част на брадвата. Последният
твърди, че му притъмняло пред очите и паднал по гръб върху дървата, както и
че загубил съзнание и след около 10 минути се съвзел. Усетил, че от главата
му по лицето и по дрехите се стича кръв. Успял да подкара коня и някак се
прибрал в селото. Отишъл до св. М.Д. и му казал, че подсъдимият го е
пребил. Д. се уплашил като го видял целия в кръв. Помогнал му да слезе от
каруцата за да се прибера в дома си. Св. Д. му казал, че преди около половин
час е бил в гората и е видял подсъдимия там. М. тогава видял, че брадвата му,
с която А. го ударил, я няма в каруцата и предположил, че сигурно той я е
взел и я е скрил или изхвърлил някъде.
След като тъжителят влязъл в жилището си, там били неговите близки,
които също видяли в какво състояние се прибира. М. им разказал точно какво
се е случило и кой го е пребил. Тогава близките му се обадили на Спешна
помощ и на полицията. Първо дошла линейка и с оглед състояние му го
закарали в болницата в гр. Ловеч. В МБАЛ - Ловеч отишли и двама полицаи,
които го разпитали, като М. им разказал какво ме се е случило. След прегледа
го оставили на лечение в Неврологичното отделение, откъдето бил изписан на
28.04.2022 година.
Впоследствие, след като се прибрал в с . K., тъжителят разбрал, че
подсъдимият А. бил говорил в селото, че М. е бил пиян и сигурно затова е
паднал от каруцата. Тъжителят твърди, че не е пил алкохол през този ден,
защото правил един покрив и работил на височина.
От Неврологично отделение при МБАЛ - Ловеч била издадена
епикриза, в която е вписана диагноза: „Травма на главата. Комоционен
синдром“.
На 29.04.2022 г. пострадалият бил освидетелстван от съдебен лекар,
който му издал Медицинско удостоверение № 67/2022 г., в което е отразено,
че му е причинена охлузна рана на главата, с клинично поставена диагноза
„Комоционен синдром“ (л.9). Посочено е така също, че увреждането е в
резултат на тъпа травма и може да се дължи на удар с тъпата част на брадвата
по главата. Това увреждане му е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Тъжителят твърди, че в резултат на този удар до момента на депозиране
на тъжбата пред ЛРС с дясното си око вижда замъглено и не може да
различава контурите на фигурите. По този повод на 04.05.2022 г. посетил
очен лекар и му бил издаден амбулаторен лист, в който е записано, че е
нарушено цветоусещането на дясното му око, както и че макулата му е без
рефлекси.
След подаден сигнал за инцидента на тел.112, в РУ-****** била
10
образувана преписка № 456р-4301/27.04.2022 г., която е изпратена по
компетентност на РП-Ловеч. В РП-Ловеч била образувана пр.преписка №
1949/ 2022 г., по която е постановен отказ да се образува досъдебно
производство, тъй като се касае за престъпление от частен характер.
Мястото на инцидента било посетено от служители на РУ-****** - К.П.
и Г.И., които са допуснати и разпитани като свидетели по делото. Разпитани
са като свидетели и полицейските служители от РУ-Ловеч, посетили
тъжителя след приемането му в МБАЛ - Ловеч. По делото са разпитани по
искане на тъжителя и свидетелите М.Д. и A. М.а.
Видно от заключението по допуснатата и изготвена в хода на съдебното
следствие прид ЛРС съдебно медицинска експертиза (л.90-91) на тъжителя са
причинени : охлузване в дясната окосмена част на главата, без данни за
травматични изменения на подлежащи кости или мозък, които са причинили
на М. болка и страдание. Това изменение е от травматично естество, дължи се
на директен удар в областта на главата с твърд тъп предмет и може да се
получи по време и начин съобщен от пострадалия. Не се очакват трайни
изменения от тази повреда. Състоянието за което М. е прегледан от
специалист - очен лекар /дегенерация на макулата/ е заболяване и се дължи на
възрастови изменения. За това заболяване пострадалият е прегледан и преди
произшествието. Същото причинява намаление на зрението, което е и
установено при прегледите от 12.05.2021 г. и 13.10.2020 г. и с времето е
настъпила пълна слепота на дясното око. Това изменение /слепота/ не е в
причинна връзка с травмата на главата на М. от датата на
произшествието.
По искане на защитата настоящият състав е допуснал допълнителна
СМЕ № 210/2023 г., изготвена от вещото лице д-р М. Г. (л.37-40 от ВНЧХД)
От заключението на вещото лице се установява следното :
1. С оглед медицинското удостоверение на пострадалия Т. В. М. и
преглед, извършен от специалист - съдебен медик, експертът приема, че е
налице дълбоко охлузване, засягащо по-голяма част от кожата, която ни дава
възможност да приемем, че се касае за ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
2. Това охлузване е в резултат на удар с твърд тъп предмет и това може
да бъде част от брадва, както твърди пострадалият.
3. Не се очакват трайни изменения от тази повреда.
4. По отношение на зрението на В. експертът е отговорил в първата
експертиза.
Отговор на допълнително поставени въпроси:
11
1. С оглед разположението на раната - в дясната теменна област -
окосмената част на главата, положението между извършител и пострадал
може да бъде лице срещу лице и малко вдясно от пострадалия.
2. Разстоянието се определя от действащия предмет - да може да
достигне допострадалия и да се нанесе ударът.
3. За получаване на тази повреда има значение височината на
пострадалия /ръст на същия/. Може да бъдат и двамата в една и съща
равнина, и извършителят малко по-високо от пострадалия, поради това, че
раната е установена в теменната окосмена част на главата.
3. На този въпрос е отговорено в точка първа.
4. Раната е установена и отразена в медицинската документация в
дясната теменна част на главата. Не е отразено дали е хоризонтално
разположена или отвесно, също така не са отразени ръбовете и ъглите на
същата. Поради тази причина не може с категоричност да се отговори на този
въпрос.
5. Поради малкия размер на охлузването - около 1.0 см следва да се
приеме, че тази повреда се дължи на удар с малък размер на действащия
предмет - малка ударна повърхност, каквато може да бъде и ръб на брадва или
друг аналогичен предмет.
6. В делото няма данни за теглото или ръста на пострадалия и на
извършителя. Не може да се отговори на този въпрос.
7. Самият пострадал в показанията си твърди, че след удара е паднал на
земята. С оглед разположението на травмата - високо теменно, същото не
може да се получи при падане. Касае се за директен удар в областта на
главата, с твърд тъп предмет.
8. Всеки предмет с такава характеристика - твърд тъп, може да
причини описаната повреда - малко но дълбоко охлузване.
С оглед изясняване фактическата обстановка по делото обективно,
всестранно и пълно, настоящият състав е възложил допълнителни задачи на
допуснатата от въззивната инстанция допълнителна СМЕ. От заключението
на вещото лице (л.50 от ВНЧХД) се установява следното :
Видно от извършения преглед на ръста и теглото на Т. В. М. и Е. О. А. ,
първият е значително по-лек на тегло, а ръста с разлика от около 19 см. в
полза на М..
В медицинското, издадено от д-р Д. категорично травмата е описана
като дълбоко охлузване ,почти до рана с ограничени размери -1.5 см. и 0.5 см.
За да има изменението вида на рана, следва да има значителен натиск
или удар с тежък предмет в областта на главата, а именно теменната окосмена
12
част на главата.
Експертизата приема, че евентуалното „падане в каруцата“ или
закачване на главата от пръчки, намерени в каруцата не биха причинили
описаното увреждане на главата на Т. В..
Експертизата отново подчертава обстоятелството, че раната е
намерена в теменната част на главата, същата не може да се получи от
падане, а само от директен удар в областта на главата.
При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави
категоричния и безспорен извод, че въззивникът Е. О. А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК.
Настоящият състав намира, че Ловешкият РС обективно е събрал,
проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани
с тезата на частния тъжител, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници
основава изводите си, като изложените за това доводи се споделят напълно и
от въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.
Въззивната инстанция намира за неоснователно становището на
защитата, че обжалваната присъда се явява необоснована и
незаконосъобразна по отношение изясняване авторството и механизма на
инкриминираното деяние. В тази връка се релевират доводи, че
първостепенният съд превратно е тълкувал събраните по делото
доказателства.
Действително по делото са събрани основно косвени доказателства,
цялостното и задълбочено обсъждане на които обачи води до единствено
възможния и еднопосочен извод за виновността на подсъдимия. Основното
възражение, което се прави от защитата е, че въззиваемият не е бил ударен от
въззивника, а е паднал от каруцата и се е самонаранил. От депозираното пред
РС - Ловеч първоначално заключение на назначената от съда СМЕ, както и от
заключениията на на допълнителните СМЕ допуснати от настоящата
инстанция по един безспорен и категоричен начин се установява, че раната
намерена в теменната част на главата на пострадалия, се дължи на директен
удар в областта на главата с твърд, тъп предмет и може да се получи по време
и начин, съобщен от пострадалия, както и, че същата не може да се получи
от
падане, а само от директен удар в областта на главата. Експертизата също
така приема, че евентуалното „падане в каруцата“ или закачване на главата от
пръчки, намерени в каруцата не биха причинили описаното увреждане на
главата на Т. В.. Вещото лице изключва практически телесното увреждане да
13
се предизвика при падане на тъжителя от каруцата на земята. Заявява, че
теоретично това е възможоно само ако пострадалият падне с главата надолу
върху темето си, все едно скача във вода, като уточнява, че при падане от
височина, напр. каруца върху твърда настилка ще се получи много по-голямо
като размери охлузване. Експертизата приема, че най-вероятно ударът е бил с
малка част от ударната повържност на тъпата част на брадвата, а не с цялата й
ударна повърхност, защото в противен случай би се получила т.нар.
„дупчеста фрактура“, каквито данни не присъстват в медицинската
документация. Също така това охлузване не кърви обилно, тъй като не е
разкъсно-контузна рана.
Според защитата, в т. 3 от допуснатата в настоящото производство
допълнителна СМЕ вещото лице сочи, че механизмът следва да е такъв, че
двамата да са в една равнина или извършителят /подсъдимият/ да е по-
високо. В тази връзка се възразява, че от материалите по делото е видно, че
това не е така, а точно обратното, че тъжителят е бил на каруца с височина
минимум 70 см., неговият ръст, измерен от вещото лице, е по-голям от този
на извършителя, предвид което защитата счита, че механизмът на деянието
технически е невъзможно да се осъществи по начина, по който се твърди в
тъжбата.
В показанията си свидетелите М. Д. (л.42 от НЧХД) и A. М.а (л.42 - 43
от НЧХД), които пресъздават разказаното им от тъжителя непосредствено
след инцидента и собствените си възприятия за неговото състояние
еднозначно и безпротиворечиво описват точното място, на което са
възприели нараняването и следите от кръв. Същите са категорични, че
тъжителят не е бил прав, а седнал в каруцата, когато е разговарял с
подъсдимия и когото му е било нанесно инкриминираното увреждане.
Заявеното от тях изцяло кореспондира с писмените доказателства по делото -
приложената медицинска документация, както и със заключенията по
назначенате от ЛРС и ЛОС съдебномедицински експертизи – първоначална
и допълнителни.
С оглед обстоятелството, че тъжителят е бил седнал върху дървата,
което е най-логичното положение да управлява каруцата и установената от
вещото лице в допълнителната СМЕ височина на подсъдимия и на
пострадалия, при което разположение на двамата височината им се изравнява
– т.е. двамата се намират в една равнина, няма практическа пречка
подсъдимият да нанесе процесния удар. В тази връзка настоящият състав още
веднъж съобразява заключенията по назначените СМЕ изключващи друг
механизъм на причинянане на телесното увреждане освен директен удар в
областта на главата с твърд, тъп предмет. Също така, от събраните по
инициатива на подсъдимия писмени доказателства, както и от заявеното в
14
обясненията на последния пред ЛРС се установява по категоричен начин, че
отношенията между въззивника и въззиваемия не са били добри по повод
твърденията на А., че М. извършва незаконен дърводобив в ползвани от
първия имоти в землището на с. K., предвид което е налице и мотив от страна
на подсъдимия да извърши инкриминираното деяние.
Ето защо, изложените дотук съображения дават основание на въззивния
състав да остави без уважение възраженията на защитата касаещи
авторството и механизма на процесното деяние.
Настоящата инстанция счита за неоснователно възражението, че ЛРС не
е анализирал задълбочено доказателствата по делото, както и, че не е обсъдил
в мотивите си релевираните от защитата възражения. От изготвените към
присъдата мотиви се установява, че решаващият съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и обосновано следвайки правилата на формалната
логика е достигнал до правните си изводи, изложени в присъдата. На
следващо място, първостепенният съд съобразявайки събраните по делото
доказателства е дал обоснован отговор на направените от защитата
възражения касаещи предмета на делото.
Въззивният състъв счита за неоснователно възражението на защитата,
че първоинстанционният съд неправомерно и непочиващо на доказателства
по делото е кредитирал твърденията на частния тъжител. В тази връзка се
сочи, че въззиваемият е посочвал многократно различни версии, като в
предварителната прокурорска проверка е твърдял, че подсъдимият го е
преследвал с джипа си, а в хода на съдебното производство заявява, че го е
причакал на пътя. Също така в тъжбата си е поддържал становище, че в
резултат на настъпилия инцидент е получил наранявания на окото, което
впоследствие се е оказало, че няма нищо общо с инцидента, тъй като това е
диагноза, която е имал няколко години преди случая и за което е ходил на
прегледи. На първо място с оглед процесуалното положение на частния
тъжител – да повдига и поддържа пред съда обвинение за престъпление от
частен характер (чл.80 от НПК) последният няма качеството и на свидетел в
процеса, и в тази връзка не е давал показания пред съда. Ето защо,
изложените от него твърдения в прокуроска преписка № 1949/2022 г. на РП –
Ловеч са ирелевантни за изхода на делото и правилно контролираният съд не
се е съобразил с тях. Тъкмо обратното, анализирайки задълбочено
доказателствата по делото ЛРС е приел, че в конкретния случай досежно
обвиненията касаещи другите описани в тъжбата телесни увреждания -
комоционен синдром и нарушено цветоусещане на дясното око, както и очна
макула на дясното око без рефлекси не са налице безспорни доказателства и
причинна връзка с деянието, предвид което е преквалифицирал обвинението
15
от чл.130, ал.1 НК в такова по чл.130, ал.2 от НК като частично е оправдал
подсъдимия за по-тежката квалификация предявена му с тъжбата.
По отношение обясненията дадени от подсъдимия, решаващият съд
правилно е съобразил, че същите освен доказателствено средство са и
средство за защита, предвид което, съпоставяйки ги с доказателствената
съвкупност по делото и по-конкретно с обективните находки закрепени в
медицинската документация касаещи телесното увреждане и заключенията
по назначената СМЕ ги е кредитирал частично, досежно обстоятелствата, че
на инкриминираната дата подсъдимият е срещнал тъжителя, че отношенията
между двамата не са били добри, както и причините за това.
Този състав на ЛОС намира, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на страните в процеса.
Въззивният състав счита, че така наложеното наказание (което е в
минимален размер) ще изпълни заложените в закона цели (чл.36 от НК), като
същото отговаря изцяло на критериите за справедливост.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 11/27.04.2023 г.,
постановена по НЧХД № 344/2022 г. от Ловешкия районен съд, първи
наказателен състав.
При този изход на процеса, разноските за настоящата инстанция
сторени от въззиваемия Т. В. М. в размер на 500 /петстотин/ лева –
възнаграждение за повереник, следва да бъдат възложени върху въззивника
Е. О. А..
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/27.04.2023 г., постановена по НЧХД
№ 344/2022 г. от Ловешкия районен съд, първи наказателен състав.
ОСЪЖДА Е. О. А., ЕГН ********** от с.K., обл.***** да заплати на Т.
В. М. от с.K., обл.***** разноските сторени за настоящата инстанция в
размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17