Р Е Ш Е Н И Е
№...................................
гр. София, 23.01.2017г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в публично заседание
на шестнадесети ноември,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар Кр.Г. , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14617 по описа за 2013г.. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл.124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано е по искова молба вх.№ 129422/29.10.2013г. на З.А.Д.А.“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** срещу
Г.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** , с която е поискал от съда на основание
на чл. 227, т. 1 вр. с чл. 226, ал. 3 и
чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 335 000лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 29.10.2013г., до изплащането й, представляващи изплатено от З.А.“АД като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 11111890516953/04.10.2011г. за
лек автомобил „Мерцедес СЛ 55 АМГ“, рег. № ******“, застрахователно обезщетение
за вреди причинени на Г.Х.В.-Ц., на Д.Х.В., на Д.Г.Х. от умишлено противоправно
поведение на ответника, управлявал на 06.01.2012г. неизправен автомобил в
нарушение на правила на Закона за движение по пътищата, в резултат на
което настъпила смъртта на Х.В. Х. , а Д.Х. претърпяла телесни повреди и
вреди във връзка със същите. Навел е твърдения, че ответникът управлявал
неизправен автомобил - с различни по модел, размер и вид гуми, неподходящи за
сезона, които били износени, а и причинил вреди умишлено като рязко и
демонстративно подал газ, увеличил
скоростта, навлязъл в насрещна лента и реализирал удар с автомобил „Ситроен С
5“, за вреди на наследниците на загиналия при ПТП ищецът бил платил 300 000лв.,
а на Д. Г. и сумата от 35 000лв. за претърпени от нея вреди от нейните
травми. Извънсъдебните споразумения не уреждали отговорността на ответника към
ищеца поради което и били неотносими, споразумението по НОХД не отричало
поведението, основанието на исковете, поради което и възраженията на ответника
на това основание били неоснователни. Претендирал е разноски.Оспорил е
претенцията на ответника за разноски, като е посочил че не се следва
възнаграждение за повече от един адвокат, какъвто бил случая а и претендираното
за всеки от тези адвокати възнаграждение
било прекомерно.
Ответникът в
предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че с ищеца и с пострадалите на
03.07.2012г. и на 31.08.2012г.
постигнали споразумение, с което уреждали споровете помежду си ищецът изпратил на увредените процесните
суми, с тези споразумение ищецът признал, че дължи сумите, поради което и
претенцията му срещу ответника била неоснователна. Отделно, с одобреното от ОС
-Велико Търново споразумение обвързващо страните и гражданския съд било
признато, че поведението, от което са настъпили вредите, обезщетени от ищец е
различно от посоченото от ищеца, поради което иск бил неоснователен.
Поставянето на гуми от различни марки не нарушавало устойчивостта на
автомобила, гумите не били и износени, те били еднотипни-зимни гуми с еднакъв
размер и почти еднаква дълбочина на шарката на протектора, а техническо
състояние на МПС не било в причинна връзка с вредите. Поведението му не било умишлено, а
непредпазливо и това изрично било признато по НОХД на ОС-Велико Търново. Претендирал е разноски, като е посочил че
претенцията е за възнаграждение само за един адвокат, независимо, че договорите
са няколко. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски за
адвокат.
Третото лице
помагач на страната на ответника: „ТПО-В.-Ц.ЗА
П. П.И.Б.О.“ЕООД, ЕИК ******** не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
приложено НОХД № 310/ 2012г. по описа
на ОС-Велико Търново, съгласно което
същото е образувано на 01.06.2012г. и с определение от 08.06.2012г. съдът е
одобрил постигнато споразумение между Прокуратурата и Г.М., с което Г. К.М. е признат за виновен в това, че на
06.01.2012г. на главен път І-4 (В.-София) , км. 136, около 14,10ч. при
управление на автомобил „Мерцедес“, рег. ******** нарушил правила за движени по
чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и ал. 2,
чл. 16, ал.1, т. 2 от ЗДвП и чл. 3,
т.1,2,3 от ППЗДВП, като не изпълнил
задължението си да пази живота и здравето на хората, създал опасност за
движението и поставил в опасност здравето на хората, не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, при избиране на скоростта за движение
от 89 км/ч. не съобразил атмосферните условия, релефа на местността, характера
и интензивността на движението, условията на видимост, напуснал своята лента за
движение , преминал през средната лента за движение, пресякъл единична разделителна
линия М3, навлязъл в насрещна лента за движене и предизвикал ПТП с движещ се по
нея Ситроен С 5%, рег. № *******, с което по непредпазливост причинил смъртта
на водача на Ситроен С 5 – Х.В. Х. и средна телесна повреда на пътника в
„Ситроен С 5“-Д.Г.Х.-престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3 буква „б“ вр. с
ал. 1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
По делото е
прието неоспорено от страните удостоверение за наследници № 170/12.01.2012г.,
издадено от Община Ш., съгласно което Х.В. Х. е починал на 06.01.2012г. и е
оставил за наследници по закон съпругата си Д.Г.Х. и децата си Д.Х.В. и Г.Х.В.-Ц..
По
делото е приета неоспорена от страните
застрахователна полица № 11111890516953/04.10.2011г., носеща подписи за
страните по нея, съгласно която ТПО-В.-ЦППБО“ООД е сключило с ищеца договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил „Мерцедес SL 55“, рег. № ******
за територията на Република България за
периода от 05.10.2011г. до 04.10.2012г. при застрахователна сума в размер на
минималните суми по КЗ.
По делото са
приети неоспорени от страните споразумение от 03.07.2012г. (първа и последна
страница) , споразумение от
31.08.2012г., носещо подписи за страните по него, платежни нареждания от
04.05.2012г. , 16.07.2009г. и 18.09.2012г., съгласно които ищецът, ответникът и
пострадалите при процесното ПТП –Д.Х. за собствените си телесни вреди и за
вредите от смъртта на съпруга си, Д.В. и Г. Ц. за вреди от смъртта на баща си,
са се съгласили, че на пострадалите се дължи обезщетение за вредите, за които
ответникът е признат за виновен че е причинил с одобреното споразумение от
ОС-Велико Търново, ищецът е платил на пострадалите общо 335 000лв. , като
страните са заявили, че със сключването на споразумението и плащането на сумите
финансовите отношения между страните по договора за застраховка са окончателно
установени, уредени и приключили.
По делото е
приет контролен талон, фактура , съгласно които на 03.11.2011г. застрахования автомобил при ответника е преминал през годишен технически преглед.
Приети са фактури от 01.11.2011г. съгласно
които ТПО-В.“ЕООД е закупило на 01.11.2011г. 2 бр. автомобилни гуми, като е
поръчал и монтажа и баланса им, както и
2бр. гуми Бриджстоун 245/45 , като е поръчал монтажа и баланса им.
По делото е
прието изявление на задължения по реда
на чл. 192 от ГПК неучастващ в процеса от Б.С.А.“ЕООД, съгласно което той е оторизиран генерален представител на Д.“АД за РБългария, процесният автомобил съответства на автомобил, който е произведен
на 05.12.2011г. в завода на Д. ,
гр.Бремен, Германия, Б.С.А.“ЕООД не разполага с ръководство за експлоатация на
този автомобил, но той е одобрен с размер на гуми и джанти както следва: ос 1:
255/40R18 95W/8 1/2JX18H2/ЕТ30; ос 2:
285/35R18 97W/9 1/2JX18H2/ЕТ33.
Размер на зимни гуми (М+S) ос.1/ос.2 е 255/40R18 95 Н (М+S).
Разпитан по
делото св. Б. е заявил, че работи като
младши контрольор на РУ на МВР, група „Пътен Контрол“-гр.Горна Оряховица, на
06.01.2012г. около 14,00ч. с колегата си
Х. били на първокласен път І-4, км 136 с патрулката, проверявали спрян от тях
автомобил, свидетелят бил извън колата, тогава покрай тях преминал Мерцедес“ в
посока от гр.В. към гр.София, който малко след това се сблъскал пред очите на
свидетеля с насрещно движещ се Ситроен“. Посочил е, че там има три ленти за
движение, като две от тях са в посока към гр.София, удар настъпил в средната
лента за движение, в която можел да се движи Мерцедес. Поведението на водача на
Мерцедеса био нормално, след като подминал полицаите подал газ., нормално се
движел и Ситроен. Чул се специфичен звукзизръмжаване, от подаване на газ от
автомобила Мерцедес, но това бил типичен звук при подаване на газ при такъв
спортен модел, скоростта била около 90-100км/ч. по преценка на свидетеля, а след като ги подминал – около 110км/ч. Не
помнел причината за навлизане в тази лента на Мерцедеса, не помнел да е чул звук
от занасяне, буксуване, автомобилът се движел стабилно, нямало рязко подаване
на газ.
Разпитан по
делото св.Х. е заявил, че работи като младши контрольор на РУ на МВР,
група „Пътен Контрол“-гр.Горна Оряховица, на 06.01.2012г. били спрели автомобил за проверка,
свидетелят бил седнал в патрулната в колата и подготвял дрегера за проверка за
алкохол, а колегата му бил извън автомобила. Видял идващия срещу тях тъмен Мерцедес,
пътуващ в посока към гр.В.Търново, движел се в крайна дясна лента, след като
подминал патрулната кола за този автомобил лентите за движение ставали две,
автомобилът подминал патрулната кола, свидетелят не видял удара, но го чул. Заявил е, че след
удара „Ситроен бил на мантинелата, а мерцедес бил частично в следна лента,
частично в лента на Ситроен. Заявил е, че Мерцедес бил спортен модел, при
подминаването на патрулната кола от него се чул по-голям шум от подаване на
газ, но това се дължало на модела на автомобила, възможно било и по-рязко да е
подадена газ. Заявил е, че не чул звук от пилене или претъркване на гуми, удар
настъпил на 40-50м. от патрулната кола.
С прието
основно и допълнително заключение по единичната техническа експертиза вещото
лице е посочило, че непосредствено преди удар Мерцедес е бил навлязъл в
насрещна лента за движение частично под ъгъл от 40 п.градуса, удар е бил челен
и кос при скорост на Мерцедес от поне 96км/ч. Вещото лице е посочило , че
системите за осигуряване на стабилност на пътя на Мерцедес са: активна система
на окачване(АВС), кормилна система електро-пневматичен механизъм усилвател с
променливо предавателно съотношение; SBC спирачна система; АВS блокираща
система, АSR система
против боксуване; ВАS система асистант при спиране; ESP система;
система „предварително пълнене“; система „сухи спирачки“; система НSA; система Hold; екстра
контрол на налягането на въздуха в гумите; активен асистанс при паркиране; интелигентна
система за осветяване; система за автоматично поддържане на дистанция. Посочило
е, че автомобил е бил огледан на досъдебното производство и описанието на
експерта по досъдебното производство, сочи че автомобил е бил с автомобилни
гуми Близак“ с размери 245/45 R18, равномерно износени във всички
посоки с дълбочина на грайфер 5мм, не е имало отклонения. Посочило е, че тези гуми са подавали същите
сигнали към датчиците за реакция на системите на автомобила, каквито биха
подавали гуми, с размери и джанти, които
са подходящи да този модел от производителя. В случая имало разлика в
диаметрите от „+17мм“, но това било в рамките на изискванията за съвместимост.п
При разлика от „+21мм“ при скорост от 98-100 км/ч. водело до по-ниски стойности при отчитане на
скоростта на движение, но това нямало връзка с причините за ПТП. Причината за ПТП било поведението на водача, а
не техническото състояние на автомобила и в частност размерите на гумите.
Марката на гумите не оказвала съществено значение, важни са размерите на
гумите. Процесният автомобил бил
оборудван към ПТП с гуми, които не са застрашавали безопасността на движение,
дори автомобил да бил с гуми с размери по предписанието на производителя, това
нямало да предотврати ПТП, защото то се дължало на поведението на водача, а не
на гумите на автомобила. За да се получи завъртане, както се е случило при
Мерцедес ускоряването трябвало да бъде по-рязко, нямало причини системите на
автомобила да не сработят при този автомобил с оглед на годината на
производство и модела.
С приетото
по делото заключение по тройната съдебно-автотехническа експертиза вещите лица
са посочили, че марката „ Близак“ е за
гуми Бриджстоун“ допустима дълбочина на грайфера е не по-малко от 4 мм, процесният
автомобил и бил с гуми Близак с размери:
245/45 R18. Посочили
са, че ако гумите са с размери, които не съответстват на автомобила, то
системата на автомобила ESP“ привежда автомобила в авариен
режим на работа, тоест мощността на двигателя му намалява с 30%, ускорението и
скоростта му рязко намаляват, не се движи нормално и реално такъв автомобил
може само да се придвижи до сервиз за установяване на причина за неизправност.
Не било възможно такъв автомобил да увеличи рязко скоростта след преминаването
покрай патрулната кола. Причината за ПТП не били гумите , а поведението на
водача, вероятно въртене на волана и рязко подаване на газ. Гумите на
автомобила били в рамките на допустимото от производителя и не са оказали
влияние на датчици за съответна реакция за стабилност. Отчетеното „+21мм“ били
при нови гуми, тоест с грайфер от 8мм, какъвто не бил случая. В случая
износването на гумата водело до по-добра съвместимост и показанията за „+21“ не
били приложими.Гумите били с размери които са съвместими и те не са оказали
влияние върху настъпването на ПТП.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 227, т. 1 вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм) и
чл. 274, ал. 1, т.2 от КЗ (отм) вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца е да
установи, че с
ответника са били обвързани от валидно правоотношение по „ГО”, че през време на
същото е настъпило застрахователно събитие, като ответник е увредил ІІІ-ти
лица, че те са претърпели конкретни вреди в определен размер, за обезщетяването
на които ищецът е изплатил процесните суми, че при настъпването на това
застрахователно събитие ответникът е действал при условията на чл. 226, ал. 3 от КЗ, тоест умишлено е
причинил вредите, съответно, че са налице обстоятелства от хипотезата на
чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ, тоест, че ответникът е знаел, че автомобилът е в неизправност,
възникнала по време на движението, която застрашава безопасността на
движението, но въпреки това не е спрял и
не е взел мерки за отстраняването на тази неизправност и същата е довела до
настъпването на застрахователното събитие.
Ответникът при така наведени
твърдения следва да
сезира съда с искания с оглед доказване на обстоятелствата, че със
споразуменията от 03.07.2012г. и от 31.08.2012г. спорът между страните е уреден
със спогодба като ищеца се е отказал от претенции срещу ответника, че към
датата на ПТП автомобил е бил с гуми, подходящи за сезона и за модела автомобил,
че причина за ПТП са други обстоятелства, а не гумите на автомобила, че е действал при форма на вина
„непредпазливост”.
Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на собственици,
ползватели, държатели или водачи на МПС. КЗ разбира под водач на МПС лицето,
което непосредствено управлява МПС без да е нужно да е собственик, ползвател,
държател, като за да бъде обхванат от застрахователна закрила той следва да е
упълномощен от горепосочените лице. Упълномощаването в случая е предоставяне на
власт да извършва фактически действия по управляване на МПС, като не е нужно да е писмено и изрично, като може
да се извърши и с конклудентни действия .
Правото на
застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в хипотезата
на чл. 227 и чл. 274 от КЗ, след плащането на застрахователното обезщетение, е
регресно право. Това право е предвидено
само за един вид имуществена застраховка – Гражданска отговорност на
собственици, ползватели, водачи на МПС.
Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези застрахователят е
освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е
длъжен да изплати на пострадал обезщетение за вредите, претърпени в следствие
на поведението на застрахования. От момента, в който е
удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя
е възникнало регресното му право
срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този смисъл решение №
279/29.05.2007г. на ВКС, ТК).
За да
възникне регресното право на застрахователя е необходимо кумулативно наличие на
предпоставките: валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към момент на възникване на деликтна отговорност на
застрахования към ІІІ-то лице, поради причиняване на застрахователно събитие,
при което застрахован е провел поведение попадащо в хипотеза на чл. 227 и чл. 274
от КЗ(отм), плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в размер на стойност на вреди , за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
В конкретния
случай от събраните по делото неоспорени от страните договор за застраховка,
книжа по НОХД 310/2012г. на ОС-Велико Търново, вкл. одобреното споразумение,
част от споразумение от 03.07.2012г. , споразумение от 31.08.2012г., платежни нареждания, се
установява, че към 06.01.2012г. ищецът е
покривал гражданската отговорност на водачите на „Мерцедес“, рег. ********,
като на тази дата ответникът като водач на този автомобил е нарушил правила за
движение по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20,
ал.1 и ал. 2, чл. 16, ал.1, т. 2 от ЗДвП
и чл. 3, т.1,2,3 от ППЗДВП, като
не изпълнил задължението си да пази живота и здравето на хората, създал
опасност за движението и поставил в опасност здравето на хората, не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, при избиране на скоростта за движение
от 89 км/ч. не съобразил атмосферните условия, релефа на местността, характера
и интензивността на движението, условията на видимост, напуснал своята лента за
движение , преминал през средната лента за движение, пресякъл единична
разделителна линия М3, навлязъл в насрещна лента за движене и предизвикал ПТП с
движещ се по нея Ситроен С 5%, рег. № *******, с което по непредпазливост
причинил смъртта на водача на Ситроен С 5 – Х.В. Х. и средна телесна повреда на
пътника в „Ситроен С 5“-Д.Г.Х.-престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3 буква
„б“ вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за обезщетение на вредите от смъртта
на Х. Х. ищецът е заплатил на дъщерите и на съпругата на загиналия сумата от по
100 000лв. , а на Д.Х. е заплатил и сумата от 35 000лв. за
обезщетение на претърпените от нея вреди от телесните й увреждания.
Неоснователни
са доводите на ответника, че иск е неоснователен поради това, че с НОХД е
установено поведението му, довело до ПТП и то не е това, за което е наведено
твърдение от ищеца. Действително, одобреното по НОХД споразумение е
задължително за всички, независимо от това, дали са участвали в процеса, както
е задължително съобразно чл. 300 от ГПК и за гражданския съд. Предмет на
изследване по НОХД 310/2012г. е било конкретно поведение на ответника и само за
това дали такова поведение е проведено от него това споразумение обвързва съда. Наказателния съд не е отрекъл наличието на
поведение на ответника, твърдения за които е навел ищеца, поради което и няма
пречка съдът да изследва наличието му.
Неоснователни
са твърденията на ответника, че доколкото със споразуменията от 03.07.2012г. и
от 31.08.2012г. са уредели отношенията между страните. С тези споразумения
страните са се съгласили, че ответник е провел поведението, установено и със
споразумението по НОХД, както и че размер на обезщетение на вредите, претърпени
от дъщерите и съпругата на загиналия Х. от загубата му са от по 100 000лв.
за всяка от тях, а обезщетението на вредите на Д.Х. от претърпените от нея
телесни повреди е в размер на 35 000лв. С тези споразумения
застрахователят не е признал липса на основание за ангажиране отговорността на
ответника, нито е уредил отношенията си с ответника по повод на такова. При
тълкуване на волята на страните по споразуменията съдът приема, че тези
споразумения уреждат спора относно основанието и размера на дължимото на
пострадалите обезщетения както от водача на МПС, така и от застрахователят му,
но не уреждат отношения между страните по договора за застраховка.
Същевременно,
съдът приема, че по делото не е установено нито една от хипотезите, въведени
като предмет на делото от ищеца, които да обосноват правото му на регрес срещу
застрахования при него водач. По делото не е установено ответникът умишлено да
е причинил вредите. Действително, вещото лице по основната експертиза е
посочило че загубата на контрол вероятно се дължи на рязко увеличаване на
скоростта и това е причината за навлизане в насрещна лента под ъгъл от 40%.
Съдът изцяло кредитира заключението, като неопровергано от другите
доказателства по делото. Това заключение, обаче, не е от естество да установи
умисълът. Последният е субективно отношение на водача към собственото му
поведение. За установяване на това обективно поведение се ценят обективните
факти. В случая ищецът е посочил, че ответникът демонстративно и рязко е подал газ,
като именно тези специфики на поведението на ответника са фактите, на които
обосновава правните си твърдения за наличие на умисъл. Такова поведение на
ответника, обаче, по делото не е установено. Разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по
делото, резултат от личните им впечатления, са посочили, че ответникът след
като е подминал патрулната кола е увеличил скоростта на автомобила, чул се
ръмжащ звук, но увеличението на скоростта не било рязко, произведеният звук бил
типичен за такъв спортен автомобил и не означавал рязко увеличена скорост. При
така установеното и като съобрази липса на други доказателства по делото, съдът
приема, че по делото не е установено че ищецът умишлено е увеличил скоростта на
автомобила и това е причината за ПТП, поради което и твърденията на ищеца, че е
налице хипотезата на чл. 227 вр. с 226,
ал. 3 от КЗ(отм) са неоснователни.
Съдът приема
за неоснователни твърденията на ищеца, че в случая е налице хипотезата на ч.
227, ал.1, т. 2 от КЗ. По делото се установи че при ПТП автомобилът Мерцедес е бил с гуми „Близак“ на
„Бриджстоун“ с размери 245/45 R18, които са съвместими с изискванията
на производителя, гумите са били с дълбочина на грайфер от 5мм при норма не
по-малко от 4мм, тези размери на гумите не са подавали сигнали към датчиците на
автомобила, които биха били различни от тези при гуми, които съвпадат с
изискванията на производителя, размерите на тези гуми не са се отразили на стабилност
на автомобила, те не са оказали влияние върху настъпването на ПТП. Тези
обстоятелства се установяват от заключенията на единичната и тройната съдебно-автотехническа експертизи,
които съдът кредитира изцяло като еднозначни, категорични в изводите си,
обосновани и неопровергани от другите доказателства по делото. При така
установеното съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е провел
поведението по чл. 274, ал.1, т. 2 от КЗ а твърденията на ищеца в обратния
смисъл са неоснователни.
При така
възприето съдът приема, че предявените искове са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на ищеца и той следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 150лв. разноски за вещо лице, както и сумата от 16380лв. разноски за
един адвокат. В случая приложима е разпоредбата на ч. 78 от ГПК, тоест ответникът
има право да му се присъдят разноски само за един адвокат. Няма ограничение в
закона за броя на адвокатите, които страна може да ангажира със защитата й по
делото. Законодателят, обаче, ограничава страната, като допуска по реда на чл.
78 от ГПК в нейна полза да се разпределят разноските й само за един от
ангажираните от нея адвокати. По делото ответникът е бил представляван от двама
адвоката, поради което и по реда на чл. 78 от ГПК на ответника ще следва да се
разпредели възнаграждението, платено само на един от тях. Неоснователни са
доводите на ответника, че адвокат бил един. Приетите по делото договори за
правна помощ установяват, че страна по всеки един от тях е различен адвокат, на
единия от тях е начислено ДДС във възнаграждението , а на другия не е начислено
такова, което обосновава извод, че ответникът е ангажирал два отделни адвокати.
При така възприето и като съобрази изборът направен от ответника в последното
о.с.з., то на ответника ще следва да се присъдят разноски за адвокат от
16 380лв. с вкл. ДДС. Този размер не е прекомерен с оглед на правната и
фактическа сложност на делото – не са постановен тълкувателни решения, няма
установени факти по обвързващ съда начин, които да са релевантни за делото, две
са основанията на които е предявен иска , тоест реално исковете са два отделни,
изслушани са две единични експертизи, една тройна експертиза, разпитани са
двама свидетели.
Съдът приема,
че е пропуснал да събере изцяло дължимата държавна такса. Събраната такава е
13400лв., но това е дължимата такса по един от исковете. В случая ищецът е
предяви исковете си на две основания – едното е чл. 227 вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ, а второто основание е чл. 274, ал.1, т. 2 от КЗ. Различните основания
означават се исковете са различни. Ищецът е предявил исковете пир условията на
кумулативност, поради което и по всеки иск се дължи държавна такса. Съдът е
събрал 13400лв. като държавна такса, вместо 26800лв. , поради което и с
решението следва ищецът да бъде осъден да
заплати още 13400лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените с искова молба вх.№ 129422/29.10.2013г. на З.А.Д.А.“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** срещу
Г.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***
, с която е поискал от съда на основание на чл. 227, т. 1 вр. с чл. 226, ал. 3 и чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ ( в
сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 335 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 29.10.2013г., до изплащането й,
представляващи изплатено от З.А.“АД като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 11111890516953/04.10.2011г.
за лек автомобил „Мерцедес СЛ 55 АМГ“, рег. № ******“, застрахователно
обезщетение за вреди, причинени на Г.Х.В.-Ц., на Д.Х.В., на Д.Г.Х. от умишлено противоправно
поведение на ответника, рязко увеличил скоростта на управлявания от него 06.01.2012г.
неизправен лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ****** , в резултат на което са причинени
смъртта на Х.В. Х. и телесни вреди на Д.Х..
ОСЪЖДА З.А.Д.А.“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** да заплати на Г.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 16530лв., (шестнадесет хиляди петстотин
и тридесет лева), представляващи разноски за едни адвокат и за вещо лице, като
отхвърля като неоснователно искането на Г.К.М.,
ЕГН ********** за присъждане на разноски за втори адвокат в размер на
14 000лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.А.“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** да заплати на основание на чл. 81 и чл. 78, ал. 3 и чл. 77 от ГПК
по сметка на Софийски градски съд
сумата от 13400лв. (тринадесет
хиляди и четиристотин лева) представляващи дължима държавна такса по делото.
Решението е постановено при участието
на третото лице
помагач на страната на ответника: „ТПО-В.-Ц.ЗА
П. П.И.Б.О.“ЕООД, ЕИК ********.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на
страните.
След влизане
в сила на окончателния съдебен акт по делото да се върне НОХД № 310/2012г. на ОС-Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: