РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Русе, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520101275 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, обективно евентуално
съединен с осъдителни искове по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “******” ЕООД гр. София, представляван от управителя
Р.И.М.-Т., чрез процесуалния си представител твърди, че на 26.06.2018г.
между “*****” АД гр. София, кредитор и К.Й.И. и З. А. А., съдлъжници, е
сключен Договор за потребителски кредит №TV18-00218327, по силата на
който “*****” АД им е предоставила паричен кредит в размер на 2650 лв.
Съдлъжниците се задължили да върнат сумата чрез 60 месечни погасителни
вноски, първата от които е била дължима на 07.07.2018г., а падежът на
последната – на 27.06.2023г. Кредитът е бил отпуснат при годишен процент
на разходите 14.39 % и при годишен лихвен процент 8.3 %. След усвояване
на кредита съдлъжниците не са изпълнили задължението си за плащане на
месечните вноски според погасителния план по договора, поради което са
останали задължени със сумата 2112.90 лв главница и 404.44 лв договорна
лихва. На 15.12.2021г. между първоначалния кредитор *** АД и “******”
ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с
който задължението на К.Й.И. и З. А. А. по ДПК №TV18-00218327 било
1
изкупено от него. Всеки един бил уведомен писмено на посочения от тях в
договора постоянен адрес, че техен кредитор по посоченото парично
задължение е “******” ЕООД, но писмата са останали непотърсени. Поради
неизпълнение нито към стария, нито към новия кредитор, подал заявление
срещу двамата солидарно задължени длъжници за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №5997/2022г. на
Русенски районен съд. Поради смъртта на длъжника К.Й.И., настъпила преди
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, съдът прекратил делото по
отношение на него. Тъй като ответницата З. А. А. е направила възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено
съществуването на вземането му към З. А. А. за сумите 2112.90 лв главница
по Договор за потребителски кредит №TV18-00218327, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
и 404.44 лв договорна лихва. Претендира разноските, направени в
заповедното производство. В условията на евентуалност, при отхвърляне на
установителния иск, предявява осъдителен иск за същите суми, заедно със
законната лихва върху претендираната главница от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноските по настоящето дело.
Ответницата З. А. А., чрез пълном. адв. Б. С. взема становище за
неоснователност на исковете. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения да е получила сумата 2650 лв по Договор за потребителски кредит
№TV18-00218327/26.06.2018г., както и представения Погасителен план, който
не е актуален. Счита клаузата по чл.21.1.6 от договора относно предсрочната
изискуемост на кредита за нищожна на основание чл.143 ЗЗП. Заявява, че
договорът съдържа неравноправни клаузи по см. на чл.143 ЗЗП, които не са
били предмет на предварително договаряне между страните. Такава е
уговорката за възнаградителна лихва, поради което не дължи сумата 404.44
лв. При сключване на договора не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК. Липсва информация как е формиран ГПР, което не дава
възможност за преценка дали договореният размер е реален и дали не е
нарушена императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК. Нарушаването на
посочените разпоредби на ЗПК води до недействителност на договора и на
основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита,
не дължи лихва или други разходи по кредита. Моли исковете да бъдат
отхвърлени с присъждане на разноските по делото.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр.
дело №5997/2022г. на Русенски районен съд и е назначена счетоводна
2
експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от данните по приложеното ч. гр. дело №5997/2022г., че в
производство по чл.410 и сл. ГПК с Разпореждане №8954/28.11.2022г. съдът е
прекратил производството по делото в частта за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника К.Й.И., починал на 01.05.2019г., като е издал
заповед за изпълнение на парично задължение №2910/28.11.2022г. срещу З.
А. А. от гр. Русе да заплати на кредитора “******” ЕООД гр. София сумите
2112.90 лв главница по Договор за потребителски кредит, сключен между
“*****” АД и К.Й.И. и З. А. А., заедно със законната лихва, считано от
25.11.2022г. до окончателното изплащане, 404.44 лв договорна лихва за
периода от 26.06.2018г. до 15.12.2021г., както и за 50.35 лв разноски по
производството за заплатена държавна такса и 180 лв адвокатско
възнаграждение. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Установено е, че “*****” АД и К.Й.И., длъжник и З. А. А., съдлъжник,
на 26.06.2018г. са сключили Договор за потребителски кредит №TV18-
00218327, съгласно който *** АД в качеството му на кредитор им е
предоставило кредит в размер на 2650 лв. Сумата по кредита включва
кредитна оценка - 50 лв и 35 лв такса за предоговаряне на условията.
Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите 14.39 % и при лихвен
процент 8.3 %. Общата стойност на задължението по кредита възлиза на
3640.80 лв, която сума кредитополучателите се задължили да върнат на 60
ежемесечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план, като първата
погасителна вноска е дължима на 07.07.2018г., а последната - на 27.06.2023г.,
която дата е и крайният срок за издължаване на дълга. Договорът е подписан
от договарящите страни: кредитор, длъжник и съдлъжник.
Съгласно чл.21.1.6 от договора, при неиздължаване на падеж, частично
или напълно, която и да е договорена анюитетна вноска, както и при
неизпълнение на което и да е от задълженията или уговорените условия,
Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи
към принудително събиране на дълга, без да е необходимо изпращане на
3
уведомление или покана до длъжника.
На 15.12.2021г. между “*****” АД и “******” ЕООД е подписан
Договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който вземането
по Договор за потребителски кредит №TV18-00218327/26.06.2018г. срещу
К.Й.И. и З. А. А. е прехвърлено изцяло на “******“ ЕООД с всички
привилегии и обезпечения.
Длъжниците К.Й.И. и З. А. А. са били уведомени по реда на чл.99, ал.3
ЗЗД за извършената цесия на вземането, видно от приложените на л.35-39
писмени уведомления от 12.08.2022г. от пълномощник на ищеца, че “******“
ЕООД встъпва в правата на кредитор срещу тях преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Няма данни същите да са ги получили, но
връчването на всички книжа, приложени към исковата молба, в т.ч. и
уведомлението за цесия на ответницата, е надлежно (л.54) и от този момент
се пораждат правните последици, свързаните с факта на връчване.
Възражението, че изискванията по чл.99, ал.3 ЗЗД не са изпълнени, е
неоснователно.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че
цесионният договор има действие по отношение на ответницата.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено
устно от вещото лице Н. Н. Х. в съдебно заседание на 09.04.2024г. се
установява, сумата по Договор за потребителски кредит №TV18-
00218327/26.06.2018г. в размер на 2650.00 лв е преведена и усвоена в пълен
размер на 27.06.2018г. по разплащателната сметка, обслужваща кредита,
поради което направеното възражение за неполучаване на сумата е
неоснователно. Задълженията по договора са: 2650.00 лв главница и 582.29 лв
договорна лихва. С постъпилите плащания по договора са погасени следните
задължения: 537.10 лв главница и 41.86 лв договорна лихва. Непогасеното
задължение на ответницата възлиза на: 2112.90 лв главница, 178.39 лв
редовна лихва за периода до 07.08.2019г., 40.74 лв лихва за забава по
чл.15.5.1 от договора и 185.06 лв лихва върху непогасената главница 2112.90
лв, съгласно чл.15.5.2 от договора или общият размер на задължението е
2517.09 лв (2112.90+404.19 лихви общо).
Установено е от заключението на експертизата, че по Договор №TV18-
00218327/26.06.2018г. са погасени в пълен размер три анюитетни погасителни
4
вноски: №№ 1, 2 и 3 по погасителния план. Датата, на която е било изпълнено
условието на чл.21.1.6 е тази на погасителна вноска №4 – 08.10.2018г., след
която цялото остатъчно задължение е станало изцяло и незабавно дължимо.
Според чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая няма
данни за проявена недобросъвестност от страна на кредитора, който е обявил
предсрочната изискуемост на остатъчното задължение по договора след като
длъжниците са преустановили плащанията и такива не са постъпвали след
11.11.2018г., в т.ч. и до днес. Възражението е неоснователно.
Установено е от заключението на експертизата, че годишният процент
на разходите в размер на 14.39 % е изчислен правилно при спазване
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК при посочените допускания. В него не са
включени разходите за поддържане на сметката, обслужваща кредита по
договора, съгласно чл.19, ал.3, т.3 ЗПК. Устно в съдебно заседание на
09.04.2024г. вещото лице допълва заключението, че в случая ищецът
претендира задължението, което му е прехвърлено от първоначалния
кредитор. Съобразно данните в приложеното на л.30 Приложение №1А към
Договор за прехвърляне на парични вземания към датата на засичане -
10.02.2021г., прехвърленото вземане по предметния договор включва
главница 2112.90 лв и 404.44 лв договорна лихва. Следователно и
възражението във връзка с нормите на чл.19, ал.5 във вр. с ал.4 ЗПК е
неоснователно.
Възражението, че договорът съдържа неравноправни клаузи по см. на
чл.143 ЗЗП, които не са били предмет на предварително договаряне между
страните е недоказано.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа страна съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника
за сумите 2112.90 лв главница по Договор за потребителски кредит №TV18-
00218327/26.06.2018г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 25.11.2022г. до окончателното изплащане и 404.19 лв
договорна лихва. За разликата до 404.44 лв договорна лихва искът следва да
5
се отхвърли като неоснователен. Ответницата дължи на ищеца сумата 230.35
лв разноски по ч. гр. дело №5997/2022г. на РРС.
Ищецът е предявил в условия на евентуалност искове с правно
основание по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за същите суми срещу ответника,
разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск.
Евентуално съединените искове се считат предявени под условие. В случая
условието, под което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало -
главният иск се уважава и с евентуалните искове съдът се счита десезиран.
Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът
съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС
по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца
484.15 лв разноски по настоящото дело.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “******”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ************,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т., ЕИК *********, към З. А. А. от гр.
Русе, *******, ЕГН **********, за сумите 2112.90 лв главница по Договор за
потребителски кредит №TV18-00218327/26.06.2018г., заедно със законната
лихва от 25.11.2022г. до окончателното изплащане и 404.19 лв договорна
лихва, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 404.44 лв договорна
лихва.
ОСЪЖДА З. А. А. да заплати на “**********” ЕООД сумите 230.35 лв
разноски по ч. гр. дело №5997/2022г. на РРС, както и 484.15 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6