№ 96
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия А.А.У., депозирана чрез защитника му
адв.Е.В. срещу присъда № 260143 от 30.11.2021г., постановена по НОХД №
6894/2020г. по описа на Пловдивски районен съд. Постъпила е и жалба от повереника
на частния тъжител и граждански ищец- адв.Д.М..
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.130 ал.1 от НК и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева,
като е бил оправдан за част от възведеното му по този текст обвинение. На основание
чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1000лв
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди и сумата от 50лв
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху същите от датата на деянието. Съдът е възложил разноските по
делото в тежест на подсъдимия.
С жалбата от подсъдимия присъдата се атакува в нейната осъдителна част. Правят
се възражения за неправилно приложение на закона и превратно тълкуване на
доказателствата, както и се твърди, че присъдата е постановена при съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че съдебното заседание е проведено при неявяване
без уважителни причини на частния тъжител и неговия повереник, което представлява
според жалбоподателя основание по чл.24, ал.5, т.5 от НПК за прекратяване на
1
наказателното производство. Твърди се още, че пред първостепенният съд не са били
събрани безспорни доказателства, въз основа на които да може да се постанови
осъдителна присъда. Сочи се, че не се доказва да е била причинена телесна повреда,
както и че уваженият размер на гражданския иск е необоснован. Иска се присъдата да
бъде отменена.
С жалбата на повереника на частния тъжител и граждански ищец, присъдата се
обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил гражданския иск за сумата над 1000лв до
размера, който е бил предявен – 3000лв. Твърди се, че първостепенният съд
неправилно е преценил събраните по делото доказателства относно причинените на
частния тъжител телесни повреди. Сочи се, че присъдената сума от 1000лв е крайно
недостатъчна за обезщетение. Иска се присъдата да бъде отменена в частта, в която е
отхвърлен гражданския иск за разликата над 1000лв до 3000лв и да се присъди
обезщетение в пълния предявен размер. Иска се и присъждане на направените
разноски в полза на частния тъжител.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законоустановения
срок. По същество жалбата на подсъдимия е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
единствено по отношение на присъдения граждански иск за имуществени вреди, а
жалбата на повереника на частния тъжител и граждански ищец е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА по отношение на част от претендирания размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди.
Фактическата обстановка по случая е била правилно установена от
първостепенния съд.
Доказателствата по делото сочат, че на 26.10.2020г частният тъжител и
граждански ищец Г. и свид.Н. били на работа, когато около 17ч. се обадила дъщерята
на свидетеля- Д.Н., съобщавайки му, че нейният бивш съпруг – подс.У. обикаля около
офиса й на адрес гр.П., ул.*** Д.Н. обяснила на баща си, че бившият й съпруг
изглеждал агресивен и тя се страхува да напусне офиса сама. ЧТ и ГИ Г. заедно със
свид.Н. се насочили към офиса на Н. и като пристигнали там отпред заварили подс.У. и
Н., като подсъдимия обиждал Н. на висок глас. Свид.Н. застанал между двамата. Той и
подсъдимия започнали да се бутат и да си разменят обидни реплики. Наблизо имало
случайни граждани, сред които бил и свид.Н.. Той, заедно с неустановено по делото
лице, се намесили в конфликта за да разтърват участниците в него и да ги успокоят.
Там бил и ЧТ и ГИ Г., който до този момент не участвал в разправията. За известно
време конфликтът се уталожил, след което кавгата между свид.Н. и подс.У. започнала
отново и била още по-ожесточена. Двамата продължили да налитат един на друг,
бутайки се взаимно. В един момент от бутането свид.Н. залитнал. Тогава подс.У.
2
заобиколил свид.Н. и нанесъл два- три удара с юмрук към ЧТ и ГИ Г., в резултат на
което Г. се свлякъл на земята. Един от тези удари, отправени от подс.У., попаднал в
носа на Г. и той започнал да кърви. По време на конфликта било сигнализирано
неколкократно на тел.112 от различни лица. След ударите на подс.У. към ЧТ и ГИ Г.,
първият напуснал местопроизшествието. При пристигане на полицейските служители,
там бил заварен само пострадалия Г.. На ЧТ и ГИ било причинено счупване на костите
на носа без разместване и травматичен оток на носа.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез доказателства,
възпроизведени в годни гласни и писмени доказателствени средства.
На първо място следва да се отбележи значението на показанията на очевидеца
свид.Н., който случайно се е озовал на местопроизшествието и няма връзка с никоя от
страните в спора. Този свидетел е бил установен от пристигналите на
местопроизшестивието полицейски служители и данните му са били записани в
съставената по случая докладна записка от свид.Д.. Според показанията на свид.Н.
агресивният в ситуацията е бил именно подсъдимия. Свид. Н. сочи, че ударите на
подс.У. са били отправени от негова страна към пострадалия, без последният да го е
провокирал с някакви действия срещу него. Показанията на свид.Н. са последователни,
ясни и недвусмислени, поради което съдът ги приема с доверие.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенният съд е приел
показанията на този свидетел за обективни и достоверни. Същите, освен като източник
на преки доказателства, се ползват от съда и за проверка на показанията на свид.Н.,
който е участвал в конфликта, намесвайки се след повикването, отправено от дъщеря
му. Свид. Н., като участник в разправията, следва да бъде възприеман като
заинтересован свидетел. Той се появява на местопроизшествието н помощ на дъщеря
си -Д.Н., тъй като по-рано същия ден подс.У. е демонстрирал агресивно поведение
спрямо нея. Свид.Н. участвал в словесната и физическа саморазправа с подсъдимия,
станала достояние на околните лица, сред които бил и свид.Н.. Показанията на
последния обаче потвърждават в пълнота казаното от свид.Н., поради което няма
причина то да бъде счетено за тенденциозно или недостоверно. От показанията на
свид.Н. се установява, че пострадалият е бил ударен от подсъдимия и макар мястото на
удара да не е било възприето от свид.Н., той е видял, че непосредствено след него от
носа на пострадалия Г. тече кръв. Това обстоятелство косвено, установява главният
факт по делото, подкрепен и чрез преки доказателства.
Показанията на разпитаните полицейски служители Д. и Б. не установяват
съществени за делото обстоятелства поради липса на спомен у тези свидетели за
събитията. Като източник на доказателства за отделни факти не може да послужат
обстоятелствата, описани в съставените от тях докладни записки за случая. Тези
докладни записки представляват писмено доказателствено средство по чл.127 от НПК
3
и като такова свидетелстват за факта на самото им съставяне, датата и техния автор,
лицата, които биват уведомени за случая, установените при проверката лица. Поради
изричната предписана от закона форма за приобщаване на гласни доказателства,
каквито са личните възприятия на полицейските служители, е недопустимо описаните
в тези докладни записки такива възприятия да бъдат ценени като доказателства. Това
не се променя от обстоятелството, дали полицейският служител бланкетно заявява
пред съда, че потвърждава изложеното в докладната записка, тъй като нейното
съдържание само по себе си не може да бъде приобщено по делото чрез прочитане.
Поради това неправилно първостепенният съд е ценил като доказателство твърденията
за наличие на кръв по пострадалия, описани в посочения документ. Подобно изявление
от свид.Д. и свид.Б. в показанията им не е направено. Независимо от това съдът счита
това обстоятелство за доказано по несъмнен начин. То се установява с показанията на
свид.Н. и тези на свид.Н., при тяхната съпоставка и установена взаимовръзка. Свид.Н.
е възприел нанесения удар от подсъдимия на пострадалия, а свид.Н. е възприел
състоянието на пострадалия след това. Факт е и самата телесна повреда на
пострадалия, причинена именно в тази анатомична област.
Няма пречка да бъдат кредитирани показанията на свид.Д., но доколкото те са
източник на производни и косвени доказателства, то следва да бъдат ценени
единствено в тази им част, в която непротиворечат на показанията на свид.Н. и
свид.Н.. Действително е имало взаимно бутане между свид.Н. и подсъдимия, както и
видно от приложеното съдебно медицинско удостоверение на подсъдимия, по тялото
на същия са били установени обективни находки, наподобяващи тези описани от
свид.Д.. Няма обаче каквито и да е доказателства, които да сочат обективна връзка
между телесната повреда причинена на ЧТ и ГИ Г. и уврежданията установени по
тялото на подсъдимия, в който случай биха били обсъдени от страна на съда
хипотезите на чл.12 от НК или реторсията по чл.130, ал.3 от НК. Съдът се доверява на
свид.Д. и по отношение описаните отношения между Д.Н. и ЧТ и ГИ Г.. Тези
обстоятелства обаче имат значение единствено за обосноваване на мотив у подсъдимия
за извършване на престъплението. Видно е, че присъствието на ЧТ и ГИ Г. в момента
на разправията между подсъдимия, бившата му съпруга и нейния баща Н. е било
нежелано от първия, очевидно поради обстоятелствата, съобщени от свид.Д.. Напълно
изолирани остават кратките обяснения, дадени от подс.У., който твърди, че е действал
единствено в своя защита. Няма каквито и да е доказателства подсъдимият да е нанесъл
ударите към пострадалия, след реализирано нападение от страна на последния преди
това.
Няколкократните позвънявания на тел.112 от различни лица, сигнализиращи за
случая, се установяват от приложената по делото справка на Дирекция „Национална
система 112„.
Въззивният съдебен състав приема с доверие и заключението на изготвената
4
съдебно-медицинска експертиза, установяваща характера и степента на телесно
увреждане на пострадалия Г..
Съобразно обсъдените доказателства по делото, настоящия съдебен състав,
намира проверяваният първостепенен съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Неоснователно е възражението на подсъдимия и неговия защитник за
възникнало в хода на първоинстанционното производство основание на чл.24, ал.5, т.5
от НПК за прекратяване на наказателното производство. Касае се за съдебното
заседание проведено на 08.09.2021г, за която дата е видно, че на заседанието не са се
явили нито ЧТ и ГИ Г., нито неговия защитник. Очевидно посочената дата във
въззивната жалба от подс.У. е резултат на техническа грешка, тъй като от протокола за
съдебно заседание на 29.06.2021г е видно, че ЧТ и ГИ Г. се е явил лично. Разпоредбата
на чл.24, ал.5, т.5 от НПК предвижда прекратяване на наказателното производство, тъй
като поради неявяването на частният тъжител и неговия повереник се приема, че те са
се дезинтересирали от водене на образуваното производство. Подобен извод не може
да се направи по отношение на съдебното заседание на 08.09.2021г, тъй като е била
налице обективна пречка за неявяване на повереника, изтъкната своевременно от него.
За това обстоятелство свидетелстват приложените документи на стр.110-112 от делото,
депозирани от повереника, сочещи негова обективна ангажираност за датата на
съдебното заседание. Тези обстоятелства са били приети като уважителна причина от
страна на пръвостепенния съд, каквито и представляват, тъй като се касае за
ангажимент, предварително поет, ангажиращ в организацията си множество хора и
впоследствие съвпаднал с датата на съдебното заседание. Действително частният
тъжител също не се е явил на това заседание, но явяването му не би довело до
различен процесуален изход, тъй като това би увредило процесуалните права на тази
страна, предпочела да бъде представлявана в процеса от професионален адвокат. По
тези съображения не може да се приеме да е било налице основание за прекратяване на
наказателното производство пред първостепенния съд.
Настоящият съд не е надлежно сезиран по отношение на тези телесни повреди,
за които подсъдимия е бил оправдан. По делото не е постъпила жалба от частния
тъжител с искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част. Такова искане не
представлява жалбата депозирана от повереника, атакуваща присъдата единствено в
гражданско-правната й част. Обстоятелството, че в тази жалба се претендира
увеличаване на размера на гражданския иск с изброяване на всички първоначално
твърдени телесни повреди не представлява съответна жалба с искане за осъждане и в
наказателната част. Първостепенният съд е преценил недоказаност на механизма на
получаването на тези телесни повреди, за които подсъдимият е бил оправдан.
Обезщетение се дължи за вреди виновно причинени други му, по смисъла на чл.45 от
5
ЗЗД. Поради недоказване на причинно следствена връзка между действия на
подсъдимия и телесни увреждания у пострадалия, искането за обезщетение в тази му
част е неоснователно. Предмет на разглеждане пред въззивния съд остават единствено
две телесни повреди – счупване на костите на носа без разместване и травматичен
оток и свързаното с тях искане за увеличение размера на обезщетение.
Неоснователно е твърдението на защитата за липса на доказателства, които да
установяват причиняването на частния тъжител на установените по делото телесни
повреди– счупване на костите на носа без разместване и травматичен оток.
Доказателствата, които установяват по несъмнен начин механизма на причиняване на
тези увреждания, са описани по –горе и това са показанията на свид.Н. и свид.Н.,
подкрепени с писмените доказателствени средства и обективните увреждания по
пострадалия, описани от изготвената СМЕ, чийто механизъм на получаване съдът е
намерил за доказан. Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква
когато е налице причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Тази причинна връзка се доказва по отношение на
посочените две телесни повреди, поради което искането за обезщетение за
неимуществени вреди от страна на гражданския ищец е основателно, така както е
намерил и първостепенния съд. Тъй като предявеният граждански иск се отнася за
общо четири на брой телесни увреждания, при недоказване на причинно следствена
връзка за настъпването на две от тях, е видно, че пълният размер от три хиляди лева не
следва да бъде присъден. Същевременно именно тези телесни повреди, за които
причинно следствената връзка се доказва, се явяват засягащи здравето на пострадалия
в по-висока степен. Това е видно от заключението на изготвената по делото СМЕ,
което описва счупването на носните костици като кратковременно разстройство на
носното дишане, с по- дълъг възстановителен период, характерен за телесни
увреждания в областта на лицето- около две до три седмици и с по продължителни
болки. Тези обстоятелства са обосновали и обвинението по чл.130, ал.1 от НК, което се
явява по-тежко наказуемия съдебен състав по този член. Видно от изложеното
частният тъжител е ангажирал доказателства, установяващи характера и степента на
телесното му увреждане и прогнозният оздравителен период. По тези съображения
въззивният съдебен състав намира претенцията на повереника на ЧТ и ГИ за по-висок
размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за частично основателна.
Гражданският иск в размер до 2000лв се явява доказан по основание и размер,
съобразен със характера и степента на телесното увреждане и изпитаните от
пострадалия страдания, което налага присъдата в тази й част да бъде изменена и
размерът на присъденото обезщетение бъде увеличен. Следва в тежест на подсъдимия
да бъде възложена държавна такса за разглеждане на гражданския иск за
неимуществени вреди в размер на 4% от размера на уважения иск- 2000лв, а именно
такса в размер на 80лв. Тъй като подсъдимият вече е осъден от първостепенния съд да
6
заплати такава по вид такса, но в размер на 50лв, то присъдата в тази част следва да се
потвърди и в тежест на подсъдимия да се възложи разликата до пълния размер на
дължимата такса от 80лв, а именно още 30лв за разглеждане на гражданския иск пред
първата съдебна инстанция. В тежест на подсъдимия следва да се възложи и
заплащането на държавната такса, дължима за разглеждане на гражданския иск от
въззивната съдебна инстанция, съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 на сто от целият размер на
дължимата за първоинстанционното дело такса, а именно 40лв.
Не така стои въпроса по отношение на направените от ЧТ и ГИ разноски за
снабдяване със съдебно –медицинско удостоверение в размер на 50лв. Неправилно
първостепенният съд е уважил приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
такива по вид разноски, определени като имуществени вреди. На обезщетяване в
наказателният процес подлежат само тези вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от деянието и настъпват непосредствено от неговото реализиране. Разноските
направени от ЧТ и ГИ за снабдяване със съдебно-медицинско удостоверение не
представляват такива преки и непосредствено настъпили от деянието вреди. Тези
разноски са резултат единствено на решението на пострадалия да се снабди с този
документ, което не е задължителна последица от престъплението и не настъпва
директно при извършването му. По тези съображения присъдата следва да бъде
изменена в тази й част, като гражданският иск по отношение на твърдените
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на
присъдената държавна такса за разглеждане на този иск в размер от 50лв присъдата
следва да бъде отменена, тъй като такса се дължи единствено при уважаване на
предявената претенция от страна на съда.
Правилно първостепенният съд е възложил в тежест на подсъдимия разноските
по делото и тези направени от частния тъжител за процесуален представител по
делото. Законът изрично предвижда, че в случай, че подсъдимият бъде признат за
виновен, всички тези разноски се присъждат в негова тежест. Това обстоятелство не се
променя и в случай на частично оправдаване на подсъдимия по някое от възведените
срещу него обстоятелства, тъй като е от значение крайният резултат по делото. След
като настоящият съдебен състав прие, че неправилно е бил уважен предявеният
граждански иск за имуществени вреди, то държавна такса за разглеждането му не
следва да се присъжда, поради което присъдата в тази й част също следва да бъде
отменена.
С оглед направеното изрично и своевременно искане от страна на повереника
адв. Д.-М.. за заплащане на разноски за адвокатска защита, направени от ЧТ и ГИ Г.,
предвид и изхода на делото, същите, в размер на 550лв, платени в брой на защитника
7
от страна на Г. /видно от договора за правна помощ стр.23/, следва да се присъдят в
тежест на подсъдимия.
Предвид изложеното, Пловдивски окръжен съд намира, че на основание чл.334,
ал.1, вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК присъдата на първостепенния съд следва да бъде
изменена в гражданско-правната й част, като размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде увеличен на 2000лв. По отношение на дължимия
размер на държавните такси върху уважения размер на граждански иск присъдата
също следва да бъде изменена, както бе описано по-горе. В останалата част присъдата
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, на основание чл.334, т.6
вр. чл.338 от НПК.
По изложените мотиви, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260143 от 30.11.2021г., постановена по НОХД №
6894/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, както следва:
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинени от
подсъдимия А.А.У. на частният тъжител и граждански ищец ХР. Г. Г. неимуществени
вреди на 2000лв.
ОСЪЖДА подсъдимия А.А.У. да заплати, освен държавната такса в размер на
50лв постановена от първоинстанционния съд за разглеждане на гражданския иск в
първоинстанционното производство и държавна такса в размер на 30лв, както и
държавна такса от 40лв за разглеждане на гражданския иск във въззивното
производство за причинени на частният тъжител и граждански ищец ХР. Г. Г.
неимуществени вреди, които да бъдат заплатени по сметка на Окръжен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимия А.А.У. е осъден да заплати на
частния тъжител и граждански ищец ХР. Г. Г. обезщетение за направени от него
имуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск срещу подсъдимия А.А.У. за
причинени имуществени вреди в размер на 50лв като неоснователен.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимия А.А.У. е осъден да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив, държавна такса в размер на 50лв, върху уваженият
размер на граждански иск за имуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 от НК ОСЪЖДА подсъдимия А.А.У. да заплати на
частният тъжител и граждански ищец ХР. Г. Г. направените от него разноски по делото
8
във въззивната съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9