№ 3612
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110109986 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Г. А. от гр.Варна против Т. Т. И.
искове за заплащане на сумите, както следва: сумата 20 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат на
причинена на 29.08.2020 г. средна телесна повреда – двустранно счупване на долна челюст
вследствие на побой, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 3877.78 лв.,
представляваща мораторно обезщетение върху главницата за периода 29.08.2020 г. –
27.07.2022 г.; сумата 257.94 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
същото деяние под формата на разходи за закупуване на шини, лекарства, потребителски
такси и прегледи, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на исковата
молба – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че на 29.08.2020 г. ищецът А. А. участвал в турнир по
плажен футбол в кв. Аспарухово, град Варна. Сред зрителите, подкрепящи отбора на МФК
„Спартак - Варна", присъствали Мирослав Чаков и неговия баща Росен Чаков. През деня на
29.08.2020г. се играла финалната среща между отборите на МФК „Спартак - Варна" и МВР,
в която ищецът не участвал, а бил сред зрителите. След като приключила срещата и преди
да се проведе награждаването, Мирослав Чаков срещнал пострадалия А. А.. Чаков решил да
го подразни като му казал, че като не могат да бият на игрището да не се държат агресивно
извън него. Тогава между пострадалия А. и Мирослав Чаков възникнал конфликт, който
прераснал в свада и сборичкване между двамата, които били разтървани от присъстващи в
близост хора. След турнира ищецът и семейството му тръгнали да се прибират у дома.
Когато слезли от автомобила си и се насочили към входа на блока, към тях се приближили
Мирослав Чаков, Росен Чаков и Т. Т., последният служител на Мирослав Чаков. Мирослав
Чаков започнал да крещи на ищеца във връзка със случилия се по- рано между тях
конфликт. Докато Мирослав Чаков и А. А. си викали, Т. Т., минал встрани, така че ищецът
нямал видимост към него и му нанесъл изведнъж удар с юмрук в областта на лявата
1
половина на челюстта. От удара ищецът паднал на земята и започнал да кърви. На
31.08.2020г. ищецът посетил зъболекаря си. След снимка било установено счупване на
челюстта. На 01.09.2020г. А. А. бил приет в УМБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна с
диагноза фрактура на лицеви и челюстни кости. Било проведено оперативно лечение и на
03.09.2020г. е изписан от болничното заведение. Оздравителният процес, макар и завършен,
е продължил дълго време, през който период ищецът е търпял физически болки и
неудобство, дистанцирал се е и е ограничил контактите си в обществото. През първите 30-
40 дни след операцията ищецът не бил в състояние да дъвче, като затрудненията
продължили и след свалянето на фиксацията и шините. Пълно зарастване настъпило след
повече от 6 месеца. В резултат на травмата ищецът не могъл да преглъща храна, освен течна
такава и не можел да говори. Изпитвал болка, когато след сваляне на шините, се опитвал да
говори. Невъзможността да поема твърда храна било съпроводено с драстичен спад в
теглото му. Нанесеният побой оставил траен отпечатък в съзнанието на А. А.. Освен
причинените му телесни увреждания, ищецът преживял и силен емоционален стрес, особено
с оглед на факта, че нападението било извършено пред очите на семейството му и на
публично място. Невъзможността за пълноценно общуване с приятели довела до
ограничаване на социалните му контакти. Във връзка с извършеното от ответника Т. И.
престъпление било образувано НОХД № 480/2022г. по описа на 37 състав на ВРС,
приключило с одобрено от наказателния съд споразумение. Съгласно одобреното от съда
споразумение подсъдимият Т. Т. И. е признат за виновен в това, че на 29.08.2020г. в гр.
Варна причинил на А. Г. А. средна телесна повреда, престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
НК. Същевременно във връзка с проведеното лечение ищецът направил разходи в общ
размер на сумата 257.94 лв. за закупуване на шини, лекарства, потребителски такси и
прегледи, които претендира като имуществени вреди. Въз основа на изложеното се настоява
за уважаване на така предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът Т. Т. И., редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.
М. П. и Атанас Друмев, които заявяват, че поддържат подадената искова молба и молят
предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът се явява лично и заявява, че признава предявените искове. Моли за
решение в този смисъл.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът да установи в
условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти - търпяни
неимуществени вреди, които да са резултат от причинената по вина на ответника телесна
повреда; сторени разходи за лечение на причинените му от ответника физически травми.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 29.08.2020 г. в
град Варна, ответникът Т. И. причинил на А. Г. А. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долна челюст, двустранно, в областта на шийката в ляво и тялото на долната
челюст в дясно, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за
период от около 2 месеца, на основание чл. 300 ГПК.
2
В настоящия случай исковете са признати изрично от ответника, поради което и на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът приема, че предявените искови претенции следва да
бъдат уважени изцяло, предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца
– адв. П. да бъде постановено решение при признание на иска.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че в производството бяха
ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Миглена
Данчева Господинова и Тодор Илиев Т., които в своята съвкупност установиха, че в период
от около 5-6 месеца ищецът е претърпял силни болки и страдания /отслабнал е с около 15
кг.; претърпял е лицево-челюстна операция; бил е с шини; не е можел да говори; бил е
стресиран, психически неспокоен и разтревожен; не е можел да спи; ограничил е социалните
си контакти/ в резултат на нанесената му телесна повреда, което също обуславя извод за
основателност на предявения иск за неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди също има представени
убедителни писмени доказателства /фактури, фискални бонове/, от които може да се направи
заключение за нейната основателност.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В
производството ищецът е представляван от адв. М. П. и адв. Атанас Друмев. Изрично в
представения договор за правна помощ от 17.06.2022 г. е посочено, че е предоставена
безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА /в полза на
материално затруднено лице/. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна
адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Съобразявайки датата на сключване на
процесния договор за правна защита и съдействие – 17.06.2022 г., съдът приема, че в полза
на адв. М. П. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1931.44 лв., изчислено
съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1130 лв. – по иска
за неимуществени вреди, 501.44 лв. – по иска за обезщетение за забава и 300 лв. – по иска за
имуществени вреди/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик”, бл. 11, вх. 2, ет. 6, ап. 16, да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик”, бл. 209, вх. 3, ет. 3, ап. 74, следните суми: сумата
20000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания в резултат на причинена на 29.08.2020 г. средна телесна
повреда – двустранно счупване на долна челюст вследствие на побой, ведно със законната
лихва върху сумата 20000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.07.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД; сумата 3877.78
лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 20000 лв. за периода 29.08.2020 г. –
27.07.2022 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 257.94 лв. /двеста петдесет и
седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото деяние под формата на разходи за закупуване на шини, лекарства,
потребителски такси и прегледи, ведно със законната лихва върху сумата 257.94 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
3
ОСЪЖДА Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик”, бл. 11, вх. 2, ет. 6, ап. 16, да заплати на адв. М. П., Адвокатска колегия – гр.
Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов” № 18, ет. 1, офис 1, сумата 1931.44
лв. /хиляда деветстотин тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие на
ищеца А. Г. А., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4