Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Мариана Дончева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2873 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.М.С.,
ЕГН **********, с адрес;***, срещу З.
„А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24254,14 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско
на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0486915, за нанесени щети
на застрахования лек автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег. № *** от настъпило на
04.10.2019 г. пътнотранспортно произшествие, за което е образувана щета под №
1301903017822, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 761,31 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 06.11.2019 г. до 26.02.2020 г.
По твърдения в исковата молба, между Х.С.Д.З. „А.“ АД бил сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, обективиран в
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0486915 със срок на действие от
28.06.2019 г. до 27.06.2020 г. В периода на действие на застрахователния
договор автомобилът бил пререгистриран с рег. № *** и прехвърлен на ищеца чрез
договор за покупко-продажба, за които събития застрахователят бил уведомен и
били издадени съответните добавъци към
застрахователната полица. На 04.10.2019 г. при движение по път 1122 първи клас,
в обл. Каварна, водачът на застрахования автомобил се
движел с несъобразена с пътните условия скорост, поради което изгубил контрол
над МПС, завъртял се, навлязъл в насрещното платно и блъснал движещия се там
автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ***. За настъпилото произшествие били
уведомени контролните органи, които след посещение на място съставили протокол
за ПТП. Ответното дружество също било уведомено за застрахователното събитие,
във връзка с което била образувана щета под № 0306Х0486915 и на 14.10.2019 г.
били представени всички изискуеми документи по преписката. Въпреки това с писмо
от 04.11.2019 г. застрахователят отказал изплащането на застрахователно
обезщетение.
Ищецът счита отказа за незаконосъобразен, доколкото не е налице нито една
от посочените в чл. 408 КЗ хипотези, при които застрахователят би могъл да се
освободи от отговорност по застрахователния договор. Поддържа, че размерът на
средствата за ремонт на автомобила от 25 472,80 лв. надвишава действителната му
стойност към датата на ПТП от 24 500 лв., поради което дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на последната сума. След като от нея бъдат
приспаднати незаплатените две вноски (трета и четвърта) от застрахователната
премия в общ размер на 745,86 лв., дължимата от застрахователя сума твърди да е
в размер на претендираната такава от 23 754,14 лв.
Счита, че ответникът е изпаднал в забава на 05.11.2019 г., когато са
изтекли 15 работни дни след представяне от застрахования на изискуемите
документи по щетата, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
745,62 лв., начислено за периода от 06.11.2019 г. до датата на исковата молба.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Я.Я., поддържа исковата
молба и предприема изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния
размер до сумата от 24254,14 лв. за главница и 761,31 лв. за законна лихва.
Моли за тяхното уважаване и за присъждането на разноски по производството, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между страните, както и настъпването на ПТП при описания в
исковата молба и съставения протокол за ПТП негов механизъм. Счита, че
събитието не представлява покрит риск, поради което не дължи застрахователно
обезщетение за причинените от него щети по застрахования автомобил. В тази
връзка излага, че ПТП е реализирано вследствие на неправилна експлоатация на
МПС и грубо неспазване на правилата за движение по пътищата от страна на ищеца
(движение с несъобразена скорост и използването на гуми с дълбочина на
протектора, по-малка от технически допустимата), което представлява изключен
риск по т. 14.11. от ОУ. С оглед становището за неоснователност на главния иск,
намира за неоснователен и акцесорния такъв за
обезщетение за забава.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, с която поддържа отговора и формулираното искане по
същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции е обусловена от наличието на следните
материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно
правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско
на МПС“, настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск,
причиняване на вреди по застрахования автомобил, причинно-следствена връзка
между вредите и застрахователното събитие, както и забавата на ответника. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение и законна лихва върху него.
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелствата, че между страните е
налице валидно възникнало
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС“ с предмет лек автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0486915, с
период на действие от 28.06.2019 г. до 27.06.2020 г. Същото се потвърждава и от
приложените писмени доказателствени средства – комбинирана застрахователна
полица (л. 8) и добавъци към нея № 1/23.07.2019 г.
(л. 14) и № 2/19.09.2019 г. (л. 16), договор за покупко-продажба на МПС от
13.09.2019 г. (л. 15) и свидетелство за регистрация част I (л. 25). От
приложената застрахователна полица се изяснява още, че застраховката е сключена
при клауза „Пълно каско“, покриваща пълна загуба или
частична щета на МПС, при застрахователна сума от 25 000 лв. и дължима
премия в размер на 1462,50 лв., плащането на която е уговорено на четири
вноски, първите три от които в размер на 372,94 лв. и последната – на 372,92
лв.
От приобщената квитанция от 19.09.2019 г. (л. 17),
издадена от ЗАД „Армеец“ се изяснява, че застрахованото лице е заплатило преди
падежа втората дължима вноска от застрахователната премия.
Като безспорно е отделено също, че в периода на покрит риск – на 04.10.2019
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие
при следния механизъм: водачът на застрахования автомобил се е движел по път
1122 първи клас, обл. Каварна, с несъобразена с
пътните условия скорост, поради което изгубил контрол над превозното средство,
завъртял се, навлязъл в насрещното платно и блъснал движещия се там автомобил
„Мерцедес Ц220“ с рег. № ***. Тези обстоятелства са отразени и в съставения
протокол за ПТП № 1695342 от 04.10.2019 г. (л. 19) от посетилия
местопроизшествието полицейски служител. В документа е посочено още, че именно
ищецът е виновен за ПТП и на същия е съставен акт за установяване на
административно нарушение.
По инициатива на ответника въпросният акт № 28006/04.10.2019 г. е изискан
от РУ Каварна, ОД на МВР - Добрич (л.
62) и приобщен към доказателствения материал. В същия е посочено, че Н.С. е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и от нарушението са претърпени имуществени вреди.
Документът е подписан от актосъставителя, нарушителя
(ищец) и един свидетел. Няма данни въз основа на акта да е издадено наказателно
постановление.
Страните не спорят, а се установява и от представеното уведомление-декларация
от 07.10.2019 г. (л. 67), че на посочената дата застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие по реда на чл. 403 КЗ, като в тази връзка
при същия е заведена застрахователна преписка (щета) под № 1301903017822. В уведомлението
е отразено, че застрахованият е избрал начин на обезщетяване в сервиз, посочен
от ЗАД „Армеец“.
Настъпилите вреди по застрахования автомобил
са установени от представител на застрахователя след извършен оглед на
превозното средство и описани в съставения за целта опис – заключение от
08.10.2019 г. (л. 75), в който са посочени следните увредени детайли, индивидуализирани
чрез отразяване на вида и начина на възстановяването им, а именно: облицовка
задна броня - подмяна и
боядисване, спойлер задна броня - подмяна, капак на
багажник - подмяна и
боядисване, стоп ляв - подмяна, стоп десен - подмяна,
задно стъкло - подмяна, спойлер
заден капак - подмяна и
боядисване, калник заден десен - подмяна и
боядисване, конзола задна броня дясна PVC - подмяна, престилка - подмяна и
боядисване, основа задна броня - подмяна, джанта
задна дясна - подмяна, предпазен
колан задна лява седалка - подмяна, предпазен
колан предна лява седалка - подмяна, предпазен
колан предна дясна седалка - подмяна, облегалка
за глава предна лява и дясна седалка - подмяна, уплътнение
на багажник под капак - подмяна, панти капак
багажник лява и дясна - подмяна и
боядисване, облицовка капак багажник PVC- подмяна, закопчалка
капак багажник - подмяна, ел. блок
предпазители в багажник дясно - подмяна, под на
багажник - подмяна, рог заден
десен -
подмяна, калник заден ляв - ремонт степен 2 и боядисване.
Същите увреждания са посочени и в приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа
експертза (л. 98 и сл),
което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано.
От заключението се установява още, че уврежданията са в задна и задна странична
част на автомобила, където е зоната на удара, и са вследствие на деформация и
изместване на увредени детайли, респ. че е възможно да са настъпили при
описания механизъм на пътнотранспортното произшествие. При така установените
обстоятелства съдът приема за доказано и наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и претърпените от ищеца вреди.
Страните не спорят, че е налице произнасяне на
застрахователя по застрахователната претенция чрез постановен отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение. Видно от приобщеното писмо с изх. №
100-5543/04.11.2019 г. (л. 22), отказът е обоснован с твърдения за наличие на
изключен застрахователен риск.
В този смисъл е и релевираното в отговора на
исковата молба правоизключващо възражение, на
което се основава защитата на ответника по делото. Страната поддържа, че
вредите са резултат от неправилна експлоатация на МПС (използването му с гуми с
по-малка дълбочина на протектора от технически допустимата) и грубо неспазване
на правилата за движение по пътищата (управление на превозното средство със
скорост, несъобразена със състоянието на гумите му и с атмосферните условия). Позовава се на клаузата на т. 14.11 от ОУ,
предвиждаща, че застраховката не покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени вследствие на грубо нарушаване на техническите и
технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически
неизправно средство и/или неспазване предписанията на компетентните органи
(движение по забранени и сигнализирано участъци, пътища, проходи, движение без
вериги, движение с ремаркета и др.).
За установяване на тези факти ответникът е
поставил задачи към съдебно-автотехническа експертза. От заключението в тази му част (т. 5-9) се
изяснява, че техническата причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие е загуба на сцепление на задните
колела на автомобила поради наличието на воден слой върху пътя – т.нар. „аквапланинг“, при който пътната настилка спира да оказва
влияние върху колелата и те се плъзгат върху водата. Поради наличието на
разлика в дълбочината на протектора на предните и задните гуми и при липса на
сцепление на същите с пътното платно, според вещото лице автомобилът е загубил
странична устойчивост на задните колела, което в комбинация на това, че се е
намирал в попътен ляв завой, е довело до „свръхзавиване“,
изразяващо се в отклоняване на задната част на превозното средство на дясно и
последващо завъртане около вертикалната му ос в посока, обратна на посоката на
въртене на часовниковата стрелка, довело до навлизане на автомобила в лентата
за насрещно движение и последващ удар с движещия се там лек автомобил с рeг. № ***. Според заключението липсват категорични данни,
по които да се определи дали водачът е имал възможност да възприеме опасността
преди автомобилът да загуби странична устойчивост, а след това експертът е
категоричен, че произшествието е било неизбежно. Не са установени достатъчно данни
и за определяне на точната скорост на движение на автомобила преди настъпване
на ПТП. Съобразявайки статистическите данни от изследвания на производителите
на автомобилни гуми и измерените от представител на застрахователя дълбочини на
протектора на гумите на процесния автомобил (задна дясна гума – външен канал
1.62 мм, вътрешен канал 0.85 мм, среден канал 2.03 мм; задна лява гума - външен
канал 1.49 мм, вътрешен канал 1.32 мм, среден канал 1.60 мм; предна лява гума –
външен канал 4.05 мм, вътрешен канал 4.22 мм, среден канал 4.69 мм; предна
дясна гума – външен канал 3.86 мм, вътрешен канал 3.15 мм, среден канал 4.65 мм),
вещото лице определя скоростта му на движение приблизително между 56 км/ч и 75
км/ч, в зависимост от количеството вода, което е имало върху пътната настилка,
респ. опасната зона за спиране – между 45.38 м и 70.04 м.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че процесното ПТП не може да
бъде квалифицирано като изключен риск по смисъла на т. 14.11 от приложимите към
застрахователния договор Общи условия, като съображенията за това са следните:
На първо място, произшествието
се е състояло на 04.10.2019 г., поради което нормативното изискване за
управление на автомобила с гуми, предназначени за зимни условия, или с такива с
дълбочина на протектора, не по-малка или равна на 4 мм, е неприложимо, тъй като
според чл. 139, ал. 1, т. 4 ЗДвП същото касае
периода от 15 ноември до 1 март. Освен това не е категорично доказано по
делото, че именно състоянието на гумите е довело до реализиране на събитието,
респ. че същото е нямало да настъпи, ако автомобилът е бил оборудван с гуми с
по-голяма дълбочина на протектора.
Не може да се направи еднозначен извод и за грубо
нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача, доколкото
е установено, че същият се е движел с приблизителна скорост между 56 км/ч и 75
км/ч, която е значително по-ниска от принципно разрешената такава извън
населено място от 90 км/ч (при липса на данни за ограничителни пътни знаци в конкретния
пътен участък). Неизяснен по делото е и въпросът дали водачът е имал възможност
да възприеме водния слой върху пътното платно своевременно, за да намали още
повече скоростта на движение или успешно да предприеме друга маневра, насочена
към избягване на опасността и последвалата загуба на странична устойчивост на
автомобила. След като гумите са изгубили сцепление с пътното платно поради
възникналия „аквапланинг“, доказано водачът вече не е
имал възможност да предотврати събитието, тъй като превозното средство е
станало неуправляемо. Фактът, че на ищеца
е съставен акт за установяване на административно нарушение, е ирелевантен в случая,
тъй като не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата е предвидено в
ОУ като основание за изключване договорната отговорност на застрахователя, а
само осъщественото такова при груба небрежност от субективна страна. Обстоятелствата
по делото относно поведението на ищеца и конкретния механизъм на произшествието
не са достатъчни, за се приеме, че той не е положил дължимата грижа при
управление на превозното средство, каквато би положил и най-небрежният водач в
същата ситуация.
Следователно ответникът не е провел пълно и главно
доказване на направеното правоизключващо възражение и
предявеният главен иск е доказан по
основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не
по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
За
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.
400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност - стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 400, ал. 3 КЗ предвижда,
че застрахователната сума по договора се приема за определена съгласно
действителната стойност на имуществото, когато не е уговорено друго.
В настоящия случай
застрахователната сума възлиза на 25000 лв. и според т. 4 от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза същата съответства на действителната
стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно заключението към същия момент възстановителната
стойност на увреденото имущество е 25461,14 лв., формирана като сбор от средната
пазарната цена на необходимия труд, резервни части и материали за неговия
ремонт. Така определената възстановителната стойност надхвърля
70 % от действителната такава, поради което увреждането
представлява тотална щета на процесното моторно превозно
средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Затова и дължимото
обезщетение следва да бъде ограничено до лимита на отговорност на застрахователя, тоест до сумата от 25 000 лв.
Тази сума не следва да бъде намалявана със стойността на евентуално
запазените части на автомобила, тъй като ответникът не е направил такова
възражение в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК
(нито след това) и не е ангажирал годни доказателства за установяване наличието
на такива запазени части и тяхната стойност.
На основание чл. 369, ал. 2 КЗ от обезщетението следва да бъдат приспаднати
неплатените към датата на събитието вноски по дължимата застрахователна премия
(трета и четвърта вноска в общ размер на 745,86 лв.), при което дължимата от застрахователя сума възлиза на
претендираната такава от 24 254,14 лв. При това положение главният иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е доказан по основание и размер и следва да
бъде изцяло уважен.
Неоснователна обаче е акцесорната
искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за периода от 06.11.2019 г. до
26.02.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Следователно
забавата на застрахователя е обусловена от административната процедура по дерегистрация на тотално погиналия автомобил и при липса на
доказателства такава да е проведена, ответникът не дължи претендираното
обезщетение за забава, начислено до датата на исковата молба.
По същите съображения законната
лихва върху главницата следва да бъде присъдена, считано от датата на
представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390, ал.1 от КЗ, и искането да бъде отхвърлено за периода
от датата на исковата молба – 27.02.2020 г., до посочения начален момент на
забавата.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и направените искания, в полза на всяка от страните следва да
бъдат присъдени разноски по делото.
Съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК (л. 74), ищецът претендира разноски в общ
размер на 2670,17 лв., от които 1020,17 лв. за държавна такса (л. 7 и 97), 150
лв. за депозит за вещо лице (л. 51) и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства
за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 23.10.2020 г., съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 95). За тези разноски в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата
от 2588,91 лв., съразмерно с уважената част от исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С депозираната молба от 26.10.2020 г. (л. 60) ответникът
претендира разноски за заплатен депозит за вещо лице от 150 лв. (л. 53) и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Така
разноските на ответната страна възлизат на общо 250 лв. Съразмерно с отхвърлената
част от исковите претенции и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден за сумата от 7,61 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 24 254,14 лв. (двадесет и четири хиляди двеста петдесет и четири лева и
четиринадесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по договор
за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в
застрахователна полица № 0306Х0486915, за имуществени вреди от тоталната щета
на застрахования лек автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег. № ***, настъпили в
резултат от реализирано на 04.10.2019 г. застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие, за което е образувана щета под № 1301903017822, ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес
Ц250“ с рег. № ***, до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 405, ал. 1 във вр. чл. 390 КЗ;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата
от 761,31 лв. (седемстотин шестдесет и един лева и тридесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
06.11.2019 г. до 26.02.2020 г., както и
искането за присъждане на законна лихва върху неизплатеното застрахователно
обезщетение от 24 254,14 лв. за периода
от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2020 г., до датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег. № ***;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
Н.М.С., ЕГН **********, с адрес;***, сумата
от 2588,91 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и
една стотинки), представляваща сторени в
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********, с адрес;***, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 7,61 лв. (седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща сторени в производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Присъдените в
полза на ищеца Н.М.С. суми
могат да бъдат заплатени по посочената от него банкова сметка *** ***, открита в „Обединена българска банка“ АД с титуляр Адвокатско
дружество „Я.“;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: