№ 709
гр. Плевен, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20224430202291 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0938-003239 от 05.09.2022г. на ***
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен, на М. Т. П. с ЕГН:
********** от *** на основание чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена глоба в размер
на 400 лева, за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят М. Т. П., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени
изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява
се от адв. М. С. от АК-Плевен, която поддържа жалбата.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
1
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Наказателното постановление е издадено на М. Т. П. с ЕГН: **********
от *** за това, че на 22.08.2022г. в 00:55 часа в гр.Плевен, ***, с посока на
движение към ***, като водач на лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост
на Р.С.С., управлява горепосоченото МПС без сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,
към момента на проверката, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.638, ал.3 от КЗ.
Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Ц. Н. Х. и
свидетел Б. П. М.. Същите са изчерпателни и изясняват обстоятелствата
около издаването на съответния АУАН.
Съдът счита, че са налице съществени нарушения на материалния закон,
които водят до отмяна на НП.
Основателно е становището на повереника на жалбоподателя, че
същият не е субект на посоченото административно нарушение и поради това
деянието е несъставомерно. Видно от представения и приобщен към
материалите по делото нотариално заверен договор за покупко – продажба на
МПС от дата 29.07.2022г. е, че жалбоподателят М. П. към момента на
извършване на проверката – 22.08.2022г. е бил собственик на процесния лек
автомобил. Според съда, наказващият орган не е определил правилно
санкционната норма. Наказващият орган е следвало да наложи наказание за
нарушение по чл. 638 ал.1 от КЗ, но не и по ал. 3 от същият член. В чл.483,
ал.1,т.1 от Кодекса на застраховането законодателят е визирал, че договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, какъвто в случая е жалбоподателят П. и, за което се отнася
наказанието по чл.638, ал.1 от КЗ. На следващо място, разпоредбата на
2
чл.638, ал.3 от КЗ определя санкция за лице, което не е собственик на МПС, а
негов ползвател и съответното МПС няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Налице е смесване на хипотезите на чл.638, и ал.3 и чл.638, ал.1 от КЗ, което
води до неяснота и оттам – до нарушаване правото на защита на нарушителя,
тъй като видно от доказателствата по делото, безспорно същия е собственик
на процесното МПС, въпреки твърденията на актосъставителя Ц. Х., че
жалбоподателят е заявил, че автомобилът не е негова собственост.
Според съда, неправилното приложение на материалния закон, както и
неправилното посочване на санкционната норма е съществено нарушение на
процесуалните правила, които водят до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и съответно до отмяна на наказателното постановление.
Според съда, приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай е
невъзможно, тъй като извършеното нарушение е формално и белезите,
определящи едно нарушение като„маловажно“, не могат да бъдат
анализирани.
Затова съдът приема, че М. Т. П. не е осъществил с деянието си
признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл. 638,
ал.3 от КЗ, поради което незаконосъобразно наказващият орган е приел за
извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
С оглед изхода на делото, съдът осъжда ОДМВР гр.Плевен да заплати
на жалбоподателят М. Т. П. с ЕГН: ********** от *** направените от него
разноски по настоящето производство в размер на 100 лв. – адвокатско
възнаграждение, съобразно приложеното адвокатско пълномощно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-003239 от
05.09.2022г. на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен, с което
на М. Т. П. с ЕГН: ********** от *** на основание чл.638, ал.3 от КЗ, е
наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Плевен да заплати на жалбоподателят М. Т. П. с
ЕГН: ********** от *** направените от него разноски по настоящето
3
производство в размер на 100 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно
приложеното адвокатско пълномощно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4