О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
Гр.Ловеч,………..2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 530 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по
делото е образувано по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт К.Е.С.,
срещу Разпореждане № 2814/06.08.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 1297/2015
г. по описа на Ловешкия районен съд в
частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу длъжника Д.С.И., ЕГН **********,*** за сумата 3000.00 лв.,
представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги за периода от
06.05.2016 г. до 05.04.2018 г.
Излага съображения, че в обжалваната част същото е
неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Позовава се на ТР 4/2013 г. на ВКС и счита, че претенцията му е достатъчно
индивидуализирана по основание и размер, за да може ответникът по образуваното
ЧГД да вземе решение дали да възрази на дължимостта на вземането. Излага
подробни доводи относно правната същност на заповедното производство и
правомощията на съда. Изтъква, че
заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да
се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Цитира Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредити и Директива
2009/22 за исковете за преустановяване на нарушения с цел защита интересите на
потребителите, които не предвиждат процесуални механизми, които да задължават
националните юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи, като
съдържащата се в процесния договор. На следващо място счита, че не са налице и
фактически и правни данни, за да се приеме и приложението на решение С-618/10
СЕС в този случай.
От друга страна
изтъква, че практиката на СЕС съобразява принципа на състезателност в процеса.
В цитираните решения е прието, че ако съдът служебно установи основания за
нищожност, следва да даде възможност на страните да вземат становище по нея В
рамките на заповедното производство с оглед неговия едностранен характер,
липсва процесуална възможност за провеждане на този квази-процес в процеса.
Цитира и определение на ОС – Варна, постановено по в.ч.т.д. № 1917/2018 г.
При условията
на евентуалност, моли съдът да има предвид направеното уточнение, което касае
задължението на кредитополучателя да заплати и допълнителния пакет услуги, с
което се е съгласил в момента на сключване на договора и което е в съответствие
с разпоредбата на чл.10а ЗПК.Сключването на това споразумение не е задължително
условие за отпускането на кредита, касае се за опционна възможност,
предоставена на потребителя и зависещо единствено от неговата воля.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275,
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество -
неоснователна.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 1297/2019 г. по описа
на РС Ловеч, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника Д.С.И. за парично
вземане в размер на сумата 7467.36 лв., основана на Договор за потребителски кредит № **********
от 05.04.2016 год.
След дадени по реда на чл.411, ал.2,т.1 ГПК указания
от РС за отстраняване на нередовности в заявлението, кредиторът с молба от
25.07.2019 г. е уточнил, че сумата от 7467.36 лв. включва неплатена главница по
договора в размер на 3000.00 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер
на 1451.04 лв. и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
3000.00 лв. Конкретизирал е, че от страна на длъжника няма погасени суми и
начислените главница, договорно
възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги са дължими в
пълен размер.
Районният съд е разпоредил издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за сумата 3000.00 лева главница, 1451.04 лв. неизплатено договорно
възнаграждение за периода от 06.05.2016 г. до 05.04.2018 г., 16.32 лв. -
законна лихва за забава, ведно със законната лихва от 10.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 119.32
лв., а заявлението в частта досежно възнаграждението за пакет допълнителни услуги
в размер на 3000.00 лв. за периода от 06.05.2016 г. до 05.04.2018 г., както и
до пълния размер на разноските от 299.02
лв. - отхвърлил.
В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е
приел, че договорът за потребителски кредит е сключен при действието на ЗПК и
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл.33, ал.1 и ал.2. Изложени са подробни доводи, че в отхвърлената част клаузите, на
които се позовава заявителят, противоречат на закона – чл.10, ал.21 чл.10а,
ал.3 и ал.4 от ЗПК и чл.143, т.5 от ЗЗП и са нищожни.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от
районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.
411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница и
договорна лихва, включва и начислено възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 3000.00 лв. Доколкото договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило на чл.
33, ал.1 и 2
от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал.
2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Тъй като срокът на договора е изтекъл,
кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената
парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на
забава до изтичане срока на договора. На кредитора се дължи и възнаградителна
лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия срок на договора.
Съдът
намира, че с твърденията за въведени с Договор за потребителски кредит с № ********** от 05.04.2016 г. клаузи за
начисляване на възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги, по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, с които се преследва забранена
от закона цел. Поради това те не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания,
заявлението по чл.
410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
Въззивният състав също намира, че
посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на
закона. В уточняващата молба заявителят е посочил, че сключването на
допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредита да бъде
разгледано в най-кратки срокове, и дали желае да има възможност да отлага
плащането на вноски, да променя датата на падежа, да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. В заявлението изрично посочено, че това
възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, по който се
претендира, е видно че плащането на това възнаграждение е включено в общия
размер на вноската по кредита.
Въззивната
инстанция намира, че в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги, за който не е
конкретизирано и какво включва, не представлява допълнителна услуга, която
кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията на
заявителя, тази сума е уговорена като фиксиран размер. Следователно тя не
представлява разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с
което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е
изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
На следващо място следва да се отбележи, че
тази клауза противоречи и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха
могли да бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия
морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото. Моралните
норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се наложили в
определен етап от общественото развитие от икономическите условия на живот,
възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми
регулират обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в
допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото
им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са
за нищожни уговорки, които накърняват добрите
нрави. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК. Видно от данните по делото на
длъжника е отпуснат кредит в размер на 3000.00 лева, а уговореното
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е в размер също от 3000.00 лв.,
което е прекомерно. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице
нарушение на добрите нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл.
19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е получила и правна
санкция, като е превърната в правна.
Наред с
изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла
на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1,
но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Към
тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе
разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от
същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение досежно възнаграждението за пакет
от допълнителни услуги. Тази клауза не поражда права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от нея вземания,
заявлението по чл.
410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на
закона.
Ето защо въззивният съд намира, че
направените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд Ловеч е
постановил в обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2814/06.08.2019 г., постановено по
ч.гр.дело № 1297/2019 год. по описа на Районен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
юрисконсулт К.Е.С. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу Д.С.И., ЕГН **********,*** за сумата 3000.00 лв., представляваща
възнаграждение за пакет допълнителни услуги за периода от 06.05.2016 г. до
05.04.2018 г.
Определението е окончателно.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.