№ 87
гр. Пазарджик, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200274 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. Г., с ЕГН: **********, чрез адв. С. П.
против: Електронен фиш серия К № 10165760, издаден от ОДМВР -
Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2,т.2
от с.з. с глоба в размер на 50 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на
процесуалния му представител поддържа жалбата и излага подробни
съображения за отмяна на фиша като ангажира и доказателства. Претендира
разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 03.12.2024г. , 11.56ч., с преносима система за контрол на скоростта на
МПС - ATCC -ARH CAM S1 1120сс9е било заснето движение в обл.
1
Пазарджик, на път І-8 км. 202+577 на лек автомобил с рег. номер **** със
скорост 110 км/ч при ограничение за извъннаселено място – до 90 км/ч
Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателя.
С процесния ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с
превишена скорост - 106 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо
отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.
189, ал.4 вр чл. 182,ал.2т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.
Няма данни същата да е платена.
Няма ( виж съпроводително писмо от ОД МВР Пз -к, СПП) документ,
удостоверяващ връчване на фиша , поради което жалбата против него е
подаден в законоустановения срок, от жалбоподателя, чрез упълномощения
представител.
Отделно от това и въпреки липсата на възражения, при липсата на
постановено решение от ВАС и ВКС по тълкувателно дело, следва да се
обсъди и допустимостта на жалбата, с оглед наложената размера на
наложената с атакувания фиш глоба. Въпреки, че в ал. 4 на чл. 39 се
съдържа понятието „необжалваем минимум по ал.2“ , самата ал. 2 не
предвижда и такъв. Тъкмо това предпоставя неяснотата относно глобите от
10.00 лв. до 50.00 лв., които погрешно се приемат за необжалваем минимум,
при положение, че не е изключена възможността за оспорването им, а
само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им и то при
съгласие на нарушителя с нарушението и плащането на глобата. Несъгласието
на нарушителя с такава глоба активира провеждането на процедурата по
съставянето на АУАН, с който се образува административно-наказателно
производство по общия ред .
Необходимо е рамките на този аналитичен анализ да се разширят със
съответния исторически и логически подход, като се държи сметка за духа на
закона и целите на създателя му. Явно е, че въвеждането на разпоредбата на
чл. 39, ал.4 ЗАНН е плод на една ясна и конструктивна концепция за
законодателни промени. При приемането й през 2011г. разпоредбата на чл. 39,
ал.4 от ЗАНН е била съобразена с действащата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от
ЗАНН, която също е изменена ( ДВ бр. 10, 2011г.) спрямо редакцията си от
2002г. , но само за да се отнася до „ електронните фишове“. Изменението е
само в този смисъл. Текстът от 2011г. предвижда, че „не подлежат на
обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е
наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на
държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго“. С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от
2
ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва и възможността за
издаване на електронни фишове под 50.00 лв., включително и за налагане на
глоби в размер на 10.00 лв. Затова, с оглед и семантичното тълкуване на
понятието, употребено в чл. 39, ал.4 ЗАНН „необжалваем“ – несъмнено е, че
то се е отнасяло до глоба в размер на 10.00 лв. При въвеждането й
разпоредбата на чл. 39, ал.4 ЗАНН е била съобразена с действащия тогава чл.
59, ал. 3 ЗАНН, отменен на 09.10.2012г. След тази отмяна, не е въвеждана
забрана за обжалване на наказателно постановление или електронен фиш,
независимо от размера на наложената санкция.
Останалите съображения също подкрепят извода, че чл.39, ал.4 от ЗАНН
не забранява издаване на ЕФ за глоби от 10-50 лева. Към момента на
приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е действала не само
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, но са приети и разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 и на ал. 13 (пред. ал. 5) от ЗДвП. С чл. 189, ал.13 ЗДвП е въведена
необжалваемост на наказателни постановления и електронни фишове, с които
е наложена глоба до 50.00 лв. вкл. С Решение 1/ 01.03.2012 г. на КС на
Република България тази норма бе обявена за противоконституционна.
Текстът й обаче към момента на въвеждането й само доказва, че законодателят
е признал възможността за издаване на електронни фишове, с които е
наложена глоба до 50.00 лв. и дори е решил да бъдат необжалваеми, което
решение е отменено от КС.
Част от коментираната нормативна концепция е приетият със същия
изменителен закон ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ) чл. 85а от ЗАНН,
според който, доколкото в този закон няма особени правила за
административно-наказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Нормата въвежда субсидиарно приложение на
специалните норми от ЗДвП, но само по отношение правилата, касаещи
нарушенията, установени по посочения в чл. 39, ал.4 ЗАНН , за които се
издава ЕФ.
Обратното ( абсурдно; доколкото е и от специален към общ закон)
препращане е регламентирано с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП - „за неуредените в
този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН“.
Накрая, контрапункт на поддържана позиция, че за глоби до 50 лева е
недопустимо издаване на ЕФ, е аrgumentum a fortiori / аргумент за по-силното
основание като метод на правоприлагане по аналогия/. Според правилото
„който е длъжен да извърши по-голямото, той има правото да върши по-
малкото“ , тоест , ако процедурата по издаване на ЕФ ( при който, както дори
3
ВАС призна с Тълкувателно решение 1/26.02.2014г. „са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител“) може да се приложи за
реализиране на административно-наказателна отговорност чрез налагане на
глоби над 50 лева , то на по-силното основание би следвало да се прилага и за
глоби до 50 лева, тъй като размерът не засяга в такава степен ( както тези над
50 лв.) имуществената сфера на нарушителя .
Предвид изложеното горе ,нормативният регулатор не изключва
издаването на процесния фиш.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор
на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР 1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
4
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно
стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно
лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на
адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а
именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е
функционирала след включването й от оператор. Това действие от страна на
оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с
цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са
прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в
5
присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния
процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от
16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по
пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство
за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в
удостоверението и протокола от периодична проверка, удостоверяващи и
неговата изправност.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес са изведени и приложени
фотосите от заснетото нарушение. Всеки съдържа визуализация на момента
на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя
автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира
регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на
производителя в инструкцията и при липса на възможност за разчитане на
регистрационния номер поради повреда или замърсяване системата се отчита
резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под единия фотос са разположени относимите
към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и
режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са
6
по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите
отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час,
местоположение , отстояние, налично ограничение на скоростта и
конкретният и размер .
Налични по делото са правно-релевантните данни (в карето под една от
снимките), че процесният автомобил е регистриран поради движението си
със скорост от 110 км/ч ( при предвидена и от производителя на
измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя
е редуцирана до 106 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането (
които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката,
към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение
на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер
и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство (АТСС). При позиционирането му и преди активиране на
системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол
в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване
акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата
протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. , тоест спазено е и
изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на нарушението, чиито
час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо
средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в
протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било
поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и разположение. В
протокола надлежно са отразени: „ режим на измерване“ – „С“ – тоест
устройството е било стационарно, както е отразено под карето и което е
видно и на фотоса на л. 8; въведеното ограничение на скоростта до 90 км/ч –
за извъннаселено място, мястото на контрола с конкретния км на посочения
път, времето на контрол и всички други, относими към процесното измерване
задължителни параметри. Съвсем ясно и конкретно в протокола е обозначено
мястото на контрол, напълно идентично с отразеното в ЕФ и което е в рамките
на населеното място гр. Пазарджик.
При наличното отразяване „ режим на измерване“ – „С“ – тоест
7
устройството е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е било в
или извън паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било стационарно,
а не в движещ се служебен автомобил. Според ал. 2 на чл.11 „В случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране
на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.
За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение,
електронни фишове не се издават“. Напълно логично е предписаното с ал.2 –
когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време на движение ,
нарушителите се спират на място и се предприемат действия по реализиране
на административно-наказателна отговорност, като фишове не се съставят. И е
така, тъй като, когато и измервателният уред също в движение, скоростта
няма да е достоверно установена. В случая несъмнено е установено ( от
отразеното в надлежно попълнение протокол на, че режимът на измерване е
стационарен, поради което и неоснователно се претендира , че е нарушена
процедурата по издаване на ЕФ.
Както в протокола,така и в ЕФ коректно са отразени посоките на
заснемане – в случая и в двете , което съответства на визираната с фотосите
ситуация към момента на нарушението , което е отчетено по отношение на
отдалечаващо се МПС.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата липсата на
отразяване в протокола на номера на първото и последното статично
изображение , тъй като тези данни нямат пряко отношение към процесното
нарушение и неговото установяване. За последното са приложени надлежни
фотоси, които съдържат дата и час на създаването им/ на нарушението
/заснемането , както и индивидуалния, уникален номер на всяко от тях – ( виж
долния десен ъгъл). От друга страна, посочен е общият броя изображения.
Неоснователно е и възражението , че липсва фотос на измервателния
уред.По делото е наличен и фотос, който да онагледява поставянето на
измервателния уред , а изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
Неоснователни са и твърденията за липсата на безспорност относно
факта, че установената превишена скорост е на процесното МПС. Във
връзка с тези възражения е представено и прието Приложение към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване. От този документи ( виж
на стр.2 от Приложението към удостоверението за одобрен тип) става ясно, че
процесната АТСС отчита скоростта по отношение само на МПС с разпознат
регистрационен номер , което става чрез функциониране на сложна система от
8
пресичащи се лазерни лъчи. Затова и няма пречка конкретната АТСС да
регистрира едновременно няколко МПС, които се движат паралелно или
непосредствено едно зад друго, вкл. в противоположни посоки, стига всяко от
тях да е с разпознат регистрационен номер по повод отчетена превишена
скорост, тъй като само в този случай системата се активира за заснемането му.
Според посоченото в Приложението: „Принципът на работа на
системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност
на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни
средства.Лазерният модул на устройството предава няколко лазерни
импулси в рамките на много кратък период от време. След, като лазерния
импулс (сигнала) се отрази от МПС, той се връща към системата. ..... След
всички измервания и направени изчисления устройството предоставя
една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.
Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата ще
игнорира измерването.“
С оглед на горното обсъждане, възраженията в писменото сатновище, че
не е ясно дали отчетената скорост е на притежавания от жалбоподателя
автомобил са напълно несъстоятелни.
Използването на процесното заснемащото техническо средство,
регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по
нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените
изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния
уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е
бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с
оглед изменението на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според
което не се изисква поставяне на пътен знак „Е24“.
Данните от ползвания измервателен уред са достоверни. Годността му за
достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип
средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране
(представеното удостоверение и чл. 4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и
последващата периодична проверка - протокола и чл. 4, ал.3 от Наредба
8121з-532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посочения като такъв в
СРПМС жалбоподател, който след като е узнал ( по неустановен по делото
начин) за фиша, е подал само настоящата жалба, но не и декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП. Именно тази разпоредба, както и предвиденото с
предходната ( ал. 4 на чл. 189 ЗДВП са обусловили издаването на фиша на
собственика на процесното МПС, с оглед въведената необорена по
нормативно-установения начин презумпция ( виж възраженията в писм.
становище).
9
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от
гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който, при
това, за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение.
То е описано по време, място и начин на извършването му, достатъчно ясно и
детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата
против него. Този извод е важим и по отношение на мястото на нарушението,
което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл. 10 от
Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност
на нарушението по чл.. 182, ал.2,т.2 ЗДвП ) с оглед и възприетото превишение
16 км/ч.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за
потвърждаването му, поради което неоснователна е и претенцията за разноски
в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ с. К № 10165760, издаден от
ОДМВР - Пазарджик, с който В. Д. Г., с ЕГН: **********, е санкциониран с
глоба в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10