№ 27
гр. Н., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на четвърти септември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Д.а Г. Бунева
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно
наказателно дело № 20254420200068 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. Ц. Х. от гр.П., против наказателно
постановление № 25 - **** - ******/**.**.****г. на началник група в ОДМВР П., с-р ПП П.,
с което на жалбоподателя са наложени административни наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - „глоба" в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл.
чл. 174, ал. 3, от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - „глоба" в размер на 2000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наложените наказания са незаконосъобразни, т.к.
фактическата обстановка не отговаря на действителната, както и че НП е издадено в разрез с
императивните правила на чл.57, ал., т.5 , 6 и т.7 от ЗАНН.
Жалбоподателя, не се явява в с.з., представлява се от адв.Е., от ПлАК, който поддържа
същата, като развива доводи в пледоарията си по същество, че вменените нарушения, не са
извършени умишлено, т.к. жалбоподателя, се е явил да даде кръвни изследвания,
придружен от своите родители, но вместо в ФСМП - Н. в ЦСМП П.. Едва в хода на
съдебните прения излага доводи, че отказа да бъде тестван на място с Ддрегер е поради,
факта че жалбоподателя е претърпял ПТП и имал наранявания които са му попречили на
дихателните функции.
Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з., и не изразява
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 16.02.2025г., жалбоподателя като водач на л.а. ****** *** **** ****, с рег. № ****,
станал участник в ПТП настъпило в с.Д., на ул. Г.Д., до № 130, в 08.40ч. По този повод
пристигналият на място, екип от сектор ПП при ОД на МВР П., св.Д. М. и св.В. К., поканили
жалбоподателя, да му бъде извършена проба за алкохол с Дрегер Алкотест 7510, фабричен
№ ARBA -0164 и проверка с тест по установеният ред за употреба на наркотични вещества
или техните аналози, с техническо средство Дрегер Дръг тест 5 000, с фабричен № ARBA -
0016, но същият отказал, да бъде изпробван. На водача били издаден талон за медицинско
изследване и вземане на проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
алкохол с № 262033 , като и талон за медицинско изследване с № 262034 за установяване на
наркотични вещества в кръвта му. Жалбоподателят не е дал кръв за изследване.
За това, че жалбоподателя е отказал проверка с техническо средство за установяване на
употреба на алкохол и наркотични вещества, както и че не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване на тези обстоятелства чрез лабораторно вземане на кръв, на
жалбоподателя, бил съставен АУАН cep.GA № ****** на 16.02.2025г., за нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, който бил предявен на жалбоподателя и същият подписал
без възражение. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН също не са депозирани
писмени възражения пред административно наказващия орган. Въз основа на така
съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № № 24-****- ****/16.02.2024г. с което за
нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП на осн.чл.174,ал.3,предл.1 и 2 от ЗДвП, наложили на
жалбоподателя две административни наказания: „ глоба" , всяка в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС' за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът, прие въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в приложимата редакция към ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.) водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба
от 2000 лева.
Използваният от законодателя израз „и/или" означава, че водачът е длъжен да
съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва както само за употреба на
алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и за употреба на двете. В
2
зависимост от това дали отказва само проверка за употреба на алкохол или само проверка за
употреба на наркотични вещества, или пък и за двете, деецът ще отговаря за едно или за две
отделни административни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Вярно е, че в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и
отказа да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са
посочени алтернативно. Тази алтернативност, обаче, е свързана със самия начин за
установяване тяхната употребата, тъй като всеки един от двата способа - чрез техническо
средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, към който ред препраща чл.174,ал.4 3ДвП.
По същество чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се
подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици. Доколкото
самата проверка може да бъде извършена по посочените два начина, в случаите, в които
водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно
изследване и обратно - извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на
алкохол/наркотични вещества, но е отказал медицинско изследване, ще отсъства основание
за прилагане на чл.174, ал.З ЗДвП.
Безспорно се установи в случая от събраните доказателства, че на 16.02.2025г.,
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта и
за наличие на наркотични вещества или техни аналози с техническите средства Дрегер
алкотест 7510 и Дрегер Drug test 5000, издаден му е талон за медицинско изследване, както
и предписание химико - токсикологично лабораторно изследване, но той е отказал и не се е
явил в определеното болнично заведение, поради което съдът намира, че правилно и
обосновано административнонаказващият орган е приел за безспорно доказано
извършването на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на второ нарушение по чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
В конкретният случай, жалбоподателя, не оспорва, че е бил водач на процеснитя
автомобил, по време и място описано в АУАН и НП, както и че е в това си качество е
участвал в ПТП.Не спори също, че е отказал да му се извърши проба за алкохол и употреба
на наркотични вещества, както и че не е се е явил в определеното от органите на ПП
болнично заведение – ФСМП – Н., като твърди, че причините за това не се умишлени, а в
следствие на ПТП имал проблеми с „дихателните функции“ като и че се е явил в ЦСМП –
П., но същите са отказали да му бъде извършено лабораторно изследване на кръвта за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, т.е. не е отказал такава
проба.
Разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП изрично предвижда, че редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
3
работи и министъра на правосъдието.
За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя а и да му
бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен
отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на алкохол и
/или наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико – токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества
или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е
било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване и вземане на биологична проби се осъществява едно и също нарушение – това
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Основната цел е за се забрани такова деяние и липсва възможност водачите на
МПС, чрез отказ да избягат контрола за наличие на алкохол/ наркотици или упойващи
вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да е стимулира такъв отказ и затова е
наказуем много по – строго, отколкото например нарушението по чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП.
В тази връзка, доводите на жалбоподателя развити в с.з., чрез процесуалният му
представител, че жалбоподателя е претърпял при ПТП такива травми поради които не е
могъл да бъде проверен със съответното техническо средство за употреба на алкохол и с
тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и че
родителите му –св. Ц. Д. и Ц. Х., които са пристигнали на място не са разбрали, т.к. не им е
било разяснено от полицейските служители – св. М. и св.К., че следва жалбоподателя, в
качеството му на водач на МПС, да се яви в ФСМП- Н., поради което той се е явил в ЦСМП
П. за абсолютно несъстоятелни и голословни, и не се подкрепят от всички останали по
делото писмени и гласни доказателства. Тези показания, като съда ги приема и за
пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, доколкото тези свидетели са родители
на жалбоподателя и са дадени с цел да го оневинят, поради следното:
И двамата свидетеля – Д. и Х. установяват в с.з., че никой нищо не им е разяснявал, а
на сина им – жалбоподател по делото са му били дадени някакви документи, които никой от
двамата му родители не били чели. Тези свидетели твърдят че не разговаряли с никой от
присъстващите на мястото на ПТП полицаи, а синът им и е казал, че трябва да отидат в
болница. И двамата са категорични, че никой не им е разяснил в коя болница трябва сина им
да даде проба, както и че на сина им бил предадени, набор от документи, още преди те да
пристигнат на мястото на ПТП.
От представените обаче, по делото писмени доказателства от ФСМП – Н., се
установява, че екип на този медицински център е посетил мястото на ПТП, прегледал е
жалбоподателя и е установено че същият е клинично здрав. Безспорно по делото е също, че
жалбоподателя не се е явил на 16.02.2025г., във ФСМП Н. за да му бъде направено
4
лабораторно изследване за алкохол и наркотици в кръвта, както в указаното време от
120мин. от връчване на талона за медицинско изследване, така и въобще.
Безспорно е също и това се установява от представените писмени доказателства, че
на 16.02.2025г. в 11.40ч., жалбоподателя се е явил в ЦСМП П., за преглед.Видно от протокол
за преглед на пациент – Т. Ц. Х., на жалбоподателя е била снета анамнеза, по данни от баща
му, съгласно която жалбоподателя е претърпял ПТП преди около 2ч., оплаквал се от болка
в корема, ръката и крака. Баща му съобщил, също, че е загубил съзнание, няма ясни
спомени за случилото се.Пак по данни на бащата, жалбоподателя е отказал да даде проба
за алкохол и наркотици, и същият е с известна хронична употреба на ПАС. Близките му
са съобщили още, че жалбоподателя е употребил канабис, и амфетамини, вечерта, през
нощта и същата сутрин?!.
От медицинската документация, се установява, също, че е прието, за уместно
единствена, консултация с токсиколог?!
Видно от амбулаторен лист № 3/16.02.2025г., издадена от УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“, в момента на прегледа, жалбопадтеля е отказал преглед, хоспитализация в
клиника по токсикология и ДАВАНЕ на урина за тест на наркотици, за което са
уведомени родителите му.
Предвид всичко изложено се налага извода, че жалбоподателя е отказал, безспорно
тестване с техническо средство в което и да е лечебно заведение, за употреба на алкохол и за
тестване с тест за наркотични вещества, както и е отказал извършване на медицинско
изследване, както във ФСМП Н., в какъвто смисъл е било разпореждането на полицейските
органи, така и в ЦСМП П., като по делото липсват доказателства, които да опровергаят
тези констатации, които се удостоверяват от медицински специалисти, в съставените от тях
медицински документи.
Предвид всичко изложено по – горе, настоящата инстанция намира, че атакуваното
наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния
закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административни нарушения, а именно по чл. по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП.
Изпълнителните деяния са се изразили в отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта, неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо - лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, както и отказ да бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушенията са доказани от обективна и субективна страна. По делото безспорно се
установи авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-
следствена връзка между деянията и общественоопасните последици, за което са наложени
5
административни наказания във фиксирания от закона размер, като не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради високата значимост на засегнатите с
деянията обществени отношения.
При съставяне на акта за установяване на административно наказание и при издаване
на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и правилно, поради което
същото следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съда
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-****-*****/**.**.****г. на
началник група в ОДМВР П., с-р ПП, с което на жалбоподателя Т. Ц. Х. с ЕГН **********
са му наложени следните административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
174, ал. 3, пр. 1 и пр.2 от ЗДвП:
1/ на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - „ГЛОБА" в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, от ЗДвП и
2/ на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - „ГЛОБА" в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението му на
страните, пред Административен съд П..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6