Р Е Ш Е
Н И Е №260210/28.4.2021г.
гр. Ямбол, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. А.,
като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 671/ 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от С.Н.К. *** срещу „Минна компания-Петров“ АД- гр.Я., в която
твърди, че страните са сключили договор за правна защита и съдействие №
*** от 03.10.2020 г. за процесуално представителство по гр.д.№ ***/2019
г. на ЯРС. Договорено е възнаграждение в размер на 500 лв., платимо по банков
път. Същото не е платено и се дължи с обезщетение за забава от датата на
подаване на исковата молба. Ищецът иска да бъде осъдено дружеството да му
заплати сумата, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски.
В с.з. ищецът не се явява. Искът се
поддържа от процесуалния му представител.
В срока за отговор ответникът
заявява, че искът е допустим. Във връзка с основателността сочи, че
възнаграждението е платено в брой, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.
***.д.№ ***/2019 г. на ЯРС е претендирал направени от дружеството разноски в
размер на 500 лв., поради това искът е неоснователен. Ответникът не изпраща
представител в с.з..
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно сключването
на Договор за правна защита и съдействие № *** от 03.10.2020 г., с който на ищеца е възложено процесуалното
представителство по гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС. Безспорен факт е и уговарянето на
възнаграждение в размер на 500 лв., платимо „по банкова сметка“.
Ответникът признава, че не е
заплатил по банков път възнаграждението. Представя Списък на разноските по
гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС, съставен от адв. К. като пълномощник на дружеството,
в който са вписани направените разноски- освен държавна такса, адвокатско
възнаграждение от 1240 лв. и друго адвокатско възнаграждение от 500 лв.
В самия договор е отбелязана
„внесена сума“ от 500 лв., но не е записано изрично плащането й в брой.
За оборване на твърдението на
ответника, че не му е била посочена банкова сметка, ***т 21.08.2020 г. на
„Уникредит Булбанк“ АД за извършен по негова сметка превод от „Геодрилинг“ ЕООД
на сумата от 1240 лв. с основание „*** в полза на „Минна компания-Петров“ АД.
Представил е разпечатка от електронна кореспонденция между страните, сочеща че
адвокатското възнаграждение по настоящия договор не е платено. В своите писма
от 02.12.2020 г. и 11.12.2020 г. ищецът отправя искане за плащане, а в отговора
си от 10.12.2020 г. ответникът заявява, че не отрича при спечелване на делото
да изпълни финансовите си ангажименти към него.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Чл. 36 ал.1 от Закона за адвокатурата урежда правото на адвоката или адвоката от Европейския съюз на възнаграждение
за своя труд.
По делото е безспорно сключването
на договора, с който ответникът е поел задължението за заплащане на посочената
в исковата молба сума. Ответникът не оспори автентичността на документа, поради
което същият се ползва с формална доказателствена сила (чл. 180 от ГПК). Касае се за валиден договор, който има силата на закон за тези,
които са го сключили (чл.20а ал.1 от ЗЗД) Липсва възражение от страна на ответника за
неизпълнение на задълженията (чл. 90 ал.1 от ЗЗД-възражение за неизпълнен договор). Няма спор, че задължението
е станало изискуемо.
Не е спорно, че плащането на
възнаграждението е договорено да бъде извършено по банков път, каквото не е
направено. Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК ответникът-
длъжник следваше да докаже с пълно доказване твърдението си за плащане в брой. Съдът счита, че такова доказване не е проведено.
Представеният списък на разноските, изготвен от адвоката, съгласно трайната
съдебна практика не представлява доказателство за заплащане на сумите (вж
Определение № 16 от 10.01.2014 г. по ч. т. д. № 4204/2013 г., ІІ т. о. на ВКС).
Както е приел ВКС в Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.1 в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В случая в договора
изрично не е отбелязано плащане в брой. ВКС приема в практиката си, че отразеното в договора за правна защита, че
сумата е платена, без да е посочено дали това е в брой,
по банков път или по друг начин, не доказано извършването на разноските (Решение № 45 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 5015/2017 г., г.
к., ІІІ г. о.). Този извод следва да се направи и в настоящия случай, в
подкрепа на което е и обстоятелството, че в кореспонденцията си след съставяне
на договора и двете страни непротиворечиво заявяват наличието на непогасено
задължение към адвоката.
Отделно от това, основателни
са доводите на ищеца, че твърдението на ответното дружество за непредоставяне
на банковата му сметка, е невярно. Плащането на сумата от 1240 лв. по договор
за правна защита е извършено по банков път в полза на ответника, като не е
логично платецът да разполага с банковата сметка на кредитора, а да е
неизвестна за длъжника, ползващ това плащане.
Поради това, че не е проведено пълно доказване на твърдяното от ответника погасяване
на задължението, съдът следва да приеме факта за неосъществен. Искът като основателен
следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се
уважи.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Минна компания-Петров“ АД-
гр.Я., ул***, представлявано от изп. директор П. Я. П., да заплати на С.Н.К. *** , ЕГН **********, сумата
от 500 лв. по Договор за правна защита и съдействие №
*** от 03.10.2020 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2021
г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 350
лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: