№ 7338
гр. С., 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110114375 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск “Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. “Р.П.К.” № 4-6, чрез адв. М., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж. к. „Люлин – 10“, бл. 108, вх. В, ет. 2,
ап. 59, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 2961,71 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит от 24.09.2015 г., сключен между "О.Б.Б" АД и
М. Х. Х., като вземането по договора е прехвърлено от "О.Б.Б" АД в полза на „Е.М.” ЕООД,
с Анекс от 05.12.2019 г. към Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 18.11.2021 г., до изплащане на вземането; сумата от 250,00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 24.09.2020 г. и сумата от
400,00 лв., представляваща лихва за забава за периода 05.11.2018 г. – 05.11.2021 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени: пълномощни, уведомление до ответника за
извършено прехвърляне на вземания, Договор за потребителски кредит от 24.09.2015 г.,
Застрахователно удостоверение № 688213 по групова застрахователна полица № 2033,
потвърждение за извършена цесия от 10.07.2019 г. и Приложение № 1А към договор за
прехвърляне на парични вземания.
Направено е искане за изискване и за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д.№
66017/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между
страните.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора са представени: Извадка за референтен лихвен процент използван от ОББ,
трудов договор от 29.08.2011 г., сключен между ответника и „Български пощи“ ЕАД,
Удостоверение за доход на ответника и пълномощно.
Ответникът е направил искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи Общите условия на „А.“ АД, както и заверени копия от всички погасителни
планове по кредита за периода 01.03.2016 г. – 24.09.2020 г.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
1
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
При проверка на съответствието на исковата молба с изискванията за редовност и
допустимост, настоящия съдия-докладчик констатира, че същата е нередовна, предвид което
следва да бъде дадена възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, да представи писмена молба, с препис за ответника, в която да
уточни периода, за който претендира възнаградителна лихва и лихва за забава, като има
предвид, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 66017/2021 г. по описа на СРС е
за по-дълъг период, както и да посочи обстоятелства, от които произтича вземането му за
лихва за забава в размер на 400 лв. – дали е налице уговорка за мораторна неустойка и какво
е нейното съдържание, или се претендира законната лихва.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора
документи като относими към предмета на спора.
Следва да се приобщи към доказателствата по настоящото дело, ч.гр.д.№ 66017/2021
г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните.
Следва да бъдат уважени исканията на ответника по реда на чл. 190 ГПК, тъй като са
относими към предмета на делото и са необходими за правилното му решаване, като с
придобиването на вземането ответникът следва да е получил и съответните документи.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2023г. от
13.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск “Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. “Р.П.К.” № 4-6, чрез адв. М., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж. к. „Люлин – 10“, бл. 108, вх. В, ет. 2,
ап. 59, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 2961,71 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит от 24.09.2015 г., сключен между "О.Б.Б" АД и
М. Х. Х., като вземането по договора е прехвърлено от "О.Б.Б" АД в полза на „Е.М.” ЕООД,
с Анекс от 05.12.2019 г. към Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 18.11.2021 г., до изплащане на вземането; сумата от 250,00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 24.09.2020 г. и сумата от
400,00 лв., представляваща лихва за забава за периода 05.11.2018 г. – 05.11.2021 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.09.2015 г. между "О.Б.Б" АД и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставил на
длъжника сумата от 4310,00 лв. при годишен лихвен процент в размер на 13,543%.
Ответникът следвало да погаси кредита на 60 анюитетни месечни вноски от по 104,49 лв.,
като всяка включвала главница, лихва и месечна застрахователна премия. Падежът на
първата вноска бил 24.10.2015 г., а на последната – 24.09.2020 г., като кредитополучателят
не е извършвал редовни плащания и към датата на крайния падеж е натрупал задължения по
кредита в общ размер от 3611,71 лв.
Поддържа се, че на 05.12.2019 г. ищецът е закупил от "О.Б.Б" АД вземането му от
ответника с Анекс към Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., за което
ответникът бил уведомен, както с уведомление от 15.10.2020 г., така и с настоящата искова
2
молба с настоящата искова молба.
Посочва, че по негово заявление срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 66017/2021 г. по описа на СРС, срещу която в законоустановения срок е
постъпило възражение, поради което предявява настоящите установителни искове.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва частично
исковете.
Признава, че е сключил процесния договор, че е получил сумата от 4300,00 лв., че не
е погасил същата напълно и че е бил уведомен за сключения договор за цесия между ищеца
и „ОББ“ АД. Оспорва размера на претендираната главница с твърдения, че лихвеният
процент от 13,543% не бил определен за целия срок на договора и по силата на чл. 4, ал. 3 от
договора кредиторът е следвало да променя този процент в зависимост от промяната на
пазарния индекс Софибор на всеки 6 месеца. Поддържа, че през действието на договора този
индекс е намалявал, но това не било отразено върху размера на главницата. Сочи, че от
01.07.2018 г. БНБ спряла да измерва пазарния индекс Софибор, който бил заменен от друг
РЛП на стойност 0,2%, действащ до края на договора, но и това не било взето предвид при
определяне на дължимата от ответника главница. Излага съображение, че кредиторът е
следвало служебно да преизчислява РЛП и да намалява вноската по кредита, респ. – да
увеличава размера на погасената главница. Ответникът оспорва и размера на
претендираната възнаградителна лихва като посочва, че промените в РЛП следвало да
окажат влияние и върху нея. Прави възражение за нищожност на клаузата в чл. 4, ал. 9 от
договора, като противоречаща на закона, тъй като нарушавала чл. 33 от ЗПК, както и като
неравноправна, на основание чл. 146 ЗЗП. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на възнаградителната лихва за вноските с падеж преди 05.11.2018 г.
Ответната страна оспорва дължимостта на вноски по групова застрахователна полица на
„А.“, в случай че такава застраховка е била налице и такива вноски са начислявани. В тази
връзка посочва, че ищецът и цедентът не са имали права по този договор, като никой от тях
няма правен интерес да претендира чужди права – непогасените застрахователни вноски.
Наред с това твърди, че съгласно общите условия на застрахователния договор същият се
считал за прекратен след изтичане на 90 дни от падежа на последната неплатена вноска,
поради което евентуално дължимите плащания били само за 3 месеца. Навежда възражение
за изтекла тригодишна давност по отношение на вноските по застрахователния договор.
Ответникът оспорва изцяло претенцията за мораторна лихва в размер на 400 лв., тъй като не
било ясно върху каква сума е начислявана и за какъв период. Поддържа, че не дължи
плащане на мораторна лихва, тъй като същата била начислена въз основа на чл. 7, ал. 1 от
договора, който представлявал нищожна клауза, като противоречащ на чл. 10 ЗЗД. В тази
връзка посочва, че наказателната лихва се начислявала върху просрочените суми, но същите
включвали както възнаградителна лихва, така и лихва за забава, като така се стигало до
анатоцизъм, което било недопустимо. Обръща внимание, че за периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г. не следва да се начисляват лихви и неустойки за забава, по силата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020 г.
Моли исковете да бъдат отхвърлени в оспорваните части. В случай, че бъдат
уважени, моли, на основание чл. 241 ГПК, изпълнението на съдебното решение да бъде
разсрочено.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от договор за заем, по който е изкупил вземането на кредитора.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.422 вр. чл.415, ал.1
ГПК.
3
3. Права и обстоятелства, които се признават: сключен на 24.09.2015 г. между
ответника и "О.Б.Б" АД Договор за потребителски кредит, както и сключен на 05.12.2019 г.
Анекс към Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който ищецът
“Е.М.” ЕООД е закупил от "О.Б.Б" АД вземанията му от ответника по договора за кредит, за
което ответникът е бил надлежно уведомен.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът трябва да докаже съществуването на облигационно правоотношение
между неговия праводател и ответника с посоченото в исковата молба съдържание, че е
закупил вземането на кредитора по договора, че е съобщил на ответника за извършената
цесия, че е предоставена в заем договорената сума, както и размера на претенциите си.
Предвид възражението за изтекла погасителна давност, ищецът следва да докаже факти,
които са спирали или прекъсвали същата. Ищецът следва да докаже и проведено заповедно
производство по отношение на претендираните с настоящите искове вземания.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е заплатил
исковите суми, респ. – че дължи по-малко, като установи възраженията си в тази насока. С
оглед искането си по чл. 241 ГПК, ответникът следва да ангажира доказателства и за
имотното си състояние.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства: ищецът не сочи доказателства
относно размера на претенциите си; ответникът не сочи доказателства, че е заплащал
исковите суми, респ. – че са били налице основания за намаляване на техния размер, както и
какъв е актуалният им размер.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба. УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение, следва да представи писмена молба, с
препис за ответника, в която да уточни периода, за който претендира възнаградителна лихва
и лихва за забава, както и да посочи обстоятелства, от които произтича вземането му за
лихва за забава в размер на 400 лв. – дали е налице уговорка за мораторна неустойка и какво
е нейното съдържание, или се претендира законната лихва. УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на дадените указания в посочения срок, исковата молба ще бъде върната в
съответната част и производството по нея ще бъде прекратено.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства, а
именно: пълномощни, уведомление до ответника за извършено прехвърляне на вземания,
Договор за потребителски кредит от 24.09.2015 г., Застрахователно удостоверение № 688213
по групова застрахователна полица № 2033, потвърждение за извършена цесия от 10.07.2019
г. и Приложение № 1А към договор за прехвърляне на парични вземания, Извадка за
референтен лихвен процент използван от ОББ, трудов договор от 29.08.2011 г., сключен
между ответника и „Български пощи“ ЕАД и Удостоверение за доход на ответника.
ПРИОБЩАВА към материалите по настоящето дело ч.гр.д.№ 66017/2021 г. по
описа на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, да представи заверен препис на Общите условия по
сключения договор за застраховка с „А.“ АД, както и на всички погасителни планове по
кредита за периода 01.03.2016 г. – 24.09.2020 г.
УКАЗВА на ищеца, че в случай, че не представи тези доказателства в посочения
срок, съдът ще преценява същите съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
4
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съдебни книжа по граждански дела могат да се подават с
квалифициран електронен подпис на следния електронен адрес: ************@***.*******
.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5