Решение по дело №181/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

24.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.03.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

НАХ

дело номер

181

по описа за

2019

година.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 18- 1947- 000494/ 09.01.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1500.00 лв. на М.И.М. *** с ЕГН ********** за това, че 23.12.2018г. около 00.05ч. в Община Кърджали на път Първи клас № 5 като водач на автобус- Мерцедес 412Д с рег.№ К0538АХ управлява преди разклона за с.Чилик автобус категория М2 собственост на И.М.М. с ЕГН ********** без да е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.2 от Закона за пътищата за движение по републиканската пътна мрежа за съответното МПС- нарушение на чл.139 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

 Недоволен от така наложеното наказание останал жалбоподателят М., който обжалва наказателното постановление като незаконосъбразно- издадено при съществени административнопроцесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Настоява, че необосновано е ангажирана административно- наказателната отговорност, тъй като не бил извършил посочените в наказателното постановление нарушения. Посочената санкционна норма чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 от ЗДвП също е неясна. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли за решение, с което да се постанови отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излага следните съображения: наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради невръчване на акт за установяване на административно нарушени № Д 44447 от 23.12.2018г.; налице е неточна правна квалификация на нарушението, тъй като не съответства на словесното му описание; нарушението не било индивидуализирано с всички негови обективни признаци; нарушението не било доказано.

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 22.12.2018г. срещу 23.12.2018г. свидетелите Р.К. и Б.Д. били на работа като полицаи в РУ- Кърджали на главен път I- 5 на КПП Чилик. Там около 00,05ч. на 23.12.2018г. те спрели за проверка автобус марка „Мерцедес 412Д“ с рег.№ К0538АХ. При нея двамата свидетели установили, че превозното средство се управлява по републиканската пътна мрежа от жалбоподателя М.М. без да е заплатил винетна такса за управляваното от него пътно превозно средство, тъй като бил без валиден винетен стикер залепен на стъклото за 2018г. По този повод на место свидетелят Р.К. съставил акт за установяване на административно нарушение № 494 с бл.№ 444447 за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП извършено на 23.12.2018г. около 00.05ч., който бил връчен на нарушителя без възражения.

Проверяващите полицейски служители след проверката дали възможност на водача М.М. да си заплати винетната такса, при което той се свързал със свои роднини по телефона. Така по- късно същата нощ свидетелят Ф. М., който е брат на жалбоподателя, представил на полицейските служители К. и Д. седмична Винетка К2 за 2018г. категория III за МПС К0538АХ на стойност 40лв, който бил закупен няколко минути след проверката на 23.12.2018г., а именно в 00.36ч.

Тази фактическа обстановка бе установена на база всички събрани по делото доказателство, а именно- свидетелските показания на Р.К., Б.Д., Ф. М. и И.М., от писмените доказателства- Справка за нарушител, копие на Служебен бон издаден от „Петрол“АД на 23.12.2018г. в 00.36ч. и Акт за установяване на административно нарушение № 494 бл.№ 444447 от 23.12.2018г., чиято доказателствена сила не бе оборена предвид на това, че той е редовно съставен. Настоящата инстанция кредитира показанията и на свидетелите Ф. М. и И.М. дори и в частта, в която свидетелстват, че след като отишли на КРР Чилик на 23.12.2018г. на жалбоподателя М. е съставен само един акт за установяване на административно нарушение, тъй като те не опровергават факта по съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 494 бл.№ 444447 от 23.12.2018г., защото те не са присъствали през цялото време на проверката и е съвсем логично да не са видели всичко случило се на тази дата.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалването и като допустима следва да бъде разгледана по същество. Посоченият за нарушен текст на чл.139 ал.5 от Закона за движението по пътищата задължава движението на пътните превозни средства по републиканската пътна мрежа да се извършва след заплащане на съответната такса за тях определена в Закона за пътищата. Безспорно се установи, че такава към момента на проверката 23.12.2018г. около 00.05ч. управляваното от  жалбоподателя МПС не е имало. Това означава, че той не е разполагал в себе си с такава, тъй като не е закупил и съответно не я е залепил по съответния начин в долния ляв ъгъл на предното стъкло. При така установената фактология законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача М.. Правилно е посочена като нарушена законовата разпоредба на чл.139 ал. 5 от ЗДвП, съгласно която движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Не е спорно по делото, че мястото на нарушението представлява път от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата таксата за ползване на пътната инфраструктура, наречена винетна такса се дължи за преминаване по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, извън нея или по техни участъци. Нормата на чл.10 ал.3 от Закона за пътищата въвежда списък на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация по които се събира тази такса. Този списък е приет с решение № 945/01.12.2004 г. на МС и посоченият в АУАН и наказателното постановление път I-5 е включен в приложение № 2 към решението. Затова обосновано е прието от актосъставителя и наказващия орган, че жалбоподателят на процесната дата и място е нарушил правната норма на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Законосъобразно за извършеното от М.М. деяние е наложено наказание на основание  чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП, който предвижда да се наказва с „глоба“ в размер на 1500лв. водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП- при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл.10а, ал.6 т.3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 тона. Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на санкцията. Следва да се отбележи, че в Закона за пътищата и в Закона за движението по пътищата са настъпили законодателни промени с ДВ бр.105 от 2018г., но те влизат в сила от 16.08.2019г., поради което не са относими към настоящия случай.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателят е санкциониран за деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство по републикански път, за което не е заплатена винетна такса по реда на ЗП. Законосъобразно е квалифицирано извършеното нарушение, тъй като при липса на заплатена винетна такса приложима е точно разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Според чл.10а, ал.5 т.1 от ЗП при заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена „винетка“, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. От цитираната разпоредба следва, че единственото доказателство за заплатена винетна такса е залепването на винетния стикер в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство, а в случая към датата 23.12.2018 г. това не е било направено от страна на водача М.. За осъществяване състава на административното нарушение по чл.179 ал. 3 от ЗДвП е достатъчно към момента на проверката от страна на контролните органи същите да установят липса на залепен валиден винетен стикер на предното стъкло. По делото е доказано по несъмнен начин липса на такова действие от страна на жалбоподателя, който след установяване на нарушението е закупил винетен стикер, за да не се стига до спиране на автомобила от движение. Ето защо, правилно като нарушена в случая е посочена разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП, неспазването на която влече административнонаказателна отговорност по  чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП. Предвид изложените съображения, наказателно постановление в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 1947- 000494/ 09.01.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1500.00 лв. на М.И.М. *** с ЕГН ********** за това, че 23.12.2018г. около 00.05ч. в Община Кърджали на път Първи клас № 5 като водач на автобус- Мерцедес 412Д с рег.№ К0538АХ управлява преди разклона за с.Чилик автобус категория М2 собственост на И.М.М. с ЕГН ********** без да е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.2 от Закона за пътищата за движение по републиканската пътна мрежа за съответното МПС- нарушение на чл.139 ал.5 от Закона за движението по пътищата, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                     

 

 

                                   Районен съдия: