МОТИВИ по НОХД №30387/2009 г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимият С. И. П. е
обвинен в това, че на 30.04.2009 г. в с. П., обл. М. при условията на опасен
рецидив, отнел от владението на Н. Х. Р. движими вещи –мъжки кон,1 бр. гумиран
нашийник за кон и 150 см. метален синджир, всичко на обща стойност 484,80 лв. без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да ги присвои, като вещите не са се намирали под постоянен надзор –
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК във вр. с чл.195
ал.1 т.2 НК във вр. с чл.29 ал.1 б.
”б” НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли
съда след като признае подсъдимия П. за виновен в извършване на престъплението
да му наложи наказание не по-малко от две години лишаване от свобода, което
същият да изтърпи ефективно при строг режим, както и да го осъди да заплати
разноските по делото.
Подсъдимият П. се
признава за виновен и моли съда за снизхождение. Заявява, че тези кражби на
коне и кобили повече няма да продължават, защото сега работи като гипсаджия в
с. Б., обл. Враца, откъдето идва за съдебно заседание направо с работни дрехи.
При условията на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства по тези факти. Прави самопризнание, като изразява съжаление за
стореното.
Служебният защитник на подсъдимия – адв.
З. К. изразява съгласие по смисъла на чл.371 т.1 НПК и моли съда да определи
наказание като приложи разпоредбата на чл.55 НК с оглед направеното от
подзащитния му самопризнание в с. з. като му определи наказание в размер на три
месеца лишаване от свобода, което наказание той да изтърпи ефективно, при строг
режим. Излага доводи, че П. е започнал работа и
наказанието предложено от прокурора е необосновано тежко за личността на
подсъдимия, който е неграмотен, доскоро безработен и е извършил кражбата на
коня, без да се замисля за последиците. Моли съда да бъде справедлив и наложи
на П. адекватно на извършеното наказание.
Производството е по чл.370
и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. На основание чл.373 ал.1 НПК във вр. с чл.283 НПК, съдът прие събраните
в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият С.
И. П. е на 47 години, неженен и доскоро безработен.
Живее в с. Л., обл. Враца. По негови данни от месец работи като гипсаджия в с. Б.,
обл. Враца и се грижи за възрастната си майка, с която живее в едно
домакинство. Видно от писмо от Затвора-Враца изх. №30387/09 от
08.08.2009 г. /л.16 от делото/, П. е освободен на 15.09.2009 г. по изтърпяване
на наказание по присъда по НОХД
№643/2009 г. на РС-Враца.
Видно от справка за съдимост
рег. №1951/10.09.2009 г. на БС при РС-Враца,
подсъдимият П. е осъждан
четири пъти за извършени престъпления против собствеността. По първото осъждане
- на Софийски районен съд по НОХД №9252/2007 г. е изтърпял ефективно наказание
лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, по НОХД №733/2007 гна
РС-Враца е осъден на шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години, като е определено едно
общо наказание от 1 година и 2 месеца, което той да изтърпи ефективно. Това
общо наказание е увеличено на основание чл.24 НК с 13 дни, или П. е изтърпял
общо увеличено наказание в размер на 1 г.,2 месеца и 13 дни, като му е зачетено
предварителното задържане. С определение от 15.08.2008 г. по НОХД №1112/2008 г.
на РС-Враца е одобрено споразумение, с което П. е признат за виновен за деяние
по чл.194 ал.1 НК, като му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода
при общ режим. Извършено е пълно групиране между наказанието по това
споразумение и предишните две присъди в размер на общо 1 г.2 месеца, увеличено
на основание чл.24 НК - 1 година,2 месеца и 13 дни лишаване от свобода при общ
режим.
Последното,
четвърто осъждане на П. е по одобрено споразумение по
НОХД №643/2009 г. на РС-Враца за деяние извършено при условията на опасен
рецидив /чл.196 ал.1 т.1 НК вр. с чл.194 ал.1 НК/, с
наложено наказание три месеца лишаване от свобода при строг режим.
Горните
осъждания на П., обуславят квалификацията на деянието
като извършено при условията на опасен рецидив - чл.29 ал.1 б.
„б" НК.
Свидетелят Н. Х. Р. към датата на деянието живеел в с. П. л., обл. М., ул. xxxx № xxxx, където полагал грижи за баща си.
Къщата, в която
двамата живеели се намирала в края на селото. За да се прехранват, мъжете
отглеждали домашни животни, сред които и кон, работен, скопен, неподкован,
среден на ръст, около 400 кг. тежина, местна порода с
червен косъм, на възраст 10 години.
На дата
30.04.2009 г., около 07.30 часа, свидетелят Р. извел коня на паша пред къщата.
Завързал го добре с метален синджир, дълъг около 1,50 м. и с гумиран нашийник.
След това спокойно отишъл на бостана си.
По това време, свидетелят А. М. И. пътувал с велосипед по шосето от с. Р.
към с. П. л., обл. М., като при влизане в селото, забелязал непознат мъж с
раница на гърба в момента, в който отвързва коня на свидетеля Р..
Тъй като И.
познавал собственика на коня, действията на непознатия мъж му се сторили доста
съмнителни. Веднага сигнализирал кметския наместник на с. П. л. – свидетеля Т.
Ц. Т., който от своя страна организирал издирване на непознатото лице и коня.
Уведомил по мобилния телефон Н. Р. и група от мъже тръгнали да търсят в района
на изхода от селото към с. Р. откраднатия кон.
Самият Р. също тръгнал да обикаля из селото с надеждата да види коня
си някъде изоставен. Така, по черния път в посока с. Л., той бил застигнат от
автомобил на РУ на МВР гр. М., в който пътували полицейските служители – свидетелите А. Б. Н. и П. П., които
продължили по главния път.
Пътувайки,
полицаите забелязали мъж, който яздел кон в една нива. Тръгнали с автомобила
към него, но той побягнал. Те успели да го настигнат и закарат в ПУ- Б., където
установили самоличността му - С. П.. Подсъдимият предал на полицейските
служители откраднатите вещи, описани в протокол /л.19
от ДП №614/2009 г. /, а именно: мъжки кон, среден на ръст, червено кафяв на
цвят, заедно с гумирана каишка и метален синджир с дължина 1,5 м.
От заключението на извършената
на ДП съдебно - оценителна експертиза, което съдът приема като обективно и
безпристрастно дадено, се установява, че стойността на откраднатите вещи: кон - 480 лв. гумиран нашийник - 3 лв. и синджир - 1,80
лв., или обща стойност - 484,80 лв.
При условията на
чл.372 ал.4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимия П.
и доказателствата събрани в досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си
подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК във вр. с чл.195 ал.1 т.2 НК
във вр. с чл.29 ал.1 б. ”б” НК.: на 30.04.2009 г. в с. П., обл. М., при условията
на опасен рецидив, отнел от владението на Н. Х. Р. движими вещи –мъжки кон,1
бр. гумиран нашийник за кон и 150 см. метален синджир, всичко на обща стойност
484,80 лв. без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите не са се намирали под постоянен
надзор.
Преди извършване на деянието
предмет на настоящото дело, подсъдимият е осъждан с влезли в сила присъди за извършени
тежки умишлени престъпления, като му е налагано наказание лишаване, което той е
изтърпял ефективно. От изтърпяването на това наказание, не са изминали 5 /пет/
години. Поради тези обстоятелства, настоящото деяние се явява извършено при
условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл.29 ал.1 б. "б" от НК. Поради това и то следва да се квалифицира по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с
чл.195 ал.1 т.2 НК.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за извършване на деянието са
желание за облагодетелстване по престъпен начин и незачитане на правовия ред в
страната. Налице е и допълнителния елемент от субективна страна на деянието -
присвоително намерение чрез фактическа власт върху вещите.
С оглед установената фактическа обстановка и във връзка със
съдимостта на П. съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и
съдът го призна за виновен и му определи съответното наказание във вр. с чл.55
ал.1 т.1 НК - пет месеца лишаване от свобода. Съдът определя на основание чл.61
т.2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода, като постановява съгласно чл.60
ал.1 ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът, на основание чл.25
ал.1 НК вр. с чл.23 ал.1 НК определя едно общо най-тежко наказание по
настоящата присъда и по присъда на Районен съд-Враца по НОХД №643/2009 г., /в
сила от 18.06.2009 г. /, от пет месеца лишаване от свобода при първоначален
“строг” режим на изтърпяване, отново при условията на чл.60
ал.1 ЗИНЗС - наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
Също така, приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
определеното общо наказание /видно от данните по делото, П. е изтърпял изцяло
наказанието то 3 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД №643/2009 г.
на РС-Враца/.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид
вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата
част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието /сравнително ниската
стойност на откраднатите вещи и пълното им възстановяване/, подбудите за
неговото извършване /извършил деянието, защото не могъл да си намери работа
като бивш затворник/, степента на обществена опасност на подсъдимия П.. Съдът
съобрази и разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК – в случаите по чл.372 ал.4 НПК,
когато съдът постанови осъдителна присъда, той е длъжен да определи наказанието
пори условията на чл.55 ал.1 т.1 НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, какъвто е и настоящия случай.
В разпоредбата на по чл.196
ал.1 т.2 НК във вр. с чл.195 ал.1 т.2 НК е предвидена долна граница на
наказанието – лишаване от свобода от три години, поради което и съдът приложи
текста на чл.55 ал.1 т.1 НК –
определи наказанието под най-ниския предел.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на П. и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимия С.
И. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС-С. сумата от 45 лв. -
направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: