№ 853
гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105368 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 23875/15.11.2023 г.,
предявена от „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК *********, срещу С. В. А., по
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
парични вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3125/2023 г. по описа на ПРС за сумата от 2047,77 лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в град *****, от които сумата от 1773,91 лева - главница за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 273,86 лева - законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество и
титулярът на партидата съществува валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил несъгласие.
Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа –
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на
депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за
1
забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения
се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответникът С. В. А., чрез адв. Т. Ш. – особен
представител оспорва предявените искове по основание, като излага съображения. Не
оспорва, че в процесния имот за посочения период е доставена ТЕ на претендираната
стойност, както и размера на лихвата за забава. Оспорва качеството клиент на ТЕ на
ответника относно процесния имот.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са процесуално
допустими, родово и местно подсъдни на ПРС, като са подадени в срока по чл. 415
ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия
период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както
и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на
стойност исковата сума. Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ.
падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; 3.) периода на
забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези
предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през
исковия период процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
В отношенията на страните не е спорно, че в топлоснабдения имот ищецът е
доставил в исковия период в твърдяното от него количество и качество ТЕ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в исковия период процесният имот е бил
топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно
на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от
ищеца.
Основният спорен въпрос е дали ответникът има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди, по отношение имота посочен в исковата молба за
процесния период.
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 173/20.10.2006г., том III, рег.№ 11866, дело № 506/2006г., на нотариус Р.М., с
район на действие РС Перник, Р. В. А. дарява на брат си С. В. А. собствената си ½
ид.част от Апартамент № 14, находящ се в гр. ****, в жилищната сграда на блок 14,
вх.А, ет.5, заедно с принадлежащото избено помещение № 10 и 1,49% ид.части от
общите части на сградата и съответните ид.части от правото на строеж върху мястото.
2
В договора за дарение е посочено още, че с извършеното дарение С. В. А. става
изключителен собственик на целия недвижим имот, описан по – горе.
По делото е представено и заявление – декларация от 08.03.2012г., подадена от
С. В. А. до „Топлофикация Перник“ АД за откриване на партида за довставка на ТЕ за
битови нужди за процесния имот, като в заявлението е посочено, че се прилага
Нотариален акт № 173/20.10.2006г.
Представено е по делото и извлечение от сметка за аб.№ **********, за имот,
представляващ Апартамент № 14, находящ се в град ***** с абонат С. В. А..
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е дефинирано в
§ 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Според
новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот се
установява, че от 2006г. ответникът е изключителен собственик на целия процесен
топлоснабден имот.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между ищеца и ответника
за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
3
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й
разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че
за исковия период между ищцовото дружество от една страна и ответникът С. А., от
друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно целия процесен имот.
Дължимите суми съобразно обявеното за безспорно между страните са в
размер на общо 2047,77 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град *****, от която сумата
от 1773,91 лева - главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и сумата
от 273,86 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане
на сумата, поради което и предявените установителни искове като основателни и
доказани следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК и съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС на ищеца се следват сторените по делото съдебно -
деловодни разноски в исковото и заповедното, съобразно уважената част от исковите
претенции. Ищецът е реализирал разноски в размер на 736,69 лева, която сума следва
да му бъде присъдена в пълен размер.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че С. В. А. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ****, дължи на „Топлофикация-
Перник” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Ч.К. – Изпълнителен директор, по
обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация
чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от
1773.91 лева– главница доставена, но незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., за абонат на адрес: гр. *****, с аб.№ **********, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /06.07.2023г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 273,86 лева - законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., за които
суми в производството по ч.гр.д. № 3125/2023г. по описа на ПРС, е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК С. В. А. с ЕГН: ********** да
заплати на „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********, сумата от 736,69 лева,
представляваща сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4