Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 09.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д.№8072 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от К.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, с настоящ адрес ***, *** против П.К.К., ЕГН : **********,***, с която е направено искане за защита по реда на ЗЗДН. Молителката твърди, че е на навършени ***, ученичка в *** клас в ***, с профил ***.
Живее заедно с баща си П.К.К., бивш ***, и с настоящата му приятелката в ***, тъй като родителите й от май месец 2018г. са разведени - Решение от 27.07.2019г., постановено по гр.д. №3655/2018г. Родителските права са предоставени на ответника.
Молителката твърди, че баща й редовно тормозили посягал на майка й, поради което тя се принудила да замине да работи в ***, за да избяга от него, понеже се страхувала за живота и здравето си.
Молителката твърди, че често ставала свидетел на оказваното физическо и психическо насилие от страна на баща й спрямо майка й.
Твърди, че ответникът употребява системно алкохол и има установен здравословен проблем, поради което има назначена терапия с *** от психиатър – ***. Освен че пие се твърди, че смесва алкохола с медикаментите, които са му назначени, в следствие на което става буен, неконтролируем и агресивен. Пие всяка вечер, а когато се напие започва да я обижда и да троши предмети в нейно присъствие. Нарича молителката „курва“, мърша“, „боклук“ и т.н.
Молителката твърди, че освен вербална агресия от страна на баща й, често ставала жертва и на физически тормоз от негова страна – удрял й шамари, блъскал я в стената, удрял я по главата.
Не я спира да излиза с приятели, но когато това се случва, започва да й звъни през кратък интервал от време, за да я пита с кой е, какво прави, къде е, да я кара да се прибира, в следствие на което приятелите й започват да й се подиграват и молителката твърди, че се чувства зле.
Твърди, че последният акт на домашно насилие, упражнено от ответника спрямо молителката е осъществен на 16.12.2019г. На тази дата ответникът поискал да се свърже с майка й по телефона, но не успял, тъй като тя е блокирала номера, за да не бъде притеснявана от него.
Видимо раздразнен от невъзможността да се свърже с нея, ответникът влязъл в стаята на молителката и започнал да я обижда без никаква причина. Показвал й „средни пръсти“, крещял й, хвърлял вилици по нея, счупил й клавиатурата и се държал агресивно.
Молителката твърди, че действията на ответника спрямо нея я карат да се чувства притеснена за живота и здравето й.
Прави се искане да бъдат постановени съответните мерки за закрила по реда на ЗЗДН срещу П.К.К.:
1. На основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие, съдът да задължи извършителят П.К.К. да се въздържа от извършване на физическо и психическо насилие спрямо молителката;
2. На основание чл.5, ал.1, т. 3 - да забрани на П.К.К. да я приближава на адрес ***, ***.
3. На основание чл.5, ал.1, т. 3 - да забрани на П.К.К. да я доближава до ***, включително и местата й за социални контакти и отдих при условия в срок, определен от съда.
4. На основание чл.5, ал. 1, т. 4 да определи местоживеенето й при майка й: ***, на адрес ***.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, в който заявява, че изложеното от молителката не отговаря на истината и че има нормалните притеснения, каквито един родител и в случая баща би имал, когато разбере, че дъщеря му /тогава все още на 15 години / е имала сексуален контакт с момче. Заявява, че проблемите с дъщеря му произтичат именно поради това негово отношение и невъзможността да приеме за нормално на тези години тя да има сформирана сериозна връзка. В отговора се посочва, че никога ответникът не е употребявал лекарства във вр. с психическото му състояние, комбинирани с алкохол; че употребява такъв, но в нормални количества; не е малтретирал молителката нито физически, нито психически.
В о.с.з., молителката, редовно призована, се явява и поддържа молбата си,
като заявява, че с оглед висящото понастоящем исково производство, образувано по реда на чл.59 ал.9 от СК /по
инициатива на майка й/ и постановените привременни мерки, желае спрямо
ответника да бъде наложена мярката по чл.5
ал.1 т.1 от ЗЗДН. Представлява се от адв.М., назначена по реда на
ЗППомощ, която навежда доводи в подкрепа на искането в о.с.з.
В
о.с.з. ответникът, редовно призован, се явява и се представлява от адв.***,
преупълномощена от адв.В.П., която оспорва молбата и моли съда да я остави без
уважение, за което навежда доводи в о.с.з.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, становището на страните, характера
на производството и разпоредбите на закона намира, че искането на молителката
за защита по реда на този закон се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.2 от Закона за защита
срещу домашното насилие такова е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Не се спори, а за това
са представени и доказателства, че родителите на молителката са разведени по
силата на влязло в сила на 27.07.2018год. съдебно решение, постановено по гр.д.
№3655/2018год., приключило с утвърждаване на писмено споразумение между
съпрузите. По силата на същото, скрепено посредством последващия съдебен акт,
родителските права спрямо молителката са предоставени на ответника, при когото
е определено и местоживеенето й. Както
съдът разясни на страните в о.с.з., настоящото производство е специфично като
вид и в него се изследват факти и обстоятелства, касаещи отговора на въпроса
дали на 16.12.2019год. ответникът е
осъществил акт на домашно насилие спрямо дъщеря си /молителката в
процеса / или не. Всяко дело, образувано по реда на ЗЗДН, има своята специфика,
като в случая и предвид обстоятелството, че е отправено искане за защита от
непълнолетно дете, с твърдения за това, че е тормозено именно от родителя, упражняващ
родителските права, следва да се обърне внимание и да се изследват обстоятелства
и факти, както от близкото минало, така и случили се след 16.12.2019год. Безспорно е, а съдът и
служебно е събрал сведения за това, че на 19.12.2019год. майката на молителката
*** е предявила иск на основание чл.59 ал.9 от СК срещу ответника по молбата за
промяна на родителските права, ведно с произтичащите от това последици, като
е образувано гр.д. № 8094/2019год. по
описа на ПлРС. На 07.01.2020год. съдът е
постановил привременни мерки, като родителските права спрямо молителката са предоставени за
упражняване на майката ***, при която е
определено местоживеенето на непълнолетното дете и е определен режим на
лични контакти между страните по настоящото дело. От изисканото свидетелство за
съдимост на ответника се установява, че
същият е осъден за извършено престъпление по чл.343 б ал.1 от НК, т.к. на
11.12.2017год. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда -1,46 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо
изследване-одобрено споразумение по НОХД 3542/2017год. по описа на ПлРС, I-ви състав. От постъпилата справка от ОДНБПЗ при *** се
установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение и няма данни да
е лекуван или настаняван, вкл. по принудителен ред съгл. чл.89 от НК в
психиатричните клиники на здравното заведение.
В молбата си молителката
е заявила, че ответникът редовно тормозил майка й, което станало причина
тя да замине да работи в ***; че системно употребява алкохол, има установен
здравословен проблем, за което има назначена терапия и посещения при психолог,
както и че смесва лекарства с алкохол, което го прави агресивен, буен,
неконтролируем. Когато пие, започва да обижда молителката, да троши предмети в
нейно присъствие; случвало се е да й удря шамари. За последния акт на домашно
насилие, състоял се на 16.12.2019год., молителката твърди, че бил провокиран от
невъзможността баща й да се свърже по телефон с майка й, т.к. тя целево била
блокирала номера му. Раздразнен, започнал да я обижда без причина.
Ответникът
излага друга фактическа обстановка, а именно, че основният проблем с дъщеря му е
фактът, че тя вече си има приятел, с
който поддържа сериозно приятелство и с когото води полов живот. Това именно
ответникът не може да приеме, като счита, че дъщеря му е твърде малка да има
такива отношения с момче, още повече, че
е ученичка. Отрича да приема алкохол и
лекарства едновременно и да има проблеми с това изобщо. Отрича да е обиждал дъщеря си, да я е тормозил по какъвто
и да било начин.
От
изслушването на молителката и от установеното от *** се установява, че
родителите на К. имали проблемни отношения още преди официално да прекратят
брака си, като и че понастоящем двамата не общуват нормално; свидетелката блокирала номера на бившия си съпруг, т.к.
счита ,че не може да води нормален разговор с него. Установява се, че още преди
развода, ответникът имал извънбрачна
връзка със свидетелката ***, с която
понастоящем съжителства на семейни
начала и с която живее в едно домакинство, заедно с дъщеря си – до
16.12.2019год. Установява се, че ответникът
афиширал връзката си със *** още
преди развода, а и самият той не оспорва
това в о.с.з. Установява се, че родителите на К. прекратили брака си с развод по взаимно
съгласие, когато тя вече била достатъчно
голяма – почти ***. Макар да имали проблеми родителите съвместно решили, че именно ответникът ще
упражнява родителските права , т.к. от една страна - това не било проблемно за
детето, а от друга - майката работела в
чужбина. При изслушването на молителката в о.с.з. се установява, че именно след развода и по повод започнало
производство за делба между родителите й, баща й променил отношението си към
нея. Започнал почти всяка вечер да пие, като това му се отразявало зле, т.к.
ставал нервен, избухлив и заядлив. Проблемните отношения, които имал с бившата
си съпруга и по-конкретно неуспешните опити да се свърже с нея / основно,за да
иска тя да прекрати делото за делба/, го
правили гневен и тази си емоция той целенасочено или не, умишлено или без да го
съзнава, насочвал срещу дъщеря си. Съдът, въпреки качеството, което
непълнолетната има -на страна в процеса, пристъпи първоначално към изслушването
й при закрити врата. И без да разполага със специални знания, за съда бе напълно
видно, че момичето, разказвайки за случилото се на 16.12.2019год. и за период
преди това, изпитва истинско притеснение, съчетано с чувство на моменти на
страх от баща си – от негово отношение, поведение, казани обидни думи към нея и
т.н., както и че изобщо не се чувства добре в неговото
обкръжение. Момичето е категорично,че в основата на проблемите, които има с
баща си не стои въпросната й връзка с момче- ***, живеещ понастоящем в ***, на ***,
а фактът, че ответникът пие вечер и
започва да става свадлив, да се заяжда с нея, да пренася или да се опитва да
пренася отговорността за неуредените си отношения с бившата си съпруга върху нея,
вече порасналото момиче. Съдът намира, че в случая не следва да се обсъжда в
драстична степен приятелството на
молителката с момче, което в крайна сметка се оказва неин връстник - момче
на *** от ***, още повече, че разбиранията на всеки човек и всеки родител по
тези въпроси са различни; още повече, че реакцията по тези
въпроси на един баща към неговата дъщеря
също могат да варират в различна
гама на съответни положителни или отрицателни емоции и т.н. Видно е, че ответникът
не е съгласен и не приема връзката на дъщеря си с това момче, още повече не може да приеме факта, че тази връзка може
да е сексуална. Установява се, че бащата познава това момче от лятото, приел го
в дома си /през лятната ваканция/ и имал
добро отношение към него до момента, в който научил, че двамата с молителката
са осъществили сексуален контакт. Заявил му, че при първа възможност следва да
напусне дома му незабавно, т.к. не е оправдал очаквания към него, каквито имал
/така твърди ответникът; молителката, чрез пълномощника си, твърди, че момчето
било буквално изгонено от дома на ответника,
въпреки факта, че е непълнолетен и че било късен час вечерта/. Установява се, че
молителката не престанала да поддържа контакти с това момче, както и че се срещала с него в града, криейки от баща си и
от съжителката му. Ответникът твърди, че
на 16.12.2019год. разговорите с дъщеря му около организацията на предстоящия й
рожден ден, съчетани с обсъждането на въпроса дали би я пуснал при майка й
/завърнала се понастоящем в града/, където да прекара известно време, заедно с
приятеля й ***, бил в основата на общуването им, което той намира за
безпроблемно протекло. Молителката заявява, че поведението на баща й на
въпросния ден не било свързано с това дали ще се среща или не в близките дни с
приятеля си, а с това, че баща й /за пореден път/ не може да се свърже с майка
й по телефона. Т.к. тя била в стаята си, ответникът й звънял от помещението, в
което той пък се намирал, и й казвал, че
майка й пак не вдига телефона си и затварял Накарал я да слезе при него в кухнята
и започнал да й се кара, да я нарича „боклук, мърша“ и удряйки в земята
телефона си, го счупил. Отправял обвинения към
нея, показал й среден пръст.
Съдът
приема за изцяло достоверно изложеното от страна на молителката , защото разгледано във вр.с показанията на св. *** и
останалите разпитани свидетели, обрисува именно нещата така, както са се случили
и обосновават наличие на нужда за молителката от исканата защитна мярка по реда
на ЗЗДН. Установява се е, че в близкото минало, според твърденията на ответника,
същият действително имал психични проблеми /панически атаки, както заявява/,
наложили да проведе съответно терапевтично медикаментозно лечение. Заявява, че
понастоящем няма такива проблеми и не приема лекарства в тази връзка. Заявява, че
пие в рамките на нормалното. Молителката, както и *** твърдят, че ответникът
пие системно и независимо дали приеманото количество алкохол е в големи
количества или не, то не му влияе никак
добре и именно след употреба на алкохол започва да тормози казано най-общо молителката. Индиция за това,
че употребата на алкохол от ответника води до
негово поведение, което конкретно за него, излиза извън границите на най-малкото т.нар.
„добър тон“ е факта, че сравнително скоро същият е осъден за управление на МПС с алкохол в кръвта, над допустимото
количество от закона. От показанията на *** се установява, че имала сериозни
проблеми с ответника по време на брака
си с него именно поради употребата на алкохол от негова страна, както и че
„избягала“ от него в чужбина и затова се
установила да работи там. Заявява, че била негова „жертва“, в каквато сега се
превръща и дъщеря й. Заявява, че отскоро дъщеря й споделяла с нея, че не издържа повече да
живее с баща си, а самата молителката от своя страна заявява, че първоначално нарочно не споделяла с майка си
за тези й проблеми с баща й , т.к. не искала да я тревожи, а и се притеснявала
/заради спомените си от съвместното им
съжителство/ неразбирателството в отношенията им да не ескалира в по-голяма
степен и от преди. От показанията на *** се установява, че на 16.12.2019год. направила
опит да говори с ответника, след като разбрала от дъщеря си, че нещо се случва,
но той
не бил в адекватно състояние, както и не позволил на дъщеря им да отиде
при нея в жилището, в което се установила да живее под наем в града. От
показанията й се установява, че на следващия ден отишли с молителката в Отдел
Закрила на детето в града, за да потърсят начин да бъде разрешен проблемът на
детето и съответно било инициирано настоящото производство. Показанията й съдът
приема за достоверни и правдоподобни, т.к. не се опровергават от други, събрани в хода на
делото доказателства, а в отделна степен се
подкрепят и от изложеното от соц. служител ***. Действително,
свидетелката ***, като майка на молителката, безспорно е заинтересована от
изхода на делото, но законът не забранява на майките да свидетелстват и
показанията й се разглеждат в съвкупност с всички останали доказателства по
делото. Няма такива събрани, които да внасят съмнение относно истинността на
изложеното от тази свидетелка. Заинтересован се явява и ответникът, като баща на молителката,
заинтересована се явява и св. ***, която е негова съжителка. Към нея
молителката не заявява лоши чувства, но и не заявява такива, които да сочат на
извод да имат добри отношения, съчетани с чувство на взаимно уважение и
т.н. Нещо повече, въпреки, че съдът
разясни в хода на разпита на св.***, че следва да говори истината пред съда и да не премълчава това ,
което е важно за делото /с чийто предмет същата бе наясно/, в хода на разпита й
всъщност се установи, че свидетелката дава уклончливи, непълни отговори на
задаваните й въпроси, като и че премълчава неща, важни за делото. При повторно
задаване на въпрос във връзка с делото, същата си спомни, че на 16.12.2019год.
разговорът между баща и дъщеря /молителката и ответникът/ всъщност не протекъл
толкова гладко, а в яда си ответникът на два пъти ударил телефона си в земята и
същият „станал на сол“.
Ето защо в случая,
комплицираните отношения между страните, е
необходимо да се изследват внимателно, във вр. с това, което се казва
ясно и с това, което се казва с недомлъвки, като се държи сметка, че се касае за
отношения, които в повечето случаи остават скрити за околните и са достояние
само на най-близките от семейството. От изложеното от соц. служител *** се
установява, че когато молителката потърсила помощ в отдела била видимо разстроена
и разтревожена, не искала категорично повече да се връща да живее при баща си.
Установява се също така, че молителката потърсила помощ още през м.октомври
2019год. и дори била посъветвана да говори с психолог, но поради бюрократични
правила, свързани с уведомяването на бащата, отказала да бъдат предприети последващи действия. От
показанията на св.*** се установява, че в действителност същата не е била
изобщо свидетел на това, което се случило между страните по делото на
16.12.2019год. Същата заявява ,че има впечатления,
че молителката е добро дете, както и че не е била свидетел да има обтегнати
отношения с ответника. В случая обаче за съда по несъмнен начин се налага
извод, че непълнолетната молителка е
била подложена на най-вече психически тормоз от страна на ответника дълго време
преди да подаде настоящата молба за
защита, както и че на 16.12.2019год. действително е била подложена на домашно
насилие от страна на ответника. Опитите на защитата на ответната страна да
обрисуват проблемните отношения между родителя и непълнолетното детето като такива,
съпътстващи нормалните отношения между
лицата в такава близка степен на родство, са неуспешни. Неуспешен се явява
и опитът да бъде внушено на съда, че
съгласието на *** ответникът да упражнява след развода родителските права
спрямо непълнолетната молителка, означава да е невъзможно в един последващ
момент същият да прояви акт на домашно насилие спрямо детето си.
От изложеното по-горе и установеното в хода на делото се
установява, че молбата на молителката е основателна и следва да се уважи.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв.
и глоба в минимален размер - 200лв. Размерът на глобата е
определен съобразно тежестта на осъществения акт на домашно насилие,
конкретните му проявни форми и последици за пострадалото лице, както и предвид
обстоятелството, че ответникът вече има налагани мерки по реда на ЗЗДН, макар и
спрямо друго лице - неговата малолетна дъщеря.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното
насилие по отношение К.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***,
***, тел. ***, както следва :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18
ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН П.К.К., ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо К.П.К., ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5, ал. 1, т. 1,
2 и 3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН П.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд Държавна такса в размер 30лв.,
а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА
ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер 200лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3
от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на молителката и на ответника по молбата,
препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомаган“
- Плевен.
Решението
може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
7-мо дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :