РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502645 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във вр. чл.200 от КТ.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от К. М. Г. –
лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетните М. И.
Г. и Н. И. Г., чрез адв. Н.Д., против решение №260233/21.06.2021 г.,
постановено по гр.д. №2373/2018 г. на РС Асеновград, I гр.с., с което е
осъдено ”Металорежещи машини” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, ул. Цар Иван Асен II №144, представлявано от
„Меком-1“ ЕИК/ПИК *********, и А. В. Я., да заплати на К. М. Г., ЕГН
**********, от гр. **********, сумата от 100000 лева, на М. И. Г., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител К. М. Г., ЕГН
**********, и двамата от гр. **********, сумата от 125000 лева и на Н. И. Г.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. М. Г., ЕГН
**********, и двамата от гр. ********* сумата от 125000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на И. К. Г., причинена от трудова злополука на 11.05.2018 г.,
изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на съпруг и баща,
ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането -
11.05.2018 г. до окончателното им изплащане, като предявените исковете за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди са
1
отхвърлени до пълните им размери от 200000 лева за К. М. Г. и от по 250000
лева за М. И. Г. и за Н. И. Г.
”Металорежещи машини” АД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на: адвокат Н.Н. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.
********** сумата от 4265 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана правна защита и съдействие на К. М. Г., ЕГН **********, М. И. Г.,
ЕГН **********, и Н. И. Г., ЕГН **********, последните двама чрез тяхната
майка и законен представител К. М. Г., всички от гр. *********, по гр.д.
№2373/2018 г. по описа на РС Асеновград; по сметка на Районен съд –
Асеновград - държавна такса в размер на 14000 лева, както и сумата от 397.60
лева направени по производството разноски за възнаграждение на вещи лица.
К. М. Г., ЕГН **********, М. И. Г., ЕГН **********, и Н. И. Г.,
ЕГН **********, последните двама чрез тяхната майка и законен
представител К. М. Г., са осъдени да заплатят на ”Металорежещи машини”
АД, ЕИК *********, сумата от 5000 лева направени по производството
разноски.
Решението се обжалва единствено в отхвърлителната му част,
като във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на същото. Обжалва се определеният
размер на принос при настъпване на вредоносния резултат от пострадалия,
като жалбоподателите считат, че не е налице груба небрежност. За такава
свидетелстват само лица, които са в трудово правоотношение с ответника.
Инструктаж не е проведен, не съществува заповед за полагане на извънреден
труд, не са спазени изискванията за безопасност при работа на височини, не е
изяснен механизма на увреждането, не е установено какви правила за
безопасност са нарушени от работника и в какво се изразява грубата
небрежност. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване
изцяло на предявените искове, като се присъдят и разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
„Металорежещи машини“ АД.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
2
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид
релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Районният съд е сезиран с обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.200 от КТ.
В исковата молба ищците са твърдели, че са съответно съпруга и
деца на И К Г. Последният работил при ответника въз основа на трудов
договор №33/12.11.2015 г. на длъжност дограмаджия. Със заповед
№06/10.04.2018 г. бил командирован да изпълнява своите задължения в цех
на „Валедро“ ООД, намиращ се в гр. Т, *.
На 11.05.2018 г. около 14.30 часа И Г. предприел работа по
почистване на покрива и водосточната система на цеха от натрупалите се
листа и клони, като получил задачата от управителя на фирма „Валедро“.
След като изпълнил същата, тръгнал обратно по пътя към мястото, от което
се изкачил на покрива. Вървейки, стъпил на прозорец от поликарбонатна
плоскост, който се счупил под въздействие на тежестта на тялото му,
вследствие на което паднал на долния етаж. При удара претърпял
изключително тежки телесни травми – счупен шиен прешлен - и починал. В
резултат на това било разбито сплотеното семейство на ищците, като
съпругата му останала самотна майка с две малки деца. Останали без
съпружеска, бащина, морална и финансова опора. Починалият изцяло
издържал семейството си. Загубата на съпруг и родител, след пълноценен и
щастлив семеен живот, нанася невъзстановима травма, оставяща завинаги
дълбок и болезнен отпечатък. Настъпилото събитие оказва силно негативно
влияние върху целия бъдещ живот на ищците. Ето защо молят да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 200000 лева за
К.Г. и по 250000 лева за М.Г. и Н.Г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на главниците. Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че злополуката, при която е настъпила смъртта на Г., не е трудова.
Административното производство по разследването не е приключило, а е
спряно от ТП на НОИ гр. Пловдив, като е образувано такова в НОИ – гр.
София, Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“.
Инцидентът е настъпил в задължително почивен ден, когато лицето не е
работило обичайната си работа, за която е командировано, като не е
извършвало дейност в интерес на работодателя си – ответник по делото. Ако
се приеме, че увреждането на Г. е станало при условията на трудова
3
злополука, възразяват, че той е проявил груба небрежност при осъществяване
на действията си. Евентуално оспорва претенциите по размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Между И. К. Г. и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях трудов
договор №33 от 12.11.2015 г., по силата на който работникът е заемал
длъжността дограмаджия. Същото е прекратено със смъртта на работника,
настъпила на *****г.
От първоинстанционния съд е прието, че злополуката е настъпила
в гр. *****, където по силата на заповед №06/10.04.2018 г. на работодателя Г.
е бил изпратен да изпълнява трудовите си задължения във „Валедро“ ООД с
оглед на сключен между двете дружества договор за подизпълнение.
В същия град и в същото дружество работил и свидетелят М. Г.,
присъствал на инцидента на 11.05.2018 г. Този ден бил почивен (видно и от
строителен календар, приет по делото). Въпреки това свидетелят и И. Г.
решили да отидат на работа. Човекът, който ръководел работата, им
разпоредил да почистят соларните панели на покрива и самия покрив.
Покривът бил ламаринен, двускатен, на височина от около 7 м и имал лек
наклон. Качили се с електрическа вишка. Върху покрива на разстояние от
около два метра и половина били разположени шест прозореца от
поликарбонатни плоскости, по три на всеки скат, за осигуряване на светлина
в халето. Виждали се ясно и можело да се предположи, че стъпването върху
тях е опасно, тъй като не са достатъчно здрави. Свидетелят и Г. не използвали
обезопасителни средства. Когато се качили, се уверили, че настилката под тях
е здрава. Почистили соларните панели, след което продължили да вървят по
покрива. Свидетелят се движел първи, а след него – пострадалият Г.. В един
момент се чул шум от счупване на единия от прозорците. Свидетелят се
обърнал и видял дупка в него, през която бил пропаднал пострадалия.
Изтичал долу в халето и видял, че И. лежи на земята.
По принцип св. Р. Г. извършвал инструктаж на работниците,
включващ и необходимостта от използване на лични предпазни средства -
очила, каски, колани за катерене на високо, за връзване, тапи за уши,
ръкавици. В деня на злополуката не им е извършен инструктаж.
На 02.04.2018 г. свидетелят Р. Г. е провел периодичен инструктаж
на И. Г., който включва и инструкция за безопасност при работи, извършвани
на височина. От показанията му се установява, че е провеждал ежедневно
инструктаж, както му е възложено със заповед на работодателя, на всички
работници, които са били в Белгия към този момент. В деня на злополуката
такъв не е проведен, тъй като е бил официален празник и свидетелят не е
работил. За инцидента му съобщил М. Г.. Впоследствие свидетелят Г.
присъствал на разпита на последния. Спомня си, че той разказал, че няколко
пъти предупредил И. Г. да внимава къде да стъпва. Единият път бил, след
4
като стъпил на поликарбонатна плоскост и тя изпукала.
Безспорно според състава на районния съд е установено чрез
констатациите в протокола за разследване на злополуката и чрез събраните
свидетелски показания на свидетеля М. Г. и Р. Г., че при извършваната работа
не са били осигурени лични предпазни средства, средства за колективна
защита или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава
конструкция, така, както изисква инструкцията.
С разпореждане № 5104-15-275 от 17.09.2018 г., издадено от НОИ,
ТП Пловдив, въз основа на протокол от 03.09.2018 г. за резултатите от
извършено разследване, злополуката е призната за трудова. Този
административен акт е обжалван от ответното дружество, но с решение на
ръководителя на НОИ, ТП Пловдив, жалбата е отхвърлена. Същото е влязло в
сила, тъй като жалбата против него също е отхвърлена с решение от
17.07.2020 г. по адм.д. №2907/2019 г. по описа на Административен съд
Пловдив, оставено в сила с решение от 25.02.2021 г. по адм.д. №10965/2020 г.
по описа на ВАС.
Не е спорно между страните, а и от удостоверение за наследници,
удостоверения за сключен граждански брак и за раждане се установява, че
ищците са наследници по закон на починалото лице – съпруга и деца.
Свидетелката А. Ц. - сестра на К.Г., установява, че преди смъртта
на И. те били много сплотено семейство. Отношенията между съпрузите били
основани на взаимна любов, уважение, разбирателство, грижи за
възпитанието и издръжката на децата. Основният доход в семейството се
осигурявал от бащата. Децата били много привързани към него. След смъртта
му К. била съсипана, а М. – много разстроен. Затворил се в себе си, не искал
да говори. Наложило се детето да посещава психолог. Малкото дете – Н.,
поради възрастта си не можело да осъзнае случилото се. Непрекъснато
продължавало да търси баща си, искало да му се обади. И тримата все още не
са преживели загубата на И. К. приемала успокоителни медикаменти.
Наложило се спешно да започне работа, защото семейството останало без
доход. Често търси помощ от родителите си и от свидетелката за отглеждане
на децата.
От заключението по съдебно-психологичната експертиза се
установява, че непосредствено след настъпване на смъртта на баща им,
състоянието на детето М- се характеризира с „емоционален блокаж“. Това е
първия сблъсък на същия със загуба, като възрастта и липсата на достатъчно
социален и житейски опит правят невъзможно отработването на
психотравмиращото събитие – приемане на реалността, оценяване на
преживяната загуба, намиране на ново място на починалия – в себе си, не до
себе си. Към момента на извършване на експертизата емоционалното
състояние на М- е в рамките на възрастовата норма, без психопатологични
отклонения. Налице са маркери на емоционална лабилност, които са
комплексни – възрастта, житейската ситуация, недостатъчно добре развити
5
умения за общуване и емоционална регулация, преживяване на ситуация на
несигурност и нестабилност. Въпреки че е изминала почти една година към
момента на изготвяне на експертизата, той е в първия етап на траур –
отричане, отказ да се приеме реалността. Настъпилата смърт е свързана с
необратима емоционална загуба, която създава „рана на привързаността“,
носеща траен отпечатък върху личностовото и социално функциониране.
Тази „рана на привързаността“ е създадена и при детето Н.
Поради несформирания процес на отделяне, който е обусловен от възрастта
му, и невъзможността да изгражда свои мисли, представи за себе си и света,
той отразява емоционалното състояние на майка си. Истински той не може да
осъзнае същността на процесното събитие. Към момента на изготвяне на
заключението, емоционалното състояние на Н. е в рамките на възрастовата
норма, без психопатологични отклонения. Налице са регресивни маркери – по
отношение на тоалетните навици и уменията за самостоятелност, които са
свързани с житейската ситуация, в която е поставен, недостатъчно добре
развити умения за общуване и емоционална регулация, преживяване на
ситуация на несигурност и нестабилност.
От заключението по съдебно-психиатричната експертиза на К.Г.
се установява, че към момента на смъртта на И. Г. тя е била психично здрава,
с еутимно емоционално състояние, с добро настроение и самочувствие, с
поредица от планове и позитивни перспективи. След смъртта на съпруга си е
преминала успешно през етапите на стреса, като е имала кратка реакция на
нарушена адаптация с тревожност и депресивни изживявания. Преживяното
събитие е довело до негативни чувства и оплаквания, като основните
опасения са били свързани със състоянието на двете деца. Оплакванията са
били повлияни със симптомни средства и Г., съобразно личностовия си
ресурс и темпераментните си характеристики, е в процес на оттегляне на
травматичното събитие. Към момента на експертизата е налице процес на
възстановяване на равновесието . Продължава да има ситуативни
емоционални и невротични оплаквания. Г. е ангажирана изцяло с
потребностите на децата си и това е довело до мобилизиране на състоянието
. Интензивността на емоционалните преживявания се определя от
характеровите особености, в частност от темпераментните характеристики на
личността. Психическото и емоционално състояние на Г. е стабилизирано, с
епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не
изискват в лечение. Не са налице болестни симптоми.
Настоящият състав счита, че описаната фактическа обстановка е
правилно установена и възприета в по – голямата част. Настоящият състав
също счита, че следва да се довери на заключенията на експертизите, на
изложеното от свидетелите М. Г. и А. Ц., както и на твърденията на св. Г.
относно личните му възприятия, а и на писмените доказателства.
Не се установи св. Г. да е заинтересован от изхода на делото.
Изложеното от него е обективно, като, макар и в трудови правоотношения с
6
ответника в първоинстанционното производство, сочи добросъвестно това,
което е възприел или му е известно.
Показанията на св. Ц., която е сестра на ищцата, кореспондират с
изложеното от експертите в заключенията им, като и настоящият състав им се
довери.
Въззивният състав счита, че следва да се довери на изнесеното от
св. Г. относно личните му възприятия, но не и относно това, какво се е
случило непосредствено преди инцидента. Същият няма лични впечатления,
показанията му относно злополуката се основават на разказаното от св. Г. При
налични разминавания и противоречия следва да се даде вяра на очевидеца.
Ето защо не се даде вяра на изнесеното от него и прието от районния съд, че
св. Г. е правил забележки на пострадалия да не стъпва на плоскостите,
осигуряващи светлина в обекта.
Спор по фактите в настоящия казус пред втората инстанция не
съществува, а доводите във въззивната жалба касаят само правните изводи на
съда, с които е прието наличието на съпричиняване от страна на И. Г.
Не се спори между страните, че наследодателят на
жалбоподателите (ищци в първоинстанционното производство) и
въззиваемото дружество са били в трудово правоотношение, че
наследодателят е бил командирован в Б., както и, че в резултат на злополука
на ********* г. е настъпила смъртта му.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че не се
касае за трудова злополука, но настоящият състав също счита, че е налице
такава – с решение №2153-15-244/30.08.2019 г. на ръководителя на ТП на
НОИ – Пловдив е потвърдено изцяло разпореждане №5104-15-275/17.09.2018
г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив, с
което е приета за трудова декларираната злополука, станала с И- Г. на
11.05.2018 г. Това решение е обжалвано от въззиваемата страна, като жалбата
е отхвърлена с решение №1259/17.07.2020 г., постановено по а.д. №2907/2019
г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение №2627 от
25.02.2021 г. по а.д. №10965/2020 г. на ВАС. Съдебният акт е влязъл в сила на
25.02.2021 г. Страните по настоящето дело са били страни и по
административното, като съгласно чл.177, ал.1 АПК решението има сила за
тях.
И теорията, и съдебната практика, част от която е и решение №19
от 18.09.2018 г. по гр. д. № 4842/2016 г. на ВКС, IV г.о., приемат, че
съгласно чл. 55, ал. 1 КСО и чл. 55, ал. 2 от КСО трудовата злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
7
намалена работоспособност или смърт, като такава е и злополуката, станала
по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго място за живеене с постоянен
характер, мястото където осигуреният обикновено се храни през работния ден
или мястото за получаване на възнаграждение, а по силата на чл. 200, ал. 2
КТ работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от
непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа
или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Безспорно в случая инцидента е станал в почивен ден (съгласно
местното законодателство), но пострадалият и св. Г. са имали възложена от
ръководителя им – собственик на цеха - работа – да почистят покрива и
соларните панели от боклуци. Той ги е и допуснал до обекта, а и е бил
„поръчал“ вишка, с която да се качат на покрива. Същите са полагали труд по
сключения от тях трудов договор.
Като безспорен и ненуждаещ се от доказване е приет факта, че
жалбоподателите са съпруга и деца на починалия И. Г., но в тази насока са
събрани и доказателства. Същите са от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, чийто размер се
определя по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Въз основа на изложеното са доказани всички предпоставки за
възникването на имуществената отговорност на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищците страдания е отчетено, че са загубили съпруг и
съответно баща твърде рано, като смъртта му е била внезапна. Преди това са
били сплотено семейство, между тях е имало взаимно разбирателство,
уважение, любов и обич, били са силно привързани един към друг, разчитали
са на неговите грижи, понесли са много тежко смъртта му, която им е
причинила огромно страдание и мъка, които не са отминали. И тримата са
загубили завинаги както моралната, така и финансовата му подкрепа.
Настоящият състав споделя, че за определяне на размера на
обезщетението следва да се прецени степента и продължителността на
търпените от ищците страдания, младата възраст на К.Г. и невръстната
възраст на двете деца, обстоятелството, че и пострадалият И. Г. е бил в млада
възраст, необратимостта на ситуацията, психическото и емоционално
състояние на тримата – че при Г. са налице епизодични ситуативни реакции
на напрежение и тревожност, които не изискват лечение, а за М.Г. и Н.Г. -
настъпилата смърт е свързана с необратима емоционална загуба, която
8
създава според експерта „рана на привързаността“, носеща траен отпечатък
върху личностовото и социално функциониране на всяко от децата. Ето защо
правилно според настоящия състав е определен размерът на справедливото и
дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди съгласно чл. 52
от ЗЗД от 200 000 лева за К.Г. и по 250 000 лева за М.Г. и Н.Г.. Решението в
тази част не е и обжалвано, а въззивното производство е образувано
единствено по жалба на наследниците на пострадалия.
Според приетото в решение №45/08.04.2021 г. по гражданско дело
№1580/2020 г. на ВКС, III г.о., а в този смисъл е и трайната съдебна практика,
при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрият
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването .
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал.2 КТ са
разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр.
решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.о. и
решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.о. и др.,
съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като
груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на
основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно,
че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с
установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с
проведените от работодателя инструктажи за работа. … По възражение на
работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като
9
стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително
следва да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност
и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се
съобразява какъв е приносът на проявена „груба небрежност” за вредоносния
резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени
вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение
№348/11.10.2011 г. по гр. д. №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., решение № 291/2012
г. по гр.д №951/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №159 от 15.01.2018 по гр.д
№ 251/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в
нейното обезщетяване.
Единственият, който е присъствал при настъпване на трудовата
злополука, е св. М. Г. Същият обаче не е възприел каквито и да било действия
от страна на пострадалия И- Г.. Категоричен е, че „аз бях с гръб към
въпросния прозорец и И. … Аз чух само шум и като се обърнах, видях
дупката в прозореца, в поликарбонатната плоскост. Чух шум от счупването
…. Не видях каква е причината да падне И., бях с гръб. Освен шума от
счупването, друго нищо не чух.“. Единственият, който твърди, че
пострадалият е предупреждаван да внимава къде стъпва, е св. Г. Същият
обаче не е очевидец, а този, за когото се твърди, че е правил забележките, не
изнася такъв факт. Нещо повече – дори и този свидетел (Г.) сочи, че „дошло
време да слизат и това става тогава, той пада при завъртането“ (л.210 гръб от
първоинстанционното дело). При доказателствена тежест за ответника да
докаже груба небрежност, допусната от пострадалия, такава не се установи.
Какви са причините – дали И. Г. не е внимавал и е стъпил на плоскост, дали е
залитнал и е паднал, както и как е станало това – не е установено,
респективно – не може да се приеме, че е налице поведение на работника,
което е допринесло за настъпване на трудовата злополука. Свидетелят
очевидец не твърди да е правил забележка или да е чул пропукване на
плоскости или пострадалият да е стъпвал или да се е движил по плоскостите.
Поведението на И. Г. не може да се определи като груба небрежност, а не
всяка небрежност, както се посочи, е основание да се приеме, че е налице
съпричиняване. Неправилно е и приетото налично съпричиняване от страна
на работника. Изводът на първостепенния съд е неправилен и
незаконосъобразен, като не са налице предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ за
намаляване на обективната отговорност на работодателя.
Доколкото не е установена груба небрежност от пострадалия, не е
необходимо да се изследва виновно поведение на работодателя, тъй като
неговата отговорност е обективна. Същото (виновното поведение на
работодателя) би имало значение, ако е налице съпричиняване, с оглед
10
преценка на това, как отделните фактори са допринесли за настъпване на
съставомерния резултат и възможността да се намали размера на
обезщетението, а случаят не е такъв.
Въз основа на изложеното и поради липсата на установено
съпричиняване от страна на пострадалия, жалбата е основателна. Следва да се
отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част, като се
постанови ново, с което да се присъдят сумите до пълните предявени размери
на исковете – още 100000 лв. на К.Г. и по още 125000 лв. на всяко от децата.
Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на
увреждането, а именно 11.05.2018 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото следва да се отмени
първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени разноски в
полза на ответника. Същите се последица от отхвърляне на иска, а в тази част
решението се отменя, като на работодателя не следва да се присъждат
разноски.
Същевременно на основание чл. 78, ал.1 от ГПК той следва да
заплати на жалбоподателите направените във въззивната инстанция разноски.
От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 и ал.2
от ЗА, като в този случай адвокатското възнаграждение се определя от съда
съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен материален интерес. Тъй като общия размер на присъдените суми –
предмет на въззивното производство е 350000 лева, то минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 8530 лева. На адв. Н.Д. следва да се
присъди тази сума.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на Окръжен съд –
Пловдив ответникът следва да заплати допълнително държавна такса в
размер на 14000 лева.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260233/21.06.2021 г., постановено по
гражданско дело №2373/2018 г. на РС Асеновград, I граждански състав, в
частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, предявени от К. М. Г., ЕГН **********,
против ”Металорежещи машини” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, ул. Цар Иван Асен II №144, за разликата над
100000 лв. до 200000 лв., от М. И. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и
11
законен представител К. М. Г., ЕГН **********, против ”Металорежещи
машини” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. Цар Иван Асен II №144, за разликата над 125000 лв. до
250000 лв., и от Н. И. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К. М. Г., ЕГН **********, и двамата от ***********, против
”Металорежещи машини” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. Цар Иван Асен II №144, за разликата над
125000 лв. до 250000 лв., както и в частта, в която К. М. Г., ЕГН **********,
М. И. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. М.
Г., и Н. И. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.
М. Г., всички от гр. ********, са осъдени да заплатят на ”Металорежещи
машини” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. ”Цар Иван Асен II” №144, представлявано от „Меком-1“
ЕИК/ПИК ********* и А. В. Я., сумата от 5000 лева направени по
производството разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ”Металорежещи машини” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Цар Иван Асен II №144,
представлявано от „Меком-1“ ЕИК/ПИК *********, и А. В. Я., да заплати на
К. М. Г., ЕГН **********, от гр. ************, допълнително сумата от
100000 (сто хиляди) лева, представляваща разлика между уважения от
първоинстанционния съд размер от 100000 лв. до предявения размер от
200000 лв., на М. И. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К. М. Г., ЕГН **********, и двамата от гр. *************,
допълнително сумата от 125000 (сто двадесет и пет хиляди) лева ,
представляваща разликата над уважения размер от 125000 лв. до предявения
от 250000 лв., и на Н. И. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К. М. Г., ЕГН **********, и двамата от гр. ********* сумата от
още 125000 (сто двадесет и пет хиляди) лева , представляваща разлика над
уважения размер от 125000 лв. до предявения от 250000 лв., явяващи се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди на тримата от смъртта на
И. К. Г., причинена от трудова злополука на 11.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху всяка главница от датата на увреждането - 11.05.2018 г. до
окончателното им изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА ”Металорежещи машини” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Цар Иван Асен II №144,
представлявано от „Меком-1“ ЕИК/ПИК *********, и А. В. Я., заплати на
адвокат Н.Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.**********сумата от
8530 (осем хиляди петстотин и тридесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на К. М. Г., ЕГН
**********, М. И. Г., ЕГН **********, и Н. И. Г., ЕГН **********,
последните двама чрез тяхната майка и законен представител К. М. Г., всички
от гр. *******, пред въззивната инстанция.
12
ОСЪЖДА ”Металорежещи машини” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Цар Иван Асен II №144,
да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на
14000 (четиринадесет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13