№ 74
гр. Перник, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105738 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Л. С. З..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2484,90 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. *****, за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на
16.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 668,57 лева, представляваща
1
законна лихва върху главницата за периода от 10.03.2018 г. до 08.08.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4654/2022 г. на ПРС. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който моли
предявените искове да бъдат частично отхвърлени. Не се оспорват правопораждащите
елементи от фактическия състав – облигационно отношение и реална доставка на топлинна
енергия през процесния период, но се въвежда правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията преди 16.08.2019 г., за което са изложени подробни
съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат по
основание и размер, поради което и с оглед депозирането на възражението по чл. 414 ГПК и
исковата молба в срок, искът е процесуално допустим с оглед общите и специалните
процесуални предпоставки.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
В процесния случай страните признават съществуването на облигационно
правоотношение между страните със соченото в исковата молба съдържание, което се
установява и от представените писмени доказателства – нотариален акт, заявление за
откриване на партида и удостоверение за наследници. Признават се и фактът на доставката
на топлинна енергия за процесния период на сочената равностойност, като няма данни и
доказателства задълженията да са погасени чрез плащане. Спорно между страните е
съществуването на изискуемо вземане в полза на ищеца за целия исков период, с оглед
срочно въведеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания,
предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по
давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
2
претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.08.2022 г. което
действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116
ЗЗД, съдът намира, че исковият период, чието начало е от 01.01.2018 г., частично е покрит
от тригодишния давностен срок – а именно – за периода 01.01.2018 г. до 16.08.2019 г.,
съответно за сумата 1183,58 лв. главница, поради което възражението на ответника за този
период е основателно и в тази част искът в тази част следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, не попада в обхвата на погасителната давност претенцията за
периода 17.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 1301,32 лв.
По акцесорния иск за лихва.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Предвид погасяването по давност на вземането за главница 1183,58 лв. за периода от
01.01.2018 г. до 16.08.2019 г., вземането за лихва за периода 10.03.2018 г. до 10.09.2019 г. в
размер на сумата от 409,94 лв., също се явява погасено по давност, чийто размер съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК, предвид изискуемостта на всяко месечно задължение и
при съобразяване на ОЛП, определен от БНБ, увеличен с 10 процентни пункта.
Останалата част от вземането в размер на сумата от 258,63 лв. за периода от
11.09.2019 г. до 08.08.2022 г., начислена върху главницата 2504,63 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. остава непокрита по давност и е дължима от ответницата.
По разноските:
Пропорционално на частта на уважените и на отхвърлените искови претенции
страните имат право на съответни разноски за исковото, както и за заповедното
производство /съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 83,17 лв. разноски в исковото производство
(при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК), както и сумата от 57,67 лв. разноски в заповедното производство.
Ответницата не е представила доказателства за сторени разноски в двете производства,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
3
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Л. С. З., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. ****** за
сумата в размер на 1301,32 лева, представляваща стойността на доставена, незаплатена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. *****, за
периода от 17.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 16.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата в размер на 258,63 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 11.09.2019 г. до 08.08.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4654/2022 г. по описа на
Районен съд Перник, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1301,32 лева до пълния предявен
размер от 2484,90 лева, както и за периода 01.01.2018 г. до 16.08.2019 г., както и иска за
лихва за разликата над 258,63 лева до пълния предявен размер от 668,57 лева за периода
10.03.2018 г. до 10.09.2019, като неоснователни, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. С. З., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 83,17 лева – разноски пред Районен
съд Перник в исковото производство, както и сумата 57,67 лева – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4